Решение по дело №643/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 633
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20205330200643
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 633

 

гр.Пловдив, 13.04.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на тринадесети март,  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 643 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-78 от 31.12.2019г. на Х.А.К., на длъжност *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на основание чл.66, ал.3 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на С.В.К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА.

С жалбата, жалбоподателят прави искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, без да навежда конкретни доводи.

В депозирана до съда молба-становище и в съдебно заседание чрез своя процесуален представител не оспорва по същество нарушението, като излага становище за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави искане за отмяна на НП. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, ИАРА,  редовно призована, не изпраща представител. В постъпила писмена молба моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, доводите и становищата на страните и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намира следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на 26.09.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В 0013408 от А.Г. Т., ***, ИАРА срещу жалбоподателя  С.К. за това, че на 26.09.2019г. в 23:20 часа на язовир „Пясъчник” в района на „Могилите“, Община Хисаря, лови риба с три броя въдици, поставени в работно положение във водата със закачена на тях стръв, през тъмната част на денонощието. Поведението му било квалифицирано като административно нарушение  на чл.24, ал.5 от ЗРА.  АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, посочен в него, който не направил възражения срещу акта. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на неговото съставяне е връчен препис от акта, както и е уведомен жалбоподателя, че може да подаде възражения в три дневен срок. С акта, на основание чл.41 от ЗАНН и чл.90 от ЗРА няма иззети риба или риболовни уреди, средства и приспособления. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от страна на жалбоподателя. 

На основание констатациите в акта е издадено атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Издаденото НП е лично връчено на жалбоподателя на 20.01.2020г. надлежно удостоверено съгласно приложено известие за доставяне към преписката.

Поради не съгласие с издаденото НП в срок пред РС гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приетите по делото писмени доказателства, които съдът кредитира с доверие.

            При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е  подадена от лице с правен интерес и в срока по чл.59,  ал.2 от ЗАНН,  поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е   НЕОСНОВАТЕЛНА

По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон:  При съставяне на акта за нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН, и НП са издадени от упълномощени за това органи, видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички необходими изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото от актосъставителя описание на нарушението е възприето от наказващият орган, който по идентичен начин е отразил поведението на санкционираното лице и е изложил всички обстоятелства по извършване на деянието. Цитираната в наказателното постановление приложима санкционна норма, не представлява нито разминаване между акта и постановлението при описание на нарушението, така както се твърди в жалбата, нито въвеждане на нови обстоятелства за пръв път от наказващия орган. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН.

От доказателствения материал по делото съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя К. като нарушение на разпоредба на чл.24, ал.5 от ЗРА, съгласно която „ любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл.32, ал.1“. Нарушената разпоредба е обвързана със състава на нормата на чл.66, ал.3 от ЗРА, въз основа на която се санкционира с глоба от 400 до 650 лв. всеки, който извършва любителски риболов в нарушение на чл.24, ал.5, 6 и 9. В случая безспорно и категорично се установява, че жалбоподателят на процесната дата и място е извършвал риболов по смисъла на т.26 на §1 от ДР на ЗРА, според която „Риболов“ е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Макар и в случая да не се установява изваждане на улов от водата, К. е извършвал действия от състава на цитираната по-горе разпоредба, доколкото е поставил на конкретния язовир три броя въдици в работно положение във водата със закачена за тях стръв, явяващи се уреди за улов на риба. Безспорно осъществявания от него риболов е любителски, предвид легалното определение, дадено в § 1, т.27 от ДР на ЗРА, според което „Риболов – любителски“ е риболов по смисъла на т.26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.  В тази връзка и доколкото риболовът е бил извършван от жалбоподателя в тъмната част на денонощието /в 23:20 часа/, поведението му с категоричност се явява в разрез с установеното в разпоредбата на чл.24, ал.5 от ЗРА правило любителски риболов да бъде осъществяван в светлата част на денонощието. С оглед на това, съдът намира за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на С.К. за вмененото му нарушение.

Правилно  е определена и глобата съгласно чл.66, ал.3 от ЗРА, която е в минимален размер предвид липсата на доказателства за предишни нарушение от същия вид от страна  на жалбоподателя.

По същество жалбоподателят не оспорва деянието, за което е санкциониран, излагайки  становище за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с искане за отмяна на НП. От приетите по делото доказателства обаче, съдът намира, че извършеното нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажно такова, предвид липсата на множество или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства. Действително по делото не бяха представени доказателства за други нарушения от страна на жалбоподателя, но както беше посочено по-горе, това е взето предвид от наказващия орган при определяне размера на наложената санкция. Обсъжданото нарушение е на такова на простото извършване, а не резултатно, и за неговата съставомерност не се изискват настъпването на вреди. В този смисъл липсата на улов при констатиране на риболова не налага извод за деяние с по – ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид. Още повече, че в случая жалбоподателят е използвал не една, а три броя въдици за риболов, всички поставени във водата със закачена на тях стръв, което по никакъв начин не би могло да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че същото е извършено в тъмната част на денонощието, което налага извод за умишлено, целенасочено пренебрегване на установено от закона правило за поведение. Ето защо и като е наложил предвиденото наказание глоба и то в минималния посочен в закона размер и е приел, че в случая липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е процедирал законосъобразно.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

           Ето защо и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът  

 

 

Р  Е  Ш  И :

    

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 16-78 от 31.12.2019г. на Х.А.К., на длъжност ***, с което на основание чл.66, ал.3 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на С.В.К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл.24, ал.5 от ЗРА.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.Р.