Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр. Силистра, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и деветнадесета
година в състав: административен съдия Павлина Г.-Железова, при участието на
секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 23 по
описа за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят ЕТ „ЗДП–П.-К.П.“, ЕИК: *********,
чрез адв. Н. и адв. Ц., оспорва като нищожно уведомително писмо за оторизация и
изплатено финансово подпомагане с изх. №
02-190-2600/8701 от 15.10.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2014 г., в
частта, с която е отказано финансово подпомагане за БЗС № 53494-590-22,
включващ парцели: № 53494-590-22-4; № 53494-590-22-5 и № 53494-590-22-6. Счита,
че обжалваният административен акт е нищожен поради липса на времева
компетентност на издателя, тъй като е постановен при спряно поради преюдиален
спор и невъзобновено административно производство. Поддържа теза, че спирането
на административното производство има за последица прекратяване на
компетентността на органа да извършва каквито и да било действия до отпадане на
основанието за спиране на производството. Моли за прогласяване нищожността на
оспорения акт и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ – чрез процесуален представител юрисконсулт Ж.,
оспорва предявената жалба като неоснователна. Развива съображения за наличие на
материална и по степен компетентност на издателя на акта. Възразява, че
доколкото приложимите законови разпоредби не въвеждат времеви рамки за
упражняване правомощието на административния орган, то постановяването на акта
по време на спряното производство не игнорира компетентността му. Моли за
отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното производство е инициирано
със заявление с УРН 19/100614/99727, с което жалбоподателят е заявил участие и
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските
райони 2007-2013 г., за кампания 2014 г., включващо и БЗС № 53494-590-22 с парцели:
№ 53494-590-22-4; № 53494-590-22-5 и № 53494-590-22-6 в землището на с. Вокил,
община Дулово, област Силистра. Процесното заявление за участие е подадено на
26.05.2014 г. и касае кампания 2014 г.
След извършени административни проверки е
направена констатация за двойно заявена за подпомагане площ по отношение на
целия имот с кадастрален № 12022-019-001, представляващ БЗС № 53494-590-22 като
е констатирано, че имотът е заявен за подпомагане и от земеделския стопанин ЕТ
„М.-87-Н.П." ЕИК: *********. По повод сигнал от Дирекция „Противодействие
с измамите“ при ДФ „Земеделие“ е било образувано наказателно производство с
обвинение срещу К.З.П. - управител на ЕТ „ЗДП - П. - К.П." за извършено
престъпление по чл. 248а, ал. З, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК за представяне на
неверни сведения пред Общинска служба „Земеделие" - гр. Дулово и Областна
Дирекция на ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция - гр.Силистра, с цел
получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз.
По повод внесения обвинителен акт и
образуваното съдебно производство, със Заповед № ОЗ-РД/2176 от 14.10.2015 г.,
административното производство по обработката на заявлението за подпомагане за
кампания 2014 г. е било спряно до приключване на наказателното производство.
Последното е приключило с оправдателна присъда.
На деня, следващ издаването на заповедта за
спиране, е издадено процесното оспорено уведомително писмо с изх.№
02-190-2600/8701 от 15.10.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2014 г., с което е
постановен отказ по подаденото заявление в частта за БЗС № 53494-590-22 в
землището на с. Вокил, област Силистра.
Със заповед № 03-РД/2176 от 25.11.2016 г. на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ спряното производство е
възобновено. /л. 232/. Не е издаван друг административен акт по повод на
процесното заявление.
По делото е представена заповед № 03-РД/323
от 11.03.2015 г. /л. 127/, с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“е
делегирал на издателя на акта заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
правомощия да издава и подписва уведомителни писма по процесната мярка 214
„Агроекологични плащания“ /т. 2 от заповедта/, както и заповед № 03-РД/323#1
от 11.06.2015 г. /л. 128/, с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“е
делегирал на издателя на акта заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
правомощия да издава и подписва актове за спиране на административните
производства по процесната мярка /т. 2 от заповедта/.
Въз основа на така установените факти, съдът
намира за установено следното от правна страна:
Проверка за отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК
„липса на компетентност“:
Спорът по делото касае валидността /нищожността
на оспорения акт.
Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК оспорването,
основано на претендирания порок,не е ограничено от срок, поради което същото е
допустимо за разглеждане по същество.
«Прогласяване на нищожността на
административен акт може да стане по два начина: когато по повод на обжалване
на унищожаем административен акт, съдът констатира, че същият, всъщност е
нищожен и втората хипотеза – по искане за прогласяване нищожността на
административен акт, което искане е главният предмет на съдебния процес.
Правната сигурност налага да се приеме,че искането следва да бъде по ред, който
по начало е аналогичен на реда на подаване на жалби срещу унищожаеми актове,
като искането не е обвързано с преклузивен срок»/ Р № 15 544 от 16.12.2010
г. на ВАС по адм. дело № 7 502 /
Оспорването на процесното решение е
инициирано във втората хипотеза – предмет на разглеждане е нищожността на
административния акт, в чиито обхват не се включва преценката за унищожаемост
на акта.
В административното обективно право не се
съдържа легално определение за недействителността като порок на
административния акт в двете му проявни форми – отменяемост, респ. унищожаемост
и нищожност, респ. невалидност. Съдебната практика и теория са възприели като
критерий за разграничаване на двете проявни форми за недействителност– степента
и тежестта на засягане на разписаните императиви в рамките на общите критерии
за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. Посочените критерии се характеризират
с висока степен на относителност, което налага и преценка на всеки конкретен
случай за: липса на компетентност,липса на форма, която е равносилна на липса
на волеизявление, нарушение на процесуалните правила, равносилно на липса на
волеизявление, нарушения на материалния закон, което да е толкова съществено,
че да е изцяло лишени от законова опора, радикални нарушения на законността,
които не могат да бъдат примирени дори и с временното и неокончателно действие
на акта, чието изпълнение е юридически невъзможно и което засяга основополагащи
ценности. Нищожността се свързва с липса на волеизявление, докато
унищожаемостта – с неправилно такова./ проф. д-р Кино Лазаров «Недействителност
на административните актове»/. Нищожният акт, като проявление на най-тежката
форма на незаконосъобразност, не поражда желаните правни последици, нему не се
дължи подчинение, на нищожността всеки може да се позове, прогласяването й не е
обвързано от преклузивен срок, тя не се санира. Преценката за действителност се
извършва към момента не на издаване на оспорения акт, а към момента на
постановяване на съдебното решение, а последното има само декларативен ефект.
В разграничение от горепосочените особености,
унищожаемият акт като недействителен, но страдащ от по-леката й форма, а именно
- отменяемост, пораждат правни последици до момента на изричната му отмяна с
конститутивно решение. Някои от унищожаемите актове, в зависимост от вида на
порока, подлежат на саниране, а преценката за действителност се извършва към
момента на издаването им.
При унищожаемостта нарушението е съществено,
а при нищожността – особено съществено.
Проверка за отменително основание по чл. 146,
т. 1 от АПК - Липса на компетентност.
Компетентността в административно-правния
смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен
да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването
на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да
следва от функциите и задачите, които са възложени за решаване с нормативен
акт, да е делегирана от по-горестоящ орган или да се установи чрез посочване от
по-горестоящ орган. Компетентността бива материална, по степен /функционална/ и
по място /териториална/, като според утвърдената съдебна практика, всяка
некомпетентност води до нищожност.
Оспореният акт е издаден от компетентен по
материя,територия и степен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В изпълнение на правомощията по чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“
директорът на ДФ „Земеделие“ е издал приложената по делото заповед № 03-РД/323
от 11.03.2015 г., с която е делегирал на издателя на акта
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ правомощия да издава и
подписва уведомителни писма от вида на процесното. Предметният обхват на
решените – оторизация за субсидиране по процесната мярка,попада в кръга от
правомощия на издателя на акта. Налице е делегация за извършване на
изпълнително-разпоредителното действие в рамките на предписаните правила. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен по материя, място и степен орган,
поради което актът му е валиден. Не е налице отменително основание по чл. 146, т.
1 от АПК – липса на компетентност.
Проверка за порок по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване
на установената форма:
Оспореният акт
е постановен в писмена форма. Изложени са фактически и правни основания,
служещи за попълване на житейската хипотеза, която обуславя и приложението на
съответната правна норма.
По делото не се спори, че актът е издаден в
рамките на спряно административно производство. Спирането е обезпечителна
мярка, целяща да осигури законосъобразно произнасяне по същество на
материалното правоотношение, като осигури възможност за пълно изясняване на
обективната истина чрез изчакване формирането на правно-значим факт. В случая
административното производство по заявление за субсидиране е било спряно до
изясняване на въпроса – налице ли е извършено престъпление от заявителя по чл. 248а,
ал. З, вр. ал. 1 и ал. 2 от НК за представяне на неверни сведения пред Общинска
служба „Земеделие" - гр. Дулово и Областна Дирекция на ДФ „Земеделие"
- Разплащателна агенция - гр. Силистра, с цел получаване на средства от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз. Преди да изчака приключването на
посоченото наказателно производство, административният орган се е произнесъл по
същество. На тази основа се поддържат претенциите на жалбоподателя за нищожност
на финалния акт.
Забраната за процедиране не лишава
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ от материалната,
териториална и по степен компетентност да се произнесе по процесното заявление.
Нарушаването на забраната за процесуални действия съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и е индиция за недопустимо административно
производство. Този порок е свързан с възможността да се постанови унищожаем акт
при евентуална компрометираност на някои от правно-значимите факти - в случая
възможност за невярно деклариран факт по повод на ползване на земя. Недопустимото
производство обаче кореспондира с порока унищожаемост, а не с нищожност, тъй
като нарушеното правило за поведение не е равносилно на липса на волеизявление.
В този смисъл е и трайната практика на ВАС, обективирана в Р № 10 975 от
19.07.2013 г. по адм. дело № 4 071/2013 г. I о, съобразно която „преклузивният срок, чието изтичане
препятства образуването на ревизионно производство [………] е недопустимо. Този извод обаче е основание да се приеме,
че оспореният РА е унищожаем като издаден при съществено процесуално нарушение
…, но не обосновава заключение за обявяване от съда на най-тежката форма на
недействителност“
- нищожност.В същия смисъл са и Р № 6 758 от 09.06.2015 г. по адм. дело №
13 824 / 2014 г., VII о. на ВАС и Р № 8 794 / 17.07.2015 г. по адм. дело
№ 15 656 / 2014 г. на ВАС, VII о.
В
случая не е налице липса на времева компетентност, тъй като в периода на
спряното административно производство материалните, териториални и по степен
правомощия на административния орган да решава въпроси от процесния обхват, не
са отнети или преклудирани. В обобщение не е налице нищожност на акт поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Преценка за порок по чл. 146, т. 4 от АПК - нарушение
на материалния закон:
Процесното уведомително писмо за отказ за
извършена оторизация за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ е
основано на законова опора – закона за подпомагане на земеделския производител,
поради което не е налице изискуемото се радикално нарушение на законността,
което да не може да бъде примирено дори и с временното и неокончателно действие
на акта. Налице е формирано изпълнително-разпоредително волеизявление, което би
могло да бъде третирано като унищожаемо, т.е. неправилно, но не и като нищожно,
т.е. непородило желаните правни последици.
Преценката за нищожност на административният
акт, съобразно цитираната по-горе монография на проф. Лазаров, се извършва към
момента на постановяване на съдебното решение. Към този момент - 18.03.2019 г.
заявеният порок - произнасяне по същество в рамките на спряно административно
производство, вече не съществува, тъй като с приложената по делото заповед №
03-РД/2176 от 25.11.2016 г. производството е възобновено. От тази гледна точка
би следвало да се приеме, че порокът е саниран.
В обобщение, съдът намира, че посочените
по-горе общи критерии за нищожност не намират проявление в процесния казус. Не
са налице: пълна липса на условията , визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП; нетърпимост от гледна
точка на правото; невъзможност за издаване на акт със същото съдържание от
който и да е орган; пълна липса на законово основание; радикални нарушения на
законността, които не могат да бъдат примирени дори и с временното и
неокончателно действие на акта, чието изпълнение е юридически невъзможно и
което засяга основополагащи ценности.Тези изводи налагат отхвърляне на
оспорването като неоснователно.
С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК направеното искане
от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в
размер на 300 лева се явява частично основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след
изменението на кодекса, обнародвано в „Държавен вестник“ в бр. 8 / 2017 г. и
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ,
че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в
размер на 150 лв. предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ЗДП –
П.-К.П.“, чрез адв. Н. и адв. Ц., ЕИК: ********* за прогласяване нищожност на
уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане с изх.№
02-190-2600/8701 от 15.10.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за
кампания 2014 г.
ОСЪЖДА ЕТ „ЗДП – П.-К.П.“ с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 /сто и петдесет/ лв.;
ОТХВЪРЛЯ искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: