Р Е
Ш Е Н
И Е
№
215
гр. Русе, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска колегия…. в открито заседание
на 31 май през две хиляди и деветнадесета
година……… в състав:
Председател : Наталия Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Галина Магардичиян
при секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурора…………
като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в. гр. дело № 293 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Ф. Е.А.
чрез назначеният му особен представител адв.К.Д.
обжалва Решение от 27.02.2019г, постановено по гр.д.№ 1552/18 по описа на РРС в частта, в която е осъден да заплати на М.А.М.
сумата от 7810.43лв- обезщетение за претърпени имуществени вреди и
1000лв-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 12.03.2013г до окончателно плащане, както и в
частта, с която е осъден да заплати разноски в размер на 744.60лв. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваните части. Счита, че
съдът неправилно е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй
като М.М. се е отказал от иска си за възстановяване
на правото на собственост върху недвижимите имоти. Счита, че не е претърпял и
неимуществени вреди, тъй като е поставен под запрещение. Иска от съда да
постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и да постанови друго, с
което предявените срещу него искове се отхвърлят изцяло. Претендира направените
по делото разноски.
Е.А.Ф. не
взема становище по основателността на жалбата.
Въззиваемият М.А.М., действащ лично и със съгласието на
майка си З.Д.И. в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.К.
изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Претендира направените във въззивната истанция разноски.
Въззивният съд намира жалбата за процесуално допустима –
подадена е от страна по спора, в предвиденият от закона срок и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
По
същество на жалбата съдът намира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
Ищецът М.А.М. претендира заплащане на
обезщетение от ответниците Е.А.Ф. и Ф.Е.А. за
причинени му имуществени вреди в размер на 7810.43лв,настъпили в резултат на
измамните действия на ответниците, както и
неимуществени вреди в резултат на същите измамни действия, който първоинстанционният съд е преценил, че са в размер на
1000лв.
По делото
е безспорно, че с влязла в сила присъда № 161/08.12.2016 г.по НОХД № 1942/2016
г. по описа на РС-Русе, потвърдена с решение по ВНОХД № 101/2017 г. по описа на
ОС-Русе, ответниците са признати за виновни в това,
че на 12.03.2013 г., след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за
себе си имотна облага, използвали заблуждението и неопитността на М.А.М. ***,
който страдал от психично заболяване „Шизофрения, параноидна
форма с хроничен ход, промяна на личността“, като го уговорили да сключи сГ.Т.Д. от гр.Русе договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 139, д.№ 130/2013 г. по
описа на нотариус А.А., по силата на който М.М. прехвърлил на Г.Д. правото на собственост върху ¼
ид.част от земеделска земя с обща площ 53 375
кв.м., находяща се в местността „Стари Халваджи“ в
землището на гр.Русе, останала му в наследство от Г.К.К.и с това му причинили
имотна вреда в размер на 7 810.43 лв. Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е то, противоправно ли е и виновността на дееца. С
влязлата в сила присъда по НОХД № 1942/2016 г. на РС-Русе е констатирано
по обвързващ настоящото производство начин, че ответниците
са извършили престъплението измама /виновно и противоправно деяние/, след предварителен
сговор помежду им. По отношение на тези елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда
не може да
установи нещо различно от възприетото
по горното наказателно производство. Съдът приема за
доказана и причинната връзка между поведението
на двамата ответници и настъпилите за ищеца имуществени
вреди в размер на 7 810.43 лева, представляващи стойността на причинената му имотна вреда,
изразяваща се в разликата между пазарната стойност на отчуждените земеделски имоти и получената при изповядване на сделката сума от
2000 лв. Размерът на имотната вреда също е елемент от влязлата в
сила присъда относно престъпното деяние, поради което по отношение на този
размер има обвързваща гражданския съд сила. В този смисъл искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди се явява основателен
и доказан в пълен размер от 7 810.43 лв. и следва
да се уважи. Първоинстанционният
съд е стигнал до същия извод, поради което решението му в тази част е правилно.
Решението
е правилно и в частта му относно присъденото на М.М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв. От събраните в първата
инстанция гласни доказателства е установено, че заради измамната дейност на
двамата ответници, ищецът се почувствал излъган,
започнал да се ядосва, устата
му се пенела
и спрял да се храни. И досега, когато се сетел, че
е излъган, М.М. реагирал с неспокойствие, ядосвал се, а в някои случаи
искал да се самоубива. При тези данни съдът
приема, че вследствие престъпното деяние на двамата
ответници, ищецът е претърпял стрес, тревожност и безпокойство.
Обстоятелството, че
същият страда от заболяване „ параноидна шизофрения“ и заради това е поставен под ограничено запрещение, не изключва факта, че
същият е търпял болки и страдания от дейността на ответниците.
Освен това самият характер на заболяването на ищеца е съпроводен от цикличност,т.е
налице са ремисии с различен период от време. В
период на ремисии ищецът е напълно в състояние да
разбира извършеното от него и от ответниците, при
което болките и страданията , които е търпял от престъпното деяние на ответниците са напълно реални, за което свидетелстват и близките
му. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е
преценил, че съгласно принципа на справедливостта, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, паричното обезщетение, което би репарирало причинените му неимуществени вреди е в размер на 1000 лв. Решението и в тази част е правилно и следва да се
потвърди.
В тежест
на жалбоподателя са направените от въззиваемия М.
разноски във въззивната инстанция в размер на 700лв,
адвокатско възнаграждение, както и направените от бюджета на съда разноски в
размер на 300лв, изплатено възнаграждение на назначеният му особен представител
в настоящата инстанция. Същият дължи и държавна такса за въззивната инстанция.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 312 от 27.02.2019г, постановено по гр.д.№ 1552/18 по описа на РРС в
частта, в която Ф.Е.А. е осъден да заплати на М.А.М., ЕГН **********,***, действащ лично и
със съгласието на попечителя З.Д.И., сумите: 7 810.43 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и 1000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от виновно поведение на Е.А.Ф. и Ф.Е.А., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 12.03.2013 г. до окончателното
им изплащане, както и 744.60 лв.
деловодни разноски .
Решението
в частта, в която искът е отхвърлен, както и в частта, в която исковете са
уважени срещу Е.Ф. като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ф.Е.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на М.А.М., ЕГН **********,***, действащ лично и
със съгласието на попечителя З.Д.И.-*** сумата
от 700лв, направени разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Ф.Е.А.,
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РОС сумата от 176.21лв държавна
такса за въззивната инстанция, както и 300лв
разноски, направени от бюджета на съда.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :