№ 108
гр. гр. Димитровград, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Г.а
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20235610200170 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Г. Я. Г. от с.Българин, Община Харманли, ЕГН
**********, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 22-
0254-000871/06.12.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД- МВР-Хасково, РУ-
Димитровград, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за това, че на
23.06.2022г. в 19:40 часа в гр.Димитровград, по бул.“Димитър Благоев“ до
№145 в посока север-юг управлява собствения си товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег.№ Х 16-14 КС, като автомобила не е
регистриран по надлежния ред- със служебно прекратена регистрация на
автомобила по чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на ЗЗГО.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. Сочи се, че
нарушението не е осъществено от субективна страна.
В съдебно заседание:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован, не се явява. Чрез явяващият
се упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата. Заявява липса
на субективен елемент при извършване на описаното нарушение. Счита
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за
отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски.
Административно-наказващият орган– Началник РУ в ОДМВР-
Хасково, РУ- гр.Димитровград- редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Районна Прокуратура– Хасково, ТО-Димитровград – редовно
1
призовани, не изпраща представител.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в
съдебното заседание такива, съдът намира следното от фактическа страна:
На 23.06.2022г. в 19.40ч., жалбоподателят Г. Г. управлявал собствения с
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ Х 16-14 КС, в
гр.Димитровград. Докато се движи по бул.“Димитър Благоев“- до №145,
автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ-
Димитровград- Е. Г. и Й. Д.. В хода на проверката органите на реда
установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил има поставени
регистрационни табели, но при проверката в информационната им система
било констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация,
считано от 14.06.2022г. във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на
задължителна застраховка Гражданска отговорност. Били дадени писмени
обяснения от Г. Г., в които същия посочва, че не е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията на автомобила.
За констатираното нарушение бил съставил АУАН № 457, в който били
посочени горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис
от него, без да направи възражения.
Образувана е преписка с рег.№ 3470/2022г. по опаса на РП-Хасково, ТО
– Димитровград, като по случая била извършена проверка с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След проведено разследване по делото,
прокурорът преценил, че извършеното от Г. Г. не покрива признаците на
престъпление по НК, тъй като липсвал субективен елемент у последния.
Поради това с постановление от 23.11.2022г. на основание чл.199 и чл.213
ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал образуването на досъдебно
производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед
на горното прокурорът изпратил препис от своя акт до РУ–Димитровград за
преценка относно реализирането на административно наказателна
отговорност на водача във връзка със съставения АУАН.
Въз основа на изпратеното постановление на Районна Прокуратура –
Хасково, ТО-Димитровград, Началник РУ в ОД-МВР-Хасково– РУ-
Димитровград, на 29.03.2023г. издал обжалваното НП №22-0254-000871, с
което на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, на водача е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Постановлението било връчено
на жалбоподателя на 13.04.2023г., видно от неразделна разписка към него, а
жалбата против него е депозирана пред адм.-наказващия орган на
18.04.2023г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 14-
дневен срок.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно Акт за установяване на
административно нарушение № 457 (бланков номер 057750) от 23.06.2022г.,
Наказателно Постановление № 22-0254-000871/06.12.2022г. на ВПД Началник
РУ в ОДМВР-Хасково, РУ Димитровград, писмените обяснения на
жалбоподателя, показанията на разпитаните в с.з. свидетели, както и от
документите- приложени по адм.-наказателната преписка, които са приети
като доказателство по делото.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
2
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление № 22-0254-000871/06.12.2022г. е
издадено от компетентен орган - от ВПД Началник РУ в ОД- МВР-Хасково,
РУ- Димитровград. В хода на административно наказателното производство
не са били допуснати процесуални нарушения. В акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били
посочени всички елементи от обективната страна на състава му.
Производството е от административно- наказателен характер, при което
е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП “по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.”. В случая обаче, управляваният от
жалб.Г. автомобил е с описани регистрационни номера- т.е. един от
изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае,
че изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е
кумулативно, а не алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с
регистрационен номер. Липсата на единия от елементите не осъществява
състава на нарушението, както и не може да бъде пренебрегнат с описанието
за хипотезата на предложение първо от текста.
От материалите по делото е видно, че е налично уведомяване на
собственика, адресирано до Г. Я. Г., изпратено от страна на ОД – МВР
Хасково, сектор „Пътна полиция“ рег.№ 125300-9796-2 от 06.07.2022г.,
съдържащо информация относно прекратяването на горепосоченото МПС.
Видно от датата на изпращане на това уведомление е, че то е изпратено на
собственика на автомобила повече от 20 дни след извършването на
процесното деяние и съставянето на АУАН. Предвид това не може да се
приеме, че жалбоподателят Г. Г. е имал знание за служебното прекратяване на
регистрация на автомобила и въпреки това е действал виновно.
В случая се установява, че собственикът не е бил надлежно уведомен по
чл.574, ал.10 от КЗ, с произтичащото от това предоставяне на 14-дневен срок
за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор за тази застраховка.
При липса на уведомяване и твърде близка дата, до която е следвало да
се извърши това действие от страна на водача, остава неясен въпросът за
субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е
знаел за дерегистрирането на автомобила му и въпреки това е тръгнал да го
управлява.
Не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като
водач на същото, предприемайки управлението е бил субект на задълженията,
3
визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по
пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС.
Съобразно чл.143, ал.10 от ЗДвП, когато служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, следва
да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
В писмените обяснения на жалбоподателя Г. Г. се твърди, че същия не е
бил уведомен за това, че няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и предстои служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила.
От материалите по делото е видно, че липсват каквито и да било данни,
че е имало уведомяване на собственика. Налице е изготвено писмо, но без
каквито и да било данни за връчването му. Предвид тези обстоятелства
липсват не само доказателства, но и данни за това, че жалбоподателят Г. Г. е
имал знание за служебното прекратяване на регистрация на автомобила и
въпреки това е действал виновно. Тези обстоятелства следва да бъдат
доказани от адм.-наказващия орган, доколкото върху него лежи тежестта на
доказване на описаните обстоятелства в обжалваното наказателно
постановление. В случая обаче, липсва установяване и доказване на тези
обстоятелства, които са част от състава на описаното административно
нарушение- вменено във вина на водача Г..
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да
са налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, то при липса на някои от елементите на състава на нарушението и
липсата на каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно, в случая не може да се направи
безспорния извод за осъществен състав на административното нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Още повече, нарушението следва да се определи като
несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна
страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма
на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е
извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от
елементите на административното нарушение- а именно управляваният
автомобил да е без регистрационни табели.
Съдът счита, че санкционираното лице не е допуснало виновно
вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото не е установен
субективния елемент на нарушението, описано в наказателно постановление
№ 22-0254-000871/06.12.2022г. като управление на превозно средство с
прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които по несъмнен
начин да водят на извода, че жалбоподателя е управлявал превозно средство
със знанието, че управлява МПС, което е дерегистрирано, поради което не се
установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от
4
административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по
установяването ѝ законодателят е възложил на наказващия орган.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради
което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет
обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от
жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 500
(петстотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските,
които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице
доказателства за размера на така направените разноски- представен договор
за правна защита и съдействие с описана сумата от 500 лева като заплатена,
то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
административно-наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0254-000871/06.12.2022г.
на ВПД Началник РУ в ОД- МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Г. Я.
Г. от с.Българин, Община Харманли, ЕГН **********, на основание чл.53
ЗАНН и чл.175, ал.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, за това, че на 23.06.2022г. в 19:40 часа в гр.Димитровград, по
бул.“Димитър Благоев“ до №145 в посока север-юг управлява собствения си
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ Х 16-14 КС, като
автомобила не е регистриран по надлежния ред- със служебно прекратена
регистрация на автомобила по чл.143, ал.10 от ЗДвП- поради липса на ЗЗГО -
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД-МВР- Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да заплати
на Г. Я. Г. от с.Българин, Община Харманли, ЕГН **********, направените
разноски по делото (АНД 170/2023г. по описа на РС-Димитровград) за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 500 (петстотин) лева –
произтичащи от адвокатско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6