Определение по дело №183/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 101
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20212000500183
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Бургас , 20.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Павел А. Ханджиев
Събина Н. Христова
Диамандиева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500183 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на М. И. Д.,
чрез пълномощника адв.Х., против определение №260149/07.04.2021 г. по
гр.дело №390/2020 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е
прекратено производството и е върната исковата му молба.
Твърди се, че предмет на исковата молба е съществено нарушение на
правото на ЕС. Сочи се, че понастоящем е висящо тълкувателно дело
№2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В Държавен вестник, бр.94 от 29.11.2019 г. е
обнародвано изменение на ЗОДОВ – чл.2в , с който законодателят
регламентира реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определени са
компетентният съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски.
При разглеждане на предявения иск съдът следва да установи дали
претендираната от ищеца вреда, причинена от нарушението на правото на ЕС,
съответства на търсеното обезщетение, дали този размер може да се приравни
на действително събраното вземане и дали искът за обезщетяване на вредите
може да бъде предявен при условията на евентуалност спрямо иска за
възстановяване на неоснователно заплатените суми.
Цитира практика на СЕС, според която при наличие на условия за
ангажиране на отговорността на държава – членка, тя е длъжна да отстрани
по реда на националното си законодателство последиците от настъпилите
вреди при зачитане на принципите на равностойност и ефективност.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото
1
и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ
на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаският окръжен съд
по исковата молба на настоящия частен жалбоподател против ОД на МВР –
гр.Бургас, Прокуратурата на република България, Районен съд – Бургас и
Окръжен съд – Бургас за осъждането им за главницата от 59 280 евро –
имуществени вреди ведно с лихва за забава в размер на 2 470 евро месечно
считано от 01.02.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 510, 75 лв.
от датата на налагане на запор от ЧСИ върху трудовото му възнаграждение
до окончателното изплащане, разноски за адвокатски хонорар на стойност
900 лв. по АНД №525/2018 г. по описа на БРС и неимуществени вреди на
стойност 50 000 лв. от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Сочи се, че на 25.11.2015 г. ищецът е задържан от
ОД на МВР – Бургас за 24 часа и срещу него е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.326, ал.1 НК . При задържането е
подложен на личен обиск, не му и предоставен адвокат въпреки желанието
му, поставен е в килия с отявлен рецидивист и е лишен от възможността
незабавно да обжалва задържането си.
На следващият ден М.Д. е разпитан без адвокат и е принуден да
предаде своя мобилен телефон, в който се е съдържала негова научна
разработка. Въпреки отправените многобройни искания до полицията и
прокуратурата, телефонът не му е върнат. Поради това е бил лишен от
възможността да приеме отправеното му през февруари 2016 г. от
международна компания предложение за внедряване на разработката срещу
сумата от 2 470 евро месечно за срок от две години.
През 2017 г . ищецът е привлечен трикратно като обвиняем, според него
незаконосъобразно и в нарушение на правото на ЕС , и през 2018 г.
Прокуратурата е внесла постановление за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК за продължавано престъпление. Твърди, че
едва тогава е запознат с правата му на обвиняем, чието прилагане му е
отказано и с повдигнатите му обвинения. Счита, че поради неинформирането
му през 2015 г. за отправените му обвинения, неосигуряването на адвокат ,
недопускането до разпит на поисканите от него свидетели, СТЕ и фонетична
експертиза и незапознаването му с веществените доказателства , е нарушено
правото му на справедлив съдебен процес.
Твърди, че след постановяване на решението му е върната СД карта и
СИМ карта, които не са негова собственост. Неоснователно по ч.гр.дело
№2045/2019 г. по описа на БРС е оставена без уважение молбата му за
обезпечение на доказателства във връзка с бъдещ негов иск.
2
Сочи, че е лишен от своя научен труд, в резултат на разпространената
информация е претърпял множество унижения и лишения, осъден е чрез
използване на незаконни СРС и недопустими гласови записи. Счита за
безспорно установено, че телефонният номер, за чиято употреба е осъден, не
е негова собственост. Твърди, че досъдебното производство е надхвърлило
разумния срок, тъй като неоснователно е продължавано десет пъти.
Претендира имуществени вреди на стойност 59 280 евро от невъзможността
да реализира своята научна разработка. Твърди незаконосъобразно
дописване/ подхвърляне сред доказателствата по делото на СД карта и други
доказателства. Сочи, че не може да посочи кой от ответниците ОД на МВР и
Прокуратура за кое от действията е отговорен и поради това ангажира
отговорността им солидарно.
Жалбоподателят е сезирал ЕСПЧ с жалба през 2016 г, приета за
недопустима поради неизчерпване на вътрешните средства за нарушения на
чл.5, ал.2- 4 от Конвенцията.
С разпореждане без номер от 27.08.2020 г. по гр.дело №390/2020 г.
Ямболският окръжен съд, комуто делото е изпратено за разглеждане, е
оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да отстрани
нередовностите и, като изложи обстоятелствата, на които основава
предявените искове съобразно посочената правна квалификация – чл.2, ал.1,
т.2 ЗОДОВ вр. с чл.49 ЗЗД, вр. с чл.6, ал.1-3 ЕКЗПЧОС вр. с чл. 7 от
Конституцията. Предвид твърденията, че ищецът е претърпял вреди от
действията на различни лица, да посочи конкретните действия/бездействия,
извършени от ответниците, какъв е размерът на претенцията от всеки от тях
поотделно и начинът на формирането и. Констатирана е липса на петитум на
исковата молба и е указано внасянето на държавна такса в размер на по десет
лева за всеки от предявените искове и е указано ищецът да посочи и
представи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще установява
с тях.
В указания срок ищецът е представил уточняваща молба, в която е
определил цената на всеки от исковете против ответниците поотделно.
Посочил е, че в исковата молба са изложени 79 обстоятелства за нарушаване
на правата му и които, според него, са повлияли на изхода на АНД №525/2018
г. по описа на БРС, ВАНД №857/2018 г. по описа на БОС и НВАХД 44/2019 г.
по описа на БАС. Твърди, че солидарността на ответниците произтича от
чл.4, ал.4 ЗОДОВ. Поддържа, че осъждането му в наказателните производства
е постановено в резултат на недопустими, подправени и подхвърлени
доказателства, а прилагането на разпоредбата на чл.78 НК го е лишило от
достъп до съд за разглеждане на делото при допуснати съществени
процесуални нарушения, повлияли на крайния изход и нарушили правата
му. Преповторена е хронологията на обстоятелствата, изложена в исковата
молба. Петитумът е конкретизиран както следва : Иска се съдът да приеме за
3
установено, че екземплярът за доброволно предаване е дописан/манипулиран
от неизвестно лице от състава на ОД на МВР в нарушение на разпоредбата на
чл.6 ЕКЗПЧОС, да бъде установено, че записите на разговорите са
подхвърлени и манипулирани, но ответниците са ги употребили при
постановяване на осъждането на ищеца, иска се установяване на нарушения
на чл.5, т. 2- 4 от ЕКЗПЧОС вр. с чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и нарушения на чл.6,
т.1-3 ЕКЗПЧОС вр. с чл.4 ДЕС, описани в т.1 и т.29 до т.79 от уточняващата
молба, да бъде установено повлияването на нарушенията върху хода и
резултата на наказателното производство против ищеца и да бъдат осъдени
ответниците да му заплатят търсените суми. По отношение указаното
представяне на доказателства е посочено, че ищецът е отправил молба да се
изискат и приложат доказателствата по гр.дело №214/2019 г. по описа на
ЯОС.
С обжалваното в настоящото производство определение Ямболският
окръжен съд е намерил, че нередовностите на исковата молба не са
отстранени и е постановил връщането и. Съдът е констатирал, че с
уточняващата молба е поискано установяване на престъпни обстоятелства,
което е недопустимо в гражданското производство, с изключение на
случаите, когато установяването е недопустимо по наказателно правен ред.
По иска за установяване на нарушения по чл.5, т.2- 4 от ЕКЗПЧОС вр. с
чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и нарушения на чл.6, т.1-3 ЕКЗПЧОС вр. с чл.4 ДЕС е
посочено, че установяването на посочените в молбата факти също е
недопустимо, тъй като не са сред случаите, посочени в конкретен закон.
Съдът е намерил, че не са посочени обстоятелствата, на които се
основава искането за осъждане на ответниците за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, а фактическите твърдения в исковата
молба в тази част са противоречиви и неясни.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за
неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК исковата молба
следва да съдържа изложение на обстоятелствата на които се основава искът
и в какво се състои искането. Изпълнението на това законово изискване е от
съществено значение за провеждане на законосъобразен процес, доколкото
проверката на съда е задължителна за определяне на ред процесуални
предпоставки, като компетентност на съда, подсъдност на исковете, надлежни
страни, както и съществуване на субективните права за които се търси
защита. Същевременно законодателят е въвел и задължение на съд в този
случай, основание чл. 129, ал.2 ГПК да укаже на ищеца за възможността да
ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Трайно
установената съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК
4
безпротиворечиво приема, че разпореждането за оставяне на исковата молба
без движение не подлежи на съдебен контрол, а законосъобразността на
процесуалните действия на съда се преценява при обжалване на
определението за връщане на исковата молба. Затова и въззивният съд като
съобрази, че в разпореждането на ЯОС, с което исковата молба е оставена без
движение не е дадено указание за възможността ищецът да получи правна
помощ, намира постановеното връщане на исковата молба за
незаконосъобразно.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №260149/07.04.2021 г. по гр.дело №390/2020 г.
по описа на Ямболския окръжен съд и ВРЪЩА делото за изпълнение на
указанията в съобразителната част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5