Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 690
20.10.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №254 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Е.Д.М. ***, против Решение
№1012-26-108-1от 14.03.2022г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на
Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата
ѝ срещу Разпореждане №26221917398/01.01.2022г. на ръководител на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание §7е, ал.1
и ал.2 от ПЗР на КСО е преизчислена личната ѝ пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
В жалбата се твърди, че неправилно Директорът на ТП на
НОИ – Хасково установил, че не са допуснати пропуски и нарушения на законовите
разпоредби при извършеното преизчисление и определяне размера на пенсията от
25.12.2021г. Неправилен бил и извода, че размерът на пенсията, определен с
новата тежест на осигурителния стаж, в сила от 25.12.2021г., не подлежал на
увеличение с процент 3,8 за 2018г., съответно с 5,7 % за 2019г. Вярно било
твърдението, че с това увеличение се гарантира, че при преизчисляване на
пенсиите през 2018г. и през 2019г. с по-високия процент на трудовия стаж
полученият размер не може да бъде по-малък от размера на пенсията, изчислен за
предходния период с по-малката тежест на осигурителния стаж, умножен по
по-висок процент, но от него не следвал извод, че определените проценти 3,8 и
5,7 не могат да бъдат прилагани при преизчисляването на пенсиите от
25.12.2021г. с тежест 1,35 на сто за годините зачетен осигурителен стаж без
превръщане. Напротив, аргументът, че за периода 2017г. – 31.12.2019г. е
установен ред за увеличение на пенсиите, различен от осъвременяването по реда
на чл.100 от КСО (т. нар. швейцарско правило) и за това увеличението през този
период не следва да бъде включено при преизчисляването на пенсиите, било в
противоречие на §7е от ПЗР на КСО. Ал. 2 на §7е задължавала административния
орган да осъвремени, преизчисли и индексира пенсиите за осигурителен стаж и
възраст съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането им до
24.12.2021г. включително, без да прави разлика за реда, по който е направено
увеличението за съответната година. Разпоредбите на чл.70 и §7е от ПЗР на КСО
не посочвали чл.100 като изчерпателна хипотеза за предходни увеличения на
пенсиите, които се включват към размера на пенсиите при настоящото им
преизчисляване. Това се потвърждавало и от включването към размера на пенсията
при преизчислението от 25.12.2021г. на предходни увеличения, неизвършени по
разпоредбите на чл.100 от КСО като тези за периода 2009-2012г. И волята на
законодателя видно от дебатите в Народното събрание при приемане на
актуализацията на бюджета на ДОО и на държавния бюджет за 2021г. била да бъдат
включени всички предходни увеличения на пенсиите в техния пълен размер. По
отношение на преизчисления размер на пенсията на оспорващата следвало административният
орган да включи увеличението на пенсията
ѝ с 2.364 % от 01.07.2017г., с 3,819 % от 01.07.2018г. и с 5,7 % от
01.07.2019г. Твърди се, че невключването в преизчисления размер на пенсията на
оспорващата увеличение за 2019г. било още по – необосновано и поради факта, че
приложеният за 2019г. процент на увеличение с 5,7 % надхвърлял увеличението на
коефициента за година осигурителен стаж, от 1.169 от 01.07.2018г. на 1.200 от
01.07.2019г., което представлявало увеличение с 2.652 %. Разликата между двата
процента в размер на 3,05 процентни пункта била изцяло изключена при
определянето на размера на пенсията на оспорващата.
С оглед на изложеното в жалбата се моли да се
постанови решение, с което да се отмени атакувания административен акт като
незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона, като се върне преписката на надлежния
административен орган с указания да
приложи правилно §7е във връзка с чл.70 ал.1 т.1 на КСО и да преизчисли
определения размер на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на
оспорващата.
В съдебно заседание пълномощникът на оспорващата моли
да бъде уважена жалбата и да бъде отменено Решение №1012-26-108-1 от 14.03.2022г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, се
представлява от процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от данните по пенсионното досие се
установява, че с Разпореждане №**********/№23/прот. №N01003/08.01.2010г. на жалбоподателката Е.Д.М.
е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по §5 ПЗР
на КСО от 06.10.2009г. пожизнено по §5 ал.1 от ПЗР на КСО. С последващи
разпореждания пенсията на М. е била изменяна, осъвременявана и преизчислявана.
Последното преизчисляване е било извършено в Разпореждане №26221917398/01.01.2022г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което, на
основание §7е, ал.1 и 2 от ПЗР на КСО размерът на пенсията е променен, считано
от 25.12.2021г.
Разпореждане №26221917398/01.01.2022г. е получено от М.
на 18.02.2022г.
На 18.02.2022г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково от
Е.Д.М. е била подадена жалба вх.№1012-26-108/18.02.2022г. против разпореждането
за преизчисляване.
С оспореното пред съда Решение №1012-26-108-1/14.03.2022г.,
Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата против Разпореждане № 26221917398/01.01.2022г.
За да отхвърли жалбата, административният орган е
приел, че преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021г., се извършвало
без да се променя доходът, от който е изчислен размерът на пенсията към
24.12.2021г. Той се умножавал с нормативно определените в чл.70 от КСО проценти
за всяка година и месец осигурителен стаж, в сила от 25.12.2021г. и
по-конкретно: за всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът бил
1.35 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж; за осигурителния стаж,
представляващ разликата между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето и
осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът бил 1.2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж. Прието е, че съгласно решението на законодателя новият процент от 1.35 се
прилагал само за реално отработените години и месеци осигурителен стаж без
превръщане. Извършеното преизчисляване на пенсиите от 25.12.2021г. било на
основание §7е от ПЗР на КСО, обн. ДВ, бр.77 от 2021г. Цитирани в решението са
разпоредбите на ал.1, ал.2 и ал.3 на §7е от ПЗР на КСО. Подробно е описано
направеното преизчисляване на пенсията на М., считано от 25.12.2021г. Посочено
е, че съгласно изрични нормативни разпоредби през 2017г., 2018г. и 2019г. не
било извършено осъвременяване на трудовите пенсии по т.нар. „швейцарско
правило“ - по чл.100 от КСО, тъй като през този период законодателно бил
установен друг ред за увеличаването и преизчисляването на трудовите пенсии, а
именно - с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година осигурителен
стаж. С оглед на посоченото от 1 юли на 2017г., 2018г. и 2019г. било извършено
преизчисляване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на предходната
календарна година, с увеличен процент за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от този процент - за месеците осигурителен
стаж. Процентът нараснал съответно от 1.1 на 1.126 през 2017г., на 1.169 през
2018г. и на 1.2 през 2019г. След преизчисляването на пенсията със съответния
по-висок процент за осигурителния стаж, размерът ѝ подлежал на
осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба,
която действала от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването ѝ. През 2018г. и
2019г., освен описаното преизчисляване на пенсиите, техният размер към датата,
предхождаща преизчисляването /определен със старата тежест на осигурителния
стаж/ подлежал на увеличение с фиксиран процент 3.8 на сто през 2018г и 5.7 на
сто през 2019г. След съпоставянето на така получените два размера във всяка от
двете години, на пенсионера се определял за получаване по-благоприятния от тях.
Всички нови пенсии се отпускали от началото на 2019г. с тежест на всяка година
осигурителен стаж 1.2 на сто и съответната пропорционална част от този процент -
за месеците осигурителен стаж, а от 25 декември 2021г. - с тежест 1.35 на сто
на всяка година осигурителен стаж без превръщане, както и с тежест 1.2 на сто
на всяка година осигурителен стаж, която надхвърляла реално отработеното време
след превръщане, както и със съответната пропорционална част от тези проценти -
за месеците осигурителен стаж. Доколкото
приложената при преизчисляването на пенсиите, считано от 25.12.2021г., тежест
1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане надхвърляла използваните
през предходните години проценти, то след определянето на размера на
съответната пенсия с новата, по-висока тежест на стажа, не можело да се извърши
преизчисляване за периода от 2017г. до 2019г., вкл., с по-нисък процент за
годините и месеците осигурителен стаж.
Жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е
заведена с вх. №1012-26-108-2/21.03.2022г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза.
По въпрос 1, експертизата е изчислила пенсията на
жалбоподателката при вариант, когато в преизчислението се включат съответните
законови увеличения на пенсията, в сила от 01.07.2017г., 01.07.2018г. и
01.07.2019г., както следва: с 2.364%, считано от 01.07.2017г., с 3.819% считано
от 01.07.2018г. и с 5.7 %, считано от 01.07.2019г. При вземане на тези
увеличения крайният размер на пенсията би бил 552.65 лв. Разликата е 60.75 лв.
/552.65 – 491.90/.
По въпрос 2, експертизата изчислява пенсията на
жалбоподателката при вариант, когато в преизчислението е включено увеличение на
пенсията в размер от 3.05 %, считано от 01.07.2019г. В заключението е посочено,
че крайният размер на пенсията при този вариант е 506.65 лв. Разликата е 14.75
лв. /506.65 – 491.90/.
При така установеното
от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в
законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за тяхното издаване.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се
твърдят и в жалбата.
При издаване на оспорения акт са съобразени относимите
материалноправни разпоредби.
С последната редакция на чл.70, ал.1 от КСО, в сила от
25.12.2021г., е увеличена тежестта на една година осигурителен стаж във
формулата за определяне на размера на пенсиите, като е прието, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с
процент: по т.1 - от 1,2% на „1,35 за всяка година осигурителен стаж без
превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж без превръщане“; по т. 2 – „1,2 за всяка година осигурителен
стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен
стаж, зачетен на лицето, и стажа по т.1“.
Съгласно разпоредбата на § 7е, ал.1 от ПЗР на КСО (нов
– ДВ, бр.77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021г.), отпуснатите с начална дата до
24 декември 2021г. включително пенсии се
преизчисляват от 25 декември 2021г. с процент 1,35 на сто за всяка година
осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Според § 7е, ал.2 от ПЗР
на КСО, преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя доходът, от
който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и
индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й
до 24 декември 2021г. включително.
Наведените от жалбоподателката доводи в смисъл, че
пенсионният орган е следвало да извърши преизчисляване на пенсията и за периода
2017г. до 2019г. включително, не се споделят от съда. Съображенията за това са
следните:
Според чл.100 от КСО,
пенсиите, отпуснати до 31
декември на предходната година, се
осъвременяват ежегодно от 1 юли
с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент,
равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто
от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
По силата на §
53, ал.1 от ПЗР от ЗИД на КСО /обн. в ДВ, бр. 61 от 2015г., изм. и доп. ДВ,
бр. 99 от 2017г./ и на § 7б, ал.1 от ПЗР
на КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г./, през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. пенсиите за
трудова дейност не подлежат на осъвременяване по чл.100 от КСО, а нарастването
им е законодателно уредено по друг ред - чрез преизчисляването им с по-голяма тежест на осигурителния стаж.
Процентът на осигурителния стаж нараства от 1,1 на 1,126 през 2017г., на 1,169
през 2018г. и на 1,2 през 2019г., съответно съгласно чл.11 от Закона за бюджета
на ДОО за 2017г. (отм.), чл.11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018г. и §7в,
ал.1 от ПЗР на КСО.
Според текста на §53, ал.2, изр. трето (изм. и доп. - ДВ, бр. бр.99 от 2017г., в
сила от 1.01.2018г. отм., бр.102 от 2018г.,
в сила от 1.01.2019г.), преизчисленият размер се определя, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата
на отпускане на пенсията.
Съгласно § 7б, ал.1-2 (нов – ДВ, бр.102 от 2018г., в сила от
1.01.2019г.), през 2019г. пенсиите не се
осъвременяват по чл.100, размерът към 30 юни 2019г. на пенсиите, отпуснати
с начална дата до 31 декември 2018г., се увеличава
от 1 юли 2019г. с процент 5,7, а според § 7в, ал.1 и 3 (нов – ДВ, бр.102 от
2018г., в сила от 1.01.2019г.), пенсиите, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018г., се преизчисляват от 1
юли 2019г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент
за месеците осигурителен стаж, когато
преизчисленият размер на пенсията по ал.1 и размерът на пенсията по § 7б, ал.2
не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
Следва да отчете, че от 1 юли на 2018г. и 2019г.
окончателният размер на пенсиите се определя след сравняване на два размера -
на преизчисления размер с оглед по-високия процент осигурителен стаж и на
размера, получен при директното умножаване на размера на пенсията преди
преизчислението (определен по стария по-нисък процент към 30 юни на съответната
година) със съответен коефициент - 3,8 за 2018г. (3,8 % е стойност,
представляваща размера на увеличение на процента през 2018г., а именно
1,126х3,8%=0,043, съответно 1,126х0,043 = 1,169) и 5,7 за 2019 г., като умножаването с посочените проценти не
е осъвременяване по чл.100 от КСО за 2018г. и 2019г., а е само начин да се
гарантира увеличението на пенсиите през 2018г. и през 2019г. при
преизчисляването им с по-висока тежест на осигурителния стаж - 1,169 (за
2018г.) и 1,2 ( за2019г.) на сто за всяка година осигурителен стаж, и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж.
Въз основа на изложеното следва извода, че приложения при последното преизчисляване на
пенсията на жалбоподателката процент от 1. 35 на сто за всяка година
осигурителен стаж без превръщане, надхвърля
използваните през 2017г. 2018г. и 2019 г. проценти (1.126, 1.169 и 1.2),
като определеният нов размер на пенсията не се преизчислява за периода 2017 - 2019г.
с тези по-ниски проценти, приложими за съответния период, тъй като това ще
доведе до намаляване на определения размер. Фиксираните проценти от 3. 8 за 2018 г и 5. 7 за 2019 г., също не могат
да бъдат приложени към размер определен с по-висока тежест от 1. 35 на сто за
всяка година осигурителен стаж.
Вземането предвид на 3,8 % за 2018г. и 5,7 % за 2019г. при преизчисляването
на пенсията от 25.12.2021г. не е допустимо, тъй като тези проценти са предвидени за гарантирано
увеличение на пенсиите през 2018г. и 2019г. при по-високата тежест на
осигурителния стаж. Ето защо изчисленията, направени от вещото лице, не могат
да се приложат и се явяват неотносими към приетия от законодателя ред за
преизчисляване. Последният ясно е регламентирал, че с тези проценти се умножава
точно определен размер на пенсията - този към 30 юни на съответната година,
определен с по-ниския процент на осигурителния стаж - 1,169 % за 2018г. и 1,2%
за 2019г., като целта е полученият по този начин размер да се сравни с размера,
изчислен с новия процент на осигурителния стаж. Увеличението с 3,8 % касае само
преизчислението от 01.07.2018г. на пенсии с тежест на осигурителния стаж 1,126,
а с 5,7% - само това от 01.07.2019г. на пенсии с тежест на осигурителния стаж
1,169, поради което тези коефициенти не могат да бъдат прилагани по аналогия
при преизчислението на пенсиите от 25.12.2021г., което както вече се каза, е с
по-висока тежест на осигурителния стаж - 1,35.
Следва да се има предвид, че процентите 1,126 за
2017г., на 1,169 за 2018г. и 1,2 за 2019г. по своята същност не представляват
увеличение на пенсията с посочените стойности, а процент, с който се увеличава
процентът за всяка година осигурителен стаж, участващ във формулата за
изчисляване на пенсията. Така например за 2017г. процентът е 1,126, който, като
се увеличи с 3, 8% дава новата стойност за 2018г. – 1,169%. Размерът на
пенсията за 2019г. се формира от стойността ѝ с увеличението с 5,7% или с
1,2 %, в зависимост от това кой е по-благоприятният размер за лицето. С нормата
на § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО
законодателят увеличава процента на тежест на година осигурителен стаж, като
вече го разграничава като стойност – 1,35% за всяка година осигурителен стаж
без превръщане и се запазва в размер на 1,2% за разликата до пълния
осигурителен стаж след превръщането към ІІІ категория труд. В този смисъл, тази
увеличена стойност от 1,35% поглъща в себе си всички предходни увеличения на процента
за всяка година осигурителен стаж, респ. обективно е невъзможно те да бъдат
включени, затова с процесното преизчисляване пенсионният орган не включва
предходни преизчисления с по-нисък процент, а е включил само извършените
осъвременявания на пенсията.
Предвид така изложеното, като е отхвърлил жалбата против
Разпореждане №26221917398/01.01.2022г. административният орган е издал правилно
решение, съответно на материалния закон. В този смисъл, жалбата срещу това
решение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на
делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.М. ***, против Решение
№1012-26-108-1 от 14.03.2022г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата
ѝ срещу Разпореждане №26221917398/01.01.2022г. на ръководител на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание §7е, ал.1
и ал.2 от ПЗР на КСО е преизчислена личната ѝ пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ - Хасково направените
по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: