Р Е Ш
Е Н И Е-353
Гр.В.
14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет
и пети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател : А. П.
Членове :1. Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря В. У. ....................................... и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр.д. №533
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори
,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
Решение № 383 от 17.07.2020 г. по гражданско дело №392/2019 г. на Районен съд-В. е осъден ответникът ДП „Н.-П. Ц.“ СП „О. С. ПО З.- В.“ с ЕИК. с
адрес: гр. В., З. п. з. да заплати на В.И.В. с ЕГН ******** сумата в общ размер
от 18 939.51 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода
от м.02.2016г. до 28.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от завеждане
на делото в съда - 21.01.2019г. до окончателното издължаване, като искът в
останалите части за периода от м. 05.2015г. до 21.01.2019г. и до пълния претендиран
размер е отхвърлен като неоснователен.
Осъден е ответникът ДП „Н.-П. Ц. СП „О. С. ПО З.- В.“ с
ЕИК. с адрес: гр. В. Западна промишлена зона да заплати на В.И.В. с ЕГН *********
сумата от 580 лв. лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ,
ведно със законната лихва считана от предявяване на иска - 21.01.2019г. до
окончателното издължаване.
Осъден е ответникът ДП „НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР“ СП „О. С. ПО
З.- В.“ с ЕИК. с адрес: гр. В., Западна промишлена зона да заплати на В.И.В. с
ЕГН ********** *** сумата от 316,46 лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната
лихва считана от предявяване на иска - 21.01.2019г. до окончателното
издължаване.
Осъден е ответникът ДП „Н.-П. Ц.“ СП „О. С. ПО З.- В.
с ЕИК. с адрес: гр. В. Западна промишлена зона да заплати на В.И.В. с ЕГН *******
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 403.69 лева.
Осъден е ищецът В.И.В. с ЕГН ******** да заплати на ДП „Н.-П.
Ц. СП „О. С. ПО З.- В.“ с ЕИК. с адрес: гр. В. Западна промишлена зона разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 38.53 лева.
Осъден е ответникът ДП „Н.-П. Ц. СП „О. С. ПО З.- В.“ с
ЕИК . с адрес: гр. В. Западна промишлена зона да заплати по сметка на РС – В.
държавна такса в размер на 793.65 лева и разноски за вещо лице в размер на
161.47 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд
решение е обжалвано от ДП „Н.-П. Ц.“
СП „О. С. ПО З.- В. с ЕИК. с адрес: гр. В., Западна промишлена зона в частта, в която са уважени предявените
искове за неизплатени трудови възнаграждения - 18 939,51 лв., исковете за
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ - 580,18 лева, чл. 224, ал. 1 от КТ -
316,46 лева, законна лихва от предявяване на исковете до окончателното
изплащане, както и относно присъдените разноски.
Поддържа се ,че РС – В. е постановил недопустим съдебен акт,
тъй като производството по гр. дело № 392/2019 г. е образувано по искова молба
на В.И.В. против Специализирано поделение „О. с. по з. – В.”, БУЛСТАТ.. ,който
ответник се явявал ненадлежна страна.
Пасивно легитимирана страна следвало да бъде „Научно - производствен център”
ДП, с ЕИК.. по следните съображения:ищецът е бил в трудовоправни отношения с
Държавно предприятие „О. с. по з.– В.”, ЕИК. което било заличено на 23.11.2018
г. Структурата и организацията му били
уредени в Закона за Селскостопанската академия (ЗСА) и Устройствения правилник
на ССА. Заличаването било съобразно промени в ЗСА от 2018 г. (ДВ бр. 22 от 2018
г.), според които се създавало Държавно предприятие „Научно - производствен
център”, като било предвидено, че с вписването му в търговския регистър се
заличават всички 13 Държавни предприятия „О. с. по з.”.
„Научно - производствен център” ДП бил вписан в
търговския регистър на 23.11.2018 г. Според пар. 15 от ПЗР на ЗСА (ДВ, бр. 22
от 2018 г.) „НПЦ” ДП е правоприемник на активите и пасивите на закритите
държавни предприятия. По отношение на вземанията на работници, възникнали от
трудови правоотношения със закритите държавни предприятия следвало да се
прилага именно тази разпоредба, като се приеме, че „НПЦ” ДП отговаря за
задълженията на работниците, възникнали от трудовоправните отношения със
заличените структури.
В подкрепа на изложеното било обстоятелството, че в РС
– В. от работници на заличеното държавно предприятие „О. с. по з. – В.” били
образувани и водени против „Научно - производствен център” ДП, като правоприемник,
следните дела: гр. д. № № 2724/2018 г., 2805/2018 г., 2804/2019 г., 2697/2018
г., 2806/2018 г., 2798/2018 г., 2841/2018 г., 595/2019 г., 560/2019 г.,
712/2019 г., 334/2019 г. (всички влезли в сила). Всички дела се отнасяли до
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Единственото дело с ответник
СП „О. с. по з. – В.” било гр. дело № 62/2019 г., което било обжалвано и не
било влязло в сила.
В случай, че се
приеме, че решението е допустимо, се иска да се приеме, че съдебния акт е
неправилен поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Поддържа се ,че своевременно в писмения отговор била оспорена претенцията на ищеца за
дължимост на заплата извън щатната такава за отработени дни, както и
претенцията за дължимост на възнаграждение за извънреден труд, с твърдение, че
начисляването на заплата извън щатната за отработени дни във ведомостите е без
основание, както и че извънреден труд не е полаган, поради което и
възнаграждение не се дължи.
Видно от приложените от ищеца извлечения от ведомости
(фишове) почти във всеки фиш фигурирал начислен извънреден труд няколко пъти,
както и начислена щатна заплата три пъти. Първата щатна заплата била за
отработените дни, тя била начислявана според трудовия договор и всички
допълнителни споразумения към него, като върху нея било начислявано и
прослужено време и клас.
Извънредният труд и щатна заплата извън щатната
заплата за отработени дни представлявали част от претенцията на ищеца за
неизплатени трудови възнаграждения.
Своевременно, в писмения си отговор ответникът оспорил
представените от ищеца ведомости/фишове за заплати.
На първо място, Съдът бил допуснал съществено процесуално
нарушение, тъй като не бил изготвил доклад по делото, който да има съдържанието
по чл. 146 от ГПК. С определение от 13.05.2019 г. Съдът бил разпределил
доказателствената тежест, както следва:
„Ищецът следва да докаже фактите и обстоятелствата, от
които произтичат вземанията му, както и да докаже размера на исковите
суми.Ответникът носи тежестта да докаже, че е платил на ищеца в срок трудовите
възнаграждения и обезщетения или че на ищеца не се дължат такива.”
Поддържа се ,че докладът е непълен, тъй като с оглед
направените оспорвания и възражения Съдът е следвало да разпредели
доказателствената тежест относно извънредния труд и начислената щатна заплата
извън тази, която е според трудовия договор, както и да обсъди дали страните
сочат доказателства за тях. В мотивите си Съдът бил приел, че тези факти е
следвало да бъдат доказани от ответника при условията на пълно и главно
доказване,като по този начин съдът бил нарушил равнопоставеността на страните.
Освен това, в нарушение на съдопроизводствените
правила, Съдът не се бил произнесъл по всички наведени от ответника оспорвания
и възражения. Не бил обсъдил наведеното
оспорване относно недължимост на щатна заплата извън тази за отработени
дни. В писмения си отговор ответникът бил посочил , че почти всеки месечен фиш
включва щатна заплата за отработени дни и друга щатна заплата, като за
начисляването й нямало основание - такъв труд не бил уговарян, полаган,
съответно не се дължало възнаграждение. Поддържа се ,че ищецът не е доказал в хода на производството
дължимостта на тази част от претендиралото трудово възнаграждение. Не било
обсъдено и възражението за нередовно
водене на ведомостите за заплати.
Освен това Съдът бил постановил съдебният акт при неправилно
разпределение на доказателствената тежест относно възражението за недължимост на извънреден труд и щатна
заплата извън тази за отработени дни. Бил приел,че тъй като работодателят е съставял ведомостите
за заплати, нямало как да се позовава на нередовни записвания и начисления,
като ако твърди, че не ги е водил редовно, следвало по пътя на пълно главно
доказване да установи твърденията си за фактите, които е следвало да отрази в
счетоводството. След прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца - м.
12.2018 г., в структурата на предприятието бил сменен дългогодишния Директор
(което можело да бъде установено чрез справка в регистър БУЛСТАТ).
Последователна била съдебната практика, че ведомостите
за заплати са счетоводни записвания, поради което не се ползват с материална
доказателствена сила, като тежестта на доказване, лежи именно върху страната,
която се ползва от тях, като същите следвало да бъдат преценявани при съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства - (Решения на ВКС - гр. д. №
478/2010 г., III г. о.; гр. д. № 4559/2014 г., IV г. о.; Определение на ВКС по
гр. д. № 1401/2012 г., IV г. о.). В случая, при оспорване на ведомостите за
заплати, в тежест на страната, която се ползва от тях,било да докаже тяхната редовност и това, че
отговарят на действителното фактическо положение.
При съобразяване с горецитираната практика Съдът следвало да приеме, че в тежест на
ответника лежи доказването на обстоятелството за положен извънреден трудове по
дни и часове, както и доказването на основанието за начисляването на щатна
заплата извън тази за отработени дни, както и начина на определянето й. Видно
от приложените фишове, всеки месец размерът им бил различен.
Ищецът се позовавал единствено на представените
ведомости/фишове за заплати. Недоказването на тези обстоятелства от страна на
ищеца било основание за отмяна на съдебното решение.
Освен това, Съдът не бил обсъдил и анализирал в
съвкупност и цялост събраните доказателства, с което бил нарушил чл. 12 и чл.
235 от ГПК. Така не бил обсъдил заключението на вещото лице, според което нямало
основания за начисляването на заплата извън щатната, както и че в дружеството
не са съставяни графици за извънреден труд, това, че извънреден труд не е
отчитан, не бил обсъдил изявленията на страната за заемането на длъжност „кравар”
от ищеца. Необсъждането на всички относими доказателства в тяхната съвкупност и
цялост водело до необоснованост на съдебния акт.
В мотивите на били обсъдени следните събрани
доказателства:
В съдебно заседание от 19.06.2019 г. вещото лице
пояснявало,че основание за начисления не е намерил, както върху допълнителната
щатна заплата, върху която не е начислен клас за прослужено време, също така
върху възнаграждението за извънреден труд.В същото съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца заявявал: „Ние твърдим, че ищеца е извършвал
инструктажа, както и че е заемал длъжността „Кравар”.
Представения по делото трудов договор доказвал, че
ищецът е заемал длъжността „техник - механизация на селското стопанство.” Нямало
представени доказателства за сключвани трудови договори за „кравар” или за
уговаряни допълнителни възнаграждения за „кравар”. Още повече, че ищецът в
исковата си молба твърдял, че е работел на длъжността „техник - механизация на
селското стопанство.” Ищецът не бил въвел ново основание по реда на чл. 214,
ал. 1, изр. 1 от ГПК.
По делото било допуснато и допълнително заключение,
като според вещото лице не можело да се установи кой е извършвал съответния инструктаж на
работниците, както и не можел да се даде категорично заключение дали правилно е
определян размерът на извънредния труд.
По делото бил разпитан свидетелят Н. Я., изпълнявала
длъжността „счетоводител” за периода 08.2013 г. - 12.2018 г. Според свидетеля
нямало изготвяна книга за извънреден труд, извънреден труд не бил отчитан в Инспекция
по труда, както и не били оформяни заповеди от работодателя за извънреден труд.
Според свидетеля „За В. във фишовете първо е начислявана щатна заплата - това е
неговата, след това има допълнително възнаграждение по 20 лв. по ЗБУТ, които са
одобрени от председателя на академията, след това има още една щатна заплата,
която е по вътрешна заповед на директора за съвместяването.”
Съдът единствено се бил позовал в мотивите си на
ведомостите за заплати и показанията на свидетеля.
С оглед на преценката на горните обстоятелства можел
да бъде направен извод, че ищецът не доказвал при условията на пълно и главно
доказване полагането на извънреден труд, както и основанието за начисляването
на щатна заплата извън щатната заплата за отработени дни, поради което съдът
бил постановил неправилен съдебен акт, като уважил претенцията за дължими трудови
възнаграждения в тази част.
Поддържа се ,че съдебното решение било постановено в
нарушение на материалния закон - Кодекса на труда и НСОРЗ. Според чл. 124 от КТ
трудовото възнаграждение се определя от трудовото правоотношение, което
възниква със сключването на трудовия договор. Според чл. 5 и 6 от НСОРЗ размерът
и механизмите за формиране на ОРЗ и допълнителните възнаграждения се договарят
в колективния трудов договор или от страните в индивидуалното трудово правоотношение.
В трудовия договор на В.В. било уговорено основно месечно възнаграждение за
длъжността „Техник -Механизатор на селското стопанство.” Във ведомостите за
заплати била начислявана заплата за уговорената работа по трудовия договор. Според
вещото лице върху тази заплата били начислявани допълнителни възнаграждения за
клас и възраст. Във ведомостите за заплати имало начислявана и друга щатна
заплата извън тази за отработени дни, за която нямало основание - допълнително
споразумение или друг трудов договор.
Според заключението на вещото лице размерът на
възнаграждението е както следва:
Според Таблица 2 от Допълнителното заключение, без начисления
извънреден труд, размерът на възнагражденията за периода 02.2016 г. до
м.12.2018 г., след изключване на погасените по давност вземания е 16 129,34
лева. Сумата се получавала като се сборуват сумите от предпоследна графа (чиста
сума за получаване), от ред 10 до ред 44 включително.
Според Таблица 3 от Допълнителното заключение, без
начислената заплата извън щатната заплата за отработени дни, размерът на
възнагражденията, след изключване на погасените по давност вземания е 17 121,28 лева.
Според Таблица 4 от Допълнителното заключение, без начисления
извънреден труд и начислената заплата извън щатната заплата за отработени
дни,размерът на възнагражденията, след изключване на погасените по давност
вземания е 14 284,63 лева.
С оглед на гореизложеното се иска да се обезсили Решение № 383/17.07.2020 г. на РС – В.,
постановено по гр. дело № 392/2019 г. като недопустимо, а в случай, че се
приеме ,че Съдът е разгледал иск против
надлежна страна, да се приеме, че решението е неправилно в частта, в която СП
„О. с. по з. – В.” е осъдено да заплати сумите за трудови възнаграждения,
обезщетения, законни лихви и разноски и го отмени като неправилно.
В случай ,че се приеме ,че изготвеният по делото
доклад е непълен, както и че съдът неправилно е разпределил доказателствената
тежест по горните съображения, да се дадат
указания на страните в тази насока.
Претендират се направените по делото разноски.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :
Делото пред Районен съд-В. е образувано по искова молба от В.И.В. ***, чрез
адв. Ж. И. против ДП „Научно- производствен център“ СП „О. с. по з.. В.“, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ,
чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати на
основание чл. 128 от КТ сумата от 23 699,42 лв„ представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от м. май 2015 г. до
28.12.2018г. включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
Иска се и осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 510.00 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 вр. чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
Иска се и осъждането на ответника на основание чл. 224
от КТ да заплати на ищеца сумата в размер на 286,00 лв. - обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответника по силата на сключен между страните трудов
договор № 14 от 30.12.2011г., съгласно който изпълнявал длъжността „техник -
механизация на селското стопанство“ с място на работа „О. с. по з.– В.“.
Твърди се, че на ищеца не са били заплатени дължимите
трудови възнаграждения за периода от м. май 2015г. до 28.12.2018г. включително.
Неизплатените суми за работна заплата били в общ размер на 23 699,42 лв. или
съответно по години, както следва:
- за 2015 г. от м. май до м. декември вкл. - 4133,81 лв.
- за 2016г. от м. януари до м.
декември вкл. - 6918,53 лв.
- за 2017г. от м. януари до м. декември вкл. - 7382,20 лв.
- за 2018г. от м. януари до 28.12.2018г. вкл. - 5264,88 лв.
Дължимите трудови възнаграждения били начислявани във
ведомостите за заплати на ответника, но не били изплатени, поради което ищецът
подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение поради неизплащане
на месечното трудово възнаграждение. Със заповед на работодателя № 7-П от
28.12.2018г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 327, ал.1, т. 2
от КТ.
Ищецът претендира и обезщетение по чл. 221, ал. 1 вр.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а
именно 510,00 лева.
Ищецът твърди, че не му е изплатено и обезщетение по
чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2018г
С протоколно определение от 17.06.2020г. по искане на
ищеца съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера
на исковите претенции, както следва:
Исковата претенция на основание чл. 128 от КТ да се
счита предявена за сумата от 23 673.31 лева.
Исковата претенция на основание чл. 221, ал. 1 от КТ
да се счита предявена за сумата от 580.18 лева.
Исковата претенция на основание чл. 224 от КТ да се
счита предявена за сумата от 316.46 лева.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявените искове.
Претенцията за неизплатени трудови възнаграждения се
оспорва по основание и размер. Оспорват се извлеченията от ведомости за заплати/фишове.
като се твърди, че същите са съставяни неправилно. Ведомостите включвали
възнаграждение за извънреден труд, какъвто не бил полаган. Включвали и
възнаграждение за щатна заплата, без да има основание за начисляването й, тъй
като такава не била уговаряна. Почти всеки месечен фиш включвал щатна заплата
за отработени дни и друга щатна заплата. В допълнителните споразумения било
уговорено допълнително възнаграждение в размер на 20 лева за ангажимент по
ЗБУТ. Друго допълнително възнаграждение не било уговаряно. Оспорва се
начисляването на щатна заплата в размер на 20 лева във всеки фиш/ведомост, тъй
като работникът не бил извършвал такава работа. Оспорва се и начисляването във
всеки фиш на щатна заплата извън щатната заплата за отработените дни, тъй като
такова допълнително възнаграждение не било уговаряно между страните и нямало
основание за начисляването му, съответно за дължимостта му. Начислената щатна
заплата не се дължала и на основание друг трудов договор, тъй като такъв не бил
сключван между страните. Оспорва се и начисляването на извънреден труд във
всеки месечен фиш, тъй като такъв не бил полаган. В случай, че съдът приеме, че
извънреден труд е полаган, прави се възражение, че същият е изчисляван
неправилно, като е завишаван.
Твърди се, че за процесния период на ищеца е било
изплащано трудово възнаграждение с РКО: № 94/07.05.2015; № 220/09.10.2015 г. -
30 лева аванс; № 225/02.12.2015 г. - 20 лева аванс; № 224/ 21.10.2015 г. -
аванс; № 272/14.12.2015; № 266/12.12.2015 г. - 20 лева аванс; № 31/01.02.2016 г,, 150 лева -аванс;№
114/20.04.2016 г. - 100 лева аванс; № 134/27.04.2016 г. - 10 лева аванс;№150/12.03.2016 г. - 70 лева
аванс; № 210/18.07.2016 г. - 20 лв. аванс;№104/26.04.2017
г. - 50 лв. аванс; № 44/21.02.2018 г. - 20 лв. аванс; № 109/26.04.2018 г. - 20
лв. аванс; № 125/04.05.2018 г. - 40 лв. аванс; № 138/22.06.2018 г. -100 лв.
аванс; № 193/17.09.2018 г. - 20 лева; №
208 - 18.10.2018 г. 250 лева аванс; №198/08.10.2018 г. - 20 лв.
аванс; № 244/14.11.2018 г. - 250 лв,- аванс;№259/07.12.2018
г. - 350 лв. аванс.
Прави се възражение за погасяване по давност на
вземането за неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. 05.2015 г. до
м. 01.2016 г. включително, на осн. чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ и на осн. чл. 111
„а" и „в" от ЗЗД, като се посочва, че исковата молба е входена в съда
на 08.02.2019г.
Оспорва се размера на претендираните обезщетения.
Оспорват се и посочените от ищеца дни за неизползван платен годишен отпуск.
Прави се възражение, че правото за ползването му е погасено по давност, поради
което се поддържа, че обезщетение не се дължи. В случай, че с получените аванси
бил изплатен начислен извънреден труд за периода и заплата извън дължимата за
отработени дни, ответникът прави възражение за прихващане.
Въз основа на постъпилата искова молба, отговора на исковата
молба и събраните по делото доказателства, Окръжен съд-В. намира за установено
от фактическа страна следното :
Страните през исковия период са били в трудовоправни
отношения, като ищецът е заемал длъжността „техник механизация на селското
стопанство“ с място на работа СП“О. с. по з. – В.. Трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед №7 - П / 28.12.2018г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ. В заповедта е посочено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ - 1 брой възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ - 9
дни.
По делото са представени ведомости за заплати за м.
септември 2018г. и м. октомври 2018г. , разчетно- платежна ведомост за м.
декември 2018г. Представени са 18 броя РКО за заплатени на ищеца аванси за
процесния период, както и 4 броя РКО за платени аванси „ работници и
служители“.
Разпитан е свидетелят Н. В. Я.(л.97-98 от делото), която е заемала длъжността „старши счетоводител-
касиер“ при ответника за времето от м. 08.2013г. до м. 12.2018г. Свидетелката
посочва, че при ответника не е съставена книга за извънредния труд, както и
няма спомен за съставени заповеди от работодателя за извънреден труд. Всеки
месец е оформяна присъствена форма 19. Свидетелката установява, че всеки месец
са правени графици, които лично е виждала. Ищецът е работил като механизатор,
като освен това е доил и кравите. Свидетелката е категорична в показанията си,
че ищецът е полагал извънреден труд, като е работил и през почивни и празнични
дни, поради това че заетостта при ответника е била намалена на половина. Заявява
,че извънредният труд във фишовете е положен от ищеца. Информация до
Д“Инспекция по труда“ не е подавана за извънредния труд, защото не е надвишаван
допустимия такъв за месеца.
По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза
и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвени.
Вещото лице Р. К. след проверка на документите по
делото и справка в счетоводството при ответника в основното си заключение е
отговорило на поставените от страните въпроси, както следва:
За периода от м.05.2015г. до 28.12.2018г. размерът на
дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца е 26 556,75 лева ,като
след направени удръжки на получени аванси в брой, получени аванси по ведомост и
други удръжки на стойност 1986.80 лева, чистата сума за получаване е 24 569.95
лева, за която не са представени доказателства, че е изплатена на ищеца. В
с.з., проведено на 19.06.2019г. вещото лице е уточнило, че в тази сума са
включени и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ.
Посочило е , че след приспадане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в
размер на 585.18 лева и на обезщетението по чл. 224, ат. 1 от КТ в размер на
316.46 лева, се получава чистото трудово възнаграждение на ищеца за получаване.
Вещото лице е посочило също, че работните заплати и
обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ са начислени
правилно като размер от ответното дружество.
Във ведомостта за м. 12.2018г. на ищеца е начислено
обезщетение по чл. 221, ат. 1 от КТ в размер на една брутна работна заплата от
644.64 лева като след облагането й с 10% ДДФЛ чистата сума за получаване е
580.18 лева.
Във ведомостта за м. 12.2018г. на ищеца е начислено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2017г. и 2018г. в размер на 9 дни на стойност 351.62 лева като след облагането
й с 10% ДДФЛ чистата сума за получаване е 316.46 лева.
На лист 5 от основното заключение / лист 60 от
делото/, вещото лице е дало заключение за размера на дължимите трудови нетни
възнаграждения на ищеца за процесния период, без обезщетенията, които възлизат
общо на 25 660,22 лева. След направени удръжки на получени аванси в брой,
получени аванси по ведомост и други удръжки на стойност 1986.80 лева, чистата
сума за получаване е 23 673.31 лева, за която вещото лице е посочило, че не са
представени доказателства, че е изплатена на ищеца.
Във вариант след изключване на начисления извънреден
труд и щатна заплата извън начислената такава за отработени дни , вещото лице е
дало заключение, че дължимите трудови възнаграждения са в размер на 17 577.14
лева.
По отношение на положения извънреден труд, вещото лице
е посочило, че във ведомостите за работни заплати са посочени часове извънреден
труд и сума възнаграждение за извънреден труд. От документите не става ясно
дали става въпрос за положен извънреден труд в работни дни, положен труд в
почивни дни или положен труд през дните на официалните празници.
В представените РКО е посочено основание за плащане
„аванс“ или „аванс за месец“ ,като никъде не е посочено точно от коя част на брутното
трудово възнаграждение е този аванс.
Вещото лице разяснява, че тъй като възнаграждението за извънреден труд е
елемент от брутното трудово възнаграждение може да се приеме, че е възможно с платения
аванс да е изплатена и част от възнаграждението за извънреден труд. Тъй като в
посочените документи не е конкретизирана изплатената сума по елементи, то е
невъзможно да бъде установен размерът на изплатеното възнаграждение за
извънреден труд, както и да се установи въобще дали е заплатен такъв.
В с.з. вещото лице уточнява, че тъй като заплатите за
исковия период не са изплатени, не са му предоставени платежни нареждания, нито
има подпис за получаване на заплата във ведомостта. Подписи има на РКО за
получен аванс, който аванс е отразен и във ведомостите за заплата.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че
във ведомостите за работни заплати на ищеца са посочени часове извънреден труд
и сума възнаграждение за извънреден труд.
Вещото лице е дало и заключение за дължимите трудови
възнаграждения във вариант, в който се изключват начислените възнаграждения за
щатна заплата, а са включени трудови възнаграждения и извънреден труд, които
възлизат на 23 009,74, като след приспадане на направени удръжки на
получени аванси в брой, получени аванси по ведомост и други удръжки на стойност
1986.80 лева, чистата сума за получаване е 21 022.94 лева.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му
част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията
относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при
проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни
материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната
жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от
въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Предявеният иск е допустим,като са неоснователни
развитите от въззивника доводи относно недопустимост на иска ,тъй като искът бил
предявен срещу Специализирано поделение „О. с. по з. – В.”, БУЛСТАТ
2054076780096 ,който ответник се явявал
ненадлежна страна. Доводът е
неоснователен ,тъй като искът ,видно от исковата молба е предявен от „Научно - производствен център” ДП, с ЕИК . .Съгласно пар. 15 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за селскостопанската академия,
от датата на вписването му в търговския регистър Държавно предприятие "Научно-производствен център" е правоприемник на
активите и на държавните предприятия, както следва: Опитна станция по земеделие
- В.,Опитна станция по
земеделие - Л., Опитна станция по кайсията и земеделието –С., Опитна станция по соята – П.; Опитна станция по земеделие – Л.,Опитна станция по земеделие – Х. К. Опитна станция по
лозарство и винарство – В.; Опитна станция по земеделие – П.; Опитна станция по поливно земеделие – П. Опитна станция по
земеделие – С.; Опитна станция по тютюна – Х. Опитна станция по
земеделие – К.; Опитна по лозарство – С. Опитна станция по картофите – С. Опитна станция по земеделие – Я., Система за агропазарна информация САПИ – С.Предвидено е , че регистрацията на
посочените държавни предприятия се заличава от датата на вписването в търговския регистър
на Държавно предприятие "Научно- производствен
център".От извършена справка от
Търговския регистър се констатира, че
"Научно- производствен център"
ДП е вписано в Търговския регистър на 23.11.2018г. Считано от тази „Опитна станция по земеделие – В.“ ДП е заличено.
Съгласно чл. 9, ал.
3 от Закона за селскостопанската академия, ДП „Научно -производствен център“ има двустепенна структура: централно
управление и специализирани поделения.
Опитна станция по земеделие – В. е специализирано поделениение на ДП „Научно - производствен център“
съгласно Устройствения правилник скостопанската академия, приет с ПМС № 151 от
25.07.2018 г„ обн. ДВ. бр.63 от [ 2018г„ в сила от 01.08.2018г.
В случая намира
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 6 т.4
от
Закона за стопанската академия, съгласно която специализираните поделения са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда.Трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено на 28.12.2018г. а двустепенната структура на ДП „Научно - производствен център“ е приета с
ДВ бр. 22 от 13.03.2018г.
Видно от диспозитива на съдебното решение,решението е
постановено срещу ДП „Научно - производствен център“ СП „О. с. по з.“-В. с ЕИК.
,като ЕИК съответства в търговския регистър на ДП „Научно - производствен
център“,а не на ЕИК на заличеното предприятие „О. с. по з.-.,което ,видно ТР,е
имало БУЛСТАТ. . Специализираното
предприятие „О. с. по з.“-В. е
работодател и е пасивно легитимираното
да отговаря като ответник по трудови спорове-Държавно предприятие „Научно
- производствен център“ е с ЕИК. ,т.е.ЕИК е
деветцифрен съгласно Чл.6 ал.1 от Закона за регистър БУЛСТАТ ,а ЕИК на Специализираното
предприятие „О. с. по з.“-В. е 14
–цифрен съгласно Чл.6 ал.3 от Закона за
регистър БУЛСТАТ,като първите 9 цифри са кодът на юридическото лице,а
останалите 4 обозначават клона -по този начин ответното предприятие фигурира в
справка за актуално състояние на НАП (л.14 от
делото) .От горната справка е видно ,че предишният БУЛСТАТ на
ответното предприятие е променен от ********* на на 23.11.2018 г.
При така установената фактическа обстановка Съдът
намира, че исковата претенция с правно основание чл. 128 от КТ е основателна и
доказана. Безспорно се установява наличието на трудово правоотношение между
страните, което е прекратено считано от 28.12.2018г. Разпоредбата на чл. 242 от КТ установява възмездност на работната сила. Съгласно чл. 124 от КТ
задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща
възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Разпоредбата
на чл. 128 от КТ вменява на работодателя задължение да заплаша дължимото
трудово възнаграждение в установените срокове. Работодателят дължи на работника
основното трудово възнаграждение и добавките към него, а не брутното
възнаграждение, т.е. задължението на работодателя е в размер на остатъка от чистата
сума за получаване след като се приспаднат удръжките посочени в чл. 272, ал. 1
от КТ, още повече, че те се правят без съгласието на работника.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на ищеца са плащани аванси, но не и цялото дължимо се трудово
възнаграждение. В Наредбата за структурата на работната заплата е посочено кои
са елементите на трудовото възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение
включва основна заплата, допълнителни трудови възнаграждения и други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор
и невключени в основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения.
Във въззивната жалба са развити подробни доводи
относно това ,че не се дължи извънреден труд,че такъв труд не е отчитан пред „Инспекцията по труда“,че не е договарян
като елемент от трудовото възнаграждение и пр.Доводите в тази насока са
неоснователни поради следното :
Извънредният труд е елемент от брутното трудово
възнаграждение и представлява
допълнително трудово възнаграждение, чието изчисление е посочено в чл. 7 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ),като начинът
на изчисляване на полагащото се трудово възнаграждение е посочен в глава
четвърта от НСОРЗ и по-специално в Чл.16
ал.2 т.3 НСОРЗ. Неоснователен е доводът
относно това ,че ведомостите за заплати са счетоводни записвания ,които не се
ползват с материална доказателствена сила ,като същите следва да бъдат
преценяване при съвкупна оценка на всички събрани доказателства ,като горното твърдение в конкретния случай
налагало категоричен извод относно неоснователност на предявените искове в тази
им част .Въззивната инстанция наистина споделя довода ,че ведомостите за заплати са счетоводни
записвания ,които не се ползват с материална доказателствена сила ,като същите
следва да бъдат преценяване при съвкупна оценка на всички събрани
доказателства -в този смисъл е и
цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС.
На първо място
ведомостите за заплати съдържат обстоятелства, установяващи неизгодни
факти за страната, която ги е съставила (задължение да заплаща извънреден труд ) и съгласно установените в съдебната практика
доказателствени правила,записванията се ползват с доказателствена сила. В
случая работодателят е съставил ведомостите за заплата и издал фишовете за
заплата в съответствие с разпоредбата на Чл.16 НСОРЗ .Работодателят не твърди в
процеса ,че ведомостите за заплати за водени нередовно – в противен случай той
би следвало по пътя на пълно главно
доказване по общите правила на ГПК да
установи твърденията си за фактите, които е следвало да отрази в
счетоводството. Доказателства в такава насока обаче не са ангажирани от ответника. Нещо повече
,свидетелските показания на свидетеля Якимова (л.97-98 от делото) установяват истинността на записванията във
ведомостите за заплати . Показанията на свидетеля всъщност потвърждават
основанията за начисление във ведомостите за заплата и фишовете на
възнагражденията за работна заплата, в т.ч. и за извънреден труд. Свидетелят Н. В. Я.(л.97-98 от делото), която е заемала
длъжността „старши счетоводител- касиер“ при ответника за времето от м.
08.2013г. до м. 12.2018г. посочва, че при ответника не е съставена книга за
извънредния труд, както , че няма спомен за съставени заповеди от работодателя
за извънреден труд,че всеки месец е оформяна присъствена форма 19. Свидетелката
установява, че всеки месец са правени графици, които лично е виждала и че ищецът е работил като механизатор, като
освен това е доил и кравите. Свидетелката е категорична в показанията си, че
ищецът е полагал извънреден труд, като е работил и през почивни и празнични
дни, поради това че заетостта при ответника е била намалена на половина и
поради естеството на работата –полагане на грижи за отглеждане на животни .Свидетелят
е категоричен ,че извънредният труд във фишовете е положен от ищеца. Информацията
до Д“Инспекция по труда“ не е подавана за извънредния труд, защото не е
надвишаван допустимия такъв за месеца.Обстоятелството, че положените часове
извънреден труд не са конкретизирани подробно по дни и часове от работодателя
при направените записвания / дали става въпрос за положен извънреден труд в
работни дни, положен труд в почивни дни или положен труд през дните на
официалните празници/, не може да влече негативни последици за ищеца и да му се
отрече заплащането на същия,тъй като
воденето на счетоводните книги не е негово задължение . Поради това е
правилен извода на първоинстанционния съд ,че на ищеца се дължи трудово възнаграждение,
изчислено от вещото лице в основното му заключение във варианта, в който е
посочена чиста сума за получаване в размер на 23 673,31 лева, без включени
обезщетения.
Следва да се отбележи също така ,че във ведомостите за
работни заплати на ищеца са посочени броят на часовете положен извънреден труд
и размерът на възнаграждението за положен извънреден труд (допълнително заключение на вещото лице –л.84 от делото).
В цитираното от въззивника определение №932/16.07.2013
г. по ч.гр.д.1401/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС касационната инстанция е приела
,че при редовно водени ведомости за заплати на служителя не се дължи
заплащането на трудово възнаграждение ,тъй като от събраните писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начина,че служителят изобщо не е
полагал труд и че „ангажираните гласни доказателства не доказват изпълнение
на сочената трудова функция „.По
настоящето дело обаче се доказва по категоричен начин обратното –че работникът
е полагал извънреден труд поради естеството на работата (силно намален щат и полагане на грижи за отглеждане на
животни ).
Цитираното от въззивника решение №88/11.06.2015 г. по
гр.д.№4559/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС е постановено по друг правен въпрос
:осчетодовяването на суми по сметки 501 и 503 без съставени първични счетоводни
документи за предаването им установява ли постъпването на сумите в патримониума
на предприятието .ВКС е приел ,че липсата на редовно съставен първичен
счетоводен документ обуславя нередовното водене и на вторичните счетоводни
документи в качеството им на носители на преобразувана информация за стопански операции .Приел е ,че вторичните счетоводни документи не са
основание за плащане при условие ,че по делото не са събрани каквито и да било
доказателства за наличието на основание за плащане .Очевидно е ,че решение
№88/11.06.2015 г. по гр.д.№4559/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС е постановено по
друг правен въпрос и че не може да намери приложение в случая,тъй като по
настоящото дело се установява по категоричен начин наличието на основание за
плащане-положен извънреден труд .
В цитираното от въззивника решение №2/20.01.2011 г. на
Трето ГО на ВКс по гр.д.№478/2010 г. касационният съд е приел,че ведомостите за
заплати са неправилно водени ,тъй като по несъмнен начин се установява ,че
касаторът е бил в платен годишен отпуск ,а това обстоятелство не е отразено във
ведомостите за заплати .По настоящото дело обаче се установява по несъмнен
начин,че извънредният труд е положен
,поради което отразеното във ведомостите за заплати е документално обосновано.
Въззивната инстанция намира за необходимо да посочи
,че съгласно Чл.271 ал.1 КТ работникът не е длъжен да връща сумите за трудово
възнаграждение и обезщетения,които е получил добросъвестно .Тълкувайки тази
правна норма per argumentum a fortiori ,може да
се направи извода ,че работникът има право да получи сумите за трудово
възнаграждение и обезщетения ,които са му начислени във ведомостите за заплата
,но още не са заплатени.
Предвид основателността на иска по чл. 128 от КТ
относно дължимото трудово възнаграждение районният съд е разгледал възражението
на ответната страна за погасени по давност претенции за трудово възнаграждение
за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г. включително и е стигнал до извода
,че вземането на ищеца за трудово възнаграждение за периода м. 05.2015г. до м.
21. 01.2016г., което е в общ размер на 4 733.80 лева, е погасено по давност и че искът се явява основателен за периода от м.
02.2016г. до 28.12.2018г. в общ размер на 18 939.51 лева.Решението в тази му
част относно погасените по давност трудови възнаграждения не е обжалвано от
ищеца ,влязло е в законна сила и не е предмет на въззивното обжалване.
Акцесорният иск за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
е основателен за сумата в размер на 316.46 лева, установена от вещото лице,тъй
като при прекратяване на трудовото правоотношение за ищеца е възникнало правото
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на
чл. 176 а от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван
до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо
от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Районният
съд правилно е установил,че в настоящия случай давността за погасяване на
правото за ползване на платен годишен отпуск за 2017 г. е започнала да тече от
01.01.2018г. и до предявяване на иска-21.01.2019г. не е изтекла.
Правилен е и изводът на районния съд ,че акцесорният
иск за заплащане на обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ е също основателен,тъй като трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ ,поради което за ищеца
възниква право на обезщетение,изчислено
от вещото лице на 585,18 лева.
С оглед на гореизложеното решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
С оглед изхода на делото въззивникът ДП „Н.-П. Ц. СП „О. С. ПО З.- В.“ с ЕИК. с
адрес: гр. В., Западна промишлена зона следва да бъде осъден да заплати на В.И.В.
с ЕГН ******* разноски за адвокатско възнаграждение пред Окръжен съд-В. в
размер на 1500 лв.
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 383 от 17.07.2020 г. по
Гражданско дело №392/2019 г. на Районен
съд-В. .
ОСЪЖДА ДП „Н.-П.
Ц.“ СП „О. С. ПО З.- В.“ с ЕИК. с адрес: гр. В., Западна промишлена зона да
заплати на В.И.В. с ЕГН ******* разноски за адвокатско възнаграждение пред
Окръжен съд-В. в размер на 1500 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/