ПРОТОКОЛ
№ 3923
гр. София, 16.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. А. К.
при участието на секретаря Й.К. Д.
и прокурора В. П. Анг.
Сложи за разглеждане докладваното от Г. А. К. Частно наказателно дело №
20221110203328 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ КР. В. ГР. - редовно уведомен, доведен от Ареста на
НСлС, се явява. За него се явява адв. К.Д., упълномощен защитник от ДП, с
пълномощно на лист 100, том II.
ЗАЩИТАТА: Запознат съм с делото и мога да поема защитата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм адв. Д. да ме защитава по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
ОБВИНЯЕМИЯ:
КР. В. ГР., на 29 г., роден на ****** г. в гр. София, българин, български
гражданин, постоянен адрес в гр. София, ж,к, М., бл., вх., ет. , ап. , живущ в
гр. Н. И., кв. К., ул. Н. № , неженен, средно образование, работещ, ЕГН:
**********, осъждан. /Самоличността снета по данни на обвиняемия и въз
основа на лична карта/
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия по настоящото производство.
1
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата, които имам в настоящото
производство. Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата. Нямам доказателствени
искания. Не желая да давам обяснения.
ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля да оставите без
уважение молбата.
Съдът на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА ПРИЛОЖЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Считаме, че делото е изяснено от фактическа
страна.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните и по силата на
служебното начало констатира, че делото е изяснено от фактическа страна,
поради което,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ЗАЩИТАТА: Поддържам изцяло молбата, с която съм направил искане
за изменение на мярката за неотклонение на моя подзащитен от задържане
под стража в друга по-лека. В условията на арест той е поставен повече от два
месеца, считам че след изминалия период от време проведеното разследване
и събраните доказателства, към настоящия момент не са налице
реализираните законодателни опасности от укриване и от извършване на
престъпление. Действително спрямо моя подзащитен е повдигнато
2
обвинение, което е наказуемо с лишаване от свобода. Запознавайки се с
материалите по делото на този етап от производството и събраните
доказателства, аз няма да оспорвам пред съда наличието на обоснованото
предположение, макар че на този етап от развитието на делото и в
производството по чл. 65 от НК, законодателят не борави с термина
обосновано предположение, но ако мога да обобщя: налични са данни за
съпричастност на моя подзащитен в извършване на деянието, за което е
ангажирана наказателната му отговорност. Съвсем накратко ще се спра - това
са показанията на самия пострадал, на други разпитани по делото свидетели,
на протоколи за претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване,
така че не оспорвам. Моля ви обаче по анализа на доказателствената
съвкупност, късаеща участието на моя подзащитен да вземете предвид, че по
делото след като се е укривал дълго време е задържан другия съизвършител, а
именно лицето К. Я., като по данни от делото се вижда, че същият е имал
значително идейно участие в извършването на престъплението. Укрил се е от
наказателното преследване и независимо от възрастта си, той е непълнолетен,
съдебното му минало е обременено с четири присъди, като всичките са за
деяния по чл. 195 от НК. В същото време и съгласно практиката на
съдилищата, включително и практиката на европейския съд, мярката за
неотклонение не може да продължава неограничено във времето в най-
тежкия й характер и дори с текстът от нашия НПК е въведена норма, в която
е посочено, че при отпадането на опасностите, същата следва да бъде
изменена в по-лека. По отношение на укриване, нито от първоинстанционен
районен съд, нито от въззивния градски съд са отчели наличието на такава
опасност и затова съм отразил, че моя подзащитен е свързан трайно с гр.
София по местожителство и по този начин е налична една трайна връзка и то
създадена преди неговото задържане. Населеното място, в което живее,
пребивава и работи и района на съда където ще се осъществи наказателното
производство съвпадат, поради тази причина считам, че опасност от укриване
не е налична. По отношение на опасността от извършване на престъпление в
момента на взимане на най-тежката мярка за неотклонение, съдът тогава е
отчет, че обвинението е за деяние, което е извършено в срока на условна
присъда, наложена за друго деяния по чл. 343б от НК, тогава при
първоначална преценка е приел, че има опасност да извърши друго
престъпление. Моля да отчетете възможната степен, че К.Г., освен деяние по
3
чл. 343б от НК, при него липсва каквато и да е предшестваща криминална
история. Моля ви обсъждайки липсата на такава опасност, да отчетете
процесуалното му поведение към настоящия момент, но от разпита на А. Й.,
полицай от СДВР от 06.01.2022 г. по несъмнен начин, макар да не е посочено,
моя подзащитен е съдействал на органите на реда, моят подзащитен е
посочил мястото, където в последствие е бил намерен PS4. Моля ви когато
преценявате наличието на тази опасност, да имате предвид и приложените
медицински документи, има изготвена СПЕ, но в нея не са намерили
отражение документи, които бяха представени по-рано и от които е видно, че
този млад човек на практика е инвалидизиран от дете, с тежки увреждания,
като решението на Телк комисията е 90% нетрудоспособност. Считам, че към
настоящия момент не се установяват трайно установени престъпни навици. В
тази насока искам само да насоча вашето внимание към съдебната практика
на европейския съд, при който в редица дела е посочено, че тежестта на
обвинението и приоритет на обществените нужди на презумпцията за
невиновност биха могли да бъдат дадени, при първоначално взимане на
мярката, но в никакъв случай това не може да бъде против за нейното
неограничено продължаване във времето. Тази тежест може да послужи само
за краткотрайно задържане. Приключвам с това, че няма съдебна система,
включително българската, която да споделя разбирането, че мярка за
неотклонение - задържане под стража следва да е неограничено и че същото
може да бъде средство за събиране на доказателства. Съгласно решение №1
от 2002 г. на ВКС, единственото значимо е какви са фактите и наличие на
опасностите от укриване и от извършване на престъпление, към момента на
това обсъждане, съобразено с всички други факти по делото, а именно по
изложените аргументи, ако споделите тези доводи, ще ви моля да измените
мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Считам, че по
никакъв начин да затрудни наказателното производство, поради което ще ви
моля за определение в тази посока. Това наказателно постановление, считам
да приключи със споразумение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са отпаднали предпоставките за
наличие за мярка за неотклонение – задържане под стража на конкретния
обвиняем и това е така, поради следните съображения: доколкото считам, че е
безспорно установено към момента авторството на деянието, ще се спра само
на опасността обвиняемия да извърши престъплението при отмяна на мярката
4
за неотклонение. Считам, че факта, че той е извършил настоящото деяние по-
малко от година след като е бил осъден на лишаване от свобода, което
наказание е било по чл. 66 от НК сочи, че превантивния и възпиращ ефект на
предишното осъждане не е постигнат с предишната присъда. Очевидно
навиците на обвиняемия са насочили отново към осъществяване на
престъпната дейност, като настоящото деяние дори и е по-тежко. На първо
място по-тежко наказуемо, на второ място характера на извършването му
завещава степента на обществената опасност на същото, тъй като грабежа е
извършен с прекомерна и несъответна сила и жестокост спрямо жертвата,
съобразено с възможността вещите да бъдат отнети по-много по-лек начин,
без да са причинени вреди срещу личността на пострадалия. Считам, че
срокът за задържане към момента е разумен и съгласно закона, и съгласно
практиката на българските съдилища - два месеца задържане под стража е
четирикратно по-ниско от законовия срок и няма основание за ревизиране на
мярката за неотклонение към момента. Не са налице някакви основателни
съмнения затова, че здравословното състояние на обвиняемия не позволява
пребиваването му ареста. В ареста е осигурена медицинска помощ за лицата,
които са с мярка за неотклонение - задържане под стража и при наличие от
необходимост от лечение или някаква специализирана помощ, наблюдаващия
прокурор се уведомява незабавно. Такова уведомление до наблюдаващия
прокурор не е постъпило до момента. Поради тези съображения считам, че
към момента мярката за неотклонение – Задържане по стража не трябва да
бъде изменяна.
ЗАЩИТАТА: Становището на прокурора, че срокът е бил разумен,
означава, че едно лице стои в ареста до момента, в който срока стане
неразумен, но една мярка за отклонение има определена процесуална
функция, тя не е предварително наказание, за да държим някой в ареста
докато стане срока неразумен. На следващо място като вкарат някой в ареста,
той се разболява, в конкретния случай нито аз, нито моя клиент
злоупотребяваме в тази насока, за да чакаме влошаване на здравословното му
състояние с оглед следващо изменение на мярката за неотклонение. По
отношение за начина на извършване на престъплението – не знам какво има
предвид прокурора по-леки действия от страна на извършителите за отнемане
на вещите, но на мен ми прави впечатление, че има изготвена експертиза-
справка на пострадалото момче, в която е написано, че има сълзене на очите,
5
от носа, отоци, които очевидно са от използване на лютив спрей от другия
обвиняем по делото и в крайна заключението на експертизата е за лека
телесна повреда. На последно място обсъждайки мярката за неотклонение, в
крайна сметка нашето НПК, предвижда много ефективни възможности за
контрол, включително и със следващата по-тежест мярка за неотклонение,
която се явява домашен арест, която пак е вид задържане. Поради тази
причина, още веднъж ще помоля за изменение на мярката.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам становището на моя защитник.
Здравословното ми състояние е от малък, последствие от катастрофа. По-
трудно си движа едната ръка и единия крак, те са ми по-слабо развити като
цяло. Когато си изкълчих глезена ми беше указана медицинска помощ в
ареста. Не съм искал мед помощ, която да ми е била отказана.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯ: Искам по-лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ след съвещание и като съобрази становището на страните и
събраните и приложените в хода на ДП доказателства и материали, намира за
установено следното: Производството е по реда на чл. 65 от НПК, като
същото е инициирано по молба на защитника на обв. КР. В. ГР. с искане за
изменение на МНО от Задържане под стража в по-лека такава.
В производството по чл. 65 от НПК, СЪДЪТ следва на база събраните в
хода на ДП доказателствени материали, след извършване на цялостната им
преценка, да прецени отново законността на задържането – налице ли е
обосновано предположение за извършено престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода, има ли реална опасност от укриване на дееца или от
извършване на престъпление, както и дали не са настъпили други
обстоятелства, които да налагат ревизиране на взетата мярка за неотклонение
или да водят до нейната отмяна, в това число и влошаване на здравословното
състояние на обвиняемия или неразумен срок на задържане.
В настоящото производство следва въз основа на доказателствата,
събрани до момента, при най-общ поглед или както казва ЕС за правата на
човека /ЕСПЧ/, на пръв поглед /prima facie/, да се направи заключение, което
да представлява разумен извод, едно предположение, че обвиняемият е
6
съпричастен към деянието, за което е обвинен. Това заключение и съдебния
акт по настоящото дело не може да предпостави и да предреши крайния
съдебен акт, който е присъда и с който (за разлика от настоящото
производство) след провеждането на съдебно производство съдът се
произнася по вината на обвиняемия и дали същата е категорично доказана. За
да бъде постановена осъдителна присъда доказателственият стандарт е
изключително висок и там следва да бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин, изключващ всякаква друга възможност, обвиняемото
лице да е извършило престъпление. В настоящото производство такава
категоричност не може да бъде изследвана, а както вече се посочи е
необходимо да бъде направен само един вероятностен извод за съпричастност
на обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност.
По преценка на настоящия съдебен състав и от събраните до момента
доказателства, би могло да бъде изведено наличието на обосновано
подозрение за съпричастност на обвиняемия по престъплението, към което е
привлечен наказателна отговорност, а именно грабеж извършен в съучастие
на друго лице, което престъпление е наказуемо с лишаване от свобода от 3 до
10 години. Това обосновано подозрение се извежда от показанията на
пострадалия М. М., който подробно е описал как е протекло
инкриминираното деяние, че същото е било извършено от две лица, които са
го транспортирали като неофициално такси и в един момент от
осъществяване на превозната дейност единия от обвиняемите и по-конкретно
К.Г. е спрял колата, насочил е спрей към пострадалия, напръскал го е с него.
След това пострадалия е бил заплашен с пистолет и след това са му отнети
чрез използване на принуда вещите, с които той е разполагат – телефон,
портфейл и PS4 с джойстици към него. В този смисъл са и показанията на
приятеля на пострадалия Д. И., на когото същия е разказал за това, което се е
случило, а авторството за целите на настоящото производство се установяват
от извършените разпознавания. В посочения смисъл до известна степен са и
обяснения на обвиняемия, в които той не отрича, че е бил на тази ситуация,
поради това за съда е налице наличие на обосновано подозрение за
съпричастност на обвиняемия. Изготвена е съдебно-оценителна експертиза,
която е дала заключение за стойността на инкриминираните вещи, както и
съдебно-психиатрична експертиза, която е констатирала вменяемостта на
7
онвиняемия.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
наличие на реална опасност от извършване на престъпление и тя се извежда
поне на две основания – първото е обремененото съдебно минало на
обвиняемия, които е извършил в твърдяното престъпление в рамките на
изпитателния срок по предходно осъждане. Степента на обществена опасност
на дееца, в конкретния случай се извежда и от механизма на твърдяното
престъпление, а именно извършването на съучастническа дейност със
сравнително доста интензивна принуда, с използване на спрей за
самозащитата, с използване на оръжие, което е изглеждало като огнестрелно.
Всичко това завишава степента на обществена опасност, както на твърдяното
деяние, така и на дееца и сочи на налична реална опасност от извършване на
престъпление.
По отношение на възражението на защитата, затова чия дейност е била
по интензивна и кой от съучастниците има по-голям принос, следва да се
отбележи, че това е въпрос по съществото на делото и има значение за
определяне на наказанието, ако разбира се обвинителен акт бъде внесен в
съда и съдът постанови присъда, но за целите на настоящото производство
следва да се отбележи, че дейността на двамата съучастници не може да бъде
разграничавана изкуствено и отделяне на действията на всеки от
съучастниците, тоест тя е била така преплетена, ползвала всеки от
съучастниците и го е улеснила в довършването на престъплението.
Действително тежестта на обвинението може да бъде съобразявано само при
първоначалната преценка за вземане на мярката за неотклонение. Това са
презумпциите предвидени в чл. 63 от НПК, в случая обаче съда обосновава
опасността не въз основа на презумпция, а въз основа на събраната по делото
доказателствена маса.
По отношение на периода на задържане, същият към настоящия момент
е по-малко от два месеца, което сочи, че той е в рамките на
законноустановения срок, а освен това е и в рамките на разумния срок на
задържането. Тъй като досъдебното производство се развива своевременно и
ритмично, по него се събират необходимите доказателства, събрани са редица
доказателства, поради което по преценка на настоящата инстанция
разследването не е загубило темпо и следователно срока е в рамките на
8
разумния, и само на това основание не се налага ревизиране на мярката за
неотклонение.
По отношение на представената медицинска документация и
имплицитно съдържащото се и изрично до някъде изразено искане от страна
на защитата за ревизиране на мярката за неотклонение на това основание,
съдът счита, че по делото не са налице данни обвиняемия да е поискал
медицинска помощ и такава да не му е оказана. Липсват оплаквания от
неговото здравословно състояние. От твърденията на самия обвиняем в ареста
му е указвана медицинска помощ, от каквато той е имал нужда и това
неговото желание не е останало неудовлетворено. На следващо място
медицинската документация е с много голям период от време на отдалеченост
от настоящия момент, последните документи са от 2008 година и от тях не
изглежда, че престоя на обвиняемия в условията на следствения арест са
несъвместими със здравословното му състояние. При всички положения е
видно, че липсват оплаквания от спешен характер за здравословното
състояние на обвиняемия. Ето защо съдът на този етап отхвърля това искане
за изменение на мярката за неотклонение. Като органите на досъдебното
производство следва да назначат експертиза, която да отговори на тези
задачи. След като извърши личен преглед на обвиняемия и след като се
запознае с релевантната медицинска документация, вещото лице следва да
отговори дали здравословното състояния на обвиняемия е съвместимо с
престоя му в следствения арест.
СЪДЪТ съобразявайки целите на мерките за неотклонение, предвидени
в чл. 57 от НПК, намира, че единствената адекватна мярка по отношение на
обвиняемия би могла да бъде Задържане под стража.
Ето защо молбата на защитата не следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 65, ал. 5 и ал. 7 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д., упълномощен
защитник на обв. КР. В. ГР. , ЕГН: ********** за изменение на мярката за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по ДП № 19/2022 г. на 08 РУП
СДВР, пр.пр. 2015/2022 г. по описа на СРП.
9
Определението подлежи на жалба или протест в 3-дневен срок пред
Софийски градски съд.
В случай на жалба или протест, насрочвам делото пред Софийски
градски съд за 29.03.2022 г. от 10:00 ч. , за която дата и час страните
уведомени от днес.
Да се уведоми началника на Следствения арест, който да осигури
присъствието на подсъдимия за разглеждане на делото пред висшата
инстанция.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.00 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10