№ 22976
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110149850 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. №, срещу К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ж. к., бл., вх., ап., С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к., бл.,
вх., ап., и И. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к.“, бл., вх., ет., ап., с
която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно и обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при
условията на разделност на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. №
.: 1./ 963,64 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет.,, ап., с абонатен № ., 2./ 23,28 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане, 3./
298,78 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2023
г., и 4./ 6,38 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. –
17.08.2023 г., при следните квоти: К. И. К. – 6/8, С. Н. Н. – 1/8, И. Н. Н. – 1/8, или всеки
един потделно да заплати сумите, както следва:
К. И. К.: 1./ 722,72 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет.,, ап., с абонатен № ., 2./ 17,46 лева –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение
за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница,
считано от датата на подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното
плащане, 3./ 224,08 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г.
1
– 17.08.2023 г., и 4./ 4,78 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода
15.09.2020 г. – 17.08.2023 г.;
С. Н. Н.: 1./ 120,46 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет.,, ап., с абонатен № ., 2./ 2,91 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане, 3./ 37,35
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2023 г., и 4./
0,80 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2023 г.;
И. Н. Н.: 1./ 120,46 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет.,, ап., с абонатен № ., 2./ 2,91 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от
датата на подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане, 3./ 37,35
лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2023 г., и 4./
0,80 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2023 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът К. И. К. и починалата на
04.04.2021 г. М. И. Н., като съсобственици на процесния имот, са имали качеството на
потребители на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
исковия период, поради което са били обвързани от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот
е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че
съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана
по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че съсобствениците не са изпълнили
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. С оглед на
смъртта на М. И. Н., настъпила след исковия период, за нейните задължения отговарят
нейните наследници по закон – ответниците И. Н. Н. и С. Н. Н..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
К. И. К., с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Позовава се на
изтекла тригодишна погасителна давност досежно претендираните главници. Навежда
аргументи за наличие на неравноправни клаузи в ОУ на ищцовото дружество, касаещи
падежа на главното задължение за заплащане на цена за доставена топлинна енергия.
Оспорва размера на претендираните суми. Поддържа, че по делото липсват доказателства за
предоставяне на услугата за дялово разпределение от „Н.“ ЕАД. Оспорва дължимостта на
обезщетение за забава в плащането на задължението за дялово разпределение поради липса
на предвиден ред за настъпване изискуемостта на посоченото задължение. Моли за
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
И. Н. Н., с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Позовава се на
изтекла тригодишна погасителна давност досежно претендираните главници. Навежда
аргументи за наличие на неравноправни клаузи в ОУ на ищцовото дружество, касаещи
падежа на главното задължение за заплащане на цена за доставена топлинна енергия. Счита,
2
че след извършените от наследодателката му разпоредителни действия с вещните права
върху процесния имот, не е материалноправно легитимиран да отговаря за задължения за
имота след 11.11.2020 г. Оспорва дължимостта на обезщетение за забава в плащането на
задължението за дялово разпределение поради липса на предвиден ред за настъпване
изискуемостта на посоченото задължение. Моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
С. Н. Н., с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Позовава се на
изтекла тригодишна погасителна давност досежно претендираните главници. Навежда
аргументи за наличие на неравноправни клаузи в ОУ на ищцовото дружество, касаещи
падежа на главното задължение за заплащане на цена за доставена топлинна енергия. Счита,
че след извършените от наследодателката му разпоредителни действия с вещните права
върху процесния имот, не е материалноправно легитимиран да отговаря за задължения за
имота след 11.11.2020 г. Оспорва дължимостта на обезщетение за забава в плащането на
задължението за дялово разпределение поради липса на предвиден ред за настъпване
изискуемостта на посоченото задължение. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № , том IV, дело № 726/1973 г. на нотариус
при Софийски народен съд, видно от който на 31.03.1973 г. И. К. Р. и К. И. К. са
придобили чрез покупка правото на собственост върху апартамент (жилище) ., бл., ет.,, в ж.
к. Младост, с площ от 78,43 кв. м. – за който по делото не се спори, че е сочения от ищеца за
топлоснабден имот. При липса на отбелязване за квотите, при които е придобита
собствеността върху описания имот от двамата купувачи, съдът приема, че И. К. Р. и К. И. К.
са придобили по ½ идеална част от правото на собственост върху гореописания недвижим
имот.
Видно от извършена и приложена по делото като писмено доказателство справка в
Национална база данни „Население“ И. К. Р. е починал и е оставил за свои наследници по
закон своите деца: М. И. Н. – дъщеря, и К. И. К. – син. Със смъртта на И. К. Р. и по силата
на наследственото правоприемство неговите деца са придобили по ½ от неговата ½ идеална
част от собствеността на апартамент ., или всеки един от тях е придобил по наследство по ¼
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент. Следователно К. И. К.
е станал титуляр на общо ¾ идеални части от собствеността на имота – ½ по покупката от
31.03.1973 г. и ¼ по наследство.
По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт за замяна на
идеални части от недвижими имоти ......., том ., рег. № 10573, дело № 343 от 11.11.2020 г.
на нотариус М. Щ., с рег. № 042 на НК, видно от който на 11.11.2020 г. М. И. Н. е
прехвърлила на К. И. К. собствената си ¼ идеална част от апартамент ., находящ се в гр.
София, ж. к., бл., вх., ет.,, в замяна на което последният х е прехвърлил своята ¼ идеална
част от апартамент ., находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет.. Следователно, считано от
11.11.2020 г. изключителен собственик на процесния имот е ответникът К. И. К..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № /14.12.2023 г., издадено от
Столична община – район „Студентски“, М. И. Н. е починала на 04.04.2021 г., като е
оставила за свои наследници по закон ответниците по настоящото дело С. Н. Н. – син, и И.
Н. Н. – син.
По делото е представен и приет Протокол от проведено на 09.07.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
Младост, кв. М., бл., вх., според който етажните собственици са взели решение да се сключи
3
договор с ТАЕС „Н. и.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен
и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
За апартамент № . е посочен К. И. К., срещу чието име е положен саморъчен подпис,
неоспорен в процеса.
На 05.09.2002 г. е сключен договор между ТАЕС „Н. и.“ ООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, кв. М., бл., вх. А ., по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна
обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от "Т. С." ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д0Г - /02.06.2017 г.,
сключен между „Т. С.“ ЕАД – възложител и „Н.“ ЕАД – изпълнител, при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По
силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е представена и приета Обща фактура № /31.07.2020 г.
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ..
С молба от 12.11.2024 г. третото лице – помагач е представило изравнителна сметка за
периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., талон за извършен реален отчет на 06.06.2020 г., с
посочено за абонат лицето К. И. К. и носещ подпис на абоната, неоспорен в настоящия
процес, както и документ за сертификация на уредите за дялово разпределение.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
София, ж. к. М., бл., вх., е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати
от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са
налице 2 броя отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 2 броя ИРРО, както и 1
брой щранг – лира в банята, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство, както и 2 броя технически изправни водомери за отчитане на
топла вода. През процесния период в имота с абонатен № . са били начислявани суми за ТЕ
за отопление на имот – на база „реален отчет“ по показанията на 2 броя ИРРО, монтирани
на 2 броя радиатори, както и ТЕ от 1 брой щранг лира, определена по изчислителен път
предвид техническата невъзможност за монтаж на измервателно средство; ТЕ за битово
горещо водоснабдяване – на база „реален отчет“ на показанията на 1 брой технически
изправен водомер, както и ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението
4
между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото
лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените
изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат
на 1 124,97 лева по прогнозно потребление и 206,66 лева за получаване от абоната, т. е.
общо 918,31 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари
задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания
период е извършвано от третото лице „Н.“ ЕАД, като в заключение експертът е посочил, че
разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното заключение същото като
обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ изисква
кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки:
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за
заплащане на цена на доставена ТЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
5
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретния случай, между страните не се спори, а и при съвкупен анализ на
приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № , том , дело № 726/1973 г. на нотариус при Софийски
народен съд и Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими имоти ......., том .,
рег. № 10573, дело № 343 от 11.11.2020 г. на нотариус М. Щ., с рег. № 042 на НК, се
установява, че в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. съсобственици на процесния имот –
апартамент № . с адрес: гр. София, ж. к. М., бл., вх., са били М. И. Н. и К. И. К. при квоти: ¼
за първата /на наследствено правоприемство от И. К. Р./, и ¾ за втория /1/2 по договор за
покупко-продажба от 31.03.1973 г. и ¼ по наследствено правоприемство от И. К. Р./. При
тези доказателства настоящият състав счита, че М. И. Н. и К. И. К. в качеството си на
съсобственици на топлоснабдения имот в процесния период от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г.
са били потребители на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същите
са имали качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е бил сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № /07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник" от
14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не се установява да е било
упражнено това право срещу ОУ на „Т. С.“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че
съсобствениците са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
6
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между „Т. С.“
ЕАД и М. И. Н. и К. И. К. е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, и за
последните двама е възникнало задължение за заплащане цената на доставена топлинна
енергия. Със смъртта на М. И. Н. задълженията на същата, като част от нейното наследство,
са преминали върху нейните единствени наследници по закон – ответниците С. Н. Н. и И. Н.
Н., при равни дялово, или всеки един от тях отговаря до ½ от задълженията на своята
наследодателка или до ½ от ¼, което се равнява на 1/8 за всеки от тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетите по делото
протокол от общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.07.2002 г., и
договор от 05.09.2002 г. етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София,
ж. к. М., бл., вх., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице –
помагач. В разглежданата хипотеза се касае за сделка – решение на общност от субекти –
етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен
в закона ред и което решение има действие по отношение на всички субекти в общността,
включително и ответниците. Поради това, съдът приема, че договорът за топлинно
счетоводство от 05.09.2002 г. е произвел своето действие. Нещо повече, от представените от
третото лице с молба от 12.11.2024 г. документи и неоспорените констатации на вещото лице
по СТЕ се установява, че за процесния период услугата дялово разпределение в сградата –
етажна собственост се е извършвала именно от конституираното по реда на чл. 219 ГПК
дружество – с актуално наименование „Н.“ АД.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
7
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч.
изравнителна сметка за процесния период и саморъчно подписан от ответника К. И. К. и
неоспорен по делото формуляр за реален отчет, и неоспореното заключение на СТЕ се
установява, че в исковия период в апартамент с абонатен № . е доставяна и потребявана ТЕ
за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за БГВ. От констатациите
на вещото лице се установява, че сумите за ТЕ за отопление на имот са начислени на база
„реален отчет“ по показанията на 2 броя ИРРО, монтирани на 2 броя радиатори, както и ТЕ
от 1 брой щранг лира, определена по изчислителен път предвид техническата невъзможност
за монтаж на измервателно средство; ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база „реален
отчет“ на показанията на 1 брой технически изправен водомер, както и ТЕ за сградна
инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и
пълния отопляем обем на сградата ЕС. Вещото лице е заключило, че дяловото разпределение
е извършено съобразно нормативните изисквания, като претендираните суми като стойност
на доставена ТЕ са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и
действащите през исковия период цени, а общият топломер е бил годно измервателно
средство на постъпилата в абонатната станция ТЕ. При извършените изчисления експертът е
установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 1 124,97 лева по
прогнозно потребление и 206,66 лева за получаване от абоната, т. е. общо дължимата сума
възлиза на 918,31 лева. При тези доказателства съдът приема, че за процесния период до
имота е доставяна ТЕ съобразно уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно
законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, а исковата
претенция за цена на доставена топлинна енергия е основателна до общия размер, изчислен
от вещото лице по СТЕ – 918,31 лева, респ. същата подлежи на отхвърляне за горницата до
пълния предявен размер от 963,64 лева, при съобразяване обема от отговорността за нейното
заплащане от всеки ответник – 6/8 за К. И. К., и по 1/8 за И. Н. Н. и С. Н. Н..
По възражението за давност:
Своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, тримата ответници са релевирали възражение
за погасяване по давност на предявените спрямо тях суми за цена на доставена ТЕ.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната
давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 07.09.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 07.09.2020 г. – по аргумент от чл. 114, ал. 1
ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена ТЕ за
8
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Следователно погасени по давност са сумите за
цена на доставена ТЕ, начислени за целия исков период. Това е така, тъй като съгласно
чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г.,
публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
ТЕ по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят – в случая, най-късното вземане от процесните, това за м.04.2020 г., е станало
изискуемо на 15.06.2020 г., т. е. преди 07.09.2020 г., поради което то и предхождащите го
месечни задължения за периода м.05.2019 г. – м.13.2020 г., включени в исковия период, също
са обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност. Предвид изложеното съдът
приема, че претендираната от ответниците сума за доставена ТЕ е погасена по давност,
което представлява самостоятелно основание за отхвърляне в цялост на предявените искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Следователно исковете за заплащане на цена на доставена ТЕ са изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят в цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху главницата за цена на доставена ТЕ.
С оглед неоснователността на главните искове за заплащане на цена на ТЕ, изцяло
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава върху
главницата. Поради това съдът намира за ненужно да отговаря на възраженията на
ответниците за наличие на неравноправни клаузи в ОУ на ищцовоот дружество, относими
към падежа на задължението за плащане на цена на доставена ТЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за
заплащане на стойността на услугата дялово разпределение:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена. В настоящото производство това обстоятелство се
9
установява от представените писмени доказателства и експертното заключение на СТЕ.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и на същия се дължи
заплащане на годишни такси за извършваната от третото лице – помагач услуга за дялово
разпределение, чиято стойност с оглед на събраните по делото писмени доказателства
възлиза на сумата от общо 23,28 лева за процесния период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г.
По отношение на ответника К. И. К.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се установи,
че в периода 01.07.2020 г. – 10.11.2020 г. този ответник е титуляр на ¾ идеални части от
правото на собственост върху процесния имот, а за периода от 11.11.2020 г. до 30.04.2021 г.
той е единствен собственик на имота. В разглеждания случай спрямо него се претендират до
6/8 от начислените за имота суми, поради което и с оглед на диспозитивното начало в
процеса искът спрямо него е основателен в пълния му предявен размер.
По възражението му за давност, съдът намира следното:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.07.2020 г. и м. 08. 2020 г., чиято изискуемост е настъпила съответно на
01.08.2020 г. и 01.09.2020 г., и чиято обща стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза на 4,66 лева /а спрямо К. К. – до 3,49 лева/. За периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021
г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в общ размер на 18,62 лева.
При съобразяване принципа на диспозитивното начало искът спрямо К. К. се явява
основателен до размер на 6/8 от тази сума, или до размера на 13,96 лева, а за горницата до
пълния предявен размер от 17,46 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно ответниците С. Н. Н. и И. Н. Н.
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се установи,
че в периода 01.07.2020 г. – 10.11.2020 г. М. И. Н. /наследодател на тези двама ответници/ е
била титуляр на ¼ идеална част от правото на собственост върху процесния имот, а за
периода от 11.11.2020 г. до 30.04.2021 г. единствен собственик на имота е ответникът К. И.
К.. С оглед на това исковете спрямо С. Н. Н. и И. Н. Н. за заплащане на цена на услугата за
дялово разпределение подлежат на отхвърляне за периода 11.11.2020 г. – 30.04.2021 г.
За останалия период и във връзка с възражението за давност на тези ответници, съдът
намира следното:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.07.2020 г. и м. 08.2020 г., чиято изискуемост е настъпила съответно на
01.08.2020 г. и 01.09.2020 г., и чиято обща стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза на 4,66 лева. За периода от 01.09.2020 г. до 10.11.2020 г. /до който краен момент тези
ответници са материално отговорни за задължения на починалата М. Н./ непогасената цена
за предоставената услуга, определена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сума в общ размер
на 5,00 лева. При съобразяване обема на отговорността на всеки от ответниците С. Н. Н. и
И. Н. Н. – до 1/8, съдът приема, че искът спрямо всеки един от тях е основателен до сумата
10
от 0,62 лева, а за горницата до пълния предявен размер от 2,91 лева следва да се отхвърли.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявените искове за обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и ищецът, и ответниците –
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ответниците С. Н. Н. и И. Н. Н. не претендират разноски и не представят
доказателства да са сторили такива, поради което не следва да им се присъждат разноски.
Ответникът К. И. К. претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер на
400,00 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете в негова полза следва да се присъди
сумата в размер на 394,24 лева.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса, платен депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете, К. И. К. следва да
му заплати сумата от 5,42 лева, а С. Н. Н. и И. Н. Н. – всеки сумата от по 0,24 лева,
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. №, за осъждане на К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж. к., бл., вх., ап., да й заплати, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата 722,72 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет. 3, ап., с абонатен № ., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното
плащане; и сумата 224,08 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г.
– 17.08.2023 г.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к., бл., вх.,
ап., да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
№, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 13,96 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 13,96 лева до пълния предявен размер от 17,46 лева и за периода от
01.07.2020 г. до 31.08.2020 г., и ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 4,78 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. –
17.08.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. №, за осъждане на С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,
ж. к., бл., вх., ап., да й заплати, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата 120,46 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден
11
имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет.,, ап., с абонатен № ., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното
плащане; и сумата 37,35 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. –
17.08.2023 г.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к., бл., вх.,
ап., да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
№, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 0,62 лева – главница,
представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2020 г. – 10.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над сумата от 0,62 лева до пълния предявен размер от 2,91 лева и за периода от
01.07.2020 г. до 31.08.2020 г. и за периода 11.11.2020 г. – 30.04.2021 г., и ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0.80 лева – мораторна лихва върху втората
главница за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. №, за осъждане на И. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.
к.“, бл., вх., ет., ап., да й заплати, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата 120,46 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к., бл., вх., ет.,, ап., с абонатен № ., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното
плащане; и сумата 37,35 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. –
17.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к.“, бл., вх.,
ет., ап. 20, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. №, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, сумата 0,62 лева –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение
за периода 01.09.2020 г. – 10.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над сумата от 0,62 лева до пълния предявен размер от 2,91 лева и за
периода от 01.07.2020 г. до 31.08.2020 г. и за периода 11.11.2020 г. – 30.04.2021 г., и
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0.80 лева – мораторна
лихва върху втората главница за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2023 г.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
№, да заплати на К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к., бл., вх., ап.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 394,24 лева – разноски в производството
по гр. д. № 49850/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, за заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к., бл., вх.,
ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. №, сумата в размер на 5,42 лева – разноски в производството
по гр. д. № 49850/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к., бл., вх.,
ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. №, сумата в размер на 0,24 лева – разноски в производството
по гр. д. № 49850/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к.“, бл., вх.,
ет., ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. №, сумата в размер на 0,24 лева – разноски в
производството по гр. д. № 49850/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
12
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.“ АД – трето лице – помагач на
страната на „Т. С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13