№ 169
гр. Ботевград, 19.05.****5 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТА** в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К.В.Н.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № ********10101869
по описа за ****4 година
С исковата молба от П. Т. А., чрез пълномощник адв. И. И. от САК, срещу М. И.
П. е предявен конститутивен иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил
прекратен на **** г. По време на брака си придобили недвижим имот – апартамент
****, находящ се в гр. П., обл. С., ж.к. „****“ бл. ****, вх. ** **** с площ от 73,51 кв.
м., заедно с 3,20 % ид. ч. от общите части на сградата и 3,20 % ид. ч. от правото на
строеж. В жилището били извършени редица луксозни подобрения по време на брака,
на приблизителна ****йност 80 000 лв. Всички необходими и полезни разноски били
извършени със средства на ищеца, със знанието и без противопоставянето на
ответницата. Със съдебното решение за допускане на развод процесният имот бил
предоставен за ползване на ответницата и на детето на страните. Сочи се, че дъщерята
на страните вече е навършила пълнолетие, поради което имотът оставал в обикновена
дялова съсобственост. Твърди се, че имотът е реално неподеляем. Твърди се, че
квотите от процесния имот са равни – по ½ ид. ч. за всяка от страните. Иска се
процесният имот да бъде допуснат до делба, при посочените квоти. Направено е и
искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на обезщетение за ползването в размер на
400 лв./мес., платимо от ползващия на неползващия съделител, считано от ****.****4
г. - датата на подаване на исковата молба.
Ответницата е получила препис от исковата молба, като в законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор. Счита предявения иск за допустим.
Не оспорва об****ятелството, че процесният имот е бил съпружеска имуществена
1
общност, както и че квотите в съсобствеността са равни. Оспорва претенцията за
подобрения, като сочи, че в имота са извършвани само ремонти, свързани с
обикновеното ползване, и то са извършвани съвместно от двамата съпрузи. Луксозни
разходи за подобрения не били изобщо налице. По искането за обезщетение за
ползване, счита същото за неоснователно. Имотът се ползвал по начин, уговорен от
страните в споразумението, одобрено в бракоразводното дело. По същество се иска
допускане на делбата при равни квоти и отхвърляне на претенциите за подобрения и
за обезщетение за ползването, а в евентуалност последните две претенции се оспорват
по размер.
В откритото съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители поддържат доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгл. НА за покупко – продажба на недвижим имот № **** г., **** рег. ****,
дело № **** г. по описа на нотариус Т.Р. рег. № **** по РНК, процесното жилище –
апартамент през **** г. е продадено на М. И. А.а. Съгласно Удо****верение изх. №
****.****4 г., изд. от Община П., данъчната оценка на имота е 9538,50 лв.
С Решение № ******** г. по гр. д. № ****/****3 г., влязло в сила на **** г., е
прекратен бракът между страните П. Т. А. и М. И. А.а, сключен на 03.06.2000 г. С
бракоразводното решение е одобрено споразумение между съпрузите, съгласно което
недвижимите имоти, придобити по време на брака, след развода остават в обикновена
дялова съсобственост. По отношение на процесния имот, бивше семейно жилище,
страните са се споразумели същото да се ползва от съпругата М. И. А.а (след развода
П.) и непълнолетното дете на страните.
От НА за дарение на недвижим имот № ****.****5 г., **** рег. № ****, дело
**** от ****5 г. по описа на нотариус Д.Г. рег. № **** по РНК, се установява, че през
м. февруари ****5 г. отв. М. И. П. е дарила своята ½ ид. ч. на двете си дъщери –
М.П.А. и Т.П.А.
Според показанията на свидетеля К.С.Р. ищецът имал свои лични вещи,
останали в процесния апартамент след развода. През ****4 г. свидетелят откарал
ищеца до жилището, за да прибере вещите си, но последният се върнал след около
минута и му заявил, че не може да вземе нищо, защото нямал достъп. Свидетелят
заявява знанието си, че ищецът не разполагал с ключ от апартамента. Съдът кредитира
показанията на единствения разпитан свидетел, тъй като същите не се оборват от
други доказателства и са депозирани от лице, което няма заинтересованост от изхода
на делото.
Съгл. заключението по съдебно – оценителната експертиза, ведно с
2
допълнителното такова, неоспорено от страните, наемната цена за процесния
апартамент възлиза в размер на 360,00 лв./мес.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, всеки от съделителите следва да
проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на съсобственост по
отношение на имуществото; 2.) основание, на база на което е възникнала
съсобствеността; 3.) между кои лица съществува съсобствеността; 4.) какви са квотите
(идеалните части) на всеки от съсобствениците; 5.) съществуване на съсобственото
имущество, чиято подялба се иска, към момента на приключване на устните
състезания; 6.) идентичност на недвижимите имоти пои скица и по титул за
собственост.
По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че имотът се
ползва от ответника, както и да докаже средномесечната наемна цена на същия.
Решението по допускането на делбата има установително действие относно
лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това
налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост
на всяко едно от лицата върху вещите, чиято делба се иска да бъде допусната по
съдебен ред и частта им в съсобствеността върху тях.
Процесният недвижим имот е придобит по време на брака на страните – същите
са сключили граждански брак през 2000 г., а имотът е придобит възмездно, чрез
продажба през **** г., на името на ответницата. Затова недвижимият имот на
основание чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс се счита придобит въз основа на общ
принос на съпрузите, респ. е представлявал семейна имуществена общност, докато
бракът им е траел.
През ****3 г. бракът на страните е прекратен чрез развод, поради което
семейната имуществена общност също е прекратена на основание чл. 27, ал 1 СК и е
трансформирана в обикновена дялова съсобственост на бившите съпрузи. Всеки от
съпрузите има равен дял в прекратената СИО, което следва от разпоредбата на чл. 28
СК.
Предвид гореизложеното, делбата следва да се допусне между двамата
съделители при равни квоти, а именно по ½ ид. ч. за ищеца и за ответника.
За пълнота на изложението и с цел внасяне на яснота, следва да се отбележи, че
в случая е извършено разпореждане със спорно право в хода на висящия делбен
процес. След подаване и вписване на исковата молба съответната служба по
вписванията, ответницата е прехвърлила чрез дарение своята ½ ид. ч. от
3
съсобствеността на двете си дъщери. Подобно действие е разрешено от закона и само
по себе си не води до промяна в страните по делото. В този смисъл е т. 3 от ТР №
**** г. по т. д. № **** г. на ВКС, ОСКГ, съгласно която разпоредбата на чл. 226 ГПК
намира приложение и в делбеното производство, като приобретателят на спорното в
процеса право може да участва в производството като главна или подпомагаща страна
при съгласие на страните. Ако такова съгласие не бъде заявено, делбеното
производство продължава между първоначалните страни, като прехвърлителят участва
в производството като процесуален субституент на приобретателя и решението по
делото обвързва и приобретателя със сила на пресъдено нещо.
Претенциите за подобрения не следва да се обсъждат в първа фаза на делбата,
същите подлежат на разглеждане във втора фаза на делбата.
По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на
обезщетение за ползването на процесния апартамент
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК регламентира, че в решението по допускане
на делбата, ако всички наследници (респ. съсобственици) не използват имотите
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Разпоредбата цели да гарантира възможност на всеки съделител в хода на
висящия делбен процес да ползва реално имущество, съобразно квотата си в
съсобствеността. Като алтернатИ. е предвидено съделителят, който не ползва имота, да
получи съответното обезщетение срещу ползването на полагащата му се част от
делбеното имущество. Определянето на подобно обезщетение за ползването има
характер на привременна мярка, която има действие в хода на висящия процес, по –
конкретно от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното
приключване на делбеното производство. В същия смисъл е Решение № 48/26.03.2018
г. по гр. д. № 2572/2017 г. и ч. гр. д. № 2571/2017 г. по описа на ВКС, I г.о.;
Определение № 475 от 17.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2258/2013 г. на IV г.о. на ВКС; и др.
Произнасянето на съда по искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК представлява
съдебна администрация на спорни граждански правоотношения, не се ползва със сила
на пресъдено нещо и може да бъде изменяно при промяна на об****ятелствата – арг.
чл. 344, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай ищецът обективно е лишен от ползването на своята ½ ид.
ч. от процесния апартамент, бивше семейно жилище. Този извод следва при
съвкупната преценка на решението по бракоразводното дело и показанията на
единствения разпитан по делото свидетел, а и не е налице изрично оспорване от
насрещната страна относно факта на ползването. Основното възражение, с което
ответницата се брани по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК се свежда до факта, че
4
пона****ящем същата не е съсобственик на процесния имот, тъй като е прехвърлила
чрез дарение идеалната си част на двете си дъщери в хода на висящия процес. Съдът
намира този довод за неоснователен. Съображенията за това са на първо мя****, че
ответницата остава надлежна страна в делбеното производство, независимо от
прехвърляне на спорното право в хода на процеса, а искането по чл. 344, ал. 2 ГПК е
тясно свързано именно с особеното исково производство по делба и е предвидено от
законодателя само и единствено във връзка с делбеното производство. Следователно,
след като ответницата е надлежно легитимирана да участва в производството като
процесуален субституент на дъщерите си (приобретатели на имота), то същата е
пасивно легитимирана и по искането за присъждане на обезщетение за ползването
като привременна мярка. На следващо мя****, съдът съобрази и мотивите на ТР №
7/2012 г. от 02 ноември 2012 г. на ВКС, които макар да касаят иск по чл. 31, ал. 2 ЗС,
недвусмислено сочат: „За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само об****ятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.“ В процесния казус ответницата като съсобственик на имота се е
разпоредила безвъзмездно със своята идеална част, като и до момента ответникът няма
достъп до жилището, независимо дали пона****ящем то фактически се ползва от
ответницата, от дъщерите й или от всички тях заедно. Следователно, налице е
основание ответницата да заплаща обезщетение на ищеца за възпрепятстването на
последния да ползва имота в обем, съответстващ на правата му.
Процесният имот представлява апартамент с площ 73.51 кв.м., съ****ящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, поради което същият не би могъл да се ползва
безпрепятствено и от двамата съделители. По силата на съдебното решение, с което
бракът между страните е прекратен чрез развод, процесният имот, бивше семейно
жилище, е предоставен за ползване на ответницата и една от дъщерите й,
непълнолетна към онзи минал момент. Затова ищецът е възпрепятстван да ползва
имота съобразно квотата си в съсобствеността.
Колкото до размера на претенцията, съгласно константната практика и предвид
указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на
ВКС, размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата
вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се
има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а
за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само
отношенията между съделителите, като такИ., без да се отчитат права на трети лица
/дете и пр./.
5
В хипотеза на развод, при предоставяне ползването на семейно жилище на
единия от съпрузите и отглежданото от него непълнолетно дете, роденото от брака
непълнолетно дете не дължи наем за жилищна площ, която ползва – чл. 56, ал. 5 и чл.
57 СК. След навършване на пълнолетие от детето, отношенията между него и всеки от
двамата им родители се уреждат на плоскостта на договор за заем за послужване по
чл. 243 ЗЗД. В този случай родителят и съсобственик, който не ползва апартамент,
следва да се противопостави на ползването му от пълнолетните вече деца с претенция
за наем или за освобождаване на жилището. В случай че неползващият родител не е
предприел такИ. действия, обезщетението, дължимо от ползващия родител следва да
се редуцира до реално ползваната част. В този смисъл е Определение №
895/09.07.2013 г. по гр. д. № 1408/2013 г. на ВКС.
От заключението по съдебно – оценителната експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че средномесечният пазарен наем за целия имот възлиза на
360 лева. Обемът на правата на ищеца се простира до неговата ½ ид. ч. от имота,
редуцирана обаче с жилищна площ, ползвана от едно от децата му, пона****ящем вече
пълнолетно. Следователно претенцията на ищеца за обезщетение за ползването следва
да се уважи в размер до ¼ от месечната наемна цена, а именно 90,00 лв.
Ищецът е предявил претенцията си по чл. 344, ал. 2 ГПК, считано първоначално
от 13.09.****4 г. (датата на твърдяното връчване на покана до ответницата), а
впоследствие е уточнил, че претенцията остава от датата на подаване на исковата
молба. Съдебната практика приема, че съвместно могат да се предявят иск по чл. 31,
ал. 2 ЗС и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК. В този смисъл е Решение № 48/26.03.2018 г. по
гр. д. № 2572/2017 г и ч. гр. д. № 2571/2017 г. на ВКС, I г. о. Съгл. цитираното решение
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в производството по чл. 344,
ал. 2 ГПК като привременна мярка до приключване на делбата и/или с решението във
втора фаза на делбата. В първия случай обезщетението е само за периода от влизане в
сила на съдебния акт по чл. 343, ал. 2 ГПК до приключване на делбата. Във ****я
случай се касае за отделен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за предходен период, който подлежи
на разглеждане по реда на чл. 346 ГПК във втора фаза на делбата. Това произнасяне е
задължително за първоинстанционния съд в случаите, когато той трябва да се
произнесе допълнително във втората фаза на делбата за част от претенцията, която не
може да бъде разгледана в производството по чл. 344, ал. 2 ГПК поради неговия
ограничен времеви обхват.
Поради изложеното искането по чл. 344 ал. 2 ГПК се явява основателно за
сумата от 90,00 лв. и за периода от влизане в сила на решението по допускане на
делбата до окончателното извършване на делбата. Доколкото искането по чл. 344 ал. 2
ГПК не е иск, а привременна мярка, то по него не следва да се постановява
отхвърлителен диспозитив за остатъка от претендирания размер и период.
6
По разноските
На на****ящата първа фаза от делбата разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот :
апартамент **** (****), находящ се в гр. П., обл. С., ж.к. „****“ бл. **** (****), вх. **
**** (****), съ****ящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 73,51 (седемдесет и три цяло и петдесет и една ****тни) кв. м., при съседи:
стълбище, ап. ****, двор и улица, заедно с принадлежащото му избено помещение
**** (****), със застроена площ от 8,43 (**** цяло ****десет и три ****тни) кв. м.,
при съседи: коридор, мазе **** на ап. **** и двор, както 3,20 % (три цяло и двадесет
****тни върху ****) ид. ч. от общите части на сградата и 3,20 % (три цяло и двадесет
****тни върху ****) ид. ч. от правото на строеж върху мя****то, представляващо
държавна земя в **** (****) по предходен план на гр. П., а пона****ящем – ****
(****) – за КЖС и ОЗЕЛ, в кв. **** (**** ********) по плана на гр. П., общ. П., С.
област, между съделителите: П. Т. А. с ЕГН: ********** и М. И. П. с ЕГН:
**********, при равни квоти: 1/2 идеална част за П. Т. А. с ЕГН: ********** и ½
идеална част за М. И. П. с ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК М. И. П. с ЕГН: **********
да заплаща на П. Т. А. с ЕГН: ********** сумата от 90,00 (деветдесет) лв. месечно,
представляваща обезщетение за ползването на апартамент **** (****), находящ се в
гр. П., обл. С., ж.к. „****“ бл. **** (****), вх. ** **** (****), считано от влизане в
сила на на****ящото решение до окончателното извършване на делбата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7