№ 180
гр. Плевен, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20234400600515 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Н. Я., процесуален представител на
осъдения М. А. М., подадена срещу определение № 530 от 23.05.2023 г.,
постановено по чнд № 1069/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл.
68, ал. 1 НК, е постановил осъденият М. М. да изтърпи наказанието, наложено
му по нохд № 489/2022 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, в размер на шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено.
С определението съдът е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 1 НК,
предварителното задържане на осъдения М. М. по нохд № 489/2022 г. по
описа на Окръжен съд-Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа искане, на основание чл. 59, ал. 1 НК,
от приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода да бъде
приспаднато времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение по други
1
наказателни производства, включително и по внохд № 66/2023 г. по описа на
Апелативен съд-Велико Търново.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивния жалбоподател М. А. М., адвокат Н. Я..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло правилността
на постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С определение № 38 от 29.06.2022 г. за решаване на нохд № 489/2022
год. по описа на Окръжен съд-Плевен със споразумение, обвиняемият М. А.
М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1, във
връзка с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на
шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок.
Деянията са осъществени в периода 06.05.2022 г. – 07.05.2022 г., а
определението е влязло в сила на 29.06.2022 г.
С определение № 196 от 11.05.2023 г. за решаване на нохд № 1002/2023
г. по описа на Районен съд-Плевен със споразумение, подсъдимият М. А. М. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във
връзка с чл. 194, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на
четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
Деянието е извършено в периода 19.09.2022 г. – 03.10.2022 г., а
определението е влязло в сила на 11.05.2023 г.
От посоченото по-горе в мотивите става ясно, че М. А. М. е извършил
деянието, за което е осъден по нохд № 1002/2023 г. по описа на Плевенския
районен съд, в изпитателния срок, който му е определен по нохд № 489/2022
г. по описа на Плевенския окръжен съд. Ето защо, правилно и
законосъобразно, основният съд е постановил М. да изтърпи наказанието,
наложено му по нохд № 489/2022 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, в
2
размер на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено, при първоначален общ режим.
Искането, съдържащо се във въззивната жалба е неоснователно и
незаконосъобразно. В производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК съдът се
произнася единствено по въпроса налице ли са условията по чл. 68, 69а и 70,
ал. 7 НК и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият. В това
производство съдът разполага с правна възможност да приспадне от
приведеното в изпълнение условно наказание, единствено времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по същото
наказателно производство, което по конкретното дело е сторено.
Приспадането на времето, през което осъденият е бил задържан и по други
наказателни производства, включително и в хипотезата на чл. 59, ал. 3 НК, се
извършва в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 530 от 23.05.2023 г., постановено по
чнд № 1069/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3