Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 21.11.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13534 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.06.2018г., гр.д.8843/17г., СРС, 77 с-в
осъжда „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД да заплати на М.С. Ц.(Ц.), малолетен,
действащ чрез своята майка и законен представител Д.Г.И. на основание чл. 200 КТ сумата 44 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на смъртта на баща му С.Й.Ц. при трудова
злополука на 29.06.2014г., призната с разпореждане № 17102 от 31.10.2014г. на СУСО
на НОИ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.02.2017г.
до окончателното ѝ изплащане, отхвърля иска за разликата до пълния
предявен размер от 150 000 лв. и сумата от 781.73 лв. – разноски, а ищеца да
заплати на ответника сумата 3 907.87 лв. – разноски и на СРС на основание чл.78
ал.6 ГПК сумата 1 760 лв. – д.т.
Срещу решението в частта, с която е
отхвърлен искът постъпва въззивна жалба от ищеца М.С.Ц., действащ чрез своята
майка и законен представител Д.Г.И.. Счита, че не се доказва с категоричност,
пострадалият наследодател на ищеца, да е употребил и да е бил под въздействие
на алкохол при трудовата злополука. Това обстоятелство подлежи на доказване със
съдебно-медицинска експертиза, каквато няма по делото. Неправилно в тази насока
се кредитират само показанията на доведения от ответника свидетел, а не тези на
ищцовия свидетел. В акта за трудова злополука не се споменава за съпричиняване
от пострадалия. Съдът не може да се произнася инцидентно за законосъобразност на
акта според чл.17, ал.2 ГПК. При определяне размера на глобалното обезщетение
не е отчетена силната семейна и емоционална връзка между пострадалия и ищеца, който
тогава е бил на 3 години и преживява изключително тежко загубата на своя баща. Неправилно
обезщетението е намалено съразмерно процент на съпричиняване, каквото няма. Иска
се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът изцяло. Оспорва жалбата на
ответника по иска.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът
постъпва въззивна жалба от ответника по него „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД. Счита, че не е
налице трудова злополука, защото инцидентът настъпва през нощта по време на
почивка, което е извън работното време и това на разположение по чл.7, ал.1 -
ал.4 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт. Трагедията е резултат от
употреба на алкохол от пострадалия. В подкрепа са актовете на прокуратурата,
наказателния съд, писмените и гласни доказателства по делото, които си
кореспондират. Не е спазена забраната на ЗДвП за употреба на алкохол от шофьор
на товарен автомобил по време на управление и 8 часа преди да се качи на
автомобила. Пострадалият действа при груба небрежност и има изключителен принос
за настъпване на вредоносния резултат. Размерът на цялото обезщетение е силно
завишен. Следва да се приспаднат изплатените от ответника на ищеца застрахователно
обезщетение от 40 000 лв., заплатите за м.май и м.юни 2014г. на
пострадалия от общо 783.90 лв. и безвъзмездната финансова помощ от 2 000 лв.
Последното плащане няма характер на изпълнение на нравствен дълг по чл.55, ал.2 ЗЗД, а представлява обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. Иска се отмяна
на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът изцяло. Оспорва жалбата на
ищеца.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество,
жалбата на ищеца е неоснователна, а
жалбата на ответника по иска е частично
основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК,
когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето
решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В
случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции частично не съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите, с изключение на
крайния извод за размера на обезщетението, единствено с оглед различното
виждане за процента съпричиняване от пострадилия. В настоящото производство не
са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в
частта им, оспорена с жалбите, с изключение на изводите за съпричиняване от 30
%, в каквато насока въззивният съд формира свои мотиви.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Ищецът М.С.Ц., малолетен, действащ чрез
своята майка и законен представител Д.Г.И., е син и единствен наследник на С.Й.Ц..
Наследодателят е заемал длъжноста „шофьор на товарен автомобил“ по силата на
трудов договор, сключен с ответника „Д.Е.Ф.А.Т.“
ЕООД.
С разпореждане № 17102/31.10.2014г., поправено с решение
2153-21-348/24.10.2016г., постановени от НОИ – СУСО е признато, че на
29.06.2014г. около 03.00 часа настъпва трудова злополука през време и във
връзка с извършваната работа, като при качване и слизане от тежкотоварен
автомобил пострадалият С.Ц. се подхлъзва,
пада и получава черепно-мозъчна травма. Въпреки последвалото лечение, смъртта настъпва
на 13.07.2014г.
Установяването на трудовата злополука и
професионалната болест става по реда на специални, административни по своя
характер производства по чл.57 – 63 КСО. След влизане в сила на КСО на
01.01.2000г., трудовата злополука може да се установява само по административен
ред, от изключителна компетентност е на съответните административни органи, не
може да бъде установявана в исковото производство по чл.200 КТ и гражданският съд
е длъжен да зачете издадения индивидуален административен акт. Според чл.17,
ал.2 ГПК, съдът, който разглежда гражданскоправния спор, се произнася
инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали
те подлежат на съдебен контрол. Съдът обаче, не може да се произнася инцидентно
по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Административните актове за установяване на професионални рискове - трудова
злополука и професионална болест, се издават при участието на страните по
трудовото правоотношение в съответните административни производства. В случая, страните
по настоящото гражданско дело са били участници в административното
производство, поради което не следва да се извършва контрол за
законосъобразност на акта за трудова злополука относно това доколко такава
действително е настъпила.
Независимо от това следва да се посочи, че е налице
приравнена на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 КСО и чл. 200, ал. 2
от КТ, за която работодателят отговаря, когато е причинена по време на почивка,
прекарана в предприятието. Извършването на международни превози представлява продължително
състояние, свързано с изпълнение на трудови задължения. Неблагоприятният
резултат настъпва през нощта по време на почивка при
падане от товарния автомобил. Според определението на чл.1, б. „а“ от Регламент
(ЕС) № 349/2011 на Комисията от 11 април 2011г. за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на
Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни
условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки, „трудова
злополука“ означава краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до
физически или психически увреждания. Изразът „в процеса на работа“ се означава
като извършването на трудова дейност или през времето, прекарвано на работното
място. Отделно полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата
дежурството почивка, ползвана в рамките на предприятието или на място,
определено от работодателя, е въпрос, регламентиран в европейското
законодателство /Директива 2003/88/ЕО/, като по приложението му са постановени
актове на Съда на Европейските общности, които са източник на правото и са
задължителни за националните съдилища (решение
от 03.10.2000г. по гр.д. С-303/98 и решение от 09.09.2003г. по дело С-151/02). Възприетото в тази съдебна практика становище е, че
в случаите на почивка, когато служителят е длъжен да присъства физически на
място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време (както е в настоящата хипотеза), а когато изпълнява задълженията си на повикване,
работното време е само времето, през което действително е положен труд.
При изпълнение на възложената работа работниците са
длъжни да спазват установените за извършването й правила. Същите се определят в
зависимост от характера на изпълняваната работа като в тази връзка могат да
бъдат такива установени от самия работодател или да са общо установени правила
и норми. Работодателят е задължен да инструктира работника за установените за
извършване на съответната работа правила, с изключение на тези установени с
изрични императивни правни норми. Задължението за спазване на установените
правила за поведение, произтича и от това, че в случаите на приравнена трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.2 КСО, работникът не извършва дейности
свързани с изпълнение на възложената работа. Затова както пренебрегването от
работника на правилата за безопасност при изпълнението на възложената работа,
така и допуснатите от негова нарушения на нормативни актове, с които той е
длъжен да се съобразява при изпълнението на работата си, обосновават намаляване
на дължимото от работодателя обезщетение, когато нарушението е допуснато при
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване, обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността за работодателя е възможна само при съпричиняване поради
допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В този
смисъл са решение № 189/17.10.2019г., д.1446/19г., ВКС, IV г.о.; решение № 19/18.09.2018г., д.4842/16г., ВКС, IV г.о.; както и решение № 115/15.11.2018г., гр.д.4455/2017г.,
ВКС, ІІІ г.о.
Едно от основните законови задължения на работника е
да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените
задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо
вещество – чл.126, т.2 КТ. Като такъв вид неизпълнение следва да се оцени поведение,
при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка, както и че употребата на алкохол по време на
работа представлява нарушение на трудовата дисциплина, като тежестта на
нарушението зависи от отражението на алкохолното повлияване върху способността
да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд.
Безусловният извод за осъществено нарушение на трудовата дисциплина в случай на
употребен алкохол в работно време, съчетано с характера на осъществяваната
работа, явната възможност от настъпване на трудова злополука поради нарушаване
на правилата за безопасност на труда и лекомисленото предвиждане на пострадалия,
че може да предотврати настъпването й, довеждат до заключението за липса на
полагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил. При тези
съображения е безспорно, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия в
следствие на нарушаване на задълженията по чл.126, т.2 КТ следва да бъде
преценявано в контекста на чл.201, ал.2 КТ. Грубото нарушаване на основните
правила за безопасно качване и слизане от кабината на тежкотоварния автомобил и
на забраната за употреба на алкохол през работно време, извършено от водача на
моторното превозно средство е груба небрежност по смисъла на същата разпоредба.
Обстоятелството, че пострадалият през време на нощната
почивка употребява значително количество алкохол до степен да не е в състояние
да контролира телесното си равновесие се установява от съвпадащите гласни и
писмени доказателства. Свидетели А.В.и И. П. по еднакъв начин установяват, че
на границата между Република Унгария и Република Сърбия, пострадалият и други
шофьори спират за нощна почивка, събират се на вечеря до камионите си около 20:00
часа на 28.06.2014г., приготвят храна, донасят алкохол – бира и ракия, конкретно
пострадалият донася 3-литрова бутилка с домашна ракия, всички пият и към 24:00ч.
– 01:00 часа през нощта, останалите трима, включително пострадалият, са „мъртво
пияни“, но продължават консумацията на алкохол. Пострадалият към 03:00 часа на
29.06.2014г. решава да пусне музика и се отправя към управлявания от него
камион, но при опит да се качи в кабината пада и си удря главата.
Няма пречка за кредитиране на показанията, въпреки
евентуалната заинтересованост на свидетелите от благоприятния изход на спора,
но и за двете насрещни страни, като колеги на пострадалия и служители при
ответника. След преценката по чл.172 ГПК, въззивният съд отчита, че свидетелите
се основават изцяло на непосредствените си впечатления като преки очевидци.
Показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Представени са
последователно и житейски правдоподобно. Не са опровергани или разколебани с
други преки доказателствени средства. Подкрепят се от възприетото в същия
смисъл с влязло в сила определение от 25.08.2015г., внчд 791/15г., САС, НО, IV въззивен с-в.
Според приетата пред въззивна инстанция
съдебно-техническа експертиза, продължителността на почивката за пострадалия
към 28-ми срещу 29.06.2014г. е общо 09:59 часа. Обхваща времевия интервал от
21:34 часа на 28.06.2014г. до 07:33 часа на 29.06.2014г.
Налага се извод, че към момента на трудовата злополука,
пострадалият е недоспал, неотпочинал и под силното въздействие на алкохола,
употребен през времето, отредено за нощна почивка и възстановяване на трудовата
сила. Така той сам до голяма степен способства за настъпване на вредоносния
резултат, като не полага елементарната дължима грижа за безопасно поведение,
която би положил и най-небрежния негов колега в подобна ситуация. С оглед
действията му при груба небрежност, съпричиняването възлиза на 75 %, с които на
основание чл.201, ал.2 КТ следва да се намали отговорността на работодателя.
Предвид преживените душевни болки и
страдания от ищеца, загубил баща си на 3-годишна възраст, с когото са имали
силна емоционална свързаност, предвид
показанията на свидетеля Тодор Борисов, както и с оглед икономическия критерий
за справедливост по време на увреждането, въззивният съд при условията на чл.52 ЗЗД определя глобално обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв.
След приспадане на процентът
съпричиняване, обезщетението възлиза на 30 000 лв.
При съобразяване на чл.200, ал.4 КТ,
предвиждащ намаляване на обезщетението с размера на получената застраховка,
след приспадане на безспорно изплатеното за ищеца чрез законния му представител
застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука" за неимуществени
вреди от смъртта на баща му в размер на 40 000 лв., не остава задължение
за работодателя.
Същата норма е изчерпателна и предвижда
възможност за намаляване на обезщетението само с изплатената застраховка, но не
и с други плащания. Платените от работодателя в полза
на ищеца 2 000 лв. - безплатна финансова помощ и общо 783.90 лв. - заплата
за м.май и м.юни 2014г. на пострадалия, не подлежат на връщане съгласно чл.55,
ал.2 ЗЗД. Затова и по аргумент, черпен от същата норма, те не подлежат и на
прихващане с насрещен дълг. Плащането им е осъществено като дарствен акт по морални съображения.
Правното задължение и моралният дълг се различават по същност и източници.
Изпълненият морален дълг е израз на щедрост от страна на даващия, извършва се
при наличие на дарствено основание, поради което облагата не е дадена без
основание. Съгласно разясненията на т.3 ППВС № 1/28.05.1979г., съзнателното
изпълнение на нравствен дълг само по себе си е основание на престацията.
Искът по чл.200, ал.1 КТ следва да се
отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се отмени в частта, с която е уважен
искът и в тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което
искът се отхвърли. Решението в останалата отхвърлителна част следва да се потвърди.
Ответникът по иска пред първа инстанция установява
разноски от 5 440 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение и
45 лв. – такса за СУ, а пред въззивна – 880 лв. – д.т., 2 220 лв. –
платено по банков път адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за ССЕ, или
общо 8 785 лв, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 13.06.2018г., гр.д.8843/17г., СРС, 77 с-в в
частта, с която се осъжда „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД да заплати на М.С. Ц.(Ц.), малолетен,
действащ чрез своята майка и законен представител Д.Г.И. на основание чл. 200 КТ сумата 44 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на смъртта на баща му С.Й.Ц. при трудова
злополука на 29.06.2014г., призната с разпореждане № 17102 от 31.10.2014г. на СУСО
на НОИ, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
13.02.2017г. до окончателното ѝ изплащане и сумата
от 781.73 лв. – разноски, а М.С. Ц.(Ц.), малолетен, действащ чрез своята майка и законен
представител Д.Г.И. да заплати на „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД сумата 3 907.87 лв. – разноски и на СРС на основание
чл.78 ал.6 ГПК сумата 1 760 лв. – д.т., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Ц., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Д.Г.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
срещу „Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД, *** иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за размера
до 44 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
баща му С.Й.Ц., настъпила при трудова злополука от 29.06.2014г., призната с разпореждане
№ 17102/31.10.2014г. на НОИ – СУСО.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.06.2018г., гр.д.8843/17г., СРС, 77 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА М.С.Ц., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Д.Г.И., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплати на
„Д.Е.Ф.А.Т.“ ЕООД, *** сумата 8 785 лв. – разноски за първа и въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.