№ 16721
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...........
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110106942 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на Застрахователна
компания „....“ АД да заплати на Н. Е. К. сумата от 4420.12 лева (след допуснато по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез увеличаване на размера му), представляваща
неизплатена част от обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „.....“ с рег. № СВ
.... АК в резултат от ПТП от 24.10.2022г., настъпило в гр. София, на ул. „....р“, преди
кръстовището с ул. „....“, по вина на водача на лек автомобил „....“ с рег. № СА ... МР, чиято
гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „....“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 24.10.2022г. в гр. София, на ул. „....р“, преди кръстовището с ул.
„....“, настъпил пътен инцидент, при който водачът на лек автомобил „....“ с рег. № СА ... МР
не спазил достатъчно дистанция от движещия се пред него и собствен на ищцата лек
автомобил „.....“ и поради това ударил последния в задната му част, при което му причинл
увреждания на обща стойност от 2000.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател
по застраховка „....“ на автомобилистите на лек автомобил „....“ с рег. № СА ... МР бил
поканен да изплати в полза на ищцата стойността, необходима за отстраняване на повредите
по лек автомобил „.....“ вследствие на сблъсъка, което не сторил, поради което ищцата
претендира процесната сума като част от общо дължимото според нея обезщетение, ведно
със законната лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска, твърдейки, че на 23.02.2023г. изплатил в полза на ищцата сумата
от .... лева, която сума счита, че е достатъчна за обезщетяване на собственика на увредения
лек автомобил съобразно действително причинените при ПТП увреждания и средните
пазарни цени на авточастите и труда към датата на инцидента. Счита с оглед на това сочения
от ищцата като дължим общ размер на обезщетението за прекомерно завишен. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
1
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „....“ на автомобилистите. За
да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната
действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение
по застраховка „....“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи
гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране
на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в
резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято .... е застрахована от
ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/
настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални и парично
оценими блага на ищеца вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно-
следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание
нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от
доказване са отделени следните факти с правно значение: настъпване на 24.10.2022г. на
посоченото в исковата молба място и по поддържания в нея механизъм на ПТП, отговорен
за което е водачът, чиято деликтна отговорност е била обезпечена от ответното дружество, в
резултат на което на собствения на ищцата лек автомобил „.....“ са причинени описаните в
исковата молба имуществени вреди. Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да
се изясни, че тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от приобщената
доказателствена съвкупност: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
568/24.10.2022г., описи- заключения по щета № 2000-5000-22-000387 по описа на ответното
дружество, справка от електронния регистър на Информационния център към Гаранционния
фонд, както и от представеното с отговора на исковата молба копие на платежно нареждане
от 23.02.2023г. за извършено от ответното дружество в полза на ищцата плащане по
образуваната пред него застрахователна претенция в размер на .... лева, което плащане по
правната си същност представлява извънсъдебно признание на неизгодни за ответника
юрдидически факти, а именно- включените в пораждащия спорното материано право
фактически състав.
Спорният между страните въпрос пред настоящата инстанция се съсредоточава върху
размера на действително нанесените в резултат от ПТП увреждания по лек автомобил „.....“,
респ. на следващото се за репарирането им обезщетение.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на
съдебно- автотехническата и оценителна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, стойността, необходима за възстановяване на
увредения автомобил в състоянието му отпреди инцидента, представляваща т. нар.
възстановителна стойност на имуществото по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ,
релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от
общо 5455.09 лева.
С оглед на това и при съобразяване на извършеното в хода на процеса плащане за
погасяване на процесното регресно вземане в размер на .... лева, което съобразно нормата на
чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда като обстоятелство от значение за
спорното право, предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде изцяло
уважен в размера, до който по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато увеличаването му. А
2
като законна последица от уважването на иска в полза на ищцата следва да бъде присъдена
и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда- 08.02.2023г., до окончателно изплащане на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищцата, в чиято полза на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от общо 569.00 лева, включваща заплатени от нея държавна такса за
разглеждане на иска и депозит за възнаграждение на вещото лице.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. П. Г. следва да
бъде присъдена сумата от 742.01 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществените от него безплатни адвокатска защита и съдействие на ищцата в настоящото
производство, което бе определено от съда в минимален размер при съобразяване на
материалния интерес по делото, на приложимата към датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на липсата на
фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ Застрахователна компания
„....“ АД, ЕИК ....., да заплати на Н. Е. К., ЕГН **********, сумата от 4420.12 лева,
представляваща неизплатена част от обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил
„.....“ с рег. № СВ .... АК в резултат от ПТП от 24.10.2022г., настъпило в гр. София, на ул.
„....р“, преди кръстовището с ул. „....“, по вина на водача на лек автомобил „....“ с рег. № СА
... МР, чиято гражданска (деликтна) отговорност била обезпечена по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „....“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 569.00 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 Застрахователна
компания „....“ АД, ЕИК ....., да заплати на адв. П. И. Г., ЕГН **********, сумата от 742.01
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществените от него безплатни
адвокатска защита и съдействие на ищцата Н. Е. К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3