№ 153
гр. Несебър, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Д.Д.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Д.Д. Гражданско дело № 20242150101337 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по искова молба на Д. И. И. срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника следните парични вземания: сумата 809.89 лева, представляваща главница; сумата
от 144.16 лева, начислена като законна лихва (надбавка); сумата от 75.69 лева мораторна
лихва за периода от 05.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; 125.00 лева разноски по делото: 25.00 лева
държавна такса и 100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, за които е издаден
изпълнителен лист от 10.08.2012 г. по гр.д. № 18284/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, предмет на изпълнително дело №20128410412020/2012 по описа на ЧСИ Н.М. с район
на действие СГС, рег. № 841.
В исковата молба се твърди, че процесните парични вземания не се дължат от ищеца,
тъй като са погасени по давност, като се излагат подробни съображения. По същество се
моли за уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски.
Ответникът е депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва
основателността на предявения иск. Изразява подробни аргументи относно това, че
вземанията, предмет на изп.дело не са погасени по давност. По същество се моли за
отхвърляне на претенцията. Претентират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален
представител, чрез когото поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Претендира
разноски. Ответникът не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което
поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на предявения иск.
1
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно изпълнителен лист от 10.08.2012 г., издаден по гр.д. № 18284/2012 г. по
описа на СРС ищецът се осъжда да заплати следните парични вземания: сумата 809.89 лева,
представляваща главница; сумата от 144.16 лева, начислена като законна лихва (надбавка);
сумата от 75.69 лева мораторна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; 125.00 лева
разноски по делото: 25.00 лева държавна такса и 100.00 лева възнаграждение за
юрисконсулт.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установеното
вземане е пет години.
По делото няма спор, че въз основа на издадения изпълнителен лист се образува
изпълнително дело №20128410412020/2012 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС,
рег. № 841.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД гласи, че течащата в полза на длъжника
погасителна давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съдебната практика е в смисъл, че давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като например:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ – в този смисъл ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От анализа на съдебната практика, следва изводът, че за да се прекъсне давността е
нужно да са предприети конкретни действия по принудително изпълнение от органа по
изпълнението в рамките на определен изпълнителен способ – с оглед конкретиката на
делото, тава са например налагане на запор върху вземане на длъжника към трети лица
(напр. банкова сметка на длъжника в кредитна институция); извършване на опис на вещ и
оценка с оглед предприет принудителен способ – публична продан и др.
В случая, последните предприети действия по принудително изпълнение по
образуваното изпълнително дело се изразяват в налагане на запор върху банкови сметки на
ищеца, като за дата на действието следва да се приеме изходящата дата от деловодната
система на съдебния изпълнител – 07.06.2017 г. Това е и последното валидно предприето
принудително действие.
Насрочването на опис на движимите вещи на ищеца от страна на съдебния
изпълнител с разпореждане от 04.07.2019 г., не може да се приеме за надлежно действие,
което да прекъсне течащата погасителна давност, тъй като: първо-насроченият опис не се
2
изпълнява, поради това, че взискателят не е внесъл на дължимата авансова такса, тоест
описът не се извършва, поради бездействието на взискателя – в този смисъл е и Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС; второ-няма каквито и да е
удостоверителни документи, издадени от органа по изпълнението, в които да се отразява, че
адресът на длъжника е посетен на място и че описът не е могъл да се извърши, поради това,
че не е осигурен достъп до имота; трето-не е уведомен и компетентен съдебен изпълнител от
съответния съдебен район, на който се намира адреса на длъжника, който да предприеме
действия в изпълнение на насрочения опис. Следва да се спомене и че по изпълнителното
дело не са извършени каквито и да е справки по установяване на всички възможни адреси на
длъжника, включително за регистрирани трудови договори, с оглед евентуалното му
откриване и призоваване за насрочения опис.
Ето защо, съдът приема, че насроченият с разпореждане от 04.07.2019 г. опис е само
формален и не може да се приеме за действие, с което се прекъсва давността.
Постъпилите след 04.07.2019 г. искания от взискателя за налагане на запор върху
открити банкови сметки на длъжника не прекъсват давността, тъй като запор вече е наложен
от съдебния изпълнител с множество запорни съобщения от 08.07.2014 г. до всички банкови
институции.
Погасителната давност за принудително събиране на вземанията е изтекла на
05.07.2024 г., поради което предявеният иск следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от
ответника разноски в общ размер на 562.13 лева. Разноските на ответника остават за негова
сметка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. И. И.,
ЕГН:********** с адрес: гр. П., ул. „П.Т.“ № ***, ет. **** НЕ ДЪЛЖИ на „К.И.И. БГ“,
ЕИК:******** с адрес: гр. София, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „******“, ет. 2 следните
парични вземания, поради погасяването им по давност: сумата 809.89 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва за периода от 11.04.2012 г. до изплащане на вземането;
сумата от 144.16 лева, начислена като законна лихва (надбавка); сумата от 75.69 лева
мораторна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 28.03.2012 г.; 125.00 лева разноски по делото:
25.00 лева държавна такса и 100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, за които е издаден
изпълнителен лист от 10.08.2012 г. по гр.д. № 18284/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, предмет на изпълнително дело №20128410412020/2012 по описа на ЧСИ Н.М. с район
на действие СГС, рег. № 841.
ОСЪЖДА „К.И.И. БГ“, ЕИК:******** с адрес: гр. София, бул. „П.В.“ № 21, Бизнес
3
център „******“, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. И., ЕГН:********** с адрес: гр. П., ул. „П.Т.“
№ ***, ет. **** сумата от 562.13 (петстотин шестдесет и два лева и тринадесет
стотинки) лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4