Р Е Ш Е Н И Е № .......
гр. София, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-А
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Симова в. гр. д. № 11981 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 346087 от
23.02.2018 г., постановено по гр. дело № 16910/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 74-ти състав, поправено с Решение № 400361 от 04.05.2018
г., постановено по гр. дело № 16910/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
ІІ-ро ГО, 74-ти състав, предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците Д.В.В. и В.П.В.
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени изцяло, като исковата
претенция срещу ответника В.П.В. е уважена за ¼ от сумата от 260,46 лв.
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 29.11.2016 г. до
изплащане на вземането, и ¼ от сумата от 35,69 лв., представляваща лихва
за периода от 31.12.2013 г. до 21.11.2016 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 68650/2016 г. по описа на СРС, като исковете са
отхвърлени за разликата до пълния предявен размер, като са отхвърлени и
исковете срещу ответницата И.П.В. като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Срещу така постановеното
решение в законоустановения срок за постъпили три въззивни жалби – жалба от
ответниците в първоинстанционното производство Д.В.В. и В.П.В., чрез Б.М.В.,
действаща като техен процесуален представител,
в която е отправено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като се
съобразят доводите, изложени в жалбите на Д.В.В. и В.П.В., както и две отделни
въззивни жалби лично от Д.В.В. и В.П.В., с идентично съдържание и с подробно
изложени в тях съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради
нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответниците, както и че исковете
са недоказани по основание и размер. В жалбите не са отправени доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД.
В молба, депозирана преди съдебното заседание пред въззивна инстанция
въззиваемата страна претендира разноски.
В частта, в която исковете са
отхвърлени, не е постъпила въззивна жалба, поради това в тази част решението е
влязло в сила.
Въззивната жалба е подадена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от субекти с правен интерес и в
законоустановения двуседмичен срок.
Софийски градски съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от страни с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и след заплащане на дължимата държавна такса, поради което същите
са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част. Относно
релевираните в подадените жалби доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт, въззивният съд намира следното:
От фактическа страна:
От
приложения по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по наследство и съдебна делба № 7, том I, рег. № 754, дело № 20 от
20.07.2000 г. се установява, че ответникът В.П.В. е собственик на ¼
ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, а ½ ид.ч. от същия е била притежание на З.Б.Х.
към момента на съставяне на нотариалния акт. С последваща разпоредителна
сделка, обективирана в приложен по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 50, том V,
рег. № 15280, дело № 813 от 30.05.2008 г. З.Б.Х. е дарила на внучка си –
ответницата по делото Д.В.В., собствената си ½ ид.ч. от процесния имот.
От приложените доказателства следователно се установява принадлежността на
правото на собственост от страна на ответниците върху процесния топлоснабден
имот при твърдените от ищеца квоти в съсобствеността.
По
делото са приложени съобщения към фактури, издадени за имота с посочения в
заявлението и исковата молба абонатен номер 142161 с посочени като дължими суми
за процесния период.
За
установяване на спорни по делото обстоятелства, свързани с реалната доставка до
имота на ответниците на топлинна енергия, нейното количество и стойност по
делото е изготвена съдебно-техническа експертиза. Същото е дадено от компетентно
вещо лице, с притежавани специални знания в науката топлотехника, обосновано е,
като експертът е дал категоричен отговор на поставените му въпроси, предвид
което и настоящият съдебен състав, при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира изцяло. Вещото лице изяснява, че
отчитането на топлинната енергия от общия топломер в абонатната станция е
извършвано в съответствие с нормативната уредба, като технологичните разходи за
абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното дружество.
Установило е също, че през процесния период дяловото разпределение е
осъществявано от дружеството „Т.с.“ ЕООД, като по време на извършените отчети
са попълнени документи за главен отчет. В процесното жилище и за релевирания в
исковата молба период всички отоплителни тела са били демонтирани и няма
изчислена топлинна енергия за отопление на имота, както и не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището
са демонтирани. Сградата не е захранена с топлинна енергия за БГВ. Не е
начислявана и такса мощност. Сумите са начислявани за отопление на сградна
инсталация и имот и са в размер на
260,44 лв., като от първоначално начислената по фактури сума в размер на 314,47
лв. след изравнителни сметки са приспаднати 54,03 лв. В така дължимата сума не
са включвани суми за предходни периоди, както и лихви върху тях. Вещото лице е посочило още, че топломерът е
преминал метрологична проверка пред 2-годишен период, като при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът
приема за обосновано и поради това кредитира, се установява каква част от
начислената топлинна енергия за процесния период е останала незаплатена. Вещото
лице е посочило, че за процесния период не са отразени плащания по фактури.
Посочено е, че сумата, начислена в счетоводството на ищеца като главница за
доставена топлинна енергия е в размер на 260,46 лв., а сумата за лихва върху
посочената главница е в размер на 35,69 лв.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за
установяване дължимостта на сума за главница, представляваща стойността на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 – 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва за периода от 29.11.2016 г. до изплащане на вземането, и сума
за обезщетение за забава върху главницата, начислена за период от 31.12.2013 г.
до 21.11.2016 г. Дължимостта
на сумите „Т.С.“ ЕАД претендира от ответниците при условията на разделност, съответно
при квоти от ½ за ответницата Д.В.В. и по ¼ за ответниците И.П.В.
и В.П.В., но предвид влизане в сила на решението по отношение на И.П.В.,
исковата претенция срещу нея не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. В исковата молба са посочени конкретните размери спрямо всеки от
ответниците, като от В.П.В. се претендират сумите от 65,11 лв., представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2013 г. – м. 04.2016 г., 9,36 лв.
– мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.12.2013 г. – 21.11.2016 г.,
4,42 лв. – такса за разпределение за периода от м. 11.2013 г. – м. 04.2013 г.,
както и 0,78 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.12.2013 г. –
21.11.2016 г., а срещу ответницата Д.В.В. се претендират сумите от 130,22 лв., представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода м.11.2013 г. – м. 04.2016 г., 18,72 лв. – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 31.12.2013 г. – 21.11.2016 г., 8,84 лв. –
такса за разпределение за периода от м. 11.2013 г. – м. 04.2013 г., както и
1,56 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.12.2013 г. –
21.11.2016 г. Предвид изхода на спора пред първоинстанционния съд и с оглед
диспозитивното начало, предмет на настоящото производство се явява дължимостта
на сумите от 65,11 лв. за главница и 8,92 лв. за мораторна лихва, дължими от В.П.В.,
както и на сумите от 130,22 лв. за главница и 17,84 лв. за мораторна лихва,
дължими от Д.В.В.. Така посочените суми са изчислени на база посочения общ дължим
размер и съобразно твърдените и доказани квоти на ответниците в съсобствеността.
За уважаването
на предявената главна искова претенция с посоченото правно основание ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие
на следните предпоставки, а именно наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители на топлинна енергия
през процесния период, използването от
тях на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и
изискуемостта на претендираното вземане.
Действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, и по-конкретно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че всички собственици и титуляри на ограничено вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от ДКЕВР /към настоящия момент – КЕВР/, които
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото
по делото няма твърдения, нито данни ответниците да са упражнили правото си на
възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се
заключи, че приетите от „Т.С." ЕАД и одобрени от комисията общи условия за
процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са
обвързващи за тях. Явно е, следователно, противно на твърденията, изложени от
въззивниците, че между страните е доказано принципното съществуване на
облигационно правоотношение. То произтича от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ
ответниците, като потребители на топлинна енергия, дължат заплащането на цената
на отдадената за собствения им недвижим имот такава.
Обстоятелството,
че през процесния период до жилището на ответниците е доставяна топлинна
енергия и нейният обем и стойност в случая се доказват от събраните по делото
доказателства, и в частност – от изготвената съдебно-техническа експертиза. Ответниците
не са представили доказателства, установяващи плащането на претендираните суми,
а и наличието на такива не е констатирано от вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. Предвид заключенията по така изслушаните
експертизи следва да се приеме, че ответникът В.П.В. дължи ¼, а
ответницата Д.В.В. дължи ½ от сумата
в размер на 260,46
лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 29.11.2016 г. до изплащане
на вземането.
По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е било да докаже наличието на главно
парично задължение и настъпването на неговата изискуемост, а в тежест на
ответниците – да докажат плащане. В жалбите не са изложени самостоятелни доводи
за неправилност на решението в частта за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва, поради което решението в тази част следва да бъде
потвърдено относно дължимостта от В.П.В. и Д.В.В. съответно на ¼ и
½ от сумата от 35,69 лв., представляваща лихва за периода от 31.12.2013
г. до 21.11.2016 г.
Съобразно гореизложените
аргументи настоящата инстанция намира, че В.П.В. дължи сумата от 65,11 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.11.2013 – 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва за периода от 29.11.2016 г. до изплащане на вземането и сумата
от 8,92 лв., представляваща лихва за периода от 31.12.2013 г. до 21.11.2016 г.,
а ответницата Д.В.В. дължи сумата от 130,22 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.11.2013 – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за
периода от 29.11.2016 г. до изплащане на вземането и сумата от 17,84 лв., представляваща
лихва за периода от 31.12.2013 г. до 21.11.2016 г. Първоинстанционното решение
се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода
на спора разноски за настоящото производство поначало се дължат в полза на
въззиваемата страна, която претендира такива. По делото обаче не е представен
отговор на въззивната жалба, като въззиваемото дружество не е взело участие в
проведеното открито съдебно заседание, поради което настоящата инстанция
намира, че не следва да му бъдат присъждани разноски за производството пред
въззивния съд.
Така
постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената
на предявения иск
По изложените
съображения, Софийски градски съд, IІ-А въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 346087 от 23.02.2018 г., постановено по гр. дело № 16910/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІ-ро ГО, 74-ти състав, поправено с Решение № 400361 от
04.05.2018 г., постановено по гр. дело № 16910/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІ-ро ГО, 74-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.