№ 19802
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110134823 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу В. С. Г., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 535.41 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.06.2020 г. и
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.02.2024 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8217/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“
Е., съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираната сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал молба, в която са
изложени твърдения, че претендираните от ищеца суми са заплатени, като са
приложени и доказателства в този смисъл.
С възражението по чл. 414 ГПК ответникът е навел доводи, че част от
вземанията на ищеца са погасени по давност.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявен иск с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия до недвижим имот – ап. 55, находящ се в гр. София, /адрес/ за който е
отреден абонатен № 7****.
От приложеното на л. 17 по делото копие на договор за продажба на общински
жилищен имот се установява, че ответникът В. Г. е придобила процесният ап. 55,
находящ се в гр. София, /адрес/ през 2003г., респективно през исковия период тя е била
собственик на жилището и е имала качеството потребител на топлинна енергия.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът е собственик на
процесния имот, находящ се в гр. София, /адрес/, че между страните е сключен
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се
2
намира топлоснабденият имот е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот е бил топлофициран, че за периода от м.05.2020 г. до
м.06.2020 г. и от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. ищцовото дружество е доставило в имота
топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба на стойност
535,41 лева.
С оглед възражението на ответника, че сумите предмет на настоящото исково
производство са платени, съдът е допуснал ССчЕ. От заключението на вещото лице се
установява, че стойността на дължимата се топлинна енергия за исковия период е
550.59лв. / таблица л. 7 от заключението/.
При изслушването на вещото лице в осз експертът посочи, че в хода на процеса
ответникът е извършил плащане на сумата от 73.38лв., която сума следва да се
приспадне от задължението за топлинна енергия 550.59лв. и дялово разпределение
16.21лв.
В обобщение следва извода, че исковата претенция се явява основателна за
сумата от 493.42лв. / 566.80лв. – 73.38лв. = 493.42лв./
Гореизложеното обуславя извода за частична основателност на заявената
претенция, респективно следва да се разгледа наведеното от ответника с възражението
по чл. 414 ГПК, възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 12.02.2024г., респективно
погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди 12.02.2021г., в случая
погасено по давност е вземането на ищеца за периода м.05.2020г. – м.06.2020г., което
видно от заключението на вещото лице е в размер на 8.87лв.
В обобщение следва извода, че искът се явява основателен за сумата от
3
484.55лв., като над тази сума до максимално предявения размер от 535.41лв. или за
разликата от 50.86лв., претенцията е неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявена е искова
претенция в размер на 535.41лв., уважената част е в размер на 484.55лв., респективно
отхвърлената част е в размер на 50.86лв., при каквото съотношение следва да бъдат
разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 450.00лв., от които
50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25.00лв. –
държавна такса в заповедното производство, 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, 25.00лв. – държавна такса в исковото
производство и 250.00лв. – депозит вещо лице в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 407.25лв.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв., ищецът следва да заплати на адв.
Д.С. сумата от 37.99лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ с
оглед отхвърлената част на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че В. С. Г.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ сумата от
484.55лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021г. –
м.04.2023г. до обект с абонатен № 7****, представляващ ап. 55, находящ се в гр.
София, /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 12.02.2024год. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8217/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
сумата от 50.86лв. и за периода м.05.2020г. – м.06.2020г., една част като погасен чрез
плащане, друга част като погасен по давност.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 407.25лв. – разноски с оглед
уважената част на иска.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗАдв., да заплати на адв. Д.Ц.С. от ВрАК – БУЛСТАТ *********, сумата от
37.99лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с оглед
отхвърлената част на иска.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Решението да се връчи на ответника, чрез процесуалния му представител,
на посочения в отговора на л. 107 съдебен адрес!
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5