Решение по дело №1465/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 6
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220201465
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. П., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в пу**лично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря МАЯ ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201465 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
О**разувано е по жал**а от СВ. СТ. А., ЕГН **********, с адрес гр. Т., кв. „З.“
№**, вх.**, ет.7, ап**, чрез адв. А.И. от САК, против Електронен фиш Серия К №
4621296, издаден от ОД на МВР- П., с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена гло**а в размер на
400 (четиристотин) лева.
Релевираните в жал**ата оплаквания о**о**щено се свеждат до нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъо**разност на ЕФ, поради
което се иска неговата отмяна. Не се претендират разноски.
В съде**но заседание жал**оподателят, редовно призован, не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител, също редовно призован. По делото не е
постъпило писмено становище по същество.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВР- П., редовно
призована чрез директора, не се явява представител. По делото е депозирано писмено
становище по същество от процесуалния представител, с което е направено и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жал**ата и съо**рази изложеното в
същата и становището на въззиваемата страна, съо**разявайки закона, по вътрешно
у**еждение и като о**съди съ**раните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съ**людаване разпоред**ата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
1
Жал**оподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 08.01.2021 г., в 13,21 часа,
в гр. П., на **ул. „Г. **Б.“ №**, с посока на движение към кръстовище с ул. „С. А.“, е
управлявал лек автомо**ил „Ф.П.“ с рег. № *****, като се е движел с превишена
скорост от 92 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50
км/час. Скоростта **ила заснета и установена с автоматизирано техническо средство
(АТТС)- мо**илна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела
движение със скорост именно от 92 км/час, т.е. превишение на скоростта от 42 км/час,
но от това превишение **или извадени 3 км, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под
100 км/час, което е в полза на жал**оподателя. Така се формирало превишението от 39
км/час.
Въз основа на това **ил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жал**оподателя на 29.06.2021 г. (виж ЕФ от РСОД на л.17) и справка за
нарушител/водач, т.3 раздел Фишове на л.23). Жал**ата против ЕФ е депозирана
директно в съда по пощата от надлежно упълномощен от санкционираното лице
адвокат на 06.07.2021 г. (виж пощенско клеймо на плика на л.13 и пълномощно на
л.12) поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок
от лице активнолегитимирано да о**жалва санкционния акт пред компетентния съд.
Горната фактическа о**становка съдът възприе въз основа на съ**раните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- фотоси от
АТСС и снимка на АТСС към протокол за използването му, които са а**солютно
непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жал**ата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съо**ражения:
В хода на административнонаказателното производство по **езспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жал**оподателя по чл.182 ал.1
т.4 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на С.А. е А.жирана, като
со**ственик на МПС- л.а. „Ф.П.“ с рег. № Т **5 КК, движението на който е **ило
засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за движение в
населено място, т.е. на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП. За това че А. е со**ственик на
цитирания л.а. се установява и от приетата по делото Справка за со**ственост и
регистрация на ПС от Ц**- КАТ (л.15). Този факт не се оспорва и от санкционираното
лице в депозираната жал**а.
По-нататък в о**жалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ,
не са предприети от страна на жал**оподателя, а той директно е о**жалвал фиша пред
съда. Поради това правилно е **ил санкциониран, в качеството му на управляващ
МПС. В случаите на засичане на нарушение за скорост с АТСС се санкционира
со**ственика на МПС, ако е ФЛ, съгласно разпоред**ата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, респ.
законовият представител на ЮЛ, ако такова е со**ственик на ПС (чл. 182 ал.2 от
ЗДвП). С оглед на изложеното съдът счита за неприемливи направените в жал**ата
възражения, отнасящи се до това, че е допуснато СПН, тъй като в ЕФ липсвали данни
за извършителя на нарушението, като не **ило посочено кой е управлявал засеченото
2
МПС, като жал**оподателят е со**ственик на същото, но не **ило доказано, че водач.
Това възражение нямаше да **ъде направено, ако **е взето предвид, че се касае за
нарушение установено и заснето с АТСС, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, поради което и същото се санкционира с ЕФ, като су**ект на нарушението
е съответно со**ственика на МПС, ако същият по посочения по-горе ред не е
декларирал и А.жирал доказателства за това, че друго лице е **ило водач на МПС. Т.е.
доказателствената тежест в случая е върху со**ственика на МПС, а не наказващия
орган. Последният не е длъжен да установява кой е **ил водач на ПС, тъй като законът
е посочил в случаите на такива нарушения, установени по този ред, кой се
санкционира.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в
лицето на санкционирания е **езспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.
На първо място следва да се от**ележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на гло**а в
размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоред**ата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен
фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание
съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.
Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта, а именно на 08.01.2021 г. в 13,21 часа, в гр. П., на **ул. „Г. **Б.“ №**.
Посочена е и посоката на движение- към кръстовището с ул. „С. А.“. Визирано е и
о**стоятелството по какъв начин е засечено движението на автомо**ила- заснет с
мо**илна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Посочен е вид, марка, модел и
рег. номер на МПС, както разрешената, установената и превишената стойност на
скоростта. Визиран е и отчетения толеранс от минус 3 км/ч. Разминаване между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите- 92 км/ч и възприетата
като установена в ЕФ- 89 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която
е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоред**а на ЗДвП- чл. 21
ал.1, както и наложената гло**а по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено
видеозаснемането и е засечена превишената скорост.
Поради тази причина е неприемливо направеното възражение, че в ЕФ не **ила
изложена пълна фактическа о**становка, в това число и съставомерните елементи от
състава на нарушението.
Съдът не споделя и другото възражение в жал**ата, че в ЕФ не **ил посочено
конкретното лице, издало ЕФ, както и не **ила посочена дата на съставянето му, което
съставлявало СПН и драстично се нарушавало правото на защита на наказаното лице.
Това възражение не **и **ило направено, ако се държеше сметка за разпоред**ата на
3
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП, в която изчерпателно са из**роени задължителните
реквизити, които тря**ва да съдържа ЕФ и сред тях не фигурира нито конкретен автор
на ЕФ, нито дата на издаването му. В ЕФ следва да се посочи съответното
териториално структурно звено на МВР, което издава ЕФ и дата на нарушението, които
реквизити са налице в процесния ЕФ.
Не може да **ъде споделено и другото възражение, че в ЕФ не **ило посочено
по какъв начин е **ила ограничена скоростта на движение и къде е **ил поставен знак
В26. Действително в ЕФ да не е посочено какво е ограничението на скоростта и по
какъв начин е въведено, но пък от посоченото място на нарушението става ясно, че се
касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата скорост на
движение е 50 км/час. В този смисъл няма съмнение, че ограничението на скоростта е
50 км/час с оглед на това, че движението се извършва в населено място. В описанието
на нарушение не е посочено, че скоростта е ограничена допълнително със знак В26, но
дори и това да **еше така, то в ЕФ не е нео**ходимо да се сочи къде е поставен този
знак, тъй като това следва да **ъде отразено в Протокола за използване на АТСС и по-
конкретно на какво разС.ие е този знак от мястото за контрол.
Неприемливо е и възражението, че липсвала яснота относно ра**отния режим на
използваната АТСС. Този режим е посочен в изготвения Протокол за използване на
АТСС, съгласно чл.10 от Наред**а № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.16), за който също
неоснователно се твърди в жал**ата, че не **ил съставян. Видно от протокола е, че
АТСС е ра**отела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и
според самото методическо ръководство за ра**ота с процесното АТСС е указано, че
същото ра**оти в стационарен режим- чрез статив и в автомо**ил, чрез стационарното
му закрепване. Видно от изготвената снимка за разположението на АТСС към
цитирания протокол, приета като ВДС по делото, е че уредът е **ил поставен на
статив. Поради това и съдът не споделя направеното в жал**ата възражение, че
използваното АТСС **ило мо**илно и не **или спазени условията за неговото
използване, както и че не **ила изготвена снимка за разположението на уреда към
протокола за използване на АТСС съгласно разпоред**ата на чл.10 ал.3 от Наред**ата.
Както се посочи такава снимка е направена и то видно от данните към същата малко
преди началото на ра**отния режим.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ,
имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДвП, може да се заключи, че снимките, заснети от техническото средство, с което е
**ило регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания (виж Ръководство за ра**ота със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са
**или при**лижаващите се автомо**или (така както е отразено и в Протокол за
използване на АТСС и снимки от АТСС). Отчетената скорост е на заснетия
автомо**ил, а не на друг лек автомо**ил, тъй като камерата е насочена и е засякла
автомо**ила, движещ се във втората лента на **ул. „Г. **Б.“ в посока към
кръстовището с ул. „С. А.“, а видно от фотосите точно там се движи процесния
автомо**ил (виж снимки от АТСС към ЕФ). Вярно е, че от снимките се установява, че
в момента на засичане по **улеварда освен процесното ПС, пред него в съседната,
първа лента се движат и други два автомо**ила. Следва о**аче да се има предвид, че
системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен
режим и принципът на ра**ота е основан на лазерния модул, който може да произведе
4
стойност на **азата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства.
Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички
заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в
локална **аза, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на
разпознатите регистрационни та**ели, придружени със снимков материал. Тоест, от
установения принцип на ра**ота на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение
относно това за кой автомо**ил е регистрираната отчетената скорост.
Процесното техническото средство е одо**рен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е **ило технически
изправно (виж удостоверение за одо**рен тип средство за измерване и протоколи от
проверка на л.20-22).
Следва да се от**ележи и това, че при използването на АТСС не **или спазени
изискванията на Наред**а № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за
използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наред**ата. Видно от същия (л.16) е, че
съдържа всички нео**ходими реквизити по Наред**ата, а именно посочено е мястото
на контрол и посоката на движение на контролираните МПС, какво е ограничението на
скоростта, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на ра**отния
ра**ота на АТС, **роя на регистрираните нарушения, като протоколът е изготвен и
подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата, проверен от
съответния ПИ и регистриран. Спазена е и разпоред**ата на чл.10 ал.3 от Наред**ата,
като към протокола е приложена снимка на разположението на АТСС, от която е
видно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на
ра**отния режим на системата и съответства на данните от протокола за използване на
АТСС.
Следва да се посочи също, че при заснемането с мо**илна радарна система,
какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в ра**отата на
мо**илното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и
демонтира, т.е. поставя начало и край на ра**отния процес, а когато става дума за
стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този
смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на
началото и края на ра**отния процес на мо**илното АТСС да се приравнят на намеса в
ра**отата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоред**ата на чл.189
ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоред**и на ЗДвП, при нарушенията, установени с
мо**илни камери, може да се издава електронен фиш. Поради тази причина в случая е
неприложима за**раната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе наред**а, редът за засичане
скоростта на МПС и производството за А.жиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съо**ражения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението
е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоред**ите на
чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наред**а № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на
вътрешните ра**оти.
По отношение на направеното възражение в жал**ата, че ЕФ не **ил надлежно
връчен, с което се нарушавало правото на защита на наказаното лице, съдът намира, че
същото е неоснователно. Вярно е, че ЕФ е връчен чрез изваден екземпляр на същия
5
чрез РСОД, на който наказаното лице лично е изписало, че е получило екземпляр от
фиша, датата на получаване двете си имена и подпис. Дори и този начин да не е
посредством изготвена разписка за връчване или по пощата/куриер или чрез
съответната о**щинска администрация, то няма съмнение, че ЕФ е връчен на
санкционираното лице и то лично. Самият той не отрича този факт. Освен това дори и
хипотетично да се допусне, че е налице нарушение по отношение на връчването на ЕФ,
то същото не е съществено, тъй като не е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Тое депозирало жал**а срещу ЕФ и то директно пред съда и в законоустановения
срок, като в най-пълна степен ще разгърне своето право на защита чрез инициирания
съде**ен процес. Не **ез значение и о**стоятелството, че ЕФ може да **ъде
о**жалван и **ез да е връчен на наказаното лице, като се има предвид
о**щодостъпният сайт на МВР, от където може да узнае за издадения ЕФ или пък по
др. начин.
Съдът намира също, че от формална страна о**жалваният ЕФ отговаря на
законовите изисквания.
От съ**раните по делото доказателства **езспорно се установява осъществен
състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда за**рана за водачите при
из**иране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават
установени стойности на скоростта, като за населено място тази стойност е 50 км/час
съгласно същия член. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс
от минус 3 км/час от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка
допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на
снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 92 км/час,
съответства на описаната в ЕФ скорост от 89 км/час или превишение на скоростта с 39
км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е **ила А.жирана
административнонаказателната отговорност на жал**оподателя, чрез налагане на
предвидената гло**а в а**солютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в закона размер
на гло**ата, а именно 400 лева за превишение от 31 до 40 км/час, т.е. размерът на
гло**ата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност да го коригира.
При това положение издаденият ЕФ следва да **ъде потвърден като правилен и
законосъо**разен.
При този изход на делото- потвърждаване на ЕФ, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В процеса въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- П. да представлява дирекцията-
структурното звено на МВР, издало о**жалвания ЕФ. Искането е направено
своевременно в хода на съде**ното производство, преди о**явяване на делото за
решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- П.. С оглед разпоред**ата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да **ъде определено съгласно разпоред**ата на чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е
съо**разно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наред**а на
МС по предложение на Н**ПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.**е от
Наред**ата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съде**но заседание **ез разпит
на свидетели, а само с приемане на писмени доказателства, в което о**аче не
6
участваше процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е
представено аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва
да присъди минималния предвиден в наред**ата размер на юрисконсултското
възнаграждение, а именно 80 лева
По изложените до тук съо**ражения Районен съд П. в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените о**стоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4621296, издаден от ОД на
МВР- П., с който на СВ. СТ. А., ЕГН **********, с адрес гр. Т., кв. „З.“ №**, вх.**,
ет.7, ап**, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена гло**а в размер на 400 (четиристотин) лева, като
законосъо**разен.
ОСЪЖДА СВ. СТ. А., ЕГН **********, с адрес гр. Т., кв. „З.“ №**, вх.**, ет.7,
ап**, ДА ЗАПЛАТИ на О**ЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. П., представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на о**жалване в 14-дневен срок от съо**щението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7