№ 190
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900697 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД
ЕИК ********* гр.София, с която срещу С. А. А. (S.A.A.), гражданин на
*****, с адрес ******, са предявени осъдителни искове с правно основание
чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 34 470.66 лева – представляваща дължима главница по
Договор за целеви потребителки кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
27.03.2015 год.,
сумата от 3 445.15 лева, представляваща дължима договорна лихва за
периода 20.05.2021 г. до 23.10.2022 г.,
сума в размер на 228.05 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода 20.06.2021 г. до 23.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 24.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за
1
целеви потребителки кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 27.03.2015 г., е
постигнато съгласие с кредитополучателя С. А. А. да й бъде предоставена
сума в размер 86 056.52 лева за заплащане на такси за обучение. Срокът за
издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период, който съгласно чл.3 от Договора, обхваща времето от
датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съобразно учебния план за съответната специалност и образоталено-
квалификационна степен. Сочи също така, че съгласно чл.4 от договора
кредитът се усвоява на части, като сумата на всяка дължима такса за обучение
се превежда от банката на учебното заведение, посочена в документа,
удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, в
срок не по-късно от последната дата на заплащане на таксата за обучение.
Съгласно чл.5 от Договора е предвидено погасяване на кредита съобразно
погасителен план на равни месечни вноски, като за падежна дата за
заплащане на дължимите вноски страните са уговорили 20-то число на
съответния месец (чл. 6).
Сочи се, че кредитът се олихвява с фиксирана лихва в размер на 7 %,
която се начислява върху усвоените парични средства от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира, съгласно чл. 10.2 от Общите условия за целевия потребителки
кредит за финансиране на студенти и докторанти. Кредитът е бил усвояван на
етапи чрез преводи по сметка на Медицински Университет „Проф. Параскев
Стоянов“, гр. Варна, в размер на дължимата такса за обучение за съответния
учебен период, като последната дата на която е извършен превод е 29.02.2016
г., въз основа на представено Уверение № ****** Единствено първата такса е
била заплатена предварително от кредитополучателя, но на 27.03.2015 г. му е
възстановена от банката по разплащателна сметка. Излага, че от
представените писмени доказателства е видно, че последният държавен изпит
е бил насрочен за месец май 2020 г., поради което и съгласно чл.3 от договора
гратисния период е изтекъл през месец май 2021 година, от когато за
ответника е възникнало задължение да заплаща дължимите главница и лихва
по кредита. Към датата на исковата молба са налице неизпълнени 17 месечни
вноски с падежи в периода 20.06.2021 г. -20.06.2022 г., поради което целия
2
остатък от кредита е предсрочно изискуем съгласно т.17.2 от Общите
условия, като отправя изявление за последното чрез исковата молба.
Претендира се присъждане на дължима главница в размер на 34 470.66
лева, формирана от останала непогасена в пълния й консолидиран размер с
включени капитализации, ведно с възнаградителната лихва за периода от
20.05.2021 г. до 23.10.2022 г., както и обезщетение за забава по т.17.1 от
Общите условия, в размер на 10 % върху просрочената главница, за периода
от 20.06.2021 г. до 23.10.2022 г.
Ответникът не е депозирал писмен отговор.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От представения по делото Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти, сключен на 27.03.2015г. се
установява, че между страните по спора е възникнала валидна облигационно
правна връзка, по силата на която „БАНКА ДСК" АД, в качеството си на
кредитодател е поела задължение да предостави на С. А. А. (S.A.A.),
гражданин на *****, с адрес ******, като кредитополучател сумата от
86 056.52 лева за заплащане на такси за обучение, при фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 7 % годишно. Уговорена е наказателна
лихва за забава в размер на 10 процентни пункта на годишна база (раздел VII,
т.17.1 от Общите условия) , върху просрочената сума за главница. Договорът
за кредит и ОУ са надлежно разписани от кредитополучателя.
Съгласно т.4 и подточките към него кредитът се усвоява на части въз
основа на представени документи, посочени в ОУ, като сумата на всяка
дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно
заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент или докторант. Първата такса, дължима за
първия семестър от първата година на обучението се заплаща от
кредитополучателя. След сключване на договора за кредит кредиторът
превежда заплатената от кредитополучателя такса по разплащателна сметка,
посочена в т. на договора, в тридневен срок след представяне на документ,
удостоверяващ плащането на таксата.
Съгласно т.5 кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN №
****** на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Падежната дата
за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 20
число на месеца (чл.6).
Кредитът е обезпечен с държавна гаранция по Закона за кредитиране на
студенти и докторанти.
Уговорен е срок на договора 120 месеца, считано от датата на изтичане
на гратисния период (т.2 от договора).
Съгласно т. 3 от договора „гратисният период“ обхваща времето от
датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната работа,
съгласно учебния план за съответната специалност или образователно-
3
квалификационна степен, съотв. датата, на която изтича срокът на
докторантурата.
В конкретния случай първата дата за провеждане на последния
държавен изпит е 30.05.2020г.
В т. 10.2 на ОУ е предвидено, че по време на гратисния период банката
начислява възнаградителна лихва, която се капитализира годишно.
Видно от приетите по делото уверения, изд. от Медицински
университет гр.Варна, на основание чл. 10, ал.3 от ЗКСД, ответникът е
започнал редовна форма на обучение през учебната 2014/2015г. и се е
дипломирал през 2020г.
Посочените уверения по чл. 10, ал.3 от ЗКСД от МУ - Варна
удостоверяват правото на ответника да се запише като студент за семестъра и
дължимата семестриална и годишна такса. Приложени са извлечения от Б.ата
сметка на кредитополучателя, удостоверяващи преводите за процесния
период.
Съгласно приетото и неоспорено заключение по проведената ССЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, с усвоените
суми по кредита банката е наредила преводи към университета в периода
27.03.2015г. – 29.02.2016г. за заплащането на две семестриални такси, всяка
по 7 823.32 лева, в общ размер на 15 646.64 лева.
Първата такса в размер на 7823.32 лева, заплатена лично от С. А. е
възстановена от банката по нейна сметка на 27.03.2015 г. в изпълнение на
уговорките по чл. 4.2 от договора. Така, общата сума на преведените от
банката суми за обучение на студента възлиза на 23 469.96 лева. Следва
извод, че договорените средства са реално усвоени от кредитополучателя
чрез превеждането им на МУ - гр. Варна.
Следователно налице е валидно правоотношение по договор за кредит с
реално предоставяне на средствата от страна на банката, която се явява
изправна страна по договора.
Същият представлява договор за студентски кредит, уреден от Закона за
кредитиране на студенти и докторанти. Той представлява специален и
изключващ общата уредба на ЗПК, но самият ЗКСД препраща към ЗЗП в
частта относно потребителската закрила срещу неравноправни клаузи (чл.17,
ал.5, т.3). Такова е законодателното решение с оглед съществуващата
неравнопоставеност между банката и студента/докторанта от гледна точка на
икономическо положение, степен на информираност и други, поради което и
съдът приема, че ответникът е потребител. Така и решение на СЕС по дело С-
147/2016.
Законът за кредитиране на студенти и докторанти поставя общите
рамки, в които Министърът на финансите и Министърът на образованието и
науката сключват с банките, отпускащи този вид кредити, на Типов договор,
съдържащ всички задължителни реквизити на договора за кредит - чл. 7, ал. 2
от ЗКСД. Типовият договор е предназначен да определи основните
изисквания, на които кредитополучателите по този специален вид договор за
кредит трябва да отговарят, както и правата и задълженията на държавата
като основен и единствен гарант по тях.
Типовият договор не урежда специфичните отношения по погасяване на
кредита от студента/докторанта, които са предмет на самия индивидуален
договор, който ще бъде сключен.
Задължението на кредитополучателя е ясно очертано в разпоредбата на
4
чл. 24 ал. 1 от ЗКСД, която е с императивен характер, а именно то се формира
след изтичане на гратисния период и включва 1. главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2.
лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, в
това число лихвата, начислена през гратисния период, съгласно чл. 23 ал.3 от
ЗКСД.
При прилагане на горната разпоредба, главницата по процесния договор
възлиза на посочения в него и усвоен според данните по делото и проведената
експертиза размер от 23 469.96 лева.
Претенцията на ищеца обаче, включва към този размер и
капитализираната в гратисния период лихва съобразно т.10.2 от ОУ към
договора. Самият начин на капитализиране на дължимата през гратисния
период лихва към главницата не е разписан в договора и Общите условия към
него.
Видно от заключението по ССчЕ е приложен следният механизъм: към
годишните семестриални такси за първата година се начислява
възнаградителна лихва. Олихвяемата с възнаградителната лихва в размер на
7% главница за следващата година, се формира от сбора на семестриалните
такси и договорна (капитализирана) лихва. Това е видно и от справката по
счетоводни данни на банката към ССчЕ.
Не се спори, че по силата на чл. 23, ал. 3 от ЗКСД банката има право да
начислява лихва в гратисния период.
Доколкото в първата алинея на сочената разпоредба е предвидено, че
кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите в гратисния
период, макар да има право да извърши такова, следва извод, че в случая се
касае за начисляване на неизискуема лихва.
Предвидената в Общите условия капитализация, по гореописания начин
конкретизиран в заключението по ССЕ, води до забранен от закона
анатоцизъм, тъй като върху начислената през първата година от гратисния
период лихва, (която се капитализира годишно и по същество се явява
трансформирана главница), се начислява отново възнаградителна лихва през
следващата година от гратисния период и така начисляването на лихва върху
лихва продължава до изтичането на последния.
Съдът намира за недопустимо начисляването на възнаградителна лихва
върху капитализираната част от главницата, както в рамките на самия процес
на капитализация през време на гратисния период, така и след изтичането му,
когато се начислява възнаградителна лихва върху общия сбор от главница и
капитализирани към нея лихви, поради нищожност на уговорката с
императивната забрана в чл.10, ал.3 ЗЗД и по аргумент на чл. 24 ал.1 от
ЗКСД. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо между търговци, но в случая насрещната страна се ползва с
потребителска закрила.
Въз основа на изложеното, съдът намира уредените в Общите условия
клаузи, предвиждащи капитализация на лихвата към главницата в гратисния
период по извършения в случая начин, освен за противоречащи на закона (чл.
10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т.1 от ЗКСД) и за неравноправни по смисъла на
чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на кредитополучателя да прецени
икономическите последици от договора към датата на сключването му.
Също така съдът преценява, че доколкото сочените клаузи не са част
от основния договор, а се съдържат в ОУ към него, макар и в текста на
договора изрично да е посочено, че кредитополучателят се е запознал
5
предварително с тях, то не се касае за индивидуално договорени клаузи (чл.
146, ал.2 от ЗЗП). Като нищожни, същите не следва да се вземат предвид при
изчисляване размера на претендираните вземания.
Съгласно заключението по проведената ССчЕ, ответникът не е
извършвал никакви погасявания по кредита.
Събраните доказателства сочат, че кредитополучателят е следвало да
започне плащания по приложения по делото погасителен план след м.05.2020
г., когато е изтекъл уговорения в ОУ и в съответствие със закона (чл. 23, ал. 2
от ЗКСД) гратисен период. Падежната дата на първата вноска по погасителен
план е 20.06.2021 г. съобразно чл. 6 от Договора.
В т. 18.1 от ОУ към договора е съгласувано между страните, че при
неплащане от страна на длъжника на падежа на три последователни
погасителни вноски банката има право да обяви за предсрочно изискуемо
цялото кредитно задължение. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. С оглед
уговорката в т. 18.1 от ОУ и предвид липсата на каквито и да е плащания по
кредита след изтичане на гратисния период, откогато влиза в сила
погасителния план, за банката е възникнало право да извести
кредитополучателя за обявяване вземането по договора за предсрочно
изискуемо.
Исковата молба (предвид осъдителната претенция) има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, като
връчването на препис на ответника обявява на последния настъпването й.
Исковата молба е редовно връчена на ответника.
Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем с исковата молба, който релевантен факт следва да бъде зачетен с
оглед разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК. Предсрочната изискуемост е факт
с връчване на препис от ИМ на длъжника.
Експертното заключение изчислява дължими суми по договора за
кредит към датата на предявяване на иска в два варианта - с прилагане на
клаузата за капитализация на лихвата и без нейното приложение.
По изложените по-горе съображения съдът кредитира данните от
заключението във втория му вариант (без капитализация на лихви към
главница в гратисен период ) по отношение главницата, договорните лихви
след гратисния период и наказателните лихви, а именно главница в размер на
23 469.96лева; просрочена договорна възнаградителна лихва в размер на
2 345.69 лева за периода от 20.06.2021 до 24.10.2022г. (датата на завеждане на
иска); наказателна лихва в размер на 156.24 лева за периода 20.06.2021 г. до
24.10.2022г. (датата на завеждане на иска).
Вещото лице докладва, че размерът на възнаградителната лихва в
гратисния период възлиза на сумата от 9 312.81 лева .
Не е констатирано изменение на лихвения процент, който съгласно
ЗКСД и процесния договор е фиксиран в размер на 7 % годишно за договорна
лихва и 10 % върху просрочената сума за наказателната лихва.
Възнаградителна лихва за гратисния период се дължи по силата на чл.
23, ал.3 ЗКСД и освен това такава претенция изрично е включена в исковата
молба като част от главното вземане, доколкото е посочено, че вземането в
размер на 34 470.66 лева е формирано от предоставените средства и
6
договорна лихва.
Следователно, според съда заплащането на натрупаната в гратисния
период възнаградителна лихва не трябва да отпадне от присъждане, но тази
лихва следва да се присъди в размер от 9 312.81 лева.
Предвид изложеното сумите, по отношение на които е настъпила
предсрочна изискуемост, като незаплатени се дължат на кредитора, в
размерите изчислени от експертизата.
Дължимостта на останалите претендирани вземания също е ограничена
до размера им, изчислен без отчитане на извършената капитализация на
лихвите към главницата.
В частта над горепосочените суми претенцията е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Законна лихва от завеждане на иска следва да се присъди върху сумата
от 23 469.96 лева - претенцията за главница.
По разноските:
Разноски при този изход от спора се следват на ищцовата страна
съобразно представения списък и уважената част от исковете за държавна
такса в настоящото производство, експертиза и разноски за връчване на
съдебни книжа в общ размер от 2677.17 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. А. (S.A.A.), гражданин на *****, с адрес ******, да
заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* гр.София, на основание
чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД следните суми
сумата от 32 782.77 лева, от които 23 469.96 лева, представляваща
дължима главница по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 27.03.2015г., и 9 312.81 лева, дължима
възнаградителна лихва за гратисен период 27.03.2015г. – 20.05.2021г.
включително, както и законна лихва за забава върху главницата от 23 469.96
лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.10.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 32 782.77 лева до претендираните 34 470.66 лева,
съставляваща сумата, с която е извършена капитализация на лихвата към
главницата в периода 27.03.2015г. – 20.05.2021г., както и за законната лихва
от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението върху 9
312.81 лева - дължима възнаградителна лихва в гратисния период;
сумата от 2 345.69 лева, представляваща дължима договорна лихва за
периода 20.06.2021 г. до 24.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 2 345.69 лева до претендираните 3 445.15 лева;
сумата в размер на 156.24 лева, представляваща обезщетение за забава,
определена по размер от лихвена надбавка 10 % върху просрочена лихва,
7
дължима на основание чл.17.1 от ОУ и начислена за периода 20.06.2021 г. до
24.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 156.24 лева
до претендираните 228.05 лева.
ОСЪЖДА С. А. А. (S.A.A.), гражданин на *****, с адрес ****** да
заплати на „БАНКА ДСК" АД ЕИК ********* гр. София сумата от 2 677.17
лева, разноски в производството съобразно уважената част от исковете, на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8