Р Е Ш Е
Н И Е
Номер Година
03.01.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.районен съд втори граждански състав
На трети декември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: СНЕЖАНА
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 192 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск, предявен
от С.С.Н., ЕГН: **********, представляван от майка си В.А.П., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, чрез адв. Е.П. против Г.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба и уточняващата
такава се твърди, че с Договор от 15.12.2015 г. по нотариален акт № 86, том V,
рег. № 10282, дело № 828/2015 г. на Нотариус С.Р.с рег. № 099 на НК и с район
на действие - района на КРС, акт № 127, том 18, дело № 3301/2015 г. на СлВп при
К.районен съд ищецът закупил следните недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор *****.1 по
КККР на гр.С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011год. на ИД на АГКК;
последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в
гр. С., общ. С., обл. П., п.к.****, ул. „****, с площ от *** кв.м. (сто и
седемнадесет кв. м.), като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над
обекта: *****.1.2, и
СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор *****.3 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 год. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма,
стар идентификатор: няма; находяща се в гр.С., общ. С., обл. П., п.к.****, ул.
„****, с площ от * кв. м. (четиридесет кв. м.); брой етажи: 1; като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение ПОСТРОЙКА
НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ.
Твърди се, че гореописаното
жилище било построено въз основа на учредено право на строеж в полза на
родителите на ответника по настоящото дело – Г.Г.М.и В.Г.М., с нотариален акт №
122, том IV, дело № 1341/1974 г. на КРС. С нотариален акт № 10 , том I, дело №
22/1978 г. Г.и В.М.подарили на сина си Н.В.М. (брат на ответника) гореописания
жилищен имот, а именно – първия жилищен етаж от вече построената двуетажна
жилищна сграда, при запазено от страна на дарителите право на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху една стая по избор от подарения етаж и сервизните
помещения. Вероятно това запазено право на ползване било осъществено чрез
ползване на приземния етаж на жилищната сграда, който е бил приобщен като
сервизни помещения към първия жилищен етаж по силата на Договор за делба на
бъдещ строеж на жилище рег. № 619 от 28.07.1976 г. Ищецът не разполагал с този
Договор и затова само предполагал. Същият бил описан в представения с исковата
молба нот. акт № 83, том I, дело № 143/1981 г. на КРС. Индиция за това, че с
този договор суперфициарите на дворното място, в което са построени
гореописаните обекти, са разпределили помежду си собствеността върху приземния
етаж и таванското помещение на двуетажната жилищна сграда, били и последващите
сделки, а именно:
С нот. акт № 87, том IX, дело №
1696/2009 г. на СлВп при К.районен съд Н.В.М. продал на В.Н.Н.срещу задължение
за издръжка и гледане гореописаните недвижими имоти: „От жилищна сграда само
първи жилищен етаж с РЗП -*** /сто и седемнадесет кв.м./ с отделен вход в
масивна двуетажна жилищна сграда с приземен етаж ведно с навес с оградни стени
с РЗП 25 /двадесет и пет/ кв. м.“. С Договор от 15.12.2015 год. по нотариален
акт № 86, том V, рег. № 10282, дело № 828/2015 г. на Нотариус С.Р.с рег. № 099
на НК и с район на действие – района на КРС, акт № 127, том 18, дело № 3301/2015
г. на СлВп при К.районен съд ищецът закупил тези недвижими имоти .
В резултат на описаните по-горе
сделки към настоящия момент той бил едноличен собственик на тези имоти,
представляващи първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с
призем, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.1,
както и сграда с идентификатор *****.3 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед
№ РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК.
Ищецът твърди, че ответникът по настоящото
дело бил син на Г.Г.М.и В.Г.М.. След смъртта на неговите родители, същият
останал да живее в приземния етаж, като продължил да ползва и стопанската
постройка, описана по-горе, макар че запазеното от тяхна страна право на
ползване да се е погасило със смъртта им. Ищецът предполагал, че това е станало
със съгласието на неговия брат и тогавашен собственик на имота Н.В.М.. По
неизвестни за причини ответникът останал да ползва приземния етаж и след
смъртта на брат си, включително и към месец декември 2015 г., когато ищецът
закупил процесиите имоти с описания по-горе нотариален акт. Въпреки
противопоставянето от негова страна и към настоящия момент ответникът по делото
продължавал да живее в приземния етаж на къщата, да ползва без правно основание
целия този приземен етаж и сградата от допълващото застрояване (стопанска
постройка), построена в същото дворно място, като отказвал да ги освободи
доброволно с твърдението, че те били собственост на неговите родители. Това
пораждало за ищеца правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което:
- да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът е единствен собственик на приземния етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *****.1 и на сграда с
идентификатор *****.3 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 год. на ИД на АГКК, както и да осъди ответника да освободи
тези имоти и му предаде собствеността и владението върху тях.
- да осъди ответника да му
заплати обезщетение за това, че го е лишил от ползването на двата процесни
имота, представляващо дължим месечен наем в размер по на 45.00 лева за
приземния етаж и 5.00 лева за стопанската постройка за периода от 01.01.2016 г.
до 31.12.2017 г. или общо в размер на 1200.00 лева, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена месечна вноска считано от първо число на
следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и разноските по
делото.
Ответникът, чрез пълномощника си
адв. Б.Б. оспорва исковете като допустими, но неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че с
договор за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 86, том V, peг. № 10282, дело №828 от 2015 г. на Нотариус при К.съдебен
район - С.Р., ищецът по делото е придобил собствеността върху САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с идентификатор *****.1.1, находящ се в
гр. С., обл. П., с административен адрес на имота: ул. „*****, ет.1, с площ от ***
кв. м., като самостоятелния обект се намира в сграда № I, разположена в
поземлен имот с идентификатор № *****, с предназначение на самостоятелния
обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, ниво: 1, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата.
Оспорва, че ищецът по делото е
собственик на призем, находящ се в жилищната сграда, в която е закупил
горецитирания самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.1.
Оспорва обстоятелството, че
ищецът по делото е изключителен собственик на СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор *****.3, находяща се в гр. С., обл. П. с
административен адрес: улица „*****, с площ * кв.м., брой етажи 1, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с
предназначение: постройка на допълващо застрояване.
Оспорва обстоятелството, че
родителите на ответника – Г.М.и В.М. са осъществявали запазеното си право на
ползване учредено с Нотариален акт № 10, том I, дело № 22/ 1978 г. на КРС, чрез
ползване на приземния етаж на жилищната сграда, както и твърдението, че
приземния етаж е бил „приобщен, като сервизни помещения, към първи жилищен етаж
по силата на Договор за делба на бъдещ строеж на жилище peг. № 619 от
28.07.1976г. на КРС...”
Оспорва всички твърдения и
предположения направени в исковата молба и в частност твърдението, че
ответникът живее и ползва без правно основание приземния етаж и сградата от
допълващо застрояване.
Твърди, че по силата на
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 170,
том I, дело № 331/1981 година на К.районен съд, Г.Г.М.със съгласието на съпруга
си В.Г.М. продала на своя син и ответник по делото Г.В.М. ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ от
къща, находяща се в град С., в дворно място от 507 кв. м., съставляващо по
плана на гр. С. парцел III, планоснимачен № 1445, в квартал 74. По силата на
сключения между страните договор, обективиран в горецитирания нотариален акт,
ответникът се явявал самостоятелен собственик на приземния етаж от построената
в гореописаното дворно място къща. Понастоящем приземният етаж се намирал в гр.
С., обл. П., с административен адрес на имота: ул. „Г.Д.” №***в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № *****. В КК и КР на гр. С.
липсвали данни относно приземния етаж, описан по-горе и собствеността на същия,
поради недеклариране от страна на собственика на тези обстоятелства. Поради
тази причина приземният етаж нямал идентификатор и ответникът не можел да се
снабди със схема на същия от АГКК, Служба ГКК - гр. П.. Съгласно константната
практика на ВКС, отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния
регистър не можело да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имали декларативно действие. От тях не
произтичали промени във вещноправния статут на имотите /тълкувателно решение №8
от 23.02.2016 г. по тьлк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС/. От изложеното дотук се
установявало, че ответникът е собственик на приземния етаж, независимо, че това
обстоятелство не било отразено в КК и КР на гр. С.. Същият живеел именно в този
приземен етаж, което обстоятелство не се оспорвало от ищеца, а дори се
твърдяло. Достъпът до приземния етаж се осъществявал с отделен вход. В
изградената жилищна сграда имало три отделни входа, съответно към приземния
етаж, към първия етаж и към втория етаж. Отделните етажи, включително и
призема, нямали общ вход. Родителите на ответника въпреки, че си били запазили
правото на ползване на имота, не били осъществили това си право. До смъртта си
те живели в друго жилище, намиращо се в град С.. Същите не били ползвали и
стопанската пристройка, изградена в дворното място. Н.В.М. – брат на ответника,
никога не бил ползвал и живял в приземния етаж на къщата. От всички представени
по делото писмени доказателства се установявало, че приземният етаж никога не
бил приобщаван като сервизни помещения към първия етаж на сградата. Тези
твърдения се явявали голословни такива и почивали на предположения, което било
видно от исковата молба. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, Том
II, дело № 22/ 1978г . Г.Г.М.дарила на своя син Н.В.М. /брат на ответника/ само
първи етаж от построената жилищна сграда. В останалите представени с исковата
молба писмени доказателства никъде не се споменавало за приземния етаж от
сградата. Същият не бил обект на разпоредителни действия до момента, в който е
бил продаден на Г.М. от неговата майка с Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка №170, Том I, дело № 331/ 1981 г. на К.районен
съд. От момента на закупуването на процесния призем, липсвали последващи
разпоредителни действия със същия, извършени от ответника, които да отчуждават
собствеността му. Ответникът живеел в приземния етаж от построяването на
жилищната сграда и никой не е оспорвал правото му на собственост.
С Решение от 04.11.1987 г.,
постановено по гр.д. № 354 по описа на К.районен съд за 1987 г. било
разпределено правото на ползване на дворното място, в което е изградена
жилищната сграда, в която се намират самостоятелните обекти - предмет на
настоящото производство. В производството по това дело бил изследван въпроса за
собствеността на процесиите етажи, както и стопанската постройка. Видно от мотивите
на цитираното решение било, че праводателката Г.М.се е разпоредила в полза на
синовете си с двата етажа, които е притежавала – приземен и първи етаж от
жилищната сграда, а по отношение на стопанската постройка, изградена в дворното
място, в производството по гр. д. № 354 по описа на К.районен съд за 1987г.
било прието, че същата е собственост на двамата ответници.
Що се отнасяло до СГРАДА-
ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор *****.3, находяща се в гр. С.,
обл. П. с административен адрес: улица „*****, с площ * кв.м., брой етажи 1,
като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, с
предназначение: постройка на допълващо застрояване, ответникът оспорва
обстоятелството, че ищецът по делото е изключителен собственик на същата. С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №10, том II, дело № 22/ 1978 г. Г.Г.М.дарила
на своя син Н.В.М. /брат на ответника/ само първи етаж от построената жилишна
сграда. Липсвала разпоредителна сделка или друг правопораждащ акт, по силата на
които Н.В.М. е станал изключителен собственик на въпросната пристройка. Въпреки
това, с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 132, том IV, рег. № 9053, дело № 697/ 2009 г. на
нотариус при К.съдебен район С.Р., Н.В.М. /брат на ответника/ продал на В.Н.Н.от
жилищна сграда само първи жилищен етаж с РЗП- *** кв. м. с отделен вход в
масивна двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, ведно с навес с оградни стени
от 25 кв. м., построени въз основа на учредено право на строеж върху дворно
място, общо застроено и незастроено, цялото от 507 кв.м., находящи се в гр. С.,
с административен адрес: ул. „*****, който имот по регулационния план на гр. С.
има планоснимачен № 1445, в кв. 74 и за него е отреден урегуриран парцел III,
срещу задължението на купувача да поеме цялостната издръжка и гледане на
продавача. Впоследствие В.Н.Н.продал на ищеца по делото двата процесии
самостоятелни обекта – етаж от къща и сграда - постройка на допълващо
застрояване с договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 86, Том V, рег. № 10282, дело №
828 от 2015 г. на Нотариус при К.съдебен район - С.Р.. Предвид обстоятелството,
че Н.В.М. бил собственик само на ½ ид. част от продадения на В.Н.Н.навес
с оградни стени, а се разпоредил, като е продал целия навес, ответникът счита,
че това обстоятелство не може да му се противопостави, тъй като Н.М. бил продал
повече, отколкото притежавал и съобразно константната съдебна практика не било
настъпило вещно - прехвърително действие, тъй като праводателят не е бил
изключителен титуляр на вещното право. В случая не бил настъпил вещно -
прехвърлителния ефект на сделката по отношение на собствената на Г.М. ½
ид. ч. от навеса, поради което не било засегнато и неговото право на
собственост върху тази ½ ид.ч. Последиците на тази сделка били
облигационни и относителни само по отношение на страните по сделката. В
конкретния случай приобретателят не бил придобил собствеността на цялата
постройка, а само на ½ ид.ч. от същата. В тази връзка ищецът по делото С.Н.
също не бил придобил собствеността върху цялата стопанска постройка и
притежавал само ½ ид. част от
нея.
Стопанската постройка била
построена през 1976 година от ответника Г.М.. Същият закупил всички материали
за изграждането ѝ, като ползвал и услугите на майстори. В постройката
имало две помещения – стаи. От момента на построяването на същата ответникът
ползвал северната стая в постройката, в която съхранявал дърва за огрев.
Другата стая била заключена и ответникът нямал достъп до нея. До настоящия
момент никой и никога не бил оспорвал правото му на собственост на ½ ид.
част от тази постройка.
В случай, че съдът приемел, че
ответникът не е собственик на приземния етаж от жилищната сграда, както и на
½ ид.ч. от изградената в дворното място сграда - постройка на допълващо
застрояване прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВНА ДАВНОСТ по силата на установено
давностно владение от ответника с начало на придобивната давност 1981 г. – по
отношение на приземния етаж от жилищната сграда и 1976 г. – по отношение на
изградената в дворното място сграда - постройка на допълващо застрояване, по
силата на което давностно владение Г.М. придобил правото на собственост върху
приземния етаж и ½ ид.ч. от изградената в дворното място сграда -
постройка на допълващо застрояване.
По отношение иска по чл. 55,
ал.1. предл. I от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за това,
че е лишил ищеца от ползване на двата процесии имота, моли съда да отхвърли
същия като неоснователен и недоказан, поради обстоятелството, че ищецът не е
бил собственик на приземния етаж и на цялата сграда - постройка на допълващо
застрояване, от която притежавал само ½ ид. част.
Претендира направените по делото
разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото
нотариален акт № 122, том IV, дело № 1341/1974 г. на КРС се установява, че в
полза на Г.Г.М.и В.Г.М. –родители на ответника, е учредено
право на строеж върху ½ идеална част от дворно място в гр. С.,
собственост на ТКЗС.
От представения нотариален акт №
10, том I, дело № 22/1978 г. се установява, че Г.и В.М.са дарили на сина си Н.В.М.
– брат на ответника, първия жилищен етаж от вече построената в гореописаното
дворно място двуетажна жилищна сграда, при запазено от страна на дарителите
право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху една стая по избор от
подарения етаж и сервизните помещения.
Представен е нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №
132, том IV, рег. № 9053, дело № 697/ 2009 г. на нотариус при К.съдебен район С.Р.,
от който се установява, че Н.М. е продал на В.Н.Н.от жилищна сграда само първи жилищен етаж с РЗП- *** кв.
м. с отделен вход в масивна двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, ведно с навес с оградни стени от 25 кв. м., построени въз основа на
учредено право на строеж върху дворно място, общо застроено и незастроено,
цялото от 507 кв.м., находящи се в гр. С., с административен адрес: ул. „*****,
който имот по регулационния план на гр. С. има планоснимачен № 1445, в кв. 74 и
за него е отреден урегуриран парцел III, срещу задължението на купувача да
поеме цялостната издръжка и гледане на продавача.
От представения по делото
нотариален акт № 86, том V, рег. № 10282, дело № 828/2015 г. на Нотариус С.Р.с
рег. № 099 на НК и с район на действие - района на КРС, акт № 127, том 18, дело
№ 3301/2015 г. на СлВп при К.районен съд е видно, че с Договор за
покупко-продажба от 15.12.2015 г. ищецът С.Н. е закупил от В.Н.Н.следните
недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор *****.1 по КККР на гр.С.,
одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011год. на ИД на АГКК; последно изменение
със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в гр. С., общ. С., обл.
П., п.к.****, ул. „****, с площ от *** кв.м. (сто и седемнадесет кв. м.), като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор *****; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта: *****.1.2, и СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ с
идентификатор *****.3 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 год. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма,
стар идентификатор: няма; находяща се в гр.С., общ. С., обл. П., п.к.****, ул.
„****, с площ от * кв. м. (четиридесет кв. м.); брой етажи: 1; като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение ПОСТРОЙКА
НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ.
Ответникът представя нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 170, том I, дело № 331/1981 година на К.районен
съд, от който е видно, че майка му Г.Г.М.със съгласието на баща му В.Г.М. са му
продали ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ от къща, находяща се в град С., в дворно място от 507 кв.
м., съставляващо по плана на гр. С. парцел III, планоснимачен № 1445, в квартал
74.
Представено е в незаверен препис
извлечение от Решение от 04.11.1987 г., постановено по гр.д. № 354 по описа на К.районен
съд за 1987 г., с което е било разпределено правото на ползване на дворното
място, където е изградена жилищната сграда и другите постротйки – предмет на
настоящото производство. Изсикана е справка от служба „Архив“ при РС К., от
която става ясно, че гражданското дело е унищожено, съгласно изискванията на
ПАС /ПАРОВАС/. Предметът на делото е по чл.32 от ЗС, като със съдебното решение
се определя дворното място да се ползва по следния начин: от Н.Г.М.– 193 кв.
м., Г. В.М. – 193 кв. м., както и общо
30 кв. м. за двамата.
Приложена е пр. пр. №7905/2017 г.
по описа на РП К., образувана по жалба на В.П. (майка на ищеца по настоящото
дело) срещу Г.В.М. (ответника) за това, че същият отказва да напусне имот
(процесния), собственост на сина ѝ С.Н. (ищеца). С постановление от
14.12.2017 г. е отказано образуване на досъдебно производство поради липса на
данни за извършено престъпление.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 от ГПК, съдът е отделил като безспорно обстоятелство по делото, че
ответникът Г.М. ползва процесните имоти, а именно – приземен етаж към масивна
жилищна сграда с идентификатор *****.1 и ½ идеална част от постройка на
допълващо застрояване с идентификатор
*****.3.
По делото са изгответни и приети
съдебно-технически експертизи, от които се установява, че процесния приземен
етаж при сега действащата нормативна уредба – Наредба 7/2003 год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, има
всички данни с незначителни преустройства да бъде преустроено в жилище, но след
като бъдат осигурени складови помещения за двата жилищни етажа, или пък
доказани, че има такива прилежащи към тях към настоящия момент. От направената
справка в Община С. вещото лице е установило, че не е провеждана процедура по
преустройство на самостоятелен обект в сграда при спазване на изискванията на
чл. 110 и чл.114 цитираната Наредба относно приземния етаж от триетажната
жилищна сграда построена в имот с идентификатор ***** съгласно КК на гр. С..
Както към 1981 година /когато приземният етаж е прехвърлен на
ответника от родителите му – Нотариален акт № 170, том I, дело № 331/1981
година на К.районен съд/ при действието ЗТСУ и ППЗТСУ, така и към настоящия
момент при действието на ЗУТ, приземният
етаж не отговаря на
изискванията за самостоятелно жилище, а има характеристиките на стопанско /складово/ помещение прилежащо към
двата етажа.
Средният пазарен наем за
приземния етаж находящ се в сграда с идентификатор *****.1 с редуцирана площ
52.2 кв. м. е на стойност 52.20
лв. месечно, а за сграда с идентификатор *****.3 със ЗП от * кв. м. – 8.00 лв.
месечно. За двата имота средният месечен пазарен наем възлиза на сумата от
60.20 или общо 1444.80 лева за периода на исковата претенция – от 01.01.2016 г.
до 31.12.2017 г.
В качеството на свидетел по
делото е разпитан К.Т.Д.. Същият заявява, че познава ответника от дълги години
и се намира в приятелски отношения с него. Г.М. обитавал приземния етаж на
процесната жилищна сграда и никой друг не бил живял там, откакто свидетелят
имал спомени – през 1978 г., когато свидетелят се уволнил от казармата,
ответникът вече живеел там. В двора имало и стопанска постройка, която също се
ползвала от него. Свидетелят не знаел някой някога да е имал претенции към
двете сгради.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО
ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ:
Съдът
намира, че предявените от ищеца против ответника ревандикационен иск по чл.108
от ЗС и облигационен иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.
1-во от ЗЗД са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия
първоинстанционен РС К., исковата молба е редовна, отговаря на формалните
законови изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице
абсолютни процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Исковете
са родово подсъдни с оглед цената на недвижимия имот и облигационната
претенция, и местно подсъдни по местонахождението на недвижимия имот като първа
инстанция на настоящия първоинстанционен РС К.. Ето защо следва по тях съдът да
се произнесе по материалното същество на споровете между страните.
ПО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на иска по чл. 108 ЗС:
Искът
по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта
без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докажае кумулативното
наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта –предмет на иска; че
вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответникът
владее или държи вещта без правно основание. С оглед събраните доказателства
съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на
иска по чл.108 от ЗС.
С
нотариален акт № 86, том V, рег. № 10282, дело № 828/2015 г. на Нотариус С.Р.с
рег. № 099 на НК и с район на действие - района на КРС, акт № 127, том 18, дело
№ 3301/2015 г. на СлВп при К.районен съд ищецът доказа собствеността си върху първия
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *****.1 по
КККР на гр.С. и на постройка на допълващо застрояване с идентификатор *****.3
по КККР на гр.С..
Неоснователни
са възраженията на ответника, че приземният етаж е негова собственост по силата
на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 170, том I, дело № 331/1981 година на К.районен
съд. От заключенията на вещото лице се установи по категоричен начин, че както
към момента на сделката при действието ЗТСУ и ППЗТСУ, така и към настоящия
момент при действието на ЗУТ, приземният етаж не отговаря на изискванията за
жилище и не представлява самостоятелен обект на собственост. В този смисъл той
не би могъл да бъде и самостоятелен обект на горепосочената сделка, поради
което нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 170, том I, дело № 331/1981 година на К.районен
съд се явява нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД – сделката е с
невъзможен предмет и не е породила транслативен ефект.
По
смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, договорът
е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на сключването му вещта,
предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на
установените в действуващия устройствен закон изисквания за самостоятелен
обект, т. е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на
разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката следва да бъде извършена
с оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като
следва да бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като
самостоятелна е възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено.
Дори към определен минал момент вещта да не е съществувала като самостоятелна
по причина, че е била вградена в друга, по-голяма вещ и е представлявала част
от нея, ако към момента на извършване на сделката е приключило фактическото
ѝ отделяне като самостоятелен обект и реалното ѝ обособяване като
такъв, съответстващ на изискванията на действащите към този момент строителни
правила и норми, следва да се приеме, че е налице годен обект на разпореждане
по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. В
конкретният случай, на база преценката на събраните в хода на производството
доказателства, както писмени, така и гласни, е установено безспорно, че към
момента на извършената разпоредителна сделка приземният етаж не представлява
самостоятелен обект, а има характер само на принадлежност към основния обект на
собственост, какъвто се явява жилището на ищеца.
Съгласно
Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № *1/2011 г., I г. о., ГК,
предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи
движими и недвижими вещи. Съгласно чл.
98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към
вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а
следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда,
самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на
архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни
правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др. подобни/.
Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до
придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и
останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта /жилища,
ателиета и др. подобни/ с одобрен архитектурен /инвестиционен/ проект,
отговарящ на действащите строителни правила и норми. Ето защо и доколкото
ответникът не ангажира доказателства за наличието на одобрен архитектурен проект,
алтернативните му възражения за придобиване по давност на приземния етаж и на
другата постройка на допълващо застрояване с идентификатор *****.3 (която също
не е самостоятелен обект на собственост) се явяват неоснователни, а искът по
чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на облигационната искова претенция по чл.55 от ЗЗД за заплащане на
парично обезщетение за обезщетяване на пропуснатия наем на недвижимите имоти
съдът намира следното:
Съгласно
чл.55 от ЗЗД, всеки който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. За да бъде уважен
един такъв иск е необходимо по делото да бъде установено, че е налице
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, които състояния да са свързани
т. е. да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния
случай е установено, че ответникът е ползвал процесните имоти без основание,
като е лишил собственика, както от ползването им, така и от правото да получава
граждански плодове от тях – да ги отдаде под наем.
От
представените по делото доказателства се установи, че в периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2017 г. ответникът без основание е държал фактическата власт върху
процесните два имота, с което е увредил интересите на ищца. Поради това следва
да се присъди исканото обезщетение в размер на 1200 лева, което обезщетение се
явява доказано в този си размер и съобразно заключението по експертизата,
според която то е дори в по-голям размер на 1444.80 лева. За тази разлика над
исковите 1200 лв. до доказаните от експертизата 1444.80 лв. не е налице
увеличение на иска и следователно съдът не следва да се произнася „свръх
петитум” по отношение на тази парична обезщетителна претенция.
Следователно
искът на ищеца против ответника за заплащане на парична сума в размер на общо
1200 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г., се явява изцяло
основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен, ведно с със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска считано от първо
число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът следва
да осъди ответника да заплати на ищеца направенените разноски в общ размер на 1052.02 лева, от които 700 лева за
адвокатско възнаграждение, 150 лева за възнаграждение на вещо лице и 202.02
лева за платена държавна такса.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че С.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
е единствен собственик на следните недвижими имоти:
Приземния етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *****.1
по КККР на гр.С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011год. на ИД на АГКК;
последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в
гр. С., общ. С., обл. П., п.к.****, ул. „****, с площ от *** кв.м. (сто и
седемнадесет кв. м.), като самостоятелният обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****; с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над
обекта: *****.1.2, и
СГРАДА - ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ с идентификатор
*****.3 по КККР на гр.С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 год. на ИД
на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма;
находяща се в гр.С., общ. С., обл. П., п.к.****, ул. „****, с площ от * кв. м.
(четиридесет кв. м.); брой етажи: 1; като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, с предназначение ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ.
КАТО ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН: ********** да предаде на ищеца С.С.Н., ЕГН: ********** владението
върху гореописаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Н., ЕГН: **********, с адрес:
*** парично
обезщетение в размер на общо 1200.00 лв.
(хиляда и двеста лева) за неоснователно обогатяване от ползването без основание
в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. на процесните недвижими имоти,
както следва: 52.20 лв. месечно за
приземния етаж, находящ се в сграда с идентификатор *****.1 с редуцирана площ
52.2 кв. м. и 8.00 лв. месечно за
сграда с идентификатор *****.3 със ЗП от * кв. м., ведно с със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска считано от първо число на
следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА
Г.В.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, направените
по делото разноски в размер на 1052.02 лв. (хиляда и петдесет и два лева и две стотинки стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.