Присъда по дело №1029/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 4
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Весела Иванова Евстатиева
Дело: 20215300201029
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Пловдив , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела И. Евстатиева
СъдебниЖулиета Борисова
заседатели:Мулетарова
Тереза Венкова Бобчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
и прокурора Димитър Ангелов Молев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Весела И. Евстатиева Наказателно дело от
общ характер № 20215300201029 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. К. К., роден на * в гр. *, обл.Пазарджик,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
живущ в г*, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
26.04.2021 г., в гр. *, обл.Пловдив е дал подкуп – пари в брой на стойност
40,00 лева – банкнота с номинал 10,00 лева със сериен номер БК 3466169;
банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БФ 3409212; банкнота с
номинал 10,00 лв. със сериен номер БТ 2188389; банкнота с номинал 10,00
със сериен номер БН 4781004, на полицейски органи – младши инспектор Р.
И. А. - младши автоконтрольор при група „Охранителна полиция“ при РУ *
при ОДМВР Пловдив и младши инспектор П. И. Н. – старши полицай в група
„Охранителна полиция“ при РУ * при ОДМВР Пловдив, за да не извършат
действие по служба - да не съставят акт за установяване на административно
1
нарушение, съгласно задълженията им по чл.189 ал.1 от ЗДвП и чл.31 т.1 пр.1
от ЗМВР във връзка с извършени нарушения на чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.139,
ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.186, ал.7 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304а
вр. чл. 304 ал.1 вр. чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК го
ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 400 /четиристотин/ лева, като на основание чл.304 от НПК го
признава за НЕВИНЕН да е дал подкуп на длъжностни лица, заемащи
отговорно служебно положение, и го ОПРАВДАВА по първоначалното му
обвинение в този смисъл.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
гореналоженото наказание на подс.Й. К. К. с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК от гореналоженото на подсъдимия
наказание лишаване от свобода ПРИСПАДА времето, през което е бил
задържан за 24 часа по ЗМВР на 26.04.2021г.
ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл. 307а от НК
веществените доказателства: банкнота с номинал 10,00 лева със сериен номер
БК 3466169; банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БФ 3409212;
банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БТ 2188389; банкнота с
номинал 10,00 със сериен номер БН 4781004, намиращи се на съхранение при
домакина на ОДМВР Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД № 317 /2020 г. по описа на ПдОС

Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Й. К. К. за извършено престъпление от общ характер по чл.304а,
вр.чл.304 ал.1 от НК това, че на 26.04.2021 г., в гр. *, обл.Пловдив е дал
подкуп – пари в брой на стойност 40,00 лева – банкнота с номинал 10,00 лева
със сериен номер БК 3466169; банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер
БФ 3409212; банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БТ 2188389;
банкнота с номинал 10,00 със сериен номер БН 4781004, на длъжностни лица,
заемащи отговорно служебно положение – полицейски органи – младши
инспектор Р. И. А. - младши автоконтрольор при група „Охранителна
полиция“ при РУ * при ОДМВР Пловдив и младши инспектор П. И. Н. - –
старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ * при ОДМВР
Пловдив, за да не извършат действие по служба, а именно да не съставят акт
за установяване на административно нарушение, съгласно задълженията им
по чл.189 ал.1 от ЗДвП и чл.31 т.1 пр.1 от ЗМВР във връзка с извършени
нарушения на чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.186, ал.7 от
ЗДвП.
В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. Счита, че
престъплението е извършено виновно от подсъдимия. Намира, че същият
следва да бъде признат за виновен и му се наложат наказания лишаване от
свобода и глоба, ориентирани към минималните размери. Предлага
наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за изпълнение по чл.66 от
НК, с което ще се постигнат целите на чл.36 от НК.
Защитата на подсъдимия е на същото становище, предвид протеклото
съкратено съдебно следствие и признатите факти по обвинителния акт от
страна на подсъдимия, като набляга на добрите характеристични данни и
инцидентността на вменената на подсъдимия инкриминирана проява.
Подсъдимият моли за условно наказание лишаване от свобода, изразява
съжаление за стореното. Той призна всички факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях. Производството протече по реда на Глава 27 от НПК – в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност в производството по Глава 27 от НПК и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Подсъдимият Й. К. К. е роден на * г. в *, българин, български
гражданин, с основно образование, грамотен, неженен, безработен, живущ в
*, неосъждан, с ЕГН **********.
К. притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно
средство № *, кат.В,С,АМ, ТКТ, издадено от ОДМВР Пазарджик. Същият
живеел в *. Там живеел и неговия брат. През месец април 2021 г. двамата
закупили дърва за огрев, които трябвало да се транспортират до гр. *. Поради
това братът на подсъдимия наел товарен автомобил, марка „Волво ФС“ с рег.
№ ****, но превозното средство било в лошо технческо състояни, не било
преминало годишен технически преглед за актуалния период от време, който
включвал и инкриминираната дата. Освен това предното обзорно стъкло било
пукнато. Въпреки това, сутринта на 26.04.2021 г. около 07,30 ч. сутринта
подс. Й.К. потеглил с описания товарен автомобил от гр. * към с. Брягово,
обл. Пловдив, откъдето трябвало да вземе дървата. Около 09,40 ч.
подсъдимият стигнал до гр. *, обл. Пловдив, където предприел движение по
улиците на града.
По това време свидетелите Р. И. А. и П. И. Н., полицаи при РУ - * при
ОД МВР Пловдив, били назначени съгласно месечния график за определяне
на полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на
„Пътен контрол“ в РУ – * за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г.,
утвърден от Началника на РУ - * на 16.03.2021 г., съвместно в наряд като
автопатрул по маршрут № 1 в гр. *, обл. Пловдив. Работната им смяна
започнала в 08,00 ч. сутринта на посочената дата. По време на работната им
смяна свидетелите извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си
характеристики и утвърдените графици и като такива осъществявали дейност
в държавно учреждение – Министерство на вътрешните работи, което
определя и качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б.“А“
от НК. Р.А. заемал длъжността младши инспектор – младши автоконтрольор,
група „Охранителна полиция“ към Полицейско управление *, а свид. П.Н. бил
младши инспектор – старши полицай в група „Охранителна полиция“, пак
там. Свидетелите имали правомощието да констатират със съответните
официални документи извършването на нарушения по транспорта,
регламентирани в ЗДвП и правилника за приложението му.
На посочената дата и в време двамата полицаи се намирали на ул. „*“ в
гр. *, обл. Пловдив. Точно тогава те спрели за проверка водачът на товарния
автомобил „Волво ФС“ с рег. № ****, който се управлявал от обвиняемото
лице. В хода на същата посочените полицаи се легитимирали на Й.К. и му
поискали документите за проверка – неговите и тези на автомобила. Водачът
дал всички необходими документи – СУМПС, талон, както и документите на
автомобила. След запознаването с тях полицаите установили, че превозното
средство, което се управлявало от подсъдимия, не е преминало технически
преглед за периода от време /обикновено едногодишен/, който да включва
2
инкриминираната дата, и че наличните документи удостоверявали
преминаването на такъв преглед, но за изтекъл период от време. След това
свид. Р.А. извършил справка чрез служебния таблет в информационната
система на МВР. Въз основа на същата констатирал, че подс. Й.К. управлявал
превозното средство с неплатени наложени глоби за допуснати от него
предходни нарушения на ЗДвП, в срока на доброволното заплащане. След
това двамата полицаи извършили оглед на товарния автомобил и установили,
че предното му обзорно стъкло е пукнато, което представлявало значителна
техническа неизправност на тази част от превозното средство.
След това свидетелите Р.А. и П.Н. се върнали до служебния лек
автомобил с марка „Шкода“, модел „Рапид“, до която бил спрян товарния
автомобил, описан по-горе. Свид. Н. влезнал в лекия автомобил и седнал на
предната дясна седалка. В същото време свид. А. застанал до предната лява
врата на служебното превозно средство, а до него бил подс. К. и започнал да
съставя акт за установяване на административно нарушение на служебния
таблет. Полицаите обяснили на подсъдимия, че след като установили
описаните по – горе констатации, същите съставлявали административни
нарушения на чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.139, ал.1,т.1 и чл. 186, ал.7 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, както и че поради техническата
неизправност на предното обзорно стъкло, товарният автомобил щял да бъде
спрян от движение.
След като чул това, подсъдимият Й.К. решил да даде имуществен дар на
двамата полицейски служители – пари, за да не изпълнят служебните си
задължения – съставяне на АУАН, респективно, и спиране от движение на
товарния автомобил, който управлявал. Във връзка с това си намерение К. се
обърнал към двамата полицаи и им казал, че не желае да му съставят акт за
установяване на административно нарушение и да се спира от движение
превозното средство, че имало и друг начин да се разберат, и че можел да ги
почерпи и да им даде пари. Двамата полицаи чули това, което казал. Свид.
Р.А. казал на подс. К., че това, което той предлага е противозаконно, и го
предупредил, че ако извърши каквито и да е действия в тази насока, щял да
бъде арестуван. Въпреки това, във връзка с замисленото от него, подсъдимият
извадил от единия джоб на якето, с което бил облечен, четири банкноти с
номинал от по 10 лв.: банкнота с номинал 10,00 лева със сериен номер БК
3466169; банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БФ 3409212;
банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БТ 2188389; банкнота с
номинал 10,00 със сериен номер БН 4781004. После се приближил до
предната лява врата на служебния автомобил „Шкода“, протегнал ръката си, с
която държал банкнотите, през отворения прозорец на предната лява врата на
служебния автомобил и пуснал парите в купето. Въпросните банкноти
паднали на предната лява седалка на лекия автомобил. Свид. Р.А. и П.Н.
забелязали действията на подсъдимия и веднага реагирали. Първият от тях
незабавно уведомил за случая дежурния в ОДЧ, а вторият излезнал от
3
служебния автомобил и поставил белезници на подс.Й.К., като последният
заявил, че много съжалява. Малко по-късно на местопроизшествието бил
извършен оглед на служебния автомобил „Шкода“, при който били иззети
като веществени доказателства четирите банкноти от по 10,00 лв., които се
намирали в него. Подсъдимият К. бил отведен в РУ – *, където е бил
задържан по реда на ЗМВР на същата дата – 26.04.2021год.

Разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК гласи, че в случаите по чл. 372, ал.
4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят. Чл.372 ал.4 от НПК изисква в производството по Глава
27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 НПК съдът да установи, че
самопризнанието се подкрепя от приложените по делото доказателства и да
обяви на страните, че няма да събира доказателства, а ще ползва директно
самопризнанието на подсъдимите. Необходимо и достатъчно условие за
приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК е
надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени
доказателствени средства убедително да потвърждават признатите от
подсъдимите лица фактически обстоятелства. В настоящия случай горе
изложената фактическа обстановка се потвърждава от следните
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство:
От свидетелските показания на свидетелите Р.А. и П.Н. – пряко относно
инкриминираното деяние, като очевидци на стореното от подсъдимия,
косвено от показанията на свид.Г.К. от ангажираните способи за разследване
– оглед на местопроизшествие, от приобщените в хода на досъдебното
производство писмени доказателства - справка съдимост, характеристична
справка, протоколът от посоченото по-горе процесуално–следствено действие
и албум към него, заповед за задържане, копия от заповеди, копия от
длъжностни характеристики, копия от дневници за наряд, копия от месечни
графици, както и от веществените доказателства по делото – четирите броя
банкноти по 10 лв.
Посочените доказателствени източници са непротиворечиви и водят на
безспорна установеност на гореизложената фактическа обстановка и в този
смисъл самопризнанието на подсъдимия не е изолирано, а подкрепено от
ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно производство.
Еднопосочността на цялата доказателствена маса, изведените въз основа на
нея доказателствени факти, признати от подсъдимия и неоспорвани от
страните, прави безпредметен по-детайлния им анализ, поради безспорността
на изложената по-горе установеност на фактите, след констатацията на съда
по чл.372 ал.4 от НПК. Като резултат се установи инкриминираната
деятелност на подсъдимия по обективните и субективни елементи на
4
престъплението по чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 от НК. Следва да се посочи, че
още на досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения в пълен
унисон със заявеното от свидетелите очевидци на деянието, като е изяснил и
причините, поради които е предприел пътуването с процесното технически
неизправно превозно средство.
Поради изложеното, в хода на настоящото наказателно производство
съдът прие, че на 26.04.2021 г., в гр. *, обл.Пловдив е дал подкуп – пари в
брой на стойност 40,00 лева – банкнота с номинал 10,00 лева със сериен
номер БК 3466169; банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БФ
3409212; банкнота с номинал 10,00 лв. със сериен номер БТ 2188389;
банкнота с номинал 10,00 със сериен номер БН 4781004, на полицейски
органи – младши инспектор Р. И. А. - младши автоконтрольор при група
„Охранителна полиция“ при РУ * при ОДМВР Пловдив и младши инспектор
П. И. Н. - – старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ * при
ОДМВР Пловдив, за да не извършат действие по служба, а именно да не
съставят акт за установяване на административно нарушение, съгласно
задълженията им по чл.189 ал.1 от ЗДвП и чл.31 т.1 пр.1 от ЗМВР във връзка
с извършени нарушения на чл.147, ал.1 от ЗДвП, чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП,
чл.186, ал.7 от ЗДвП.
На инкриминираната дата и място подсъдимият е дал подкуп - дар под
формата на пари в размер на 40.00 лева - 4бр./един брой/ банкноти по 10 лева
всяка. Действията му са били насочени към полицейски органи: младши
инспектор Р. И. А. - младши автоконтрольор при група „Охранителна
полиция“ при РУ * при ОДМВР Пловдив и младши инспектор П. И. Н. - –
старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ * при ОДМВР
Пловдив, които са осъществявали проверка на водача на автомобила,
управляван от подсъдимия. Даването на подкупа от последния е било
продиктувано от това, полицаите да не извършат действия по служба,
свързани с осъществяване на контролна дейност по Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и съставяне на актове за установяване на административни
нарушения (АУАН), възложени им по силата на закона чл.189 , ал.1 от
Закона за движение по пътищата, чл.37 ал. 1 б.”Б” от Закона за
административните нарушения и наказания.
Двамата проверяващи полицаи е следвало да съставят на водача
настоящ подсъдим акт за административно нарушение по чл.147, ал.1 от
ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.186, ал.7 от ЗДвП относно техническата
неизправност на ППС, непреминатия технически преглед и незаплатените
предходни глоби с фишове от дееца.
Изпълнени са всички елементи на посоченото престъпление.
Подсъдимият е действал с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици в изпълнителната форма на това престъпление -
дал подкуп.
5
При „даване“ на неследващ се дар /подкуп/ или каквато и да е облага
престъплението е на формално извършване, т.е. при тези хипотези
"активният" подкуп е мислим и без насрещно деяние - длъжностното лице
може да не се приеме предложението за даване на дар или предоставянето на
такъв и това не влияе на довършеността на деянието. Подс.К. първо е
манифестирал намеренията си по даването на подкупа, изваждайки
банкнотите с думите че е имало и друг начин да се разберат и че искал да ги
почерпи, и въпреки предупреждението от полицаите, е предоставил в тяхно
владение инкриминираните банкноти, хвърляйки ги в купето на автомобила.
Тук е без значение за довършеността на деянието, въпросният дар приет ли е
или не. Затова правилно на подсъдимия е вменено довършено деяние, а не
такова останало на фазата на опита /ТР 1/2021г. ОСНК на ВКС, Р 354-2009-І
НО ВКС/. Освен това в думите на дееца при даването на дара несъмнено е
обективирано и дефинирано съдържанието на търсеното поведение от страна
на полицейския орган /в случая - да не извършат нещо по служба/, което е и
пряко свързано със служебните им задължения – конкретно да не бъде
съставен акт на подсъдимия за констатираните нарушения по ЗДвП /Р № 489
от 11.ХI.1970 г. по н. д. № 440/70 г., II н. о./.
Подсъдимият не е извършил престъплението по отношение на
длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение. Съдебната
практика неотклонно е приела, че полицейските органи, на които не са
вменени ръководно-решаващи функции не такива, заемащи отговорно
служебно положение. Същевременно законът в нормата на чл.304а от НК е
диференцирал в отделни хипотези длъжностните лица – обект на подкупа,
като полицейският орган е посочен отделно и извън хипотезата на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Поради
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по
тази първоначална квалификация де деянието.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, предвиденото в закона
наказание е до десет години лишаване от свобода и глоба до 15 000 лева, като
законодателят е предвидил широки граници на това престъпление, с
предвиден висок максимум, тъй като е насочено против дейността на
държавните органи и лица, осъществяващи публични функции, като в случая
подкупът е бил предназначен за полицейски орган.
Съставът на съда, постановил присъдата намери, че наказанията на
подсъдимия следва да се определят към минималната граница. Отчете се
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, макар и при наличие на противообществени прояви в
миналото, признание на вината още на фазата на досъдебното производство,
преди вземането на решение за провеждане на съкратено съдебно следствие
по т.2 на чл.371 от НПК, даване на обяснения, безспорно подпомагащи
6
разследването по делото и разкриването на обективната истина в съвсем
началния етап на процеса. От друга страна съдът отчете упоритостта при
извършване на деянието, описано по-горе. Поради изложеното, за поправяне
и превъзпитание на извършителя, настоящит състав на съда прие, че
наказанията следва да са ориентирани към, но над минималните размери. По
този начин, съдът определи с присъдата наказание за подсъдимия ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 400 лева.
Последната представлява 10 пъти завишаване на дадения подкуп, и
същевременно е под минималната работна заплата за страната, като по този
начин е съобразена и с имуществено състояние на дееца и липсата на трудова
ангажираност понастоящем. Така наложените наказания представляват
справедливият комплекс от санкции, който следва да се наложи на
подсъдимия съгласно чл.54 вр. чл.57 ал.2 от НК. Наказанието лишаване от
свобода съдът редуцира с 1/3 съгласно нормата на чл.58а ал.1 от НК и то се
равнява на ОСЕМ МЕСЕЦА, а за глобата е налице изричната забрана за
намаляването й съгласно чл.58а ал.5 от НК.
Съдът намери, че за целите на индивидуалната и на генералната
превенция институтът на чл.66 от НК е напълно приложим по отношение на
подс.К.. Както се посочи по-горе, престъплението е с висока степен на
обществена опасност, но личността на подсъдимия до момента на деянието не
разкрива висока такава. Не се налага изолирането му от обществото с цел
неговото поправяне, който процес според съда е започнал още след
стартиране на настоящото производство след осъзнаване на стореното от
дееца и изразеното от него искрено съжаление и разкаяние за действията му
още при задържането му. Поради това съдът определи тригодишен
изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила, с което отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът намери, че следва да приспадне
времето, през което подсъдимият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на
26,04.2021г.
Съдът при постановяване на присъдата намери, че след влизането й в
сила следва на основание чл. 307а от НК следва да се отнемат в полза на
Държавата веществените доказателства, като предмет на престъплението - 4
броя банкноти с номинал от по 10 /десет/ лева всяка, оставени на съхранение
при домакина на ОДМВР Пловдив.
Не са направени разноски в хода на наказателното производство.

Председател на състава, постановил присъдата:
7
Съобщи за изтекли лични данни