РЕШЕНИЕ№
261019
гр. Пловдив, 26.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15672 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “A 1 България” ЕАД против Х.Н.Х.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал.
1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл.
335 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 5300/11.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7811/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав за сумата от 2 414, 21 лв.,
формирана както следва: сумата от 218, 62 лв., представляваща стойността на
месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода
от 09.06.2018 г. до 09.11.2018 г. по договор № ../21.03.2018 г.; 1448, 58 лв.,
представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски за устройство на
изплащане - Apple IPhone 8 – 64 GB, Gold с IMEI …, за периода от 09.05.2018 г.
до 09.12.2018 г. по договор № ../21.03.2018 г.; сумата от 508, 48 лв. –
неустойка за едностранно прекратяване на договор № ../21.03.2018 г., начислена
на основание чл. 54.12 от ОУ; сумата от
222, 28 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 28.06.2018 г.
до 28.11.2018 г. по договор № ../11.11.2015 г.; сумата от 16, 25 лв.,
представляваща стойността на незаплатените месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 03.02.2018 г. до
03.04.2018 г. по договор № ../14.04.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.05.2019 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между
страните бил сключен договор № ../11.11.2015 г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и приложения към него, по който ищецът изпълнил задълженията
си, а ответникът не изпълнил своята насрещна престация и за периода от
28.06.2018 г. до 28.11.2018 г. дължал сумата от 222, 28 лв. за месечни
абонаментни такси за пакет интернет и телевизия, съгласно издадени фактури.
Страните сключили и договор № ../14.04.2016 г., по който изпълнил задълженията
си, а ответникът не заплатил сумата от 16, 25 лв., дължима за периода от
03.02.2018 г. до 03.04.2018 г. Тази цена
включвала стойността на месечната такса и цената на използваните електронни
съобщителни услуги за периода. Сочи, че бил сключен и договор № ../21.03.2018
г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, устройство на изплащане и
приложения към тях, по който за периода от 09.05.2018 г. до 09.12.2018 г.
ответникът натрупал задължения от 2 175, 68 лв., от които сумата от 1 667, 20
лв., представляваща цената на месечните абонаментни такси, вноски за устройство
на изплащане и стойността на ползваните електронни съобщителни услуги и сумата
от 504, 48 лв. – неустойка. По силата на така сключения договор на ответника
било предоставено устройство Apple IPhone 8 – 64 GB, Gold с IMEI …, срещу
насрещното задължение на потребителя да заплати стойността на предоставената за
ползване вещ от 1 655, 52 лв. на 24 погасителни вноски, от които първоначална
вноска от 68, 98 лв., заплатена при сключване на договора и 23 месечни вноски
от 68, 98 лв. Потребителят заплатил единствено първите две лизингови вноски.
Този договор бил прекратен по вина на потребителя на 15.11.2018 г., за което
била начислена претендираната неустойка от 508, 48 лв. Неустойката била
начислена за едностранното прекратяване на договора при условията на чл. 54.12
ОУ. Размерът на претендираната неустойка бил съобразен с установеното в
съдебната спогодба, постигната между Комисията за защита на потребителите и
“Мобилтел” по гр.д. № 12268/2014 г., сключена с протокол от 21.04.2016 г. по
гр.д. № 12268/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 18 състав. Съгласно така
постигнатата спогодба било установено, че неустойка за предсрочно прекратяване
на договор, сключен с физическо лице, не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка, като абонатът дължи възстановяване на оператора
и на част от стойността на отстъпките. Сумата от 1 667, 20 лв. била формирана
както следва – 218, 62 лв., дължими за месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 09.06.2018 г. до 09.11.2018 г. и
сумата от 1 448, 58 лв., представляваща сбора на всички месечни вноски за устройство
на изплащане, дължими за периода от 09.05.2018 г. до 09.12.2018 г. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответнaта страна Х.Н.Х. е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез а. К.К., в който излага
доводи за нейната неоснователност. Счита, че сключените между страните договори
са недействителни. Твърди, че срочните договори се трансформират в безсрочни
след изрично писмено съгласие на потребителя. В случая срокът на договор № ..
от 11.11.2015 г., който бил установен на две години съгласно приложение № 1 към
договора, изтекъл на 11.11.2017 г. Твърди, че договорът бил автоматично
продължен без изричното писмено съгласие на потребителя, което водело до
неговата недействителност. Такава клауза не следвало да създава права и
задължения за страните. От друга страна обстоятелството, че договорът е
безсрочен означавало, че може да бъде прекратен от всяка една от страните с
едномесечно предизвестие, без да се дължи неустойка. Поддържа, че ищецът претендира
стойността на електронните съобщителни услуги по договор № .. от 14.04.2016 г.
за периода 03.02.2018 г. до 03.04.2018 г., без в производството по делото да е
представен договорът. Счита, че от представените в производството доказателства
не може да се достигне до заключение за валидност на правоотношението по така
твърдения за сключен договор. Възразява, че срокът на този договор е изтекъл.
Счита, че неустойката, начислена на основание договор № .. от 21.03.2018
г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и разпоредбите, установени в защита правата на потребителите. Този договор
бил сключен без да е посочена дата, установяваща срока на договора, поради
което тази клауза била нищожна. В раздел IV от договора било посочено, че
последният е срочен, без да е определено за какъв срок се сключва. Счита,
договорите за нищожни о поради сключването им в противоречие с добрите нрави.
Твърди, че клаузата за неустойка, предвиждаща задължение за длъжника за
заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за
предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента
на разваляне на същия, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като
излиза извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена
облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорът не е бил развален. Счита тази клауза за неравноправна на основание
чл. 143, т. 5 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално представителство на
ответната страна в производството по делото.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 335 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По претенцията за сумата от 222, 28 лв. -
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 28.06.2018 г. до 28.11.2018
г. по договор № ../11.11.2015 г., съдът намира следното:
По
делото е представен Договор № .. от 11.11.2016 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД
и Х.Н.Х., в който е посочено, че така сключеният договор урежда условията
валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната
услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други
условия за ползване се описват в приложения, представляващи, неразделна част от
договора. В договора е установено, че операторът предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни
мрежи при условията на договора. Установено е, че влизането в сила, срокът и
условията по отношение на действието на договора и неговото прекратяване за
всяка една услуга се посочват в съответно приложение към договора.
Договорът
е сключен при отнапред установени от страна на оператора Общи условия. В
разпоредбата на т. 5.5. от договора е установено, че с подписване на договора
потребителят декларира, че е запознат с Общите условия, с условията за продажба
от разстояние и с действащия ценоразпис.
Така
сключения между страните договор представлява рамково съглашение доколкото не
установява конкретни права и задължения на страните, а осигурява възможност за
избор на услуга при съответна цена, която да се установи в допълнително
съглашение между страните.
Представено
е Приложение № 1 към договора, от което се установява, че операторът се е
задължил да предостави на абоната услуга по предоставяне за ползване на цифрова
телевизия и фиксиран интернет, срещу насрещното задължение на потребителя да
заплаща установената месечна абонаментна такса. Установено е, че като част от
услугата, ищецът предоставя за временно ползване на потребителя и устройство,
осигуряващо достъп до съответната услуга – т. 4 от Приложение № 1 от Договора.
Установен е срок на договора от две години – или до 11.11.2017 г., като в
разпоредбата на чл. 5.2.3. от Приложение № 1 е предвидена възможност за
продължаване на предоставянето на услугите при същите условия за неопределен
срок, ако в рамките на последният месечен таксуващ период от срока на ползване
абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по
отношение на услугите, с изтичане на срока.
Представени
са допълнително сключени между страните приложения към договора, в които са
конкретизирани и изменяни, по време на действието му, вида на предоставяните
услуги за интернет и телевизия, съобразно избрания от абоната пакет, и тяхната
стойност.
В
случая с изтичане на срока на посочения договор, при липса на данни за писмено
противопоставяне от страна на потребителя, последният се е трансформирал в
безсрочен, като за процесния период страните са били обвързани от условията на
договора. Клаузата, установяваща възможност за автоматично продължаване на
срока на договора, не е недействителна и не води до неравновесие в правата и
задълженията на страните, доколкото установява насрещни задължения и за двете
страни – предоставяне на услугата от оператора и заплащане на цената от
абоната, като е установена възможност за прекратяване на договора по всяко
време с едномесечно писмено предизвестие.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна за сключване на
договора в противоречие с добрите нрави, тъй като не се установиха наличие на
клаузи, които да водят до цялостна недействителност на договора за мобилни
услуги, поради установяването им в разрез с нормите на справедливостта и
добросъвестността.
По
делото е приложен Протокол за инсталиране на услугите Мтел Нет и Мтел ТВ и на
оборудване за ползването им от 25.11.2016 г., подписан от ответната страна –
потребител.
Предявеният
е иск е такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на
поетото от ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги – предоставяне
на достъп до цифрова телевизия и мобилен интернет.
Процесният
договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по
своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му
и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки.
Договорът
е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника
услугите, посочени в сключените към договора приложения срещу изпълнение на
насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното
възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.
По
делото не се спори, че ищецът „А1 България“ ЕАД е правоприемник на „Мобилтел“
ЕАД, с който са сключени процесните договори.
В
производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключените между страните договори, представляващи частни диспозитивни
документи, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните
изявления изхождат от страната, сочена като техен автор.
В
случая съдът намира, че в производството по делото е безспорно установено, че ищецът
е предоставил на абоната достъп до услуга по предоставяне на цифрова телевизия
и фиксиран интернет, доколкото по делото е представен подписан от длъжника
протокол, от който се установява, че на 16.11.2017 г. служител при ищцовото
дружество е инсталирал устройствата, предоставящи достъп до услугите, в който
смисъл ищецът е изпълнил поетото с договора задължение. В случая е установена
фиксирана цена на предоставяната услуга с оглед броя на телевизионните канали и
скоростта на предоставения мобилен интернет. Поради което и с осигуряване на
достъп до договорения пакет услуги ищецът е изпълнил изцяло задължението си по
договора, като последното не е свързано с допълнително установяване на
потребление.
По
така изложените съображения за длъжника е възникнало насрещното му задължение
за заплащане на цената на услугата, обективирана в издадените от абоната
фактури. Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за това, не
установи в процеса на доказване, при условията на пълното и главно доказване,
че е изпълнила задължението си за заплащане на цената на предоставената услуга.
Следователно предявеният иск за установяване на задълженията по договор № ../11.11.2015
г. за сумата от 222, 28 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за периода
от 28.06.2018 г. до 28.11.2018 г., е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за сумата от 16, 25 лв.,
представляваща стойността на незаплатените месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 03.02.2018 г. до
03.04.2018 г. по договор № ../14.04.2016 г., съдът намира следното:
Съдът
намира, че в производството по делото ищецът, чиято е доказателствената тежест
за това, не установи при условията на пълното и главно доказване, че между
страните е възникнало твърдяното правоотношение по договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, тъй като в производството по делото не е
представен договор № ../14.04.2016 г., установяващ основните права и задължения
на страните по предоставяне на услугите
Гражданският
исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който
предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и
представят доказателства за тях), в което по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след
като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма,
като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл
крайният съдебен акт не може да се основава на предположения, неподкрепени с
доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. По делото са представени единствено Приложение № 1 и
Приложение № 2 към договор № ../14.04.2016 г., в които са посочени условията за
ползване на тарифен план и цени на предоставените услуги. Така представените
приложения макар да представляват индиция за възникнало валидно правоотношение
по сочения от ищцовото дружество договор за далекосъобщителни услуги, не
доказват възникване на облигаторно отношение между страните при твърдените от
страна на ищеца условия.
По
така изложените съображения предявеният иск за установяване на паричните
притезания по договор № ../14.04.2016 г. за сумата от 16, 25 лв.,
представляваща стойността на незаплатените месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 03.02.2018 г. до
03.04.2018 г., следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По претенцията за сумата от 218, 62 лв.,
представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за периода от 09.06.2018 г. до 09.11.2018 г. по договор № ../21.03.2018
г., за сумата от 1448, 58 лв., представляваща стойността на незаплатените
лизингови вноски за устройство на изплащане - Apple IPhone 8 – 64 GB, Gold с
IMEI …, за периода от 09.05.2018 г. до 09.12.2018 г. по договор № ../21.03.2018
г. и за сумата от 508, 48 лв. – неустойка за едностранно прекратяване на
договор № ../21.03.2018 г., начислена на основание чл. 54.12 от ОУ, съдът намира следното:
По
делото е представен и Договор № ../21.03.2018 г., към който е сключено
Приложение № 1 от 21.03.2018 г. и Допълнителни приложения към Приложение № 1 от
21.03.2018 г., от които се установява, че операторът се задължава да предостави
на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи по план Mtel Без граници L с месечна такса от 20, 99
лв. с включени 1 000 изходящи и входящи гласови повиквания, мобилен
интернет. С допълнителните приложения е установено предоставяне на мобилен
интернет и 100 GB облачно пространство за съхранение на данни.
Представен е и ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни
услуги.
В
разпоредбата на чл. 7.1. от Приложение № 1 е установено, че при прекратяване на
договора за мобилни услуги по инициатива или вина на абоната преди изтичане на
срока на договора, абонатът дължи неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, като неустойката
не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер, като е установено, че
в тази хипотеза абонатът дължи възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстваща на оставащия срок за ползване на съответния абонамент. Установено
е, че когато абонатът е физическо лице неустойката за предсрочно прекратяване
не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка.
От
договор за продажба на изплащане от 21.03.2018 г. се установява, че ищецът е
поел задължение да предостави на абоната следното мобилно устройство Apple
IPhone 8 – 64 GB, Gold, срещу насрещното задължение на абоната да заплати
цената на устройството при първоначална такса от 68, 98 лв. и сумата от 1 586,
54 лв., платима на 23 месечни вноски. Установено е, че договорът се сключва за
срок от 23 месеца, считано от датата на неговото подписване. Представен е
приемо-предавателен протокол от 21.03.2018 г., подписан от страните, по силата
на който се установява, че устройството, предмет на договора за продажба на
изплащане е предадено на купувача.
Общите
условия към договорите за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в представените договори за мобилни услуги. Изявлението
на потребителя представлява писменото приемане на условията към договора, които
стават неразделна част от неговото съдържание, в който смисъл съдът не
възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
От
Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят заплаща
всички услуги, свързани с ползването на мрежите – арг. чл. 34 от Раздел VІ
„Задължения на абоната/потребителя“.
Ищецът
е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са
обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни
абонаментни такси и лизингови вноски.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:
Процесният
договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по
своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му
и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното
действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг.
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки.
Договорът
е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително
материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.
По
делото не се спори, че ищецът „А1 България“ ЕАД е правоприемник на „Мобилтел“
ЕАД, с който са сключени процесните договори.
В
производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключените между страните договори, представляващи частни диспозитивни
документи, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните
изявления изхождат от страната, сочена като техен автор.
Страните
са уговорили в чл. 34 от Общите условия, че задължението за плащане на
уговореното възнаграждение възниква след
получаване на процесните мобилни услуги от абоната.
Следователно,
операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение,
преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че
операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево
отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.
154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с
доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца
обстоятелства. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В
този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството,
че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен
издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали
извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора
услугите на стойност, посочени във фактурите.
По
така изложените съображения ищецът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на
доказване, че е доставил услугите, заплащането на чиято стойност претендира в
производството по делото, поради което установителните искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и
чл. 286, ал. 1 ТЗ следва да се отхвърлят като неоснователни за сумата от 218,
62 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси и ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 09.06.2018 г. до 09.11.2018 г. по
договор № ../21.03.2018 г.
Доколкото
в процеса на доказване не се установи за ответника да е възникнало задължението
за заплащане на цената на предоставените услуги, не е налице основание за
прекратяване на договорите за мобилни услуги, съответно това за начисляване на
претендираните неустойки, поради което предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен за 508, 48 лв.
– неустойка за едностранно прекратяване на договор № ../21.03.2018
г., начислена на основание чл. 54.12 от ОУ.
В
производството по делото се претендира заплащане на цената на предоставено
устройство на изплащане по договор за
продажба на изплащане от 21.03.2018 г.
Съдът
констатира, че с доклада по делото неправилно е определил правната квалификация
на така предявените искове по чл. 342 ТЗ за вземания, възникнали на основание
договор за лизинг. Следва с решението да се измени правната квалификация на
предявените искове, а именно такива с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във
вр. с чл. 335, ал. 1 ТЗ, доколкото претендираните вземания са възникнали на
основание договор за продажба на изплащане. Промяната на правната квалификация
с решението по делото е допустимо, тъй като доказателствената тежест за
подлежащите на доказване правнорелевантни факти е правилно разпределена.
Продажбата на изплащане е такава
продажба, при която задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено
във времето. Възможно е при този вид търговска продажба страните да уговорят
запазване на собствеността. Когато преминаването на собствеността е отложено до
плащането на последната вноска, транслативният ефект на продадената на
изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената.
В случая с клаузата на чл. 2.1. от процесния договор
е установено, че собствеността и рискът от погиване или повреждане на вещта
преминава върху купувача с предаването й.
В
случая предаването на мобилното устройство - Apple IPhone 8 – 64 GB, Gold с
IMEI .., предмет на сключения договор, се установява от представения по делото
приемо-предавателен протокол, подписан от потребителя – ответник.
При
изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на
договорите, правното задължение на купувача за заплащане на възнаграждението,
предмет на договорите, срокът на които е изтекъл към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Обстоятелството,
че възникналото от процесния договор за лизинг парично задължение е изпълнено,
подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от
ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в
чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от
кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.
По
така изложените съображения предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 335 ТЗ следва да бъде уважен за сумата от 1 448, 58
лв., представляваща стойността на незаплатените лизингови вноски за устройство
на изплащане - Apple IPhone 8 – 64 GB, Gold с IMEI .., договор за продажба на
изплащане от 21.03.2018 г.
При
този изход на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от
предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д.
№ 7811/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански състав – арг.
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство по пропорционалност в размер на сумата от 68, 02 лв. от общо
сторените от 98, 28 лв., както и разноските в исковото производство в размер от
116, 47 лв. от общо сторените в размер на 168, 28 лв., от които 48, 28 лв. за заплатена държавна такса и разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определи в размер на сумата от 120
лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника
В исковото
и в заповедното производство ответникът е бил представляван на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Поради което в полза на упълномощеното адвокатско
дружество в исковото производство се следва възнаграждение, съобразно уважената
част от предявените искове. Съдът определи сумата от 398, 99 лв. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при
сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следователно и с оглед изхода на
правния спор, предмет на производството по делото в полза на адвокатското
дружество, с което е сключен договорът за правна защита и съдействие, следва да
бъде присъдено възнаграждение от 122, 85 лв.
За
осъщественото в заповедното производство процесуално представителство възнаграждението
следва да бъде определено на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредбата, а не тази на чл. 7, ал. 7 във вр.
с ал. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на
вземането, а само дали то е спорно. Същевременно заповедното производство е
изключително формализирано - то се развива изцяло в писмена форма, като се
използват стандартни, предварително установени типови образци за
волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и
позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на
възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му оспорване.
Законът не изисква обосноваване на заявлението, като при депозиране на такова в
срок, съдът в разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в
производството по чл. 422 ГПК. В случая длъжникът е депозирал възражение против
заповедта за изпълнение чрез упълномощен за това процесуален представител, като
в последното са изложени кратки съображения досежно неоснователността на
претендираното вземане. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на
представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, поради което и на основание § 1 от
Наредбата следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата,
като възнаграждението в заповедното производство се определи в размер на сумата
от по 80 лв., от което по съразмерност следва да се присъди сумата от 24, 63
лв. В този смисъл съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд,
постановена с Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 601/2017 г., ТК, I
т.о. на ВКС, с което макар да не е разрешен по същество този правен въпрос, не
е допуснато до касационно обжалвано определение на въззивния съд, достигнало до
същия правен извод
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.Н.Х., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 335 ТЗ, на „А 1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, следните суми:
сумата от сумата от 222, 28 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси
за периода от 28.06.2018 г. до 28.11.2018 г. по договор № ../11.11.2015 г. и
сумата от 1448, 58 лв., представляваща стойността на незаплатените
лизингови вноски за устройство на изплащане - Apple IPhone 8 – 64 GB, Gold с
IMEI .., за периода от 09.05.2018 г. до 09.12.2018 г. по договор № ../21.03.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2019 г., до
окончателното й заплащане, за които вземания е издадена Заповед №
5300/11.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 7811/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “A 1
България” ЕАД против Х.Н.Х. кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, за сумата от 218, 62 лв., представляваща стойността на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от
09.06.2018 г. до 09.11.2018 г. по договор № ../21.03.2018 г..; сумата от 508,
48 лв. – неустойка за едностранно прекратяване на договор № ../21.03.2018 г.,
начислена на основание чл. 54.12 от ОУ и
сумата от 16, 25 лв., представляваща стойността на незаплатените месечни абонаментни
такси и предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 03.02.2018 г.
до 03.04.2018 г. по договор № ../14.04.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.05.2019 г., до окончателното й заплащане, за които вземания е
издадена Заповед № 5300/11.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7811/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III брачен състав.
ОСЪЖДА Х.Н.Х.
*** ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 68, 02 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 7811/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III
брачен състав и сумата от 116, 47 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 15672/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА “A 1 България” ЕАД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на а. Д.Г.Б.,***, с адрес гр. П., ул. “Б. П.”
№ ., сумата от 24, 63 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 7811/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III брачен състав
ОСЪЖДА “A 1 България” ЕАД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на Адвокатско
дружество „Г.“, БУЛСТАТ ..5, с адрес гр. П, ул. “Б. П.” № .., сумата от 122,
85 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 15672/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП