РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
249
гр. Пловдив,05 февруари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на
прокурор Кичка Пеева-Казакова, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 986
по описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Към
настоящото производство с Определение № 849 от 10 юни 2020г. са присъединени за
общо разглеждане адм. дело №1130/2020г. на Административен съд-Пловдив и адм.
дело №1131/2020г. на Административен съд-Пловдив.
Образувано е
по искова молба, предявена от М.М.М., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на общо 90 000 лв.
/ 60 000 лв. за ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и 30 000 лв. за Затвора
гр. Пловдив/, за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания. От
депозираните уточняващи молби и заявеното от адв.М. в съдебно заседание,
проведено на 28.09.2020г. се установява, че искът се претендира за периода
от 27.09.2017г. до 2020г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и в Затвора гр. Пловдив,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши хигиенни условия в килиите
(същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и гризачи), липса на вентилация
в килията, не са му осигурявани почистващи препарати, храната не е достатъчна и
не отговаря на стандартите за калориен състав, не му е оказвана медицинска
помощ, лечение и медикаменти, бит е от надзиратели в ЗОЗТ „Разделна” към
Затвора гр.Варна, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Претендира
адвокатско възнаграждение.
Ответникът -
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. В
писмено становище счита исковата претенция за престоя на ищеца в Затвора
гр.Стара Загора за недопустима, тъй като за същия исков период, срещу същият
ответник, има влезли в сила Решение №43 от 08.03.2018г. по адм. дело №113/2017г.
на Административен съд гр.Стара Загора и Решение №207 от 19.07.2018г. по адм.
дело №283/2017г. на Административен съд гр.Стара Загора. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установява, че
М.М.М. е търпял наказание лишаване от свобода. От приложен по делото отговор
/л.111/ е видно, че е постъпил в Затвора гр.Стара Загора на 20.01.2017г., на
13.07.2017г. е преведен в Затвора гр.Варна, където на 21.07.2017г. е
преразпределен в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна. Със Заповед
№498/03.01.2020г. е преведен в Затвора-Пловдив.
В писмо рег.№2073/14.10.2020г. от Затвора гр.Варна
/л.111 и сл./ се сочи, че в периода на пребиваването си в ЗОЗТ „Разделна” към
Затвора гр.Варна от 21.07.2017г. до 03.02.2020г. М. е бил настанен в следните
спални помещения:
-
от 21.07.2017г. до 01.11.2017г. – спално помещение
№302;
-
от 01.11.2017г. до 07.11.2017г. – спално помещение
№302 и №314;
-
от 17.11.2017г. до 27.11.2017г. – спално помещение
№220 и №314;
-
от 18.11.2017г. до 03.02.2020г. – спално помещение
№218 и №316;
В ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна през 2016г. е
извършен ремонт, обособени са 68 спални помещение, оборудвани със самостоятелни
санитарни възли, мивка с течаща вода. Осигурена е и дневна светлина.Всички
спални помещения са с размери 16,08 кв.м. без санитарен възел, санитарен възел
с размери 1,84 кв.м. Лишените от свобода се настаняват в спалните помещения
съобразно изискванията за минимална жилищна площ не по-малка от 4 кв.м.
Отоплението е посредством парно. Лишените от свобода имат достъп до течаща
топла вода в обща за всеки етаж баня, съгласно график за ползването и.
Към писмото рег.№2073/14.10.2020г. от Затвора гр.Варна
са приложени множество доклани записки и обяснения от служители и лишени от свобода
/л.113-121/, от които е видно, че на 23.01.2020г. М.М. е буйствал и се е
самонаранявал, удряйки се в подове и стени, обиждал и псувал и посягал да удря
надзирателите. Поради получените наранявания, които сам си е причинил, за М. е
извикана линейка на Бърза помощ и е откаран в УМБАЛ „СВ.АННА”-Варна за преглед
и консултация с лекар.
По делото от Затвора гр.Пловдив са постъпили становище,
докладна записка и справка с рег.№ 7114/14.08.2020г., съдържащи информация за
помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните размери и брой настанени в
тях лишени от свобода при капацитет от 4 кв.м. /л.64-66,68 и 69-70/.
В постъпило Становище от 17.08.2020г. /л.64/ се твърди,
че М.М. *** на 11.02.2020г. от ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна и е
настанен в стая №18 на пост VI, където е и
до момента /12.08.2020г./. Площ без санитарен възел 26,32 кв.м., с два
отваряеми прозореца с размери 1,15 м./1,15 м. и 1,00 м./1,00 м. Санитарен възел
с площ 2,92 кв.м. с отдушник с диаметър 110 мм. Спалното
помещение е оборудвано с легла и шкафове. Сочи се, че на всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределяне
на времето, а на работещите е осигурен ежедневен достъп във всеки работен ден. На
всички лишени от свобода е осигурен непрекъснат достъп до течаща студена вода,
във всички санитарни възли. Отоплението се осигурява посредством централно,
локално парно отопление. Проветряването на стаите е по желание на настанените
там. Хигиената в спалните помещения е отговорност на лишените от свобода, за
което им се осигуряват хигиенни материали.
Посочва се и населеност на помещение №18 на пост VI, както следва:
-
от 11.02.2020г. до 13.02.2020г. – 5 л.св.;
-
от 14.02.2020г. до 17.02.2020г. – 4 л.св.;
-
от 18.02.2020г. до 24.02.2020г. – 5 л.св.;
-
от 25.02.2020г. до 05.03.2020г. – 6 л.св.;
-
от 06.03.2020г. до 12.03.2020г. – 5 л.св.;
-
от 13.03.2020г. до 31.03.2020г. – 6 л.св.;
-
от 03.04.2020г. до 14.05.2020г. – 6 л.св.;
-
от 15.05.2020г. до 17.05.2020г. – 7 л.св.;
-
от 18.05.2020г. до 15.06.2020г. – 6 л.св.;
-
от 16.06.2020г. до 17.06.2020г. – 7 л.св.;
-
от 18.06.2020г. до 19.06.2020г. – 8 л.св.;
-
от 20.06.2020г. до 29.06.2020г. – 7 л.св.;
-
от 30.06.2020г. до 27.07.2020г. – 6 л.св.;
-
от 28.07.2020г. до 06.08.2020г. – 5 л.св.;
-
от 07.08.2020г. до 12.08.2020г. – 4 л.св.
Според постъпила докладна записка от 17.08.2020г.
всички възникнали и докладвани повреди по материалната база на Затвора-Пловдив
се отстраняват своевременно, в технологични срокове.
В справка от 18.08.2020г. се посочва, че през
периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, Василев е имал постоянен достъп
до санитарен възел и постоянно течаща вода. Всеки от лишените от свобода, получава
спално бельо и постелен инвентар, като грижата за тяхната чистота е на лишените
от свобода и се изпира по утвърден график. Затворът гр. Пловдив има договори с
фирма за дератизация и дезинсекция, която
извършва обработка шест пъти годишно.
По делото не са представени протоколи за извършване на
обезпаразитяване и дезинсекция.
По делото в
съдебно заседание, проведено на 06.11.2020, чрез видео-конферентна връзка са
разпитани свидетелите Е.И.С. и И.Ж.Т.. Свидетелят С.: „Познавам М.М. от около7-8 месеца. Не сме били една килия, бяхме в един
отряд, но него го преместиха на 5-ти пост. В един отряд бяхме 8 месеца. М.М.
беше в килия №18. Впечатленията ми от него, че имаше оплаквания от битовите
условия. Оплакванията бяха, че няма топла вода, има хлебарки и дървеници и
всичко това влияе на болестта му. Търсил е медицинска помощ от медицински лица,
но всеки път, когато потърси помощ от докторката, нямаше резултат от тези неща.
Няколко пъти пред мен припадна един път на стълбите падна. След това падна на
карето падна. С нищо не му помагаха. От отговорните лица никой н му помогна.
Отговорните лица казаха: „Да се оправя“. В килията имаше 2 шкафа, 1 стол и 2
маси. Бяха 4-5 човека в неговата килия. Площта на килията беше малка. На един лишен от свобода
му се полагат 4 кв.м., но стаята беше малка и не отговаряше на тези изисквания.
Имаш един прозорец. Горе-долу влизаше слънчева светлина, но тъмно беше в
килията. стаята. В тоалетната нямаше вода, изобщо нямаше вода по тръбите, не
течеше вода. Отрядът е на 2-ия етаж. В тоалетната имаше клекало. Сапуни и един
прах – само това бяха препратите.“.
Свидетелят Т.: „Познавам
го, бяхме в един затвор в „Разделна“. В един отряд сме били, в една килия не
сме били. Битовите условия в затвора бяха много добри М.М. има епилепсия.
Когато имаше нужда от медицинска помощ, получаваше си я, отговорните органи му
викаха бърза помощ. Не съм ставал свидетел на побои върху него.“
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие
за установено следното:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище
София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“
са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Р.Д.е постъпил постъпил
в Затвора гр.Стара Загора на 20.01.2017г., на 13.07.2017г. е преведен в Затвора
гр.Варна, където на 21.07.2017г. е преразпределен в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора
гр.Варна. Със Заповед №498/03.01.2020г. е преведен в Затвора-Пловдив.
Настоящият състав на съда, като взе предвид с посочения
в исковата молба период, възведените в обстоятелствената ѝ част
твърдения, депозираните уточняващи молби и заявеното от адв.М., доводите на
ответника за недопустимост на исковата претенция по предявения иск и след като
се запозна и приложи препис от Решение №207/19.07.2018г, постановено по
адм.д.№283/2017г. за претърпени неимуществени вреди за периода на престоя му в
затвора в град Стара Загора / 01.01.2017г до 09.05.2017г./, намира, че периодите
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от М., ще следва да бъдат
разглеждани, както следва: за ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна от 21.07.2017г.
до 03.02.2020г. и за Затвора гр.Пловдив от 11.02.2020г.
до 08.05.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/.
Това от своя страна определя като пасивно, материално
и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция
за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от
27.09.2017г. до 08.05.2020г. /датата на
предявяване на исковата молба/, са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща вода, осигурен е и пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
Установява се, че в периода от 04.02.2020г. до 08.05.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/, когато е пребивавал в за Затвора
гр.Пловдив и в периода от 27.09.2017г. до 03.02.2020г.,
когато е пребивавал в ЗОЗТ „Разделна” към Затвора гр.Варна, М. не е обитавал
помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от
минимум 4 кв. м. Изключение правят периодите от 15.05.2020г. до 17.05.2020г.;
от 16.06.2020г. до 17.06.2020г.; от 18.06.2020г. до 19.06.2020г.; от
20.06.2020г. до 29.06.2020г., когато в стая №18 на пост VI в Затвора гр.Пловдив при квадратура от 26,32 кв.м. са
били настанени 7 или 8 лишени от свобода.
Действително, от твърденията на ищеца и от
свидетелските показания следва да се приеме, че тези помещения са с лоши битови
и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени там.
Съдът, приема за доказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки, както и мишки в този период, доколкото от страна на
ответника не се представиха никакви доказателства за извършвани дезинфекция,
дезинсекция и дератизация.
По отношение
твърденията за нанесен побой от страна на служители в ЗОЗТ „Разделна” към
Затвора гр.Варна, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, не се установява това да се е случвало, нещо повече, от
събраните писмени и гласни доказателства се доказа, че ищецът сам се е удрял в
подове и стени, като по този начин е получил наранявания описани в приложените
по делото медицински документи. От свидетелските показания на Т. се установи,
че същият не е бил свидетел на побои върху М., условията в ЗОЗТ „Разделна” към
Затвора гр.Варна били много добри и при оплакване от страна на М. му е оказвана
своевременна медицинска помощ.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че М. не е претърпял в пълнота твърдените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба
негативни психически състояния.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 2 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от
него неимуществени вреди, като искът до размер на 90 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 96,90 лв.,
съразмерно уважената част от иска.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на М.М.М., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 2 700 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периода от 21.07.2017г. до 08.05.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ
размер от 90 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на адв. Г.М., със
съдебен адрес *** сумата от 96,90 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителство по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален
представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/