Решение по дело №2327/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 559
Дата: 15 май 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20193100502327
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                /            2020г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  -  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІV състав ,  в публично заседание   на  09.03.2020г. в състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ :                МАЯ НЕДКОВА

                                               Мл.с.  ИВАН СТОЙНОВ

 

секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в. гр. д. № 2327  по описа за  2019г.

 

С решение № 184 / 11.12.2019г. по гр.д.№ 3813/ 2018г. на ВКС на РБ , III г.о., е отменено решението по в.гр.д.№ 2562/2017г. ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Въззивното производство е по жалба на В.  Б.М. , предявена от пълномощник, срещу решение № 3985/ 10.10.2017г. по гр.д.№ 4382/ 2017г. на  Районен съд-****, в  частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу „Булминерал“ АД за солидарното му осъждане да заплати наред с първия ответник „ВМ Интернешанъл“ ЕООД посочените, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през месеците март и април 2015г.,  обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г., и обезщетение за забава върху исковите претенции за периода от 27.04.2015г. до 03.06.2017г.

Изложени са възражения за неправилност, поради незаконосъобразност- постановяване на решението в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, и Конвенция 2006 на Международната организация на труда .Застъпено е становището, че реален корабопритежател за процесния период е  „Булминерал“АД действащ чрез ****. Счита, че вписването на „Шипинг Лоджистик“ С.А. в регистъра за беърбоут чартър на наематели , които не са български  физически и юридически лица, е нищожно поради нарушение на императивните изисквания на закона, и не е породило правно действие.В качеството си лице, експлоатиращо кораба по договор за беърбоут чартър „БУЛМИНЕРАЛ“ АД , е носител на отговорността по чл.199з от КТК по аргумент от чл. 199ж, ал.1 от КТК. Изложени са правни аргументи по съдържанието на сключените договори съобразени с регламентацията на договора за беърбоут чартър по Кодекса на търговското корабоплаване / КТК/, конкретно по  приложението на чл.199з и чл.199ж от КТК, които се поддържат по същество на спора пред въззивния съд.

По същество поддържа искане за отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново, с което „Булминерал“ АД да бъде осъден солидарно с другия ответник да заплати на  ищеца сумите: - 9081.26 щ.д./девет хиляди осемдесет и един щатски долара и двадесет и шест цента/, представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд за м.март 2015г./ 4747.84 щ.д./ и за м.април 2015г./ 4333.42 щ.д./ , със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 06.06.2016г.до окончателното изплащане  на задължението, на основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД;  -533.79 щ.д./ петстотин тридесет и три щатски долага и седемдесет и девет цента/ ,представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за м.март 2015г. в размер на 4747.84 щ.д., за периода 27.04.2015г.- 03.06.2016г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;-487.20 щ.д./ четиристотин осемдесет и седем щатски долара и двадесет цента/, представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за м.април 2015г. в размер на 4333.42 щ.д., за периода 27.04.2015г.- 03.06.2016г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;-272 щ.д., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. , съсъ законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, и  30.36 щ.д.,обезщетение за забава върху посочената сума, за периода 27.04.2015г.- 03.06.2016г.

Въззиваемата страна- „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, в открито производство по несъстоятелност,  е оспорила жалбата с доводи за неоснователност.

Страните не изразяват становища при новото разглеждане на делото.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателствата по делото, съобразно изискванията на  чл.269 ГПК и чл.235 от ГПК,констатира :

Решение № 3985/ 10.10.2017г. по гр.д.№ 4382/2017г. ВРС  не е обжалвано по отношение на присъдените в полза на ищеца суми, дължими от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД.

Предвид недопусната до разглеждане касационна жалба на В.М. съгласно определение №38/ 15.01.2019г. по гр.д.№ 3813/ 2018г. ВКС , от предмета на въззивно разглеждане следва да се изключат претенциите на ищеца за сумата  272 щ.д.- обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. със законната лихва, и сумата 30.36 щ.д., лихва за забава за периода 27.04.2015г.- 03.06.3015г.,  по отношение на които решение № 421/ 12.03.2018г. по в.гр.д.№ 2562/ 2017г. ВОС е влязло в законна сила.

 В предмета на разглеждане са предявените осъдителни искове към втория ответник- „БУЛМИНЕРАЛ“ АД  за неизплатено трудово възнаграждение за март и април 2015г. и лихва за забава върху главниците за периода 27.04.2015г.- 03.06.3015г.

Установени по писмени данни са следните факти и обстоятелства:

1.Относно възникнало и прекратено трудово правоотношение между ищеца В.  Б.М. и ответника „ВМ  ИНТЕРНЕШЪНЪЛ “ ЕООД. Констатирано е, че по индивидуален трудов договор от 20.01.2015г. до прекратяването му със заповед №284/ 28.04.2015г., считано от 26.04.2015г. М. е изпълнявал длъжността „втори механик“, с месторабота м/к.“Батя“ и месечно възнаграждение от 5000 щ.д. Трудовият договор отговаря на изискванията за форма и съдържание, установените в КТ и Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между  членовете на екипажа  на кораба и корабопритежателя.

Със заключението на допуснатата ССЕ, неоспорено от страните, е установено неизплатено ТВ за положен труд през месеците- март и април 2015г., в  общ размер  9081.26 щ.д., съответно за март 2015г.- 4747.84 щ.д., за април 2015г.-4333.42 щ.д. Начислена е лихва за забава от 27.04.2015г. до 03.06.2015г., изчислена в размер на 533.79лв. върху главницата за март 2015г. и в размер на 487.20 щ.д. върху главницата за април 2015г.

2.Ответникът е наемател на м/к „БАТЯ“ по договор за беърбоут чартър - Стандартен договор за наемане на кораб без екипаж „Беъркон 2001“, сключен на 06.01.2012г. с корабособственика  „Инидивидуал Технолоджи С.А.„ / Individual Technologi S.A./, Маршалски острови, със срок на договора от 11.01.2012г. до 06.01.2017г.

По договор за под-ББЧ  за периода:06.01.2012г.-06.01.2017г. като под-беърбоут чартьор е вписан Еирокуест шипинг /Euroguest Shiping LLC/.договорът е прекратен  на 07.05.2013г. По договор за под-ББЧ, за периода 07.05.2013г.-07.05.2016г. като под-беърбоут чартьор е вписан „Шипинг Лоджистик С.А.“/ Shipping Logistic S.A./. Данните са потвърдени с приложените удостоверения на Агенция “Морска администрация“- Варна.

М/к „Батя“ е заличен от българските регистри на корабите наети на беърбоут чартър, на 17.11.2015г. по молба на корабособственика, поради продажба на кораба.

3.На 07.05.2013г. „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ С.А.“/ Shipping Logistic S.A./е сключил договор за корабен мениджмънт с „ВМ Интернешънъл„ ЕООД  с цел осъществяване на правомощията по експлоатацията на Кораба, включващи и мениджмънт на екипажа, технически мениджмънт е търговски мениджмънт. Участието на корабния мениджър е на представител, действащ от името и за сметка на корабопритежателя, доколкото не е установено друго.Към датата на сключения трудов договор с ищеца наемател на кораба е „Шипинг Лоджистик“  С.А.

По същество на спора:

 Ищецът е страна в трудово правоотношение и с доказан правен интерес от предявените искове на основанията посочени в  Кодекса на труда. Следва да бъдат разгледани според приложимите норми на националното законодателство, на основание  чл.9, ал.1 във връзка чл.1,ал.2 от КТК .

            Спорът е съсредоточен върху отговорността на „БУЛМИНЕРАЛ “ АД като корабопритежател по договор за беърбоут чартър.  Жалбоподателят черпи доводи от разпоредбите на чл.199 б.“з“,чл. 199 б.“ж“ от КТК и клаузата по т.9, б.“б“ от договора за ББЧ, според който членовете на екипажа се считат служители на чартьора, дори ако са назначени от собствениците.

            Съгласно Кодекса на  търговското корабоплаване- §1, т.17 и т.25 от ДР КТК, в предмета на договора за беърбоут чартър е наемането на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят - беърбоут чартьор, получава пълни права на владение и контрол върху кораба. По силата на чл.199 б.“ г“  от КТК, в случай че не е уговорено друго, наемателят, в границите на правата които има по договора за ББЧ, може да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трети лица за срока на действие на договора или за част от него. Няма основание да се счита, че договорите за под- ББЧ сключени от беърбоут чартьора, не отговарят на тези условия.

            Легални дефиниции на понятията „корабособственик“ и корабопритежател“ са дадени в §1а, т.24 от ДР на КТК и чл.9, ал.3 от КТК.  

            Според задължителните указания на Върховния касационен съд при новото разглеждане на делото следва да се съобрази, че „БУЛМИНЕРАЛ“ АД  е  корабопритежател на м/к Батя, който е отплавал от българско пристанище под български флаг с временно свидетелство за регистрация по чл.27,ал.1 КТК, вписан в корабния дневник. В контекста на това заключение следва да бъде преценявана отговорността на дружеството спрямо членовете на екипажа, съобразена с нормите на Морската трудова конвенция , чл.88, ал.1 от КТК, Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях  отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя. 

            Доколкото  посочените условия не са налице спрямо „ ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ С.А.- чуждестранно юридическо лице, учредено по правото на Република  Маршалови острови и правен субект, извън кръга на посочените в чл. 39а, ал.1 от КТК за  изискуемите в разпоредбата предпоставки , договорът от  07.05.2013г. не подлежи на вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „ Морска администрация“. Вписването е  извършено  в нарушение на  изискванията въведени с чл. 27, ал.1 КТК , правилата на чл. 34,ал.5  КТК, чл.39, ал.1, т.1 от КТК, поради което е недействително и не поражда правни последици за трети лица, каквито са и членовете на екипажа .

            Наемател на Кораба за разглеждания период е „Булминерал“ АД – българско юридическо лице и беърбоут чартьор по валиден договор за ББЧ, съвпадащ по време с процесния период, който на основание чл.199з вр. чл.199ж, ал.1 от КТК отговаря за неизплатените трудови възнаграждения на екипажа на кораба.  

            Нормативна база за отговорността на дружеството като работодател- страна в ТПО,  са отделни разпоредби на Морската трудова конвенция- гл.II/  ратифицирана от РБ, в сила от 20.08.2013г./, предвиждащи наличието на валиден договор за моряците, работещи  на кораби, плаващи под знамето на държавата ретифицирала конвенцията,  подписан от моряка и корабособственика или негов представител. Това правило е възпроизведено  в  чл.88б, ал.1 от КТК, според  който трудовите и непосредствено свързани с тях  отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя, се уреждат от този кодекс и от наредба на Министерския съвет.  Следва да се има предвид, че по дефиницията на  §1, 7 от ДР на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между  членовете на екипажа  на кораба и корабопритежателя ,  „работодател“ е  корабособственика или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба.

            В обобщение на изложените съображения „БУЛМИНЕРАЛ “ АД е работодател на ищеца В.  Б.М. за периода на исковите претенции / март-април 2015г./в качеството му на корабопритежател на м/к Батя по смисъла на  чл.9, ал.3 от КТК/. 

            На основание чл.128, т.2 от Кодекса на труда работодателят е задължен да изплаща полагаемото трудово възнаграждение за положен труд по валидно трудово правоотношение. Неизпълнението на това задължение спрямо ищеца за периода  март-април 2015г. е безспорно.

            Предявените главни искове срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД са доказани по основание и размер посочен от заключението на допуснатата ССЕ. Дължат със законната лихва от датата на предявеното искане- 06.06.2016г. до окончателното изплащане на сумите.  

            Следва да бъдат уважени и акцесорните искове  за обезщетение за забава, предвид обстоятелството, че до датата на прекратяване на ТПО работодателят не е изпълнил задължението си да плати полагаемото възнаграждение на ищеца, изчислбено за  периода от 27.04.2015г. до 03.06.2016г., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. 

            Решението,с което първостепенният съд е формирал изводи за неоснователност на претенцията за солидарно осъждане на ответника- „БУЛМИНЕРАЛ“ АД  наред с първия ответник по уважени искове, е правилно..

            На основание чл. 78,ал. 3 от ГПК разноски не се присъждат, предвид отсъствието на конкретно искане, подкрепено с доказателства за направените в настоящото производство от въззиваемата страна.

            Съдът, на основание чл. 271 и чл.280, ал. 3 от ГПК

             

                        Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯ  решение № 3985/ 10.10.2017г. по гр.д.№ 4382/ 2017г. на Варненски районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от В.Б.М. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД  искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, и вместо това  ПОСТАНОВЯВА :

            ОСЪЖДА „ БУЛМИНЕРАЛ“ АД, ЕИК *********,  да заплати на В.Б.М., ЕГН- **********, следните суми:

            - 9081.26 щ.д./девет хиляди осемдесет и един щатски долара и двадесет и шест цента/, представляващи неплатено трудово възнаграждение за положен труд за м.март 2015г./ 4747.84 щ.д./ и за м.април 2015г./ 4333.42 щ.д./ , със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба- 06.06.2016г.до окончателното изплащане  на задължението, на основание чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД; 

            -533.79 щ.д./ петстотин тридесет и три щатски долага и седемдесет и девет цента/ ,представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за м.март 2015г. в размер на 4747.84 щ.д., за периода 27.04.2015г.- 03.06.2016г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;

            -487.20 щ.д./ четиристотин осемдесет и седем щатски долара и двадесет цента/, представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за м.април 2015г. в размер на 4333.42 щ.д., за периода 27.04.2015г.- 03.06.2016г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;

            Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                             2.