Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 31.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІI-ри „В” въззивен състав в публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА |
|
|
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
при участието на секретаря А.Л., като
разгледа докладваното от младши съдия Лаловска въззивно гр. д. № 6589 по описа за 2013 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника „Д.З.“ АД срещу решение от 08.03.2013г. по
гр.д. 45651/2012г. на СРС, 76-и състав, с което са уважени предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.”
искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата от 154.06 лева - обезщетение по щета № 470107070720915,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2012г. до
окончателното плащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 85 лева – мораторна
лихва за периода от 28.01.2008г. до 27.09.2012г. Обжалва решението и в частта
за разноските.
Жалбоподателят
излага, че решението на СРС е неправилно в обжалваната част, поради неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. СРС е направил погрешен извод за
неоснователност на заявеното от ответника възражение за прихващане, поради
което и неправилно е уважил предявените от ищеца искове. Видно от приложената
по делото полица за застраховка „ГО” № 0311047100059553, застрахователното
покритие е валидно от 22.07.2010г. до 21.07.2011г. Доколкото в полицата не е
указан час на влизане в сила следва да се приеме, че застраховката е била
валидна към ПТП, настъпило на 22.07.2010г. в 16.28 часа. Идентични са данните и
в приложената по делото справка от сайта на Гаранционния фонд, от която се установява,
че покритието е в сила от 0.00ч. на 22.07.2010г. до 24.00ч. на 21.07.2011г.
Неправилно СРС е приел, че към ПТП застраховката не е била в сила. Дори и
застрахованият да е бил недобросъвестен при сключването на договора и да не е
уведомил своя застраховател за вече настъпилото застрахователно събитие,
неговата недобросъвестност не може да бъде противопоставена на третите за
договора лица, каквото е ответникът „Д.З.“ АД. Отделно се позовава на нормата
на чл. 187 КЗ. По тези доводи моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли изцяло претенциите на ищеца. Релевира искане за
присъждане на разноски.
Ищецът
ЗАД „Б.В.И.Г.” оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира за правилен
изводът на СРС, че ПТП е настъпило преди началото на застрахователното покритие
по полицата, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ищеца. В
двустранния констативен протокол, приложен по делото, неоспорен от ответника,
се установява часът на настъпване на ПТП, а именно – 16.28 часа. Видно от приложената по делото полица за
застраховка „ГО” № 0311047100059553, неоспорена от ответника, застрахователният
договор за л.а. „Ф.П.” с ДК№ ******** е сключен в 16.30 часа и не може да
породи действие за събития, настъпили преди този час. Данните от Информационния
център на Гаранционния фонд удостоверяват началния и крайния срок на покритие
по задължителната застраховка до доказване на противното и в случая противното
се доказва от представената по делото полица. Отделно информацията от справката
е житейски нелогична предвид обстоятелството, че няма как застрахователният
договор да е сключен в 0.00 часа на 22.07.2010г. Неправилно е позоваването на
ответника на чл. 187 КЗ, тъй като нормата дава възможност страните да уговорят
начало на застрахователното покритие преди плащането на застрахователна премия
като насрещно задължение на застрахования, но не и страните да уговорят обратно
действие на застрахователния договор. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Настоящият съдебен състав намира
решението за правилно, а изложените във въззивната жалба съображения за
неоснователни по следните мотиви:
Единственият спорен пред
настоящата инстанция въпрос, с оглед въведените от страните възражения е при
настъпване на ПТП на 22.07.2010г. обезпечена ли е със застраховка „ГО“ при
ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.” отговорността на водача на л.а. „Ф.П.“ с ДК № ********,
виновен за настъпване на ПТП.
За да е основателно въведеното с
отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК възражение за съдебно
прихващане и предвид своевременното нарочно оспорване от страна на ищеца,
ответникът „Д.З.“ АД носи тежестта пълно и главно да докаже в процеса горното
спорно обстоятелство.
Видно от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
22.07.2010г., на 22.07.2010г., в 16.28 часа, в гр.
В. Т., на кръстовището на ул. „П.“ с бул. „Б.“ е
настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ********, собственост на Д.С., управляван от С.Ж., е ударил в задната част спрелия на кръстовището в
същата лента и в същата посока л.а. „П. **“, с ДК№ ********, управляван от Р.И.. В графата „забележка“ на съставения
констативен протокол е налице вписване, че виновен за ПТП е водачът С.Ж.. Предвид
нормата на чл. 180 ГПК, съставеният констативен протокол, като частен документ,
носещ подписите на лицата, които са го съставили, обвързва съда да приеме, че
изявленията, вписани в същия са направени от лицата – водачи на л.а., участвали
в ПТП, в т.ч. че тези лица са направили изявления, че ПТП е настъпило на 22.07.2010г., в 16.28 часа.
По делото е представена
разпечатка от сайта на Гаранционния фонд, от която се установява, че за л.а. с
рег. № ******** на 22.07.2010г. е сключена застраховка „ГО“ с ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.”
с № 0311047100059553, като в периода от
05.07.2010г. до 22.07.2010г. за същия л.а. не е имало валиден договор за
застраховка „ГО“.
По делото е представена и самата
полица № 0311047100059553 от
22.07.2010г., неоспорена от страните по делото, сключена между ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.”
и собственика Д.И.С. на лекия автомобил
марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ********. В полицата е отбелязан часът на
сключването й – 16.30 часа и е положен подпис на лицето Д.И.С.. Съгласно
нормата на чл. 180 ГПК съдът приема, че сключилото застраховката лице Д.С. е
направило изявлението, че застраховката е сключена на 22.07.2010г. в 16.30
часа. Именно от сключването започва действието на договора за застраховка,
поради което настоящият съдебен състав приема, че при настъпването на ПТП на
22.07.2010г. за лекия автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“, с рег. № ******** не е имало валиден договор за застраховка „ГО“,
сключен с ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.”.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователни въведените с въззивната жалба възражения, че от приложената по
делото полица за застраховка „ГО” № 0311047100059553 и справката от
Гаранционния фонд се установява, че застрахователното покритие е валидно от
22.07.2010г. до 21.07.2011г., тъй като в полицата не е указан час на влизане в
сила, а в справката е указано влизане в сила 0.00 часа на 22.07.2010г.,
доколкото в самата полица фигурира часът на сключване на застраховката, а
именно 16.30 часа.
Неоснователно е и позоваването на
въззивника на нормата на чл. 187 КЗ, доколкото сочената норма не урежда
твърдяното обратно действие на застрахователния договор. Отделно от изложеното
неоснователно е и твърдението на въззивника, че в полицата страните са
уговорили изрично, че застраховката е валидна от 0.00 часа на 22.07.2010г. Воля
в такъв смисъл страните не са изявили, видно от съдържанието на полица №
0311047100059553.
Предвид съвпадането на крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на
разноски пред въззивната инстанция има ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.”. Същият доказва
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, които следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение от 08.03.2013г. по гр.д. 45651/2012г. на СРС, 76-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д.З.“ АД, ЕИК **********, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК **********, сумата 240 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.