Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 06.11.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №8775 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ .
М.А.П. ЕГН ********** от гр.В. иска да
се осъди З. „Б.И.“ АД *** ЕИК ******* да
й заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ сумата от 45 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ и сумата от 2950,82 лева
застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение и
медикаменти/ от ПТП на 07.04.2016 г , около 20,30 ч в гр.В. , на пешеходна
пътека на бул.Цар Освободител и ул.Проф.Н.Д.по вина на Р.В.К.управлявал л.а.
Рено Клио с рег.№*******; при което ПТП П. е получила счупвания на подбедрицата
, закрито вдясно , контузия на главата и болки в дясното коляно .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер вкл. оспорва противоправността на действията на прекия причинител и
причинната връзка между неговото поведение и причинените вреди . Прави възражение
за съпричиняване от страна на ищцата , тъй като същата е пресичала на пешеходна
пътека , но не е съобразила посоката и скоростта на приближаващото се МПС .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Не се спори между страните , че в случая
е налице влязло в сила споразумение
по наказателно дело - споразумение по н.о.х.д.№6612/16 г на Районен съд
В. . На основание чл. 300 ГПК не се нуждае от доказване , че е настъпило ПТП на
07.04.2016 г , около 20,30 ч в гр.В. , на пешеходна пътека на бул.Цар
Освободител и ул.Проф.Н.Д.по вина на Р.В.К.управлявал л.а. Рено Клио с рег.№*******;
при което ПТП П. е получила счупване на дясна подбедрица .
По делото са представени констативен
протокол за ПТП и протокол за разпит с албум .
Според фиш за спешна помощ от ЦСП-В. от
07.04.2016 г , ищцата има контузия на главата , торса и долните крайници .
Ищцата представя история на заболяването
и направление за хоспитализация от МБАЛ „Св.Ана-гр.В. “ АД –гр.В. за
множествено счупвания на дясна подбедрица.
Според епикриза на МБАЛ „Св.Ана-В.“ АД ищцата
е лекувана от 07.04.2016 г до 19.04.2016 г от множествени счупвания на дясна
подбедрица. Извършено е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
тибия и фибула .
Ищцата представя епикризи от Специализирана
болница за рехабилитация –гр.Несебър за извършени рехабилитации за периода
28.04.2017 г – 05.05.2017 г и 05.05.2017
г-12.05.2017 г .
Ищцата представя фактури за медицИ.ки
изделия , лекарства , потребителски такси
и консумативи /вкл.памперси/ и транспорт .
На 28.04.2017 г ищцата е подала
заявление до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение , като е
представила необходимите документи вкл.споразумение по наказателното дело и
медицИ.ки документи .
Според изслушаната съдебно-медицИ.ка
експертиза на вещото лице д-р Б.Б. ищцата е получила закрито многофрагментно
счупване на дясната подбедрица . Счупването обуславя трайно затруднение на
движенията за не по-малко от 6 /шест/ месеца . Счупените кости са зараснали за 4-5 месеца ,
след което е започнало раздвижване и постепенно натоварване на десния крак .
Болките са били по-интензивни за първите два месеца , като пред първите 3
месеца ищцата е имала значителни затруднения при придвижване и обслужване в
ежедневието . Пълно възстановяване при подобни травми има към 4-тия месец , но поради
възрастта на ищцата е продължила да се придвижва с една патерица . Към
27.08.2017 г /повече от 1 година и 4 месеца след ПТП/ счупените кости са
зараснали , но ищцата се придвижва с помощта на една патерица и има затруднение
при изкачване на стълби . Дясната подбедрица остава леко оточна и болезнена и
има дефицит в движението на колянната става от 10 %. Претендираните от ищцата
разходи по фактури са свързани в ПТП .
За състоянието си в последващ момент
ищцата представя амбулаторен лист от 19.09.2017 г .
Според
изслушаната по делото САТЕ на вещото лице инж.М.Ф. , ищцата е могла да предотврати
ПТП ако след спиране на пешеходната пътека на автомобила в лявата лента се беше
огледала и евентуално спряла с оглед наличието на приближаващ автомобил в
дясната пътна лента . Към момента на започване на пресичането л.а. Рено Клио с
рег.№*******управляван от Р.К.се е намирал на 57,98 метра от линията за
движение на ищцата. Ищцата не е имала видимост към приближаващия се л.а.Рено
Клио към момента , в който е започнала пресичането . Към момента , в който
ищцата е навлязла в лентата за движение на л.а.Рено Клио , той се е намирал на 13,86 м.
Ищцата е била видима за виновния водач за 2,15 секунди . Водачът на л.а.Рено
Клио е могъл да избегне удара ако е задействал спирачната система , защото
пострадалата е била извън опасната зона .
Според разпитания свидетелЛ.П. /дъщеря
на ищцата/ след ПТП ищцата била в шок , треперела и била с гипсиран крак .
После се наложило 6 месеца да бъде с памперси и не можела да става седнала . От
септември 2016 г започнала опити да се движи , а след още два месеца – и с
проходилка . Вече може да излиза навън , но само с придружител , защото се
страхува от колите . Още не може да си чисти и да готви , но вече се храни сама
и си мие чиниите .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за застрахователни обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди от пострадало /увредено/ лице при ПТП
срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираните права /застрахователни обезщетения/ произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания , както и имуществени
вреди – разходи за лечение и медикаменти .
Не
се спори между страните , че ответникът е застраховател по „ГО на
автомобилистите“ на виновния водач Р.В.К..
В случая е налице влязло в сила споразумение по наказателно дело , което е задължително за гражданския съд ,
разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме , че деянието на
виновния водач е извършено така както е прието в споразумението по
наказателното дело , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет
на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от
състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, следва да се установят конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане
на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са
събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от
03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на
ВКС , I ТО и решение №43 от
16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.
В случая при наличието на споразумението
по наказателното дело , реално спорът между страните се концентрира около
въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на
обезщетението . СМЕ установява
адекватно лечение на ищцата , включително провеждана от нея рехабилитация
.
Настоящият съд приема , че в случая не е доказано по безспорен начин от
ответника да има съпричиняване от страна на ищцата на ПТП респ.на вредите
от него . Безспорно ищцата е пресичала
на пешеходна пътека . Виновният
водач е бил длъжен да даде предимство на ищцата , за да може да пресече
необезпокоявана . Нещо повече , според САТЕ виновният водач - към момента на
започване на пресичането на ищцата се е намирал на цели 57,98 метра от линията за движение на ищцата. Дори
да не е имал видимост към ищцата , виновният водач е бил длъжен да прецени
пътната обстановка и да забележи , че водач в другата лента намалява и спира на
пешеходна пътека. Също така виновният водач на л.а.Рено Клио е могъл да избегне
удара ако е задействал спирачната система , защото пострадалата е била извън
опасната зона . Ищцата не е длъжна и не следва да изчаква едно по едно
спиранията на водачите в отделните ленти , защото това ненужно удължава времето
й на пресичане по пешеходната пътека /чл.113 ал.2 т.2 ЗДвП/.
Виновният водач е нарушил чл.119 ал.1 и
ал.4 ЗДвП – отнемане на предимство на пресичащ пешеходец във вр.чл.20 ЗДвП ,
според който водачът на МПС трябва да го контролира и да съобразява пътните
условия . Няма съпричиняване и има адекватно пресичане на ищцата , която не е
нарушила чл.113 З.вП.
При доказана ФС на деликта и недоказано
съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди . При преценка по чл.52 ЗЗ. съдът
преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение № 99/08.10.2013
г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на многофрагментно счупване на дясната
подбедрица , което е предизвикало продължителни и първоначално интензивни болки
за поне 2 месеца и възстановителен период между 6 месеца и една година ;
-
трудности при възстановяването поради напреднала възраст на ищцата ; необходимост от
чужда помощ за продължителни периоди
-
трайни увреждания – дефицит в колянната става , оточност на крака и болки и повече от
година след ПТП.
Обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая не се констатират . Случаят е много неприятен и нещастен за ищцата , предвид
напредналата й възраст , невъзможността да се възстанови бързо и да започне да
се самообслужва , загубата на мускулна маса , общата отпадналост , предизвикан
страх и несигурност да се излиза навън и пр.
Размерът на вредите , който съдът
приема се основава СМЕ , както и на показанията на св.П. . Свидетелските
показания на практика съвпадат с посоченото от вещото лице по СМЕ за характера
на болките и за трудностите при възстановяване .
Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема , че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 45 000 лева е доказан . Тази сума адекватно
отстранява негативните изживявания от месеци наред интензивни болки ,
трудностите по самообслужване и възстановяване , наложилите се рехабилитации и
констатирани трайни увреждания и затруднения .
Основателен е и иска за имуществени
вреди , доколкото същите са доказани с представените по делото фактури , а
СМЕ посочва , че разходите са във връзка с ПТП .
Относно
претенцията за лихви за забава , съгласно чл.497 КЗ дължимостта на същите е
свързана с уведомяване на застрахователя и
представяне на всички необходими документи от ищеца . В случая със
заявление от 28.04.2017 г ищцата е представила необходимите документи за
заплащане на процесните обезщетения , включително влязло в сила споразумение по
наказателното дело и медицИ.ки документи . Искането на ответника в писмо от
19.05.2017 г да се представят допълнителни документи е необосновано . Съгласно
чл.497 ал.1 т.1 КЗ лихвата за забава се дължи след 15 работни дни т.е. от
25.05.2017 г , а не от датата на ПТП 07.04.2016 г , както претендира ищцата .
Ищцата дължи
на ответника сумата от 290,42 лева /част от адвокатско възнаграждение и
депозит за експертиза/ изчислени съобразно отхвърлената част от претенциите за
главници и лихви . Адвокатското възнаграждение на ответника е намалено поради
прекомерност от 3600 лева с ДДС на 2600 лева с ДДС .
Ответникът дължи на адвоката на ищеца
сумата от 1945,88 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв., съобразно уважената част от претенциите за главници и лихви .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 2142,56 лева част от депозит
за експертиза и държавна такса , съобразно уважената част от претенциите .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД *** ЕИК ******* да заплати на М.А.П.
ЕГН ********** от гр.В. на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ ; сумата
от 45 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/ и сумата от 2950,82 лева застрахователно обезщетение за имуществени
вреди /разходи за лечение и медикаменти/ от ПТП на 07.04.2016 г , около 20,30 ч
в гр.В. , на пешеходна пътека на бул.Цар Освободител и ул.Проф.Н.Д.по вина на Р.В.К.управлявал
л.а. Рено Клио с рег.№*******; при което ПТП П. е получила счупвания на
подбедрицата , закрито вдясно , контузия на главата и болки в дясното коляно ;
ведно със законната лихва върху посочените главници от 25.05.2017 г до окончателното заплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.А.П. ЕГН ********** от гр.В. за
законна лихва върху посочените главници за периода 07.04.2016 г – 24.05.2017 г .
ОСЪЖДА М.А.П. ЕГН ********** от гр.В. да заплати на З. „Б.И.“
АД *** ЕИК ******* сумата от 290,42 лева деловодни разноски /част от адвокатско възнаграждение и депозит за
експертиза/ изчислени съобразно отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД *** ЕИК ******* да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат В.Й.Н. *** ЕГН **********
сумата от 1945,88 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.“ АД *** ЕИК ******* да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 2142,56 лева такси и разноски в производството .
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :