№ 152
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД “ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“,
гр.София, чрез адв.С., срещу решение №99/19.04.2021г., постановено по т.д.
№942/2020г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено да
заплати на Ж. Н. Ж. сумите, както следва: от 63 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП от 24.03.2019г. на автомагистрала Хемус в
посока от гр.София към гр.Варна, в близост до „Бизнес – парк“-Варна,
причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.№В8558НК, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица
№231190000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г. и сумата от
1323лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
медицинска плака по фискален бон от 02.04.2019г. и за винт по фискален бон
от 02.04.2019г. по талон за медицинско изделие, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция – 17.06.2019г. до окончателното им изплащане,
както и по разноските. В жалбата се твърди, че решението в оспорената му
1
част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е
приложил разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД при определяне размера
на присъденото обезщетение, както и при определяне размера на
съпричиняване на произшествието от страна на пострадалото лице. От
доказателствата се установява, че пострадалият ищец е получил съчетана
травма с няколко счупвания и травматичен шок, във връзка с които е
постъпвал в болница два пъти. В резултат на извършеното лечение сроковете
за възстановяването му са били по-кратки от обичайните. Към настоящия
момент ищецът е възстановил напълно двигателните си функции. В период
около 5-6 месеца след инцидента той е бил в състояние да се придвижва и
обслужва самостоятелно. В този период същият е започнал и работа, като е
изпълнявал дейности свързани с физическо натоварване и вдигане. От
заключението по допуснатата психиатрична експертиза се установява, че у
пострадалия не са останали трайни психически отклонение и депресивни
състояния вследствие на инцидента. Няма и психично разстройство.
Социалните му контакти са били ограничени в началото и с оглед неговото
физическо състояние. Изложеното обосновава извод, че определения от съда
размер на обезщетението от 90 000лв. е силно завишен. Правилно съдът е
приел наличие на съпричиняване от пострадалото лице, но определеният
размер на същото не съответства на събраните доказателства. В конкретния
случай пострадалият сам се е поставил в опасност, тъй като предварително му
е било известно, че неправомерно ще участва в състезание заедно с
автомобила на свид.Пенев, по път находящ се в рамките на гр.Варна, респ. ще
бъде управляван с превишена скорост. Същият е бил и без предпазен колан.
Решението на пострадалия да участва в състезанието следва да се приравни
на пасажер, който пътува в автомобил управляван от водач употребил
алкохол. Твърди се още, че решението е неправилно и по отношение
началната дата, от която е присъдена законната лихва върху главниците. Сочи
се, че приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от
КЗ. Доколкото по делото е установено, че пострадалото лице не е взело
участие при попълване на преписката с доказателства, то забавата следва да
бъде определена най-рано от 17.09.2019г. – три месеца от предявяване на
претенцията. По същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне
на предявените искова. В условие на евентуалност, да бъде намален размерът
2
на присъденото обезщетение при отчитане на действително претърпените
болки и страдания и при определяне на по[1]висок процент съпричиняване.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Ж. Н. Ж. с писмен отговор, чрез адв.С., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението на съда е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото
доказателства. От същите се установява по несъмнен начин настъпилото
произшествие, неговия механизъм, травматичните увреждания, както и
претърпените болки и страдания. Безспорно е установено и настъпилата
тежка телесна повреда довела до загуба на слезката, чиято функция не може
да бъде поета изцяло от другите органи в тялото. По делото е установен вече
преживения силен емоционален стрес от ПТП. Неоснователно е твърдението
за доказаност на знанието на пострадалото лице за участието му в състезание,
нито липсата на поставен предпазен колан. Напротив, вещите лица посочват,
че при липса на такъв, изходът от произшествието за него би бил много по-
тежък. Неоснователно е и възражението за акцесорните искове. По същество
моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
В срока за отговор е постъпила и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
от Ж. Н. Ж., чрез ад.С., срещу решение №99/19.04.2021г. по т.д.№942/2020г.
на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
него искове срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди от ПТП от 24.03.2019г. на
автомагистрала Хемус в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до
„Бизнес – парк“ - Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.
№В8558НК, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица №231190000743147 със срок на валидност до
11.03.2020г., както следва: за разликата над 63 000лв. до претендираните 120
000лв. за неимуществените вреди – болки и страдания от получените телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тях, както и по разноските. В
жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и
незаконосъобразно. Всички въведени от ответника възражения относно
размера на претендираното обезщетение са опровергани. Установено е
наличието на застрахователно събитие, установени са травматичните
увреждания на ищеца, както и претърпените болки и страдания от същите,
емоционалният стрес. Продължителен период от време след ПТП и
3
проведените му оперативни лечения същият не е можел да се обслужва сам и
не се е възстановил в пълен обем. Продължава да има болки в увредените
места. Всички претърпени телесни увреждания в своята цялост са обусловили
размера на исковата претенция. По същество се претендира отмяна на
решението в оспорената му част и постановяване на друго, с което
претенцията да бъде уважена в пълен размер.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София с писмен
отговор, чрез адв. С., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено
въз основа на събраните по делото доказателства, от които се установява
основание за определяне по-нисък размер на обезщетението от този
определен от съда. При определянето му съдът не е съобразил степента и
тежестта на претърпените болки и страдания, бързото възстановяване на
пострадалия, както и безспорно установеното съпричиняване. По същество
моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението в оспорената му част и
му присъди направените по делото разноски.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете за имуществени вреди за разликата над 1323 лева до
размера от 1890 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от 02.04.2019 година до
16.06.2019 година.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Ж. Н. Ж. излага, че на 24.03.2019 година
пътувал като пътник в л.а. марка „БМВ-330“ с ДК В8558НК по
автомагистрала „Хемус“, с водач Г. Т. И.. При наближаване на сградата на
„Бизнес парк“ водачът на застрахованото при ответното дружество МПС,
поради шофиране с превишена скорост – 140 км./ч., при ограничение 80
км./ч., изгубил контрол върху автомобила, който се преобърнал няколко пъти
във въздуха и паднал в близките храсти. В резултат от удара на ищеца, който
пътувал на предна дясна седалка в застрахования автомобил, с поставен
обезопасителен колан, са причинени няколко средни телесни
повреди:счупване на пубисна кост, счупване на илиачна кост вляво, счупване
на горния край на раменната кост закрито вляво и една тежка телесна повреда
– загуба на слезка. По случая е образувано ДП 116/2019г. по описа на СПП
4
при ОД на МВР Варна, по коeто водачът на застрахования автомобил е бил
привлечен като обвиняем, но производството е прекратено на основание
чл.343, ал.2 от НК по искане на ищеца. След ПТП ищецът претърпял
оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и
колянна става, като слезката също е отстранена оперативно. На 08.05.2020г.
ищецът е постъпил в болница за оперативно отстраняване на налична плака и
винт и други уреди, имплантирани в други кости, като е поставена
окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб
и таза. Към настоящия момент състоянието на ищеца не се е подобрилo,
налице са болки в
областите на увреждане, има неспокоен сън, съпроводен с кошмари, изпитва
страх да се вози в превозни средства, подложен е на емоционален стрес,
оплаква се от липса на апетит и потиснато настроение. Лекият автомобил,
управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица No
23119000743147 със срок на валидност до 11.03.2020г. Ищецът е предявил
писмена застрахователна претенция на 17.06.2019г., по която няма
произнасяне на застрахователя. Към застрахователната претенция са били
представени всички изискуеми документи за определяне размера на
обезщетението, с което процедурата е спазена. Моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 120 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, на осн. чл.432 КЗ, както и сумата от 1890 лева, обезщетение за
имуществени вреди, от които 390 лева за винт и 1500 лева за медицинска
плака, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019 година до
окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а в
условията на евентуалност като неоснователни поради недоказаност на
механизма на ПТП.Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на настъпване на ПТП, както и факта на
настъпването му. Виновността на водача не е установена с влязла в
сила присъда, а актовете на прокуратурата, вкл. за привличане на обвиняем,
не се ползват с доказателствена стойност. Позовава се на липса на
5
представени доказателства за загуба или отстраняване на слезка. Поддържа,
че видно от медицинската документация след болничния престой ищецът е
бил изписан с подобрение и без усложнения. Същият е бил в отпуск
поради временна неработоспособност само за период от три месеца и
половина.Липсват данни за продължителност на възстановителния период.
По отношение на психичната травма освен липса на причинна връзка с ПТП
се твърди, че с поведението си ищецът е способствал за продължителността й,
тъй като не е предприел терапевтично или медикаментозно лечение. Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва като прекомерен и
некореспондиращ с критериите за справедливост. Навеждат се доводи за
съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан в нарушение на
чл.137а от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за повечето от
получените травми. Прави се искане за редуциране на обезщетението
съобразно приноса на пострадалия. Искът за лихви върху неимуществени и
имуществени вреди се оспорва за периода преди 17.09.2019г. – изтичане
на тримесечния срок по чл.497 от КЗ, по съображения, че ищецът не е
представил изисканите от застрахователя релевантни доказателства в
ликвидационното производство. В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана
допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват
като неоснователни, включително това за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. Поддържа, че в срока по чл.373, ал.1 от
ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на
искова молба, в който поддържа доводите за недопустимост на иска поради
липса на представени документи по чл.106, ал.3 от КЗ. Твърди, че към
застрахователната претенция е бил представен единствено констативният
протокол за ПТП, но не и медицински и разходни
документи, с които ищецът е разполагал, поради което счита отказа на
застрахователя за законосъобразен. Моли съда да постанови решение, с което
отхвърли исковете и присъди направените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, а и видно от извършена проверка /л.17/е,
че за лекия автомобил е налице застрахователна полица със ЗК „ОЗК-
6
ЗАСТРАХОВАНЕ“.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №6633/25.03.2019
година, както и от събраните по досъдебното производство доказателства, в
частта, в която могат да бъдат ценени в настоящето производство се
установява факта на настъпило ПТП, на 24.03.2019 година на автомагистрала
„Хемус“ на км.424 до сградата на „Бизнес парк“ Варна от гр.София, посока
гр.Варна като вдясно от пътя в тревната площ се намерил автомобил „БМВ-
330“ с ДК В8558НК. В района на произшествието е налице знак със цифрата
„80“/забранено е движението със скорост по-висока от означената/.
От заключението по изслушаната САТЕ се установява, че ПТП-то е
настъпило на автомагистрала „Хемус“, като автомобила се е движил със
скорост над ограничената в условия на странично плъзгане, след което при
удар в бордюра е реализирал завъртане на оста на автомобила по часовата
стрелка и движещ се по вектора на предходния масов център на автомобила,
вследствие на което е настъпил и втори удар спрямо пилоните, в резултат на
което се е завъртял допълнително по часовата стрелка и при навлизане в
тревната площ странично с ляв борд е започнал преобръщане през таван.
Скоростта на движение на автомобила е била значително по-висока от
разрешената и е било невъзможно да се предотврати удара в бордюра с
аварийно спиране, като ако автомобилът е управляван с разрешената скорост
такова спиране е било възможно. Основна причина за ПТП се явява избраната
скорост на движение.
Горният механизъм на ПТП се установява и от показанията на
св.Пенев, които съдът кредитира като безпристрастни и дадени в резултат на
непосредствени впечатления и от които се установява, че инцидентът е
настъпил при състезание между два автомобила – този на свидетеля Пенев и
лекия автомобил, управляван от Г. И., в който на предна седалка е пътувал
ищеца. Свидетелят шофирал след процесния автомобил когато той навлязъл в
аварийната лента да изпреварва защото имало два автомобила пред тях,
изгубил управление и се озовал в тревната площ. Веднага спрели, звъннали на
тел.112, като отишли Желязко бил извън колата. Уговорката за състезание
станала в МОЛ-а, но нямал спомен дали Желязко присъствувал на разговора
за състезанието. Споделя, че бил около колата, но не си спомня дали е бил
точно до тях.
7
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че в резултат на ПТП Желязко Желязков е получил травма на
главата-масивно кръвонасядане на теменната част на главата с наличие на
малки контузионни огнища на главен мозък; травма на гръден кош-счупване
по долен ръб на лява лопатъчна кост, счупване на второ ребро в ляво,
контузия на ляв бял дроб с плеврален излив в лява гръдна кухина, разкъсване
на диафрагмата, коремна травма- разкъсване на слезка с оперативно
изваждане на същата, разкъсване на стомаха кръвоизлив 500-600мл в коремна
кухина; травма на таза-счупване на лява срамна кост, лява оцетница, лява
хълбочна кост/илиячна/ кост; счупване на напречните израстъци на първи,
втори и трети поясен прешлен; счупване на лява раменна кост /хумерус/ в
горен край, като съчетаната травма е довела до развитие на травматичен шок
и остра дихателна недостатъчност. При първото пролежаване в болница е бил
в отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение /втора
коремна хирургия/, където е било стабилизрано общото му състояние и е
извършена операция по премахване на разкъсаната слезка, стомах и
диафрагма, а от 03.04.2019 година до 12.04.2019 година е приведе в клиника
по ортопедия и травматология, където е извършена оперативна интервенция
по наместване на костите на счупения таз и поставени остеосинтезни
материали за фиксиране на костните фрагменти, като е било проведено и
медикаментозно лечение. При второто пролежаване в болница в периода 08.-
11.05.2020 година е извършена хирургическа интервенция по отстраняване на
остеосинтезния материал. Обобщено съчетаната травма с изявени клинични
данни за травматичен шок и остра дихателна недостатъчност са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. В медицинската
документация е отбелязано, че на 27.03.2019 година към 19.00 часа
сатурацията е спаднала до 50%, което наложило активни оперативно
реанимационни действия в продължение на няколко дни. По време на престоя
си в болницата е бил в тежко общо състояние и се е нуждаел от външна
помощ за ежедневни битови дейности. Множеството счупвания на лявата
ръка , ребра, таз също са налагали външна помощ до времето на зарастване на
костите, най-дълго, от които зарастват костите на таза 6-8 месеца, след който
период в рамките до една година е налице затрудняване в движението на
долните крайници. Понастоящем лечебният процес е приключил, пациента се
движи самостоятелно, без накуцване, като е възможно при промяна във
8
времето или при по-големи физически натоварвания да изпитва болки в
травмираните области. Най-вероятно пострадалия да е бил с обезопасителен
колан, като от обясненията, дадени в о.с.з. вещото лице променя извода, като
твърди, че травмата в коремната кухина са от удара в таблото и с оглед
обясненията, дадени от вещото лице по САТЕ възприема, че пострадалия е
бил без колан, защото ако е бил с колан при посоченото сплескване на
автомобила е трябвало да останат в автомобила.
От показанията на свидетелите Р. Ж.а, сестра на пострадалия и , които
съдът кредитира, независимо от родството, тъй като са вътрешно
безпротиворечиви, съвпадат с заключението на в.л. се установява, че в
резултат на произшествието ищеца е бил в много тежко състояние при
приемането си в болница, като бил в лека кома няколко дни, а около месец в
болницата, като след това се възстановявал в къщи с терапевт. Непрекъснато
трябвало да има човек до него, за да се справя с ежедневните си нужди, което
състояние продължило около два-три месеца, след това започнал да се
придвижва с проходилка. След втората операция отново се е наложило да се
възстановява около месец. Изпитвал притеснение и страх да се вози в
автомобил.
Съгласно заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено се установява, че инцидентът е бил стресогенен, но не е
достигнал до степен на психично разстройство.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.432 КЗ.
В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП,
наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата,
както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя
наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.
Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска
отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило
застрахователно събитие.
Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не
се оспорва между страните, а и се установява от представеният протокол за
9
ПТП, поради което ответникът е активно легитимиран да отговаря за вредите,
настъпили вследствие ПТП, причинено от Г. И., ако се установи, че същото е
причинено виновно.
Тъй като образуваното досъдебно производство е прекратено, съдът не
е обвързан със задължителна сила досежно вината и следва да се произнесе по
наличието на такава.
От обясненията, дадени в о.с.з. от вещото лице и от разпита на
св.Пенев, както и от проведеният оглед на място, които съвпадат се
установява следният механизъм на ПТП – ПТП е настъпило на
автомагистрала „Хемус“, като същия се е движил със скорост над
ограничената в условия на странично плъзгане, след което при удар в
бордюра е реализирал завъртане на оста на автомобила по часовата стрелка и
движещ се по вектора на предходния масов център на автомобила, вследствие
на което е настъпил и втори удар спрямо пилоните, в резултат на което се е
завъртял допълнително по часовата стрелка и при навлизане в тревната площ
странично с ляв борд е започнал преобръщане през таван. Скоростта на
движение на автомобила е била значително по-висока от разрешената и е
било невъзможно да се предотврати удара в бордюра с аварийно спиране,
като ако автомобилът е управляван с разрешената скорост такова спиране е
било възможно. Основна причина за ПТП се явява избраната скорост на
движение.
С оглед на горното следва да се приеме, че водачът на МПС е допуснал
нарушение на задълженията, вменени му с разпоредбите на ЗДвП, като
нарушението на вмененото му задължение е противоправно и обуславя вината
за настъпилото произшествие.
Виновността на водача ангажира и отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се и наличието на вреда –
настъпилите травми на ищеца, които са безспорно установени от
приложените епикризи и заключението по назначената СМЕ.
Причинно-следствената връзка се потвърждава и от заключението по
назначената СМЕ.
Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
10
При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия
принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и
влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.
Съдът намира, че обезщетение в размер на 120 000 лева репарира
претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради
следните съображения.
На първо място, съдът намира, че следва да се отдаде необходимото
значение на оперативното премахване на слезката /далака/ и негативните
последици, които пострадалият ще търпи до края на живота си, поради факта,
че е лишен от орган, който е важен за имунната му система. Загубата на орган
представлява тежка телесна повреда и следва да се отчетат както последиците
в бъдеще, така и оперативната интервенция, която пострадалият е претърпял,
която е съпроводена с риск за живота. Отстранени са също и части от стомаха
и диафрагмата, които са били разкъсани. Съдът споделя в тази връзка
мотивите, изложени по т.д.30/2020 година по описа на ВКС, II т.о. Следва да
се отчете и обстоятелството, че съчетаната травма с изявени клинични данни
за травматичен шок и остра дихателна недостатъчност са довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. В медицинската
документация е отбелязано, че на 27.03.2019 година към 19.00 часа
сатурацията е спаднала до 50%, което наложило активни оперативно
реанимационни действия в продължение на няколко дни, през който период
пострадалия е бил в състояние, временно опасно за живота, както и да се
съобрази обстоятелството, че при приемането си в болницата пострадалия е
имал контузия на ляв бял дроб с плеврален излив в лява гръдна кухина, което
състояние също само по себе си съставлява състояние, временно опасно за
живота и което съчетано с травмата е обусловило остра дихателна
недостатъчност.
При определяне размера на обезщетението, съдът следва да отчете
вида и характера на претърпените физически травми, като видно от
заключението на вещото лице е, че освен оперативното отстраняване на
далака, пострадалия е претърпял две хирургически интервенции, както по
поставяне на остеосинтезния материал, така и по отстраняването му, като и
при двете интервенции се е налагал продължителен период от време за
възстановяване. При определяне размера на обезщетението съдът следва да
11
отчете и наличието на множество телесни повреди, всяка една от които е
достатъчно затрудняваща движението, както и обуславяща продължителен
период на възстановяване, водеща до физически и психически дискомфорт за
пострадалия, обуславяща неудобства, болки и страдания. Пострадалия е
приет, /извън наличието на травма в коремната кухина/ с травма на гръден
кош-счупване по долен ръб на лява лопатъчна кост, счупване на второ ребро в
ляво, травма на таза-счупване на лява срамна кост, лява оцетница, лява
хълбочна кост/илиячна/ кост; счупване на напречните израстъци на първи,
втори и трети поясен прешлен; счупване на лява раменна кост /хумерус/ в
горен край. Освен, че се касае за множество телесни повреди, следва да се
има предвид особено тежкото счупване в областта на таза, както и, че
травмата в тазовата област е свързана освен с продължителен период от
възстановяване, така и с последици за общото физическо състояние занапред.
Следва да се отчете и обстоятелството, че независимо от пълното
възстановяване при промяна на времето и при физически натоварвания
пострадалия ще чувства болка. Налице е и психотравмиращо изживяване на
катастрофата, което макар и неналично към момента следва да бъде отчетено.
Периодът на възстановяване не е протекъл по продължително от обичайното,
но същото се дължи и на възрастта на пострадалия към момента на събитието.
Съдът отчита и конкретните икономически условия към момента на
настъпване на застрахователното събитие, както и актуалните нива на
застрахователните покрития.
Наведените оплаквания касаят наличието на съпричиняване от страна
на пострадалият за настъпването на вредоносния резултат, като наличието
или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.
По въпроса, свързан с предпоставките за редуциране на обезщетението
поради съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, е
налице задължителна за съдилищата в Република България практика на
Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС №
17/1963 г. и ТР № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са
следвани в постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове. В мотивите
към т. 7 на ТР № 1/2014 г., след направено разграничение между допринасяне
на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата,
е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато
пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението
12
си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения,
като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена
степен. За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане,
не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за
съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е
спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде
установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Според практиката на
ВКС, обективирана в решение по т. д. № 146/2019 г., както и в цитираните в
него съдебни актове на ВКС, намаляването на обезщетението за вреди е
възможно само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалото лице е ползвало
обезопасителен колан. Преценката за реалния принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на
поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на
действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и
процентното съотношение на този принос.
По отношение на колана – от обясненията, дадени в о.с.з. от вещите
лица се установява, че с оглед данните за притискане на тавана поради
преобръщането на колата на таван при наличие на предпазен колан би се
стигнал до фатален край, съдът намира, че не следва да се определя процент
съпричиняване поради непоставения предпазен колан.
По отношение на участието в автомобилното състезание намира, че
поведението на пострадалия е било рисково, като същият се е поставил в
опасност, качвайки се в превозното средство, съзнавайки, че същото ще се
шофира с превишена скорост, сама по себе си достатъчна предпоставка за
настъпване на ПТП. Автомобилите са били два и са тръгнали по едно и също
13
време, пътниците в тях са се качили едновременно, като пътуването е
предприето по автомагистралата, в тъмната част на денонощието и са били с
ясното съзнание, че не се пътува до определено място и цел, поради което и
качването в превозното средство представлява укоримо поведение със
съзнаване за рисковете за здравето, което следва да определи процент
съпричиняване в размер на 30%, а дължимото обезщетение следва да се
определи на сумата от 84 000 лева.
По имуществените вреди - С оглед приетия процент съпричиняване
сумата следва да се определи на 1323 лева, доколкото не е налице оплакване в
жалбата за неправилно установена фактическа обстановка относно наличието
на имуществени вреди, а и се установява по категоричен начин от
представените доказателства, че същите са извършени. Решението е влязло в
сила, в частта, с която искът за заплащане на лихва от датата на извършването
на разходите е отхвърлен и не е предмет на въззивното производство.
На осн. чл.86 ЗЗД с оглед уважаването на главните искове следва да
бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, така както са претендирани от датата на
уведомяването по следните съображения:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично
14
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ, поради което за срокът от датата на
уведомяването до срока за произнасяне застрахователят дължи лихва за
забава, обусловена от отговорността на застрахования, поради което
началната дата е датата на уведомяването – 17.06.2019 година.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 63 000 лева до размера от 84 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването –
17.06.2019 година, а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1260 /хиляда
двеста и шестдесет /лева.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК
Застраховане“, гр.София следва да бъде осъден да заплати на адв. СВ. Б. СЛ.,
ЕГН-********** сумата от 5485 лева, адвокатско възнаграждение за двете
инстанции съразмерно на уважената част на иска, поради което решението на
Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено в частта за разноските за
2572,92 лева, а дружеството осъдено за сумата от 2912.08 лева.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК Ж. Н. Ж. следва да бъде осъден да заплати на
15
ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София сумата от 2986.94 лева, разноски за двете
инстанции, съразмерно на отхвърлената част на иска. Решението на
Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено в частта, с което Ж. Н. Ж.
е осъден за разноски за 2692.03 лева, както и да бъде осъден за сумата от
294.91лева.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №99/19.04.2021г. по т.д.№942/2020г. на Варненски
окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Ж. Н. Ж.
искове срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди от ПТП от 24.03.2019г. на
автомагистрала Хемус в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до
„Бизнес – парк“ - Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.
№В8558НК, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица №231190000743147 със срок на валидност до
11.03.2020г., както следва: за разликата над 63 000лв. до претендираните 84
000лв. за неимуществените вреди – болки и страдания от получените телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тях, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София да заплати на Ж. Н. Ж.
обезщетение за претърпените вреди от ПТП от 24.03.2019г. на
автомагистрала Хемус в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до
„Бизнес – парк“ - Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.
№В8558НК, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица №231190000743147 със срок на валидност до
11.03.2020г., както следва: за разликата над 63 000лв. до сумата от 84 000лв.
за неимуществените вреди – болки и страдания от получените телесни
увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция – 17.06.2019г. до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/19.04.2021г., постановено по т.д.
16
№942/2020г. на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която ЗАД „ОЗК
Застраховане“, гр.София е осъдено да заплати на Ж. Н. Ж. сумите, както
следва: от 63 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от
24.03.2019г. на автомагистрала Хемус в посока от гр.София към гр.Варна, в
близост до „Бизнес – парк“ - Варна, причинено виновно от водача на
л.а.“БМВ“ с рег.№В8558НК, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
със застрахователна полица №231190000743147 със срок на валидност до
11.03.2020г. и сумата от 1323лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за медицинска плака по фискален бон от
02.04.2019г. и за винт по фискален бон от 02.04.2019г. по талон за
медицинско изделие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019г.
до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/19.04.2021г. по т.д.№942/2020г. на
Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
Ж. Н. Ж. искове срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди от ПТП от 24.03.2019г. на
автомагистрала Хемус в посока от гр.София към гр.Варна, в близост до
„Бизнес – парк“ - Варна, причинено виновно от водача на л.а.“БМВ“ с рег.
№В8558НК, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица №231190000743147 със срок на валидност до
11.03.2020г., както следва: за разликата над 84 000лв. до претендираните 120
000лв. за неимуществените вреди – болки и страдания от получените телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тях.
ПОТВЪРЖДАВА решение №99/19.04.2021г. по т.д.№942/2020г. на
Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която ЗАД „ОЗК Застраховане“,
гр.София е осъдено да заплати на адв. СВ. Б. СЛ., ЕГН-********** сумата от
2572.92 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и в
ЧАСТТА, с която Ж. Н. Ж. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“,
гр.София сумата от 2692.03 лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. Н. Ж., ЕГН-********** с адрес: гр.Варна,
ж.к.Вл.Варненчик, 216 да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София
сумата от 294,91 /двеста деветдесет и четири лева и деветдесет и една
17
стотинки/ лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София да заплати на адв. СВ.
Б. СЛ., ЕГН-********** сумата от 2912.08 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. с
чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, гр.София да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1260 /хиляда двеста и
шестдесет /лева, държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18