Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1458
гр.Бургас, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 4093 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на К.К.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, против наказателно постановление № */16.08.2019г., издадено от
Началник на РУ-Камено към ОДМВР- Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и за нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
трето от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, като се сочат допуснати процесуални нарушения. Също така,
алтернативно се посочва, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и
не се представлява.
За
Административно - наказващият орган, представител не се явява. В придружително писмо се моли същата да не бъде уважавана.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от разписката на гърба на НП, то е връчено на 05.09.2019 г., а жалбата е
подадена директно в съда на 12.09.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 12.08.2019 г., около 14.30 часа, жалбоподателят К.К.
управлявал колесен трактор "МТ3-925.3" с
рег. номер *, собственост на „*” ООД, ЕИК *, в гр. Бургас, по третокласен път
5391, на територията на общ. Камено, от село Трояново към село Аспарухово, до
кръстовището за язовир „*“, когато бил спрян за проверка от служители на РУ-Камено
към ОДМВР-Бургас, сред които и свидетеля Н.Д.В.- полицейски инспектор.
Свидетелят В. установил, че водачът не притежава свидетелство за управление на
МПС, валидно за категорията, към която спадал колесния
трактор, като бил представен документ за правоспособност от Министерството на
земеделието и храните. При проверката жалбоподателят не представил и свидетелство
за регистрация на управляваното от него МПС.
На същата дата бил съставен АУАН, в който били посочени разпоредбите на чл.
150a и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който посочил, че разполага със свидетелство
за правоспособност категория ТКТ-М.
На 16.08.2019г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено
съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник на РУ-Камено, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Също така, съдът намира, че са спазени изискванията на чл.
57 и чл. 42 от ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички законови реквизити,
вменените във вина нарушения са ясно описани, като са посочени релевантните
законови разпоредби.
По-конкретно, неоснователен е доводът, че следвало да
се приложи чл. 156 от ЗДвП, тъй като управляваното от жалбоподателя МПС било
самоходна машина. Последната законова разпоредба по същество доразвива
вмененото от закона задължение по чл. 150а всеки водач да притежава
свидетелство за правоуправление за категорията, към която спада МПС, което
управлява, като единствено посочва, че освен свидетелството за правоуправление
е необходимо и свидетелство за правоспособност за работа със съответната машина.
Последният документ е съвсем различен, като е ясно, че в АУАН и НП се визира
той, а именно свидетелството за правоуправление, т.е. липсва разминаване между
факти и право.
Също така е неоснователен доводът относно това, че в
АУАН била посочена разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, а в НП била посочена
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Изложеното, както и обстоятелството,
че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 150а, ал. 1 от закона по никакъв
начин не накърняват правата на жалбоподателя, тъй като фактическото описание на
нарушението е пределно ясно.
На последно място, съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за нечетливост на връчения препис от АУАН, тъй като очевидно
неговото право да се запознае със съдържанието му не е накърнено, доколкото е
записал възражения по същество в него. Освен това и в самата жалба са изложени
доводи за незаконосъобразност във връзка със съдържанието на АУАН, което сочи,
че същият е достатъчно четлив.
По отношение на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП се наказва с глоба
от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление. В чл.150а, ал.1 от същия
закон е регламентирано, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него средство. Определянето на правоспособността
на водачите на моторни превозни средства е разделена на различни категории,
като необходимата категория за управление на колесни
трактори е "Ткт", съобразно разпоредбата на
чл.150а, ал.2, т.16 от ЗДвП. Видно от приложените към делото материали
жалбоподателят К. притежава категории "В", "В1" и "АМ",
но не и категория "Ткт". Именно последната
е необходима за управление по пътищата, отворени за обществено ползване на колесен трактор "МТ3-925.3", какъвто е управлявал
жалбоподателя на 12.08.2019г. по път 5391. В тази връзка неоснователни се
явяват възраженията на жалбоподателя, че след като притежава свидетелство за
правоспособност за категория "Твк-М",
издадено от Министерство на земеделието и храните, същия се явява правоспособен
да управлява колесен трактор. Посочените категории са
определени с разпоредбата на чл.2 от Наредба №12 от 22.04.2009г. за условията и
реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и
горска техника, издадена от Министъра на земеделието и храните, и действително
касаят правоспособността на лицата досежно колесните трактори. Съобразно разпоредбата на чл.1, ал.3 от
тази наредба, с нея се определят условията на редът за издаване и отнемане на
свидетелства за правоспособност за работа с техника, между която и колесните трактори, но не и движението им по пътищата,
определени за обществено ползване, правоспособността за управлението на които е
регламентирано в разпоредбите на ЗДвП. С оглед на изложеното съдът намира, че с
извършеното деяние жалбоподателят е осъществил всички обективни и субективни
признаци на състава на вмененото му административно нарушение, като
постановлението следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Съдът намира, че от
обективна страна е доказано и второто вменено на К. нарушение, а именно, че е
управлявал МПС като при спирането му не е могъл да представи втората част на
свидетелството за регистрация на лекия автомобил, който управлява. За това
нарушение законът е предвидил санкция в нормата на чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП,
която сочи, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство. Действително, актосъставителят не можа да посочи с точност този документ,
но посочи, че действително не е бил представен един от изискуемите по закон
документи, като липсата на точен спомен е лесно обясним предвид спецификите на
дейността на свидетеля, който ежедневно извършва подобни проверки. От
субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено
от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл, тъй като действията му
свидетелстват, че ясно е съзнавал, че управлява МПС без да носи и без да може
да представи свидетелство за регистрация на МПС при извършената му проверка.
В заключение следва
да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */16.08.2019г.,
издадено от Началник на РУ-Камено към ОДМВР- Бургас, с което на К.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 100 лв. и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: Д.Б.