Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно по своя характер– по чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 73 от 15.12.2009 година, постановено по гр.дело № 4/2009 година по описа на Районен съд –Е. са отхвърлени обективно съединени искове по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС и чл. 537, ал.2 ГПК, предявени от името на С. М. М. от гр.В.Т. и Н. М. П. –гр. Б. против И. С. И., Д. С. И.- П., Й. К. С. и Д. А. С.. Двете ищци са осъдени да заплатят на ответниците направените разноски по делото в размер на 800лв. Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от С. М. и Н. П. чрез процесуалния им представител адв. В. Н. от ВТАК. Оплакванията са за порочност на първоинстанционното решение,което е обосновано в жалбата в десет точки. Твърди се, че са нарушени разпоредбите на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, чл. 3, 4 и 5 от Примерния устав на ТКЗС, приет на 07.04.1950г, обнародван в „ Известия „ бр.112 от 13.05.1950г.Според тези разпоредби общият наследодател на двете жалбоподателки би следвало да е притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в с.Д., община Е., област В. Т., описант в т.6 от опис- декларацията от 1956г. Твърди се също, че районният съд не е отчел правилно заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза, доколкото процесния имот е идентичен с този, описан в заявлението-декларация и опис- декларация от 1956г. Други заложени доводи от защитата са тези, че първоинстанционният съõ неправилно е приел, че процесният имот не подлежи на включване в ТКЗС, доколкото не е съобразен Примерния устав на ТКЗС от 1950г, в който се определят земите за лично ползване, както и факта, че околовръстния полигон е построен през 1973г., поради което не може да се установи дали този имот е в населено място или не е. На следващо място са изложени твърдения, че не е възможно първите двама ответници по делото да са придобили процесния имот на основание 50 годишно давностно владение, доколкото преди 50 години имота е бил включен в ТКЗС. Допълнително е заложено и мнението, че претенциите на първите двама ответници се базират само на давностно владение, но не и на наследство/както е определил първоинстанционният съд/. Порочността на решението, според процесуалния представител, се дължи и на факта, че не е взето под внимание, обстоятелството че първите двама ответника не са плащали никакви данъци за процесния имот. Такива са плащани само от неговите доверителки. Твърди се още, че съда не е обърнал внимание на обстоятелството, че родителите на първите двама ответника и самите ответници са били обикновени държатели на имота, а не владелци. За това свидетелствали представените по делото пред първа инстанция писмени документи, а именно Нотариален акт за дарение на недвижим имот под № 196. том.2, нот. дело 380 от 2003г и Заповед РД – 18-04-48 от 03.08.2005г. на началник на служба кадастър – гр. В. Т.- според които документи, процесният имот се води на неустановен собственик. Към това следвало да се прибавят и показанията на съпруга на С. М.- З. М. Неправилно и незаконосъобразно според адвоката на жалбоподателите първоинстанционният съд е дал вяра само на показанията на свидетелите, доведени от ответната страна. Не е установена по делото и началната дата на давностното владение по делото, а това е задължително. Излагат се възражения и по повод обстоятелството, че не са уважени и другите искове по делото, а именно по чл.108 ЗС и чл. 537, ал.2 ГПК. В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден такъв от процесуалния представител на ответниците по въззивната жалба, адв. С. И. от ВТАК. Излагат се съображения, че подадената жалба е изцяло неоснователна. Споделя се изяснената от съда фактическа обстановка по делото, както и направените правни изводи. Твърди се, че районният съд правилно не е дал вяра на доведените от ищците свидетели, доколкото едната от тях им е вуйна, другата свидетелка не е минавала през село Д.от 20 години. Двете свидетелки нямат преки наблюдения кой стопанисва спорният имот, а третият свидетел е съпруг на една от ищците. Твърди се също, че водените от ответниците свидетели живеят в с.Д., познават имота и имат непосредствени впечатления, кой работи и кой се грижи за него. Трите свидетелки , които са над 60 годишни, казват, че този имот се владее от ответниците от 50 години. Споделя се становището на първоинстанционния съд, че процесният имот никога не е влизал в ТКЗС, защото същият е бил в границите на населено място, предвид и факта, че околовръстния полигон на селото е одобрен през 70- те години. Твърди се, че тогава са били утвърдени границите на околовръстния полигон, но по този начин са само закрепени по нормативен път, установени от по-рано фактически положения. Тоест процесния имот винаги е бил част от селото. Към тези твърдения адвокат И. прибавя и показанията на свидетелите, дадени пред първа инстанция, които казват, че повече от 50 години имота е стопанисван от С. Твърди се, че общия наследодател на първите двама ответници- С. С. е закупил процесния имот от общия наследодател на ищците М. Д., а впоследствие М. Д. се е изселил от селото. Излагат се аргументи, че следва да се съобрази заключението на вещото лице по съдебно- теническата експертиза, според което процесния имот вероятно е идентичен с този описан в опис-декларацията от 16.02.1965г.Тоест липсата на сигурност за идентичността на имотите, доколкото не са описани граници в опис- декларацията. Следващ аргумент на процесуалния представител е относно писмото изпратено от ищците до С. С. , което доказва тезата, че ищците са знаели още преди 10 години кой стопанисва имота и не са предприели никакви действия за защита на своите парва. Това доказва явно и несъмнено владение на имота по делото, доведено до знанието на ищците, които не са се противопоставили на това владение. Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на двете жалбоподателки поддържа така подадената жалба и изразява същото становище. Заявява се, че доверителките му са декларирали процесния имот в емлячния регистър на община Е.. Твърди, че през 50 те години е нямало граници на населените места. Твърди, че двамата ответника без да предупредят ищците са почнали да владеят за себе си. Твърди, че двата документа опис- декларация и молба- декларация са подписани от председател на общината в с.П., тоест че председателя на Общината е проверил кой е собственик на тези имоти. Процесуалния представител на ответниците по жалбата взема становище в съдебно заседание- поддържа писмената защита и отговора по настоящата жалба. Твърди, че сделката по продажбата на процесния имот между М. Д. и С. С. се е извършила през 50 те години. Посочва, установеното обстоятелство по делото, че ищците са декларирали няколко имота в селото. Великотърновски окръжен съд след преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна следното. Пред първа инстанция са предявени обективно съединени искове по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС и чл. 537, ал.2 ГПК от С. М. М. от гр. В. Т. и Н. М. П. –гр. Б. против И. С. И., Д. С. И.- П., Й. К. С. и Д. А. С.. В нея се твърди,че с Нотариален акт № ..., том ..., нот. дело № ..., издадена на .... от нотариус Й. Ц. с район на действие Районен съд- гр. Е. първите двама ответника били признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. Д., община Е., област В. Т., представляващ незастроен поземлен имот № ...по одобрената кадастрална карта на селото с трайно предназначение на територията „ урбанизирана”, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ на имота от 1854 кв. м. , при граници: улица, наследници на С. И. С., наследници на Н. Н. Н. Ищците са оспорили този нотариален акт, тъй като първите двама ответника не са били собственици, а такива са ищците, които го притежават по наследство и давност от баща си М. С. Д., починал на 29.07.1968г. Оспорва се обстоятелството че първите двама ответника са владеели този имот, доколкото не е налице изискуемата от закона придобивна давност. Твърденията на ищците били, че само те владеели и ползвали процесния имот, тъй като плащали данъци за него. С Нотариален акт № ..., том..., нот. дело № ..., издадена на ...г. от нотариус Й. Ц. с район на действие Районен съд- гр. Е., първите двама ответника продали на третия и четвъртия ответник процесния имот. Пред първа инстанция е поискано да се приеме за установено по отношение на първите двама ответника, че ищците са собственици на процесния имот и да се осъдят другите двама да им отстъпят собствеността и да им предадат владението на същия. Иска се да бъдат отменени посочените по-горе нотариални актове. В постъпилия по делото, пред първа инстанция, отговор на исковата молба се твърди, че имота никога не е владян от ищците, а напротив от първите двама ответника. Освен това се залагат доводи за съществуваща сделка между общия наследодател на двете ищци и общия наследодател на двамата ответника, която е извършена преди 56 година, по правилата на валидизационните закони. С исковата молба е индивидуализиран процесния имот, като ясно и точно е посочено, че това е имотът обективиран в констативния нотариален акт № ..., том ..., нот. дело № ..., издаден на ...г. от нотариус Й. Ц. с район на действие Районен съд- гр. Е.. Недвижимият имот е описан от ищците обстойно, а именно недвижим имот, находящ се в с. Д. община Е., област В. Т., представляващ незастроен поземлен имот № ... по одобрената кадастрална карта на селото с трайно предназначение на територията „ урбанизирана”, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ на имота от 1854 кв. м. , при граници: улица, наследници на С. И. С., наследници на Н. Н. Н. По делото има приложена скица на този имот, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.В. Т., от която се установява актуалното състояние на гореописания имот. Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 1473/ 06.12. 1991г. на ОНС гр. В. Т. и Удостоверение за наследници изх.№ 931 от 22.01.2009г. на кмета на село П., община Е. М. С. Д. е починал на 29.07.1968г. Оставил е като законни наследници -жалбоподателите С. М. М. и Н. М. П., негови дъщери. От удостоверение за наследници № 144/ 21.01.2009г. на община В. Т. се установява, че К. И. Д. е починала на 09.01.1984г. като е оставила за законни наследници двете жалбоподателки. С Нотариален акт № ..., том ..., нот. дело № ..., издаден на ...г. от нотариус Й. Ц. с район на действие Районен съд- гр. Е. -И. С. И. и Д. С. И. П. били признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.Д. община Е., област В. Т., представляващ незастроен поземлен имот № ... по одобрената кадастрална карта на селото, с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ на имота от 1854 кв. м. , при граници: улица, наследници на С. И. С., наследници на Н. Н. Н. От удостоверение за наследници № 326/ 09.09.2005г. на кмета на с. П. е видно, че С. И. С. е починал на 07.03.2000г. и е наследен от ответниците И. С. И. и Д. С. И.- П., от удостоверение за наследници № 23/ 03.07.2003г. на кмета на с. П. е видно, че Р. И.С. е оставила за законни наследници последните двама. Със Заявление- декларация от 16.02.1956г. до Председателя на ТКЗС в с. П., община Е., М. С. Д. е заявил за внасяне в ТКЗС следната обработваема земя, а именно: ниви от 5,000 дка., естествени ливади - 1, 000 дка. и овощни градини 3, 000 дка. Същите по местности са както следва нива в „хаджии” от 2, 000 дка, нива в местност „П.”, от 2,000дка., нива в местност „Д.” от 1, 000 дка., ливада в местност” Л.” от 1, 000 дка.,овощна градина в местност” Ю.” от 2, 000 дка. и овощна градина в местност „ М.” от 1, 00 дка., видно от опис – декларация на полските имоти на М. С. Д. от 16.02.1956 г. Наследниците на М. Д. са подали заявление до ОСЗ- гр. Е. да им бъде възстановена въз основа на опис-декларация и заявление – декларация от 1965г. овощна градина от 1.00 дка. , в землището на с. П. , в местността : П.” Поземлената комисия е излязла с Решение № 115 от 08.08.1996г., с което е отказала възстановяването на заявения имот, доколкото същия е в границите на строителния полигон. Двете жалбоподателки през 1996г са изпратили писмо до С. И. С., с което го предупреждават да освободи завладения от него имот, който се ползва от него неоснователно. Според извършената съдебно -графиологическа експертиза, подписът на получената обратна разписка, е на съпругата на С. С.- Р. С.. В приложената и приета по делото нотариални преписка се съдържа Удостоверение на община Е. от 12.08.2005г., в което е отбелязано, че процесния имот се води на неустановен собственик. Пред първа инстанция са разпитани свидетели, водени от двете страни. Водените от ищците първи две свидетелки не живеят в с.Д., а са от село П. като свидетелката . М. не е живяла 30 години в П., а след смъртта на мъжа си се завръща там. Първата свидетелка, вуйна на ищците, твърди в показанията си , че ищците са ходили, за да берат ябълки. Свидетелката споменава, че не е била при тях, когато са брали ябълките и , че самата тя не е била там, когато са ги брали, както и че там на място не е ходила. Твърди, че ищците не са орали и копали.Твърди, че в момента този имот е изоран, но не знае дали ищците са го орали. Свидетелката казва, че знае от думите на ищците, че същите се грижат за имота. В края на показанията си свидетелката заявява, че не е в много близки отношения с ищците. Свидетелката М. е родом от с. П., но не е живяла в П. от 30 години, след смъртта на съпруга си се е върнала в П.Същата не знае дали имота се обработва от ищците. Разпитан е съпругът на С. М., за обстоятелството, дали писмото изпратено до С. С. през 1996г. е получено от него. Свидетелят твърди, че действително при разговори със Сава С., същия е удостоверил, че е получил писмото. Разпитани са свидетели , водени и от ответниците. Свидетелите на ответниците, с изключение на свидетелката М. П. , са възрастни хора живеят в с. Д. и са съседи на И. И. и Д. И. П., те имат непосредствени и преки впечатления за спорния имот. Същите свидетели нямат семейни и родствени връзки с ответниците. Тези свидетели заявяват , че имота се е стопанисвал от С. и Р., а впоследствие от И. И. и Д. И.- П. В показанията си твърдят, че имота се е обработвал стопанисвал и ползвал в продължение на повече от 50 години от С. и Р., впоследствие от И. и Д.. Пред районният съд е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице С.С.. В същото се заявява, че може да се приеме, че имотът, описан в нотариален акт № ..., том ..., нот. дело № ..., издадена на ...г. от нотариус Й. Ц. с район на действие Районен съд- гр. Е. е идентичен с имотите описани в Решение № ... на ПК гр.Е., заявление– декларация от 16.02.1956г и опис- декларация от 16.02.1956г. Предвид на горното въззивният съд стигна до следните правни изводи: Подадената въззивна жалба се явява неоснователна по следните съображения. С оглед твърдението на ищците /жалбоподателки/, че същите са собственици на процесния имот на правно основание – давностно владение и наследство, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителния иск. За да се уважи установителния иск за собственост, в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на спорния имот и са налице действия на ответниците накърняващи упражняването на правото на собственост. Следва да докажат, че те самият притежават правото на собственост върху процесния имот. С предявения иск двете ищци са искали да бъде установено спрямо ответниците, че са собственици на процесния имот въз основа на наследство и давностно владение. По отношение на първото заявено основание, а именно собственост въз основа на наследство е необходимо да бъде изследвано дали общия наследодател на ищците М. Д. е бил собственик на процесния имот. В тази връзка за доказване на това тяхно твърдение същите представят по делото следните документи: опис- декларация и молба- декларация от 16.02.1956г за внасяне на имоти в ТКЗС – с. П., Решение №115 от 08.08.1996г. на ПК- гр. Е., квитанции за платен местен данък за деклариран недвижим имот, Удостоверение от Община Е. от 29.04.2009г. Заложените твърдения на процесуалния представител на ищците е, че тези документи удостоверяват собствеността на М. Д. върху имота. По отношение на опис-декларацията и молба –декларацията от 1956г. за членство в ТКЗС- с. П., трябва да се има предвид следното. Вярно е, че съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ „правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства”. От систематичното тълкуване на нормата следва, че посочените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ доказателствени средства касаят административното производство пред ОСЗ и съдебното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за контрол върху решенията на този административен орган по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. За исковото производство важат общите доказателствени правила на процесуалния закон, поради което молбите-декларации и опис-декларации за членство в ТКЗС могат да бъдат само индиция за собственост, но не може да се приеме,че на тези документи е предадена доказателствена стойност. Самите опис-декларации и молби-декларации за членство в ТКЗС, не са годно доказателство за това, че деклараторът е собственик на внасяните в ТКЗС земи, защото съгласно чл.3 от Примерния устав на ТКЗС-1950 г. (утвърден с ПМС от 21.12.1953 г.) членовете на кооперативното стопанство са били задължени да внесат в него както своята собствена земя, така и „земята на членовете на техните домакинства, земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици”, като е предвиждал внасянето на земята, собственост на членовете на домакинствата, сънаследствената и съсобствената земя да става със съгласието на съответните членове на домакинствата, сънаследниците и съсобствениците. Поради това не може да се предполага, че внесената в ТКЗС земя винаги е собственост на кооператора, който я е внесъл в стопанството. Не се установи по делото ищците, въззивници да са собственици на процесния имот въз основа на въведеното в съдебното производство основание – придобивна давност. За да бъде признато това обстоятелство за ищците/ жалбоподатели/ следва да е изтекла изискуемата съгласно чл.79, ал.1 ЗС десет годишна придобивна давност. За установяването на факта, че ищците са владеели процесния имот пред първа инстанция същите са ангажирали гласни доказателства. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че действително водените от ищците свидетелки нямат преки и непосредствени впечатления за процесния имот. Двете свидетелки са от село П., като първата е вуйна на ищците, а втората не е живяла в П. в продължение на 30 години. Тоест техните показания не могат да докажаат твърдения факт от страна на ищците, а именно владеенето, стопанисването и ползването на имота от тяхна страна. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че предвид родствената връзка на първата свидетелка и предвид факта, че последния воден свидетел е съпруг на една от тях, то показанията на св. А. и св. М. следва да се ценят от съда с оглед близките отношения помежду им. Показанията, които могат да бъдат ценени са тези на свидетелката И., но същата не е от Д., а от с П., както и не е живяла в с. П. 30 години, не е минавала през село Д. и не знае дали имота се е владеел от двете ищци.Тоест от показанията на тези свидетели не може да се докаже владение на процесния имот, което да е продължило 10 години и да е било постоянно, непрекъснато, несъмнено и явно. Процесуалният представител на двете ищци е заявил, че несъмнеността на владението може да се докаже, чрез плащане на данъци, като по делото са представени квитанции за платен данък за деклариран недвижим имот. От справката в община Е. е видно, че ищците са декларирали с данъчна декларация от 1998г. празни дворни места от един декар и от два декара в с. Д. Тоест видно от представените данъчни декларации и Удостоверение на община Е. от 29.04.2009г., че не може да бъде установено, дали е плащан местен данък за процесния имот. В исковата си молба ищците са индивидуализирали и конкретезирали, процесния имот, а именно незастроен поземлен имот №... по одобрената кадастрална карта на село Д. с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ на имота от 1854 кв. м., при граници: улица, наследници на С. И. С., наследници на Н. Н. Н. Посочват, че с нотариален акт № ..., том ..., нот. дело ... на нотариус Й. Ц., същият имот е бил признат за собственост на ответниците на основание давностно владение. Впоследствие пред първа инстанция се заявява, че процесната овощна градина е вписана под номер 6 в опис- декларацията.От Решение № 115/ 1996г. на Поземлената комисия град. Е. се установява, че ищците за заявили за възстановяване овощна градина от площ един декар в землището на село П. Извършената съдебно-техническа експертиза установява, че може да се приеме, че заявения от ищците предмет на спора от 1854 кв. м. е идентичен с имота описан в опис- декларацията от 1956г., с имота описан в Решението на Поземлена комисия -гр. Е. и с имота описан в нотариален акт № ..., том..., нот. дело ... Тоест експертизата установява някаква вероятност за идентичност на имота. С депозирана въззивна жалба процесния имот се определя като овощна градина от един декар. Предвид тези констатирани факти по делото не може да се приеме за напълно доказана идентичността между имота, заявен като предмет на спора с исковата молба, с имотите заявени от М. Д. през 1956г. С исковата молба се индивидуализира един имот, а именно незастроен поземлен имот №... по одобрената кадастрална карта на Д. с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ на имота от 1854 кв. м., при граници: улица, наследници на С. И. С., наследници на Н. Н. Н., а с въззивната жалба друг- овощна градина от един декар, описана под точка 6 в опис- декларацията от 1956г. Тоест не може да се установи дали се касае за имот от един декар, имот от 1854 кв.м. или имот от два декара, дали процесния имот се намира в село П. или село Д. Не може да бъде установено, за кой точно имот ищците са плащали местен данък. Във връзка с твърденията на ищците, че с представеното по делото писмо, датирано от 05.02.1996г. са отблъснали владението на С. С. и са прекъснали течащата в полза на С. С. и неговите наследници придобивна давност е налице следното. Действително ищците са заявили претенции спрямо имот в границите на село П., като това се е случило още през 1992 г., когато същите са подали заявление за възстановяване на право на собственост върху овощна градина в с. П. Изпратили са писмо до ответниците на 05.02.1996г да бъде освободен от тях имот, предсатвляващ овощна градина от един декар в землището на село П. Пред първа инстанция защитата на ищците е била насочена да се докаже, че давността която е текла в полза на ответниците по отношение на незастроен поземлен имот №... по одобрената кадастрална карта на с. Д., трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ на имота от 1854 кв. м., при граници: улица, наследници на С. И. С., наследници на Н. Н. Н., за който имот е бил съставен и констативния нотариален акт, е била прекъсната с изпращането на писмото от 05.02.1996г. Действително чрез подаване на заявлението от 1992г до ПК- гр. Е. впоследствие и чрез писмото от 05.02.1996г до ответниците, ищците за заявили претенции за имот –представляващ овощна градина от един декар в с. П. Но безспорен факт по делото остава, че и Решението на ПК –гр. Е. от 08.08.1996г. и писмото от 05.02.1996г, се отнасят до имот, съставляващ- овощна градина от един декар в с. П. Тоест няма как чрез тези документи да бъде доказано прекъсване на владение в полза на ответниците, доколкото имота описан в тях, не съответства на имота, които ответниците са придобили по силата на давностно владение и за който им е съставен констативен нотариален акт. Освен всичко това пред първа инстанция ответниците са провели и обратно доказване за установяване на факта, че те са придобили по силата на давностно владение незастроен поземлен имот №... по одобрената кадастрална карта на село Д. с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ на имота от 1854 кв. м., при граници: улица, наследници на С. И. С., наследници на Н. Н. Н. От водените свидетели от страна на отвенците е установено, че за имота в с. Д. с №... по одобрената кадастрална карта на селото и с площ от 1854 кв. м., е изтекла изискуемата от закона придобивна давност в полза на родителите С. С. и Р. С. и впоследствие двамата ответници са придобили чрез наследствено правоприемство изтеклата в полза на техните родители давност. Факт е, че свидетелите на ответниците, с изключение на свидетелката М. П., са възрастни хора живеят в с. Д. и са съседи на И. И. и Д. И. П., те имат непосредствени и преки впечатления за спорния имот. Същите свидетели нямат семейни и родствени връзки с ответниците. Тези свидетели заявяват , че имота се е стопанисвал от Сава и Росица, а впоследствие от И. И. и Д. И. П. В показанията си твърдят, че имота се е обработвал стопанисвал и ползвал в продължение на повече от 50 години от С.и Р., впоследствие от И. и Д.. Тоест към датата на съставяне на констативния нотариален акт за ответниците е изтекла изискуемата в чл.79, ал.1 ЗС, десетгодишна придобивна давност, което се явява от установеното от по-горе от фактическа страна. Имота се е владеел в продължение на десет години, което владение е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно, спокойно и безспорно. Придобивната давност е изтекла в полза на С.С. и Р. С., като двамата ответници И. И. и Д. И. П. са станали собственици на спорния имот като са придобили по реда на наследственото правоприемство изтеклата в полза на техните родители давност. Съдът намира за доказано в полза на ответниците досежно ползвания от тях имот че те са владели процесния имот непрекъснато, несмущавано от никого, спокойно и необезпокоявано поне 10 години, а по делото се установи, че спорния имот е владян от родителите им и повече от десет години. По отношение на твърдението, че е съществувал договор са покупко-продажба на процесния имот по делото няма данни за наличието на такъв договор. Изложеното обуславя решаващия извод, че предявеният установителен иск по 124, ал.1 ГПК от И. С. И. и Д. С. И. П. се явява неоснователен и недоказан, предвид което правилно първоинстанционният съд го е отхвърлил. От събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намира предявения иск от ищците по чл.108 ЗС против ответниците Й. К. С. и Д. А. С. за неоснователен и счита, че следва да бъде оставен без уважение по следните съображения: От една страна, за уважаване на иска е необходимо ищците да докажат и да установят наличието на три кумулативни предпоставки, изискуеми по чл. 108 ЗС – ищците да са собственици на процесният имот, същият имот да се намира във владение или държане на ответниците и последните да го владеят без основание, в този смисъл и съдебната практика на ВКС-Р- 2419- 60 - І, Сб.1960, с.114 и др..След като не е налице първата предпоставка , искът с правно основание чл. 108 от ЗС се явява за напълно неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. От друга страна, от показанията на свидетелите се установява, че към момента на образуване на първоинстанционното производство имотът се владее и ползва от първите двама ответника , И. И. и Д. И.П. По отношение на исковите претенции с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, същите са изцяло неоснователни. Съображенията за това са следните: след като се установи, че правото на собственост върху процесния имот не е в патримониума на ищците, то главния/ установителен/ иск се явява неоснователен и не може да бъде уважен, което определя съдбата и на акцесорното искане. След като търсената защита на правото на собственост не е получена от ищците по отношение на процесния имот, то те нямат правен интерес от иска по чл.537, ал.2 ГПК. В зависимост от това дали установителния иск е уважен, се обуславя и правният интерес на ищците от отмяната като неверен на нотариалния акт, с който на ответниците е признато правото на собственост. Поначало, собственикът на недвижим имот винаги може да предяви иск за защита на правото си на собственост против лицето, на което е издаден констативен нотариален акт за собственост на същия имот, но този нотариален акт подлежи на отмяна, едва (и само тогава), когато ищецът успее да установи, че е собственик на спорния имот. С други думи, правен интерес от отмяна на нотариален акт за собственост на имот имат само неговите действителни собственици, а не и всяко трето лице. Иначе казано, само при успешно проведен иск за собственост (в казуса по чл.124, ал. 1 ГПК), подлежи на отмяна и самият нотариален акт,съобразно изричната разпоредба на чл. 537, ал. 1 от ГПК, като законова последица от уважаването на иска, разрешил спора за гражданското право. Ето защо предвид изхода на претенцията по главния установителен иск, то и тази по акцесорния се явява неоснователна. Правилни са констатациите на първоинстанционният съд, че на отмяна по реда на 537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове. Защитата срещу нотариални актове, чрез които се обективират правни сделки, се осъществява на общо основание по съдебен ред. Предвид горното направените от настоящата инстанция изводи съвпадат с тези на първоинстанционният съд, поради което постановеното от последния решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по жалбата направените по делото разноски в размер на 800 лв.- адвокатски хонорар. Воден от изложеното, Великотърновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 15.12.2009г. по гр.д. № 4/2009г. по описа на Еленски районен съд. ОСЪЖДА С. М. М. с ЕГН: * от гр. В. Т., ул. „ Д. Р.” № ..., В. В, ... и Н. М. П. с ЕГН: * от гр. Б. , комплекс „ Б. М.”, ...да заплатят на И. С. И. с ЕГН:* от гр. Л., ул. „Т. М.” ... на Д. С. И.П. с ЕГН:* от гр.Л., ул.” Т. М.”...Й. К. С. с ЕГН: * от гр. Е. , ул. ”Х. Й. Б. ”№ ...и Д. А. С. с ЕГН: * от гр. Е., ул.”Х. Й. Б.”№ ..., направените по делото разноски в размер на 800/ осемстотин/ лева.- адвокатски хонорар. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |