РЕШЕНИЕ
Номер 3330 04.11.2016
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На десети октомври, две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1665 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от К.Г. против Р.Х., в качеството й на законен представител на малолетния И. Г., с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за това да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумата от 6180 лева- издръжка за малолетното им дете И. Г. за периода 18.02.2010г.- 30.12.2015г., както и сумата от 192,07 лева- законни лихви върху издръжката.
Ответницата оспорва иска като неоснователен.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че с решение с решение № 2274/13.06.2011г. по гр.д.№ 3492/2011г. на ПРС, ХІХ гр.с. е осъден да заплаща на с. си И. Г. издръжка в размер от 90 лева месечно. По същото време той бил заминал на работа във Ф... Въз основа на решението бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано горепосоченото изпълнително дело. За решението и изпълнителния лист ищецът научил през месец декември 2015г., когато бил призован в полицията да даде обяснения, защо не е плащал издръжка на с. си. Същевременно той научил, че през горепосочения период 18.02.2010г.- 30.12.2015г. м. на детето Р.Х. не полагала грижи за него и то въобще не е живяло при нея, защото й е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, а впоследствие с присъда от 05.04.2011г. й е било наложено наказания лишаване от свобода за срок от шест години. Ответницата твърди, че за детето се е грижила нейната м., а ответникът напълно се бил дезинтересирал от него, като не полагал нито лични нито материални грижи. Поради това тя счита, че той дължи изпълнение на задължението си по решението, с което е осъден да заплаща издръжка.
Съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен по следните съображения: Задължението за заплащане на издръжка, присъдена с влязло в сила съдебно решение, не отпада автоматично при промяна на обстоятелствата, а по силата на друго съдебно решение за прекратяването й. По- конкретно, в случай, че родителят, на когото са предоставени родителските права не полага грижи за детето, другият родител може да предяви иска за това упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, като поиска и заплащане на издръжка. В случая това не е сторено, поради което решението по гр.д.№ 3492/2011г. на ПРС, ХІХ гр.с. е запазило действието си през целия процесен период. Иначе казано, това, което е присъдено с влязло в сила съдебно решение, което не е изменено, не може да бъде признато за недължимо.
Освен това от фактическа страна, когато единият от родителите не се грижи за детето, това не означава, че другият родител не дължи грижи за него, включително и чрез предоставяне на средства за издръжката му. Издръжката е за детето, а не за родителя, който я е претендирал и поради това неполагането на грижи от родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права, не освобождава другия родител от задължението да полага материални грижи за детето си. По делото е разпитана свидетелката С. Б.- м. на ответницата, която сочи, че през времето, докато дъщеря й е изтърпявала наказание лишаване от свобода в затвора в гр.С. / през периода от 23.03.2012г. до 03.05.2015г., видно от предоставената от Затвора- гр.С. справка на л.58/ тя- свидетелката, се е грижила за малолетния И. Г.. Самият ищец твърди, че през процесния период е бил извън страната, при което би следвало някой близък роднина да се е грижил за детето. Ето защо, независимо от близката родствена връзка между свидетелката и ответницата, показанията на първата следва да бъдат приети за такива отговарящи на истината. Липсват данни и доказателства за това самият ищец да е полагал някакви грижи за с. си, поради което той несъмнено му дължи присъдената с горепосоченото решение издръжка.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХЪВРЛЯ иска по чл.439 от ГПК, предявен от К.И.Г. против Р.Т.Х., в качеството й на законен представител на малолетния И. К. Г., за това да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумата от 6180 лева- издръжка за малолетното им дете И. Г. за периода 18.02.2010г.- 30.12.2015г., както и сумата от 192,07 лева- законни лихви върху издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ