ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. С., 13. 12.2012г
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в
закрито заседание на тринадесети декември, през две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14680 по описа за 2010г. на І-8 с-в при СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Налице е висящо производство, образувано по
претенциите на К.П.Б. (конституирана при условията на чл. 227 от ГПК) срещу С.Я.Б.
(конституирана при условията на чл. 227 от ГПК).
Като прецени наличието на предпоставките по чл.
47, ал.6 от ГПК, съдът изрично е указал на ищцата, да внесе сумата от 500 лева,
като депозит за разноски, дължими на особен представител на ответника. Указанията
са връчени на 03.07.2012г., но срокът за изпълнението им е продължен при
условията на чл. 63 от ГПК. При това, съдът назначи за особен представител на
ответника адвокат Р.И. и по нейна изрична молба установи, че ищцата фактически не е изпълнила задължението си да
внесе определената като депозит сума по настоящото дело.
Представеният от ищцата вносен документ установява
несъмнено, че сумата от 500 лева е внесена на основание „гр.д. № 14680/2010г.”, което
представлява пречка да бъде използвана за възнаграждение на особения
представител по настоящото дело. Констатирайки споменатия очевиден процесуален
пропуск, съдът на основание чл. 129, ал. 4 от ГПК даде повторно указания на ищцата, да изпълни надлежно и коректно вече
дадените й указания, като внесе указаната сума за депозит по настоящото дело и при
това да представи доказателства за това. След изтичането на срока за повторно
изпълнение на указанията, съдът служебно констатира, че указанията отново не са
били изпълнени от ищцата, а при това е налице и искане за продължаване на срока
за тяхното изпълнение.
Липсата на доказателства за внесен депозит за
възнаграждение на особен представител е основание за прекратяване на
производството по делото, доколкото внасянето на разноските се дължи от
страната още преди извършването на съответното процесуално действие (арг. от
чл. 160 ГПК), а при развитието на настоящото производство- невъзможността да
бъде осъществено процесуалното представителство по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
води до процесуална невъзможност да се развива гражданския процес.
При развитието на процесуалните действия по
конкретното дело, съдът следва да прекрати производството особено като се има
предвид, че указанията за внасяне на разноски са били дадени ясно и недвусмислено, че срокът за
изпълнението им вече е бил продължаван при условията на чл. 63 от ГПК, че същите са
дадени на ищцата двукратно, вкл. след като са били направени твърдения за
допуснатата от нея т.нар. „грешка” и че при всичко изложено - ищцата без
съмнение е разполагала с разумен и достатъчен срок, както и с обективна възможност да ги изпълни
надлежно.
Възприетото от ищцата процесуално поведение, което
е очертано от изложените факти - не следва да бъде толерирано повече от съда, комуто впрочем също е вменено задължение да
разглежда и решава делата в разумен срок. В тази връзка заслужава да се
отбележи, че от момента в който ищцата за пръв път е получила указания за
внасяне на разноските, до момента на постановяване на настоящото определение са
изминали приблизително шест месеца,
през който период производството не се развива единствено поради процесуалното
поведение на ищцата.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал.3 ГПК, вр.
с чл. 47, ал.6 от ГПК и чл. 160 от ГПК съдът намира, че делото следва да бъде
прекратено, с оглед на което
ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 14680 по описа за 2010г. на І - отделение, 8 състав при Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба, пред Софийски Апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: