Р Е Ш Е Н
И Е № 3
Гр. Кула 03.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Дияна Дамянова – Цанкова
с участието на секретаря Лозана
Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова АНД № 2 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), образувано по жалба от С.А.С.,
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 19-0291-000363 от 05.12.2019г. на началника на РУ към ОДМВР
– Видин, РУ Кула, с което са му наложени административни
наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл.
175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за извършено нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
С
жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като се твърди,
че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, както и
че при съставянето на АУАН и атакуватоно наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебното заседаниe жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява, депозира писмено становище
чрез процесуалния си представител адв. Георги Гергов от АК - Видин. Поддържа
жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление поради
липса на субективен елемент на извършеното деяние. Въззиваемата страна– началника на РУ при ОДМВР – Видин, РУ
Кула не се явява и не се представлява. Не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното
си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, същата е основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на
цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна
поради следното:
От фактическа страна се установи
следното:
На
25.08.2019г. регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № … e служебно
прекратена на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като автомобилът не е
пререгистриран, след смяна на собствеността. На 13.10.2019г., около 16.15
часа, жалбоподателят С. управлявал посочения лек автомобил, който е собственост
на Ц. Ц. Н., на път III -121,
на разклона за „ Хайдук чешма” с посока на движение от с. Градец към с. Бойница
и е спрян за проверка от служители на Зонално жандармерийско управление/ЗЖУ/
гр. Монтана, които извършили проверка на документите на водача и на
управлявания от него автомобил. За съдействие бил извикан свидетелят Н.Д.В.,
който отишъл на мястото и установил, че на стъклото на автомобила няма залепен
стикер за сключена застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите и
водачът не представил полица за действаща такава застраховка, за което му
съставил акт за установяване на нарушение/АУАН/. На 16.10.2019г. жалбоподателят
С. отишъл в РУ Кула, във връзка със съставения му АУАН. При направена справка в
информационните масиви на МВР, свидетелят В. установил, че към датата на
проверката – 13.10.2019г., управляваният от С. автомобил е бил и с прекратена
регистрация на осн. 143, ал.15 от ЗДвП, с оглед на което, в присъствието на
свидетеля Т.И. му съставил АУАН № 346/16.10.2019г. за това, че на 13.10.2019г.,
около 16,15 часа, на път III -121,
на разклона за „Хайдук чешма” с посока на движение от с. Градец към с. Бойница
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № …,
собственост на Ц. Ц.
Н., като автомобилът не е регистриран по надлежния ред, а е
със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, което
нарушение квалифицирал като такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят В.
предявил АУАН на жалбоподателя, който отказал да го подпише, за което бил
извикан служителя на РУ Кула Г.Н.А., пред когото жалбоподателят С. също отказал
да подпише АУАН и да получи препис от същия, което е удостоверено с посписа на Г.А.
в процесния АУАН. Свидетелят В. снел
писмено сведение от С., в което същият заявил, че автомобилът, който управлявал
не е негов, не е имал никаква представа, че автомобилът е с прекратена
регистрация, а в процесния ден е помолен от негов приятел да управлява
автомобила, тъй като той не притежавал свидетелство за управление на МПС. В
законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не депозирал писмено
възражение. С Постановление № 02868/31.10.2019г. на РП – Видин е постановен
отказ да се образува досъдебно производство. Въз основа на така съставения акт,
както и на посоченото постановление на РП – Видин, началник РУ ОДМВР- Видин, РУ
- Кула издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като
възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в АУАН и посоченото нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП
наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР отнемане на 10 точки.
Посочената
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на
разпитаните от съда свидетели Н.Д.В. и Т.С.И., Наказателно постановление №
19-0291-000363 от 05.12.2019г. на РУ Кула, АУАН АУАН № 346/16.10.2019г., писмено сведение от
жалбоподателя, справка от ОДМВР Видин, сектор „ Пътна полиция” за регистрацията
на процесния автомобил, както и справка за собствеността на същия. Съдебният
състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели Н.Д.В. и Т.С.И., които са непротиворечиви, конкретни и
логични, пресъздават възприятията си за случая с необходимата конкретика, още
повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта, което
не се оспорва и от жалбоподателя. Тези изявления представляват годни
доказателства, относно релевантните за делото обстоятелства. Доколкото от
доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни
факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в
НП фактическа обстановка. АУАН е редовно
съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в обратната
насока.
От цитираните справки на ОДМВР Видин, сектор „ Пътна полиция” , по категоричен
начин се установява, че към 13.10.2019г., посоченият лек автомобил е със
служебно прекратена регистрация и не е бил собственост на жалбоподателя. От
свидетелските показания на посочения свидетел В., както и от съставения АУАН по
категоричен начин се установява, че на 13.10.2019г., около 16,15 часа,
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на път III -121, на разклона за „Хайдук чешма” с посока на движение от с.
Градец към с. Бойница.
Посочените обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от
компетентни органи в рамките на правомощията им, като в
конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Видин , РУ Кула, с оглед Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – свидетелят Н.Д.В. - младши полицейски
инспектор, който въз основа на Заповед № 3683-1879/24.10.2019г. на
директора на ОДМВР – Видин, който е оправомощен да осъществява контролна
дейност и да съставя актове за установяване на нарушения по Закона за движение
по пътищата. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство
са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението
е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото
описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението,
подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от
своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя
за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № …. е моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият на 13.10.2019г.,
около 16.15. часа е управляван от жалбоподателя на III -121, на разклона за „Хайдук чешма” с посока на движение от с. Г. към с. Б., който път е отворен за обществено ползване, което се
доказва и от свидетелските показания на свидетеля Н.Д.В.. Не се спори също, а
се доказва и от събраните по делото доказателства – справка от ОДМВ – Видин,
сектор „ Пътна полиция”, че на 25.08.2019г. служебно е прекратена регистрацията на управлявания
от жалбоподателя автомобил на основние чл. 143, ал.15 от ЗДвП, тъй като същият
не е пререгистриран, както и че на 13.10.2019г. автомобилът все още е бил със
служебно прекратена регистрация, т.е. не е бил регистриран по надлежния ред.
Съдът споделя възражението на
жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е
знаел, че автомобилът е бил с прекратена регистрация към 13.10.2019г., когато
същият го е управлявал при извършване на проверката, тъй като автомобилът не е
негова собственост и не е имало как да знае за това обстоятелство. В чл. 143, ал.15 ЗДвП е регламентирано, че служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок
да пререгистрира автомобила. От представената по делото справка за собствеността
на автомобила се установява, че към 13.10.2019г. автомобилът е собственост на Ц.Ц. Н..
По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
управлявал на 13.10.2019г. процесния лек автомобил със знанието, че управлява МПС, което е с прекратена
регистрация, т.е не е регистрирано по надлежния ред и в този смисъл не се
установява субективната страна на нарушението. Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните
органи като автомобил със служебно прекратена регистрация, не представлява
факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по
аргумент от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което
следва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, а в случая няма
данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че
автомобилът, който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателят С.А.С. е осъществила от обективна, но не и от
субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по същия текст.
С оглед посочените от съда съображения,
наказателното постановление, следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0291-000363 от 05.12.2019г. на началника на РУ към ОДМВР
– Видин, РУ Кула, с което на С.А.С., ЕГН ********** *** са му
наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а
именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на
200 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за
извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Административен съд - гр. Видин по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: