Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на осми февруари, две хиляди и деветнадесета година:
Съдия:
Евгени Георгиев
разгледа докладваното
от съдя Георгиев гр. д. № 6 446 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
124, ал. 1, пр. 2 от ГПК в отношенията между М.А.В., М.НА О.и държавата, че М.В.
е собственик на недвижим имот, придобит по давностно владение. Този недвижим
имот представлява ½ (една втора) идеална част от магазин 3, който се
намира в гр. София, район „Овча купел“, ж. к. „********. Той е с идентификатор
68134.4333.1296.1.157. Негови съседи на същия етаж са имоти с идентификатори
68134.4333.1296.1.158 и 68134.4333.1296.1.140. Неговите съседи на етажа над
него са имоти с идентификатори: 68134.4333.1296.1.100; 68134.4333.1296.1.99;
68134.4333.1296.1.86. М.В. е с адрес ***. М.НА О.е с адрес в гр. София, ул.
„Дякон Игнатий“ 3. Държавата се представлява от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, който е с адрес в гр. София, ул********19.
[2] ОСЪЖДА М.НА О.и държавата да заплатят
на М.В. 577,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2
от ГПК на М.В. срещу М.НА О.и държавата относно ½ идеална част от
магазина, описан в пар. 1 от решението, закупена с договор за покупко-продажба
от 16.04.1997 г.
[4] ОСЪЖДА М.В. да заплати на М.НА О.и
държавата по 100,00 лева на всеки юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[5] Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за
изготвянето му.
[6] Ако някоя от
страните обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба тя следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 327,50 лева държавна такса по сметка
на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТO
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца
[7] М.В. заявява в
искова молба от 14.02.2017 г., че на 31.03.1993 г. е закупила заедно с К.А. от
СД „А.П.С-Е“ (П.) недвижим имот. На 07.10.1993 г. ответникът М.НА О.(М.) е
предявило иск срещу П. за прогласяване нищожността на договор за продажба от
02.12.1991 г., с който М. е продало на П.
процесния имот. Исковата молба е била вписана на 09.11.1993 г. В производството
по делото, образувано по исковата молба, М.В. не е била конституира като
страна. Впоследствие, на 16.04.1997 г. М.В. е закупила от К.А. и съпругата му техния дял от
собствеността за процесния имот. От 31.03.1993 г. първоначално с К.А., а от
16.04.1997 г. самостоятелно, ищцата е владяла процесния имот.
[8] Със свое решение
по дело 305/2012 г. ВКС е прогласил нищожността на договора за продажба на
процесния имот, сключен между М. и П.. Ищцата твърди, че това решение не
ѝ е противопоставимо. По-късно М.НА О.е издал заповед за изземване на
имота от М.В.. Затова тя моли съда да приеме за установено спрямо М. и
държавата, че е собственик на процесния имот (исковата молба, л. 2-5 от делото
на СРС; заявлението, л. 54-56 от делото на СГС).
2. По писмените отговори на ответниците
2.1. М.
[9] М. е заявило, че
то е построило сградата, в която се намира процесния имот, след като държавата
му е била учредила право на строеж. След като ВКС е прогласил нищожността на
договора, с който М. е продало процесния имот на П., значи имотът е бил
държавен, а ищцата е закупила от несобственик и не е станала собственик. Тя не
би могла да придобие имота и по давност, защото давност не тече спрямо имотите,
държавна собственост. Затова М. моли съда да отхвърли иска. М. твърди и, че той
не е надлежен ответник, защото титуляр на правото на собственост е държавата
(писмения отговор, л. 18-22 от делото на СГС).
2.2. На държавата
[10] Държавата моли
съда да отхвърли предявения иск. Тя е изложила доводи, идентични на тези на М.
(писмения отговор, л. 70-74 от делото на СГС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11] На 02.12.1991 г.
е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот между М.НА О.(М.) и П.,
с който М. му е продало магазин № 3, находящ се в гр. София, ж. к. ********ул.
„Пионерски път“, блок № ***, на първия етаж (магазин 3). Договорът е бил
сключен по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО (л. 10
от делото СРС).
[12] На 31.03.1993 г.
Сергей П. и К.М., като представители на П., от една страна и от друга страна М.В.
и К.А. са сключили договор. С него те са договорили, че П. е продавал на М.В. и
К.А. магазин 3 за 88 000,00 лева. М.В. и К.А. са придобили имота при равни
квоти - по ½ идеални части за
всеки от тях. Договорът за покупко-продажба е бил във формата на нотариален акт
(л. 6-7 от делото на СРС).
[13] На 09.11.1993 г.
в Службата по вписванията е била вписана искова молба на М. срещу П. за
прогласяване на нищожността на договора за продажба на магазин 3 от 02.12.1991
г. (исковата молба, л. 41-47 от делото на СГС). По-късно, на 16.04.1997 г. М.В.
е закупила от К.А. и съпругата му Е.А.тяхната
1/2 идеална част от магазин 3 (л. 8-9 от делото на СРС).
[14] На 22.08.2013 г.
ВКС е постановил окончателно решение по делото, образувано по исковата молба на
М. срещу П. за прогласяване на нищожността на договора от 02.12.1991 г. за
покупко-продажба на магазин 3. С него ВКС е приел, че договорът е противоречал
на закона, защото той не е позволявал М. да продава обекти, построени от него,
на лица, които не са били военнослужещи или военни служители, а П. не е бил
такъв. Затова ВКС е прогласил нищожността на договора (решението, л. 27-35 от
делото на СГС).
[15] На 18.11.2015 г. М.
на регионалното развитие и благоустройството е съставило Акт за частна държавна
собственост за магазин 3 (л. 38 от делото на СРС). На 30.11.2015 г. М.НА О.е
издал заповед за изземване на магазин 3 от Б.В.(л. 11-12 от делото на СРС).
[16] На 10.02.2016 г.
в 11:00 часа, в изпълнение на заповедта от 18.11.2015 г. комисия от М. е била
пред магазин 3 за изземването му, но там е бил и адвокат И.К., като
представител на М.В., който е оспорил изземването и е представил документите за
собственост на М.В. за магазин 3. След уведомяването на юрист от М., той е дал
указания да не се изземва магазин 3 (констативния протокол, л. 14-15 от делото
на СРС).
[17] От момента на
придобиване на 1/2 идеална част от собствеността
на имота от М.В. през 1993 г. досега тя е била в магазина. Първоначално тя го е
ползвала лично, но след това е започнала да го отдава под наем (показанията на
свидетелката Трайкова, л. 93-94 от делото на СГС).
[18] М.В. е заплатила
655,00 лева държавна такса (л. 6) и 500,00 лева на адвокат (л. 53). Ответниците
не са направили разноски по делото. Те са били представлявани от юрисконсулти.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ
СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[19] Ищцата е
предявила иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване спрямо
ответниците, че тя е собственик на процесния недвижим имот.
1.
По иска по чл. 124, ал. 1, пр.
2 от ГПК
[20] Съгласно чл. 124,
ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването
на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. ищцата да е
собственик на недвижим имот;
2. тя да иска това да
бъде установено спрямо ответниците.
[21] Съгласно чл. 77
от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, установен със закон. Придобиването на
вещни права чрез правна сделка е производен способ. При него вещното право
преминава върху приобретателя, само ако прехвърляното вещно право е било
притежавано от праводателя.
[22] В случая
ответниците твърдят, че П. - праводателят на М.В. – не е бил станал собственик
на магазин 3, защото договорът за покупко-продажба с него от 02.11.1991 г. е
бил нищожен. Съдът установи, че това е така, защото в решението си от
22.08.2013 г. ВКС изрично е приел това. След като договорът за покупко-продажба
на магазин 3 между М. и П. е нищожен, П. не е станал собственик на магазин 3.
Следователно М. В. е закупила от несобственик, т. е. тя също не е станала
собственик на магазина 3 въз основа на договорите за покупко-продажба от
31.03.1993 г. и от 16.04.1997 г.
[23] М.В. е заявила, че е придобила собствеността
за магазин 3 чрез давностно владение. Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС,
правото на собственост се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на десет години при недобросъвестно владение и пет години при
добросъвестно владение.
[24] Владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл.
68, ал. 1 и ал. 2 от ЗС). Владението трябва да е несъмнено и явно. Владението е
несъмнeно, когато е
осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи
вещта като своя. То е явно, когато намерението на владелеца да свои вещта за
себе си е противопоставено на собственика и се упражнява така, че всеки
заинтересуван да може да научи за него, като това е достигнало и до собственика
(решения на ВКС: 1222-2008-ІV Г. О. по гр. д. 3 941/2007 г.; 118-2013-ІІ Г. О.
по гр. д. 1 535/2013 г.).
[25] Недобросъвестен е
владелецът, чието владение е основано на нищожно придобивно основание (т. 10 от
ППВС 6/1974 г.). Владелецът е добросъвестен, когато е придобил собствеността от
несобственик, но на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му е несобственик. За придобиването на собственост по
кратката давност е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента
на възникване на правното основание (решение на ВКС 1033-2010-II Г. О. по гр. д.
11/2009 г.).
[26] В случая М.В. е
придобила собствеността на ½ идеална част от магазин 3 на правно
основание, годно да я направи собственик – договора за покупко-продажба от
31.03.1993 г. – без да знае, че П. не е бил собственик, защото исковата молба
срещу П. е била вписана едва през ноември 1993 г. Съдът установи, че оттогава
досега М.В. упражнява фактическа власт върху магазин 3. Тя е придобила от П.
обаче, който е бил несобственик – придобил е по нищожен договор. Следователно М.В.
е била добросъвестен владелец (недобросъвестен владелец е бил П.). След като М.В.
е била добросъвестен владелец за нея е приложим краткият срок на придобивната
давност от пет години.
[27] Съгласно чл. 86
от ЗС (в редакцията от 1990 г.) не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост. Тази разпоредба е действала до 01.06.1996
г., когато в ДВ, бр. 33 от 1996 г. е публикувано допълнение на ЗС, според което
забраната за придобиване по давност се ограничава само до вещи публична
държавна или общинска собственост. Давността за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост обаче, е спряла
да тече от 2006 г. (§1 от ЗР на ЗДЗС).
[28] Към 02.06.1996 г.
М.В. е упражнявала фактическа власт върху ½ идеална част от магазин 3,
което тя е продължила да прави до настоящия момент. Следователно краткият
петгодишен давност срок е бил изтекъл на 02.06.2001 г., когато все още не е
било спряно теченето на сроковете за придобиване по давност на недвижими имоти,
частна държавна собственост. Ето защо М.В. е придобила ½ идеална част от
процесния магазин 3 – тази, която е закупила от П. на 31.03.1993 г.
[29] Съдът приема, че М.В.
не е придобила по давност останалата ½ идеална част от имота – тази,
която е закупила на 16.04.1997 г. Това е така, защото към 16.04.1997 г. вече е
била вписана исковата молба на М. срещу П. за прогласяването на нищожността на
договора за покупко-продажба между М. и П. от 02.12.1991 г. Следователно към
16.04.1997 г. М.В. вече е знаела, че е било възможно П. да не е бил собственик
на магазин 3. Затова тя не е била добросъвестна. Тогава давностният срок за
придобиване на другата ½ идеална част от магазина е 10 години и е
изтичал на 16.04.2007 г. Поради спирането на теченето на давността през 2006 г.
по отношение на недвижимите имоти, частна държавна собственост, този срок не е
изтекъл и М.В. не е придобила по давност ½ идеална част от магазин 3,
която е закупила на 16.04.1997 г.
[30] Налице са
предпоставките за уважаване на иска на М.В. само по отношение на ½
идеална част от магазин 3. Затова съдът уважава иска в тази част, като го
отхвърля за останалата ½ идеална част от магазина.
2. По разноските
[31] М.В. търси
разноски. Тя е направила такива за 1 155,00 лева.
[32] Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава половината от предявения иск. Затова осъжда М. и държавата да
заплатят на М.В. 577,50 лева разноски по делото.
[33] М. и държавата
също търсят разноски. Те не са направили такива, но са били представлявани от
юрисконсулт.
[34] Съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Съдът отхвърля половината от иска. Затова съдът осъжда М.В. да заплати на
М. и държавата по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: