Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 01.08.2018 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                     

                                                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                                                                                       МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 7661 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 23.12.2016г., постановено по гр.д. № 46285/2014г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, са изнесени на публична продан на основание чл. 348 от ГПК следните недвижими имоти: 1/. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46721.3851.28, в с. Мало Бучино, общ. Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/17.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Мало Бучино, район Овча купел, ул. „********, с площ от 725 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план: 28, кв. 20, парцел IX, съседи: 46721.3851.33, 46721.3851.34, 46721.3851.29, 46721.3851.27, 46721.3851.971, ведно с разположената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор 46721.3851.28.1, със застроена площ от 69 кв.м., етажи – 1, предназначение – жилищна, еднофамилна сграда, състояща се от етаж с две стаи, една открита и една остъклена тераса, таванско складово помещение /подпокривно пространство/ и 2 бр. складови помещения – мазета на ниво терен, и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 46721.3851.28.2, изградена в лицевата част на имота, със застроена площ от 12 кв.м., етажи – 1; 2/. АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от 31, 76 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, при съседи: изток – паркинг, запад – коридор и стълбище, север – ап. 7, юг – коридор, заедно с избено помещение № 8, с площ от 6, 72 кв.м., при съседи: изток – мазе № 7, запад – общо мазе с мивка, север – улица, юг – коридор и мазе № 9, заедно с 0, 406 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.11.8 по кадастралната карта и кадастралните регисти, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район М., жк „********, находящ се в сграда № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4091.169, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 31, 76 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 68134.4091.169.11.9, 68134.4091.169.11.7, под обекта – няма, над обекта - 68134.4091.169.11.14, и следната движима вещ: ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № Ъ, рама № ******двигател № E7FB706C118001, в държане на ищеца С.М.И., допуснати до делба между С.М.И., В.Й.И., Д.Й.И. и М.Й.И., при квоти за недвижимите имоти по ¼ ид. част за С.М.И., В.Й.И., Д.Й.И. и М.Й.И., и квоти за лекия автомобил – 5/8 ид. части за С.М.И. и по 1/8 ид. част за В.Й.И., Д.Й.И. и М.Й.И.. Със същото решение са отхвърлени предявените от С.М.И. и Д.Й.И. срещу М.Й.И. искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК, за заплащане на суми в размер по 1 088 лева – обезщетение за лишаването от ползването на АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от 31, 76 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.11.8 по кадастралната карта и кадастралните регисти, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район М., жк „********, претендирано за периода от 25.08.2014г. до 17.06.2016г., съобразно припадащите им се части от съсобствеността, както и са отхвърлени исковете, предявени от М.Й.И. срещу С.М.И. и Д.Й.И. за сумата от 2 400 лева – обезщетение за лишаването от ползването на поземлен имот с идентификатор 46721.3851.28, в с. с. Мало Бучино, общ. Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/17.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Мало Бучино, район Овча купел, ул. „********, с площ от 725 кв.м., трайно предназначение на територията – урабнизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план: 28, кв. 20, парцел IX, съседи: 46721.3851.33, 46721.3851.34, 46721.3851.29, 46721.3851.27, 46721.3851.971, ведно с разположената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор 46721.3851.28.1, със застроена площ от 69 кв.м., етажи – 1, предназначение – жилищна, еднофамилна сграда, състояща се от етаж с две стаи, една открита и една остъклена тераса, таванско складово помещение /подпокривно пространство/ и 2 бр. складови помещения – мазета на ниво терен, и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 46721.3851.28.2, изградена в лицевата част на имота, със застроена площ от 12 кв.м., етажи – 1, претендирано за периода от 01.07.2014г. до 01.07.2016г.

Срещу решението в частта му, в която допуснатият до делба недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от 31, 76 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, при съседи: изток – паркинг, запад – коридор и стълбище, север – ап. 7, юг – коридор, заедно с избено помещение № 8, с площ от 6, 72 кв.м., при съседи: изток – мазе № 7, запад – общо мазе с мивка, север – улица, юг – коридор и мазе № 9, заедно с 0, 406 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.11.8 по кадастралната карта и кадастралните регисти, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район М., жк „********, е изнесен на публична продан, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника М.Й.И.. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретно се поддържат доводи, че начинът на извършване на делбата е в разрез с нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК и събраните по делото доказателства. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал релевираната от него претенция относно процесния апартамент, като е възприел, че е направено искане за разпределяне на имота по чл. 353 от ГПК. Напротив, всички доказателства по делото сочели, че жалбоподателят и неговото семейство живеят в този апартамент от дълги години и нямат друго жилище. Поддържат се доводи, че когато ответникът е предявявал претенция относно процесния имот е имал предвид нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК и в този смисъл неговото искане следва да се тълкува като претенция за възлагане по посочения ред. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на това искане, но първоинстанционният съд не е разгледал същото. По изложените съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част за начина на извършване на делбата по отношение на процесния апартамент.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С.М.И., В.Й.И. иД. Й.И., с който оспорват същата. Излагат съображения, че от страна на М.И. не е направено искане за възлагане на някой от недвижимите имоти по чл. 349, ал. 2 от ГПК в преклузивния за това срок, поради което правилно СРС не е разгледал такава претенция. Считат първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от С.М.И. и Д.Й.И. срещу решението на СРС, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Жалбоподателите релевират оплаквания за неправилност на решението в посочената част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин осъществяването на фактическия състав на съдебно предявеното вземане, в това число и обстоятелството, че на ответника е връчена писмена покана за заплащане на обезщетението. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Насрещната страна – М.Й.И. оспорва подадената насрещна въззивна жалба по подробно изложени съображения за нейната неоснователност, обосновани с липсата на доказателства за връчване на писмена покана за заплащане на претендираното обезщетение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по извършване на делбата.

По отношение на способа за извършването на делбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С влязло в сила решение от 30.12.2015г. по допускане на делбата първоинстанционният съд е допуснал извършване на делба между С.М.И., В.Й.И., Д.Й.И. и М.Й.И. по отношение на следните имоти: 1/. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46721.3851.28, в с. Мало Бучино, общ. Столична, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/17.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Мало Бучино, район Овча купел, ул. „********, с площ от 725 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план: 28, кв. 20, парцел IX, съседи: 46721.3851.33, 46721.3851.34, 46721.3851.29, 46721.3851.27, 46721.3851.971, ведно с разположената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор 46721.3851.28.1, със застроена площ от 69 кв.м., етажи – 1, предназначение – жилищна, еднофамилна сграда, състояща се от етаж с две стаи, една открита и една остъклена тераса, таванско складово помещение /подпокривно пространство/ и 2 бр. складови помещения – мазета на ниво терен, и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 46721.3851.28.2, изградена в лицевата част на имота, със застроена площ от 12 кв.м., етажи – 1; 2/. АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от 31, 76 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, при съседи: изток – паркинг, запад – коридор и стълбище, север – ап. 7, юг – коридор, заедно с избено помещение № 8, с площ от 6, 72 кв.м., при съседи: изток – мазе № 7, запад – общо мазе с мивка, север – улица, юг – коридор и мазе № 9, заедно с 0, 406 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.11.8 по кадастралната карта и кадастралните регисти, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район М., жк „********, находящ се в сграда № 11, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4091.169, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 31, 76 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 68134.4091.169.11.9, 68134.4091.169.11.7, под обекта – няма, над обекта - 68134.4091.169.11.14, и следната движима вещ: ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Рено”, модел „Клио”, с рег. № *******, рама № ******двигател № ******, в държане на ищеца С.М.И., допуснати до делба между С.М.И., В.Й.И., Д.Й.И. и М.Й.И., при следните дялове за недвижимите имоти по ¼ ид. част за С.М.И., В.Й.И., Д.Й.И. и М.Й.И., и дялове за лекия автомобил – 5/8 ид. части за С.М.И. и по 1/8 ид. част за В.Й.И., Д.Й.И. и М.Й.И..

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищците С.М.И. и Д.Й.И. са предявили срещу М.Й.И. претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот: АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от 31, 76 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.11.8 по кадастралната карта и кадастралните регисти, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район М., жк „********, претендирано за периода от 25.08.2014г. до 17.06.2016г., в размер на по 1 088 лева за всяка една от ищците. Ищците са твърдяли, че ответникът ползва лично изцяло процесния имот и ги лишава от правото и те да ползват същия съобразно притежаваните квоти от съсобствеността. Наведени са още твърдения, че е връчено искане по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС – нотариална покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването за процесния период. В подкрепа на предявения иск е представена нотариална покана от С.М.И., В.Й.И. и Д.Й.И. до М.Й.И., с която последният е уведомен, че поради обстоятелството, че ползва изцяло съсобствения недвижим имот /апартамент № 8, находящ се в гр. София, жк „********/ и лишава останалите съсобственици от правото да ползват същия имот съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, следва да им предаде на 01.09.2014г. в 11, 45 часа, в нотариалната кантора на нотариус С.Т. ключове от входната врата на съсобственото жилище с оглед осигуряване на достъп до имота и възможност за ползването му и от останалите съсобственици. Посочено е още, че ако достъп не бъде осигурен и подателите на поканата продължават да са лишени от възможността да ползват имота, ползващият съсобственик М.Й.И. им дължи обезещетение за лишаването от ползването в размер на по 50 лева месечно на всеки един от подателите. Нотариусът е удостоверил на 25.08.2014г. връчването на екземпляр от тази нотариална покана на адресата М.И. след залепване на уведомление на входната врата на адреса и непотърсването на книжата в срока по ГПК. Представен е и констативен протокол от 01.09.2014г., изготвен от нотариус С.Т., в който е удостоверено, че поканеният М.Й.И. не се е явил и не е изпратил представител в нотариалната кантора в посочения в поканата час, нито до края на работния ден. Други документи във връзка с връчването на нотариалната покана до М.Й.И. не са представени. По делото не е спорно обстоятелството, че процесното жилище се ползва изцяло от ответника М.И., а останалите съсобственици не са ползвали същото.

В проведеното на 21.10.2016г. второ съдебно заседание във втората фаза на делбата, ответникът М.Й.И., чрез своя процесуален представител е направил искане „съдът да разпредели имота в „М.”, ап. 8, на М.И.”, тъй като „детето му е записано в училище в непосредствена близост до училището”.

 Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ГПК с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши, както и каква е частта на всеки един от съделителите. След като решението за допускане на делбата на съсобствени имоти по чл. 344 от ГПК влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира по един от четирите предвидени в закона способа: а/. чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и теглене на жребий по чл. 352 от ГПК; б/. чрез разпределение на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 от ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; в/. чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 от ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, и г/. чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 от ГПК, когато са налице условията на закона. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Поради това от значение е дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата, в т.ч. дали те са предявили претенции за възлагане на жилищен имот. Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим по силата на чл. 34, ал. 2 от ЗС. Публичната продан е допустима само в случай, че няма възможност всеки от съделителите да получи реален дял от делбената маса. В този смисъл изискването за неподеляемост по смисъла на чл. 348 от ГПК, като условие за изнасяне на публична продан, се отнася до делбената маса в нейната цялост, а не до отделните обекти включени в нея. Делбената маса е поделяема, когато включва самостоятелни обекти за всеки съделител, без значение дали всеки обект по отделно е поделяем или неподеляем.

Решението на първоинстанционния съд относно извършването на делбата е правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. При установените по делото фактически положения, че допуснатите до делба недвижими имоти – УПИ и жилищна сграда, както и апартамент № 8, и движима вещ – лек автомобил, са неподеляеми /видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза/, съделителите са четирима с равни дялове и всеки един от тях не би получил реален дял, то несъмнено е, че единственият способ за ликвидиране на съсобствеността в разглеждания случай е този по чл. 348 от ГПК – публична продан, както по същество е приел и СРС, чийто правни изводи въззивният съд също споделя.

Неоснователно е оплакванетото на въззивника-ответник, че първоинстанционният съд не е разгледал неговото искане за възлагане на процесното жилище по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че такава претенция не е била заявена, който извод следва от осъщественото по реда на чл. 20 от ЗЗД тълкуване на волеизявлението на ответника в проведеното на 21.10.2016г. открито съдебно заседание. В протокола от съдебното заседание ясно е отразено волеизявлението на процесуалния представител на ответника М.И., че прави искане „съдът да разпредели имота в „М.”, ап. 8, на М.И.”. При това положение е очевидно, че изявлението може да бъде възприето единствено като направено по реда на чл. 353 от ГПК и съдържащо искане за извършване на делбата чрез разпределение на наследствените имоти. Дори и да се приеме, че волеизявлението на ответника е било неясно и неконкретизирано, поради което за първоинстанционния съд е съществувало задължение по чл. 101 от ГПК да укаже на страната да отстрани констатираната неяснота, то крайните изводи на въззивния съд за неоснователност на релевираните във въззивната жалба оплаквания няма да се променят. Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Нормата на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда преклузивен срок за релевиране на това искане, а именно – искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК. В случая искането на ответника М.И., „съдът да разпредели имота в „М.”, ап. 8, на М.И.”, е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК, конкретно – искането е релевирано след приключване на първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Ето защо първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като не се е произнесъл по искане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК. Въззвният съд също не следва да се произнася по това искане, доколкото същото е заявено след изтичане на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК.

По изложените съображения се налага извод, че първоинстанционното решение в обжалваната част относно начина на извършване на делбата е правилно и следва да бъде потвърдено.

По насрещната въззивна жалба относно претенциите по сметки на съделителите С.М.И. и Д.Й.И. по чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС:

В тази част решението също е правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. С искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявени за разглеждане в настоящото производство по реда на чл. 346 от ГПК, разполага съсобственикът на една вещ, която се ползва изключително от друг съсобственик. Активната материалноправна легитимация на ищеца по този иск се обуславя от наличието на право на собственост върху вещта. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. А нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, в която е уреден принципът на недопустимост на неоснователното обогатяване, гласи, че когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Предмет на разглеждане е иск на ищците С.М.И. и Д.Й.И. срещу М.Й.И. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за периода от 25.08.2014г. до 17.06.2016г. за лишаването от ползването на АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от 31, 76 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.11.8 по кадастралната карта и кадастралните регисти, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район М., жк „********. Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/.съсобственост върху вещ; 2/. ползване на вещта лично от единия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него лица на безвъзмездно основание – такова е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и 3/. писмена покана за заплащане на такова обезщетение от друг съсобственик – така ТР № 7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008г. на ВКС, II ГО, решение № 80/24.02.2010г. по гр.д. № 102/2009г. на ВКС, IV ГО и др. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, като е достатъчно да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия съсобственик – така решение № 111/11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008г. на ВКС, II ГО. Съобразно съдебната практика обезщетение не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове – така и ТР № 7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС.

На настоящия етап от производството страните са обвързани от силата на пресъдено нещо с източник решението за допускане извършване на делба, че са съсобственици на АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. София, жк „********, със застроена площ от 31, 76 кв.м., състоящ се от стая, кухненски бокс и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.169.11.8 по кадастралната карта и кадастралните регисти, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, при посочените в решението квоти. Не е спорно обстоятелството, че процесното жилище се ползва изцяло от ответника М.И.. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на СРС, че ищците не са установили по реда на пълното и главно доказване обстоятелството на отправена до ответника писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаването от ползването на съсобствената вещ. Приложената нотариална покана не удостоверява надлежното връчване на същата на адресата. В нея е посочено единствено, че е залепено уведомление на входната врата при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК и че същата се счита за връчена на 25.08.2014г.

Съгласно чл. 50 от ЗННД, нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37-58 ГПК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК /ред. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008 г./  урежда хипотезите на връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи. Същата норма се прилага и при връчване на съдебни книжа на търговци, чрез залепване на уведомление, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. В чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК са изброени местата, на които се залепва уведомление, съдържанието му и срока на получаването му, а в ал. 5 е посочено, че съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, а в случаите на връчване от нотариус това ще е канцеларията на нотариуса. От горните разпоредби следва извода, че за да бъде редовно връчено съобщението трябва да бъдат налице както предпоставките за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК по отношение на лицата, така и да бъдат спазени условията за връчване – залепване на уведомление на видно място, примерно изброени в ал. 1, както и да е изтекъл срокът, посочен в съобщението за получаването му от канцеларията на съда или общината. Законът не поставя изискване за редовността на връчването, нарочно отбелязване за явяването на лицето в съответната канцелария за получаване на книжата, от което следва, че е достатъчно да изтече срокът за получаване на съобщението /при спазване на останалите предпоставки на закона за редовност/.

В случая не се спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за връчване на нотариалната покана. Видно от удостовереното в нотариалната покана, не е посочено кога е залепено уведомлението на входната врата, не е  посочено колко посещения на адреса са направени и в какъв период от време. Отразяването на обстоятелството „поканата не е потърсена в срока по ГПК“, не удостоверява спазването на процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Посещението на адреса само веднъж или два пъти в продължение на по-малко от един месец и неоткриването на адресата не води до извод за приложение на нормата на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Не е надлежно удостоверено, че адресатът е напуснал адреса или отсъства продължително, поради което за надлежното връчване на съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК е необходимо длъжностното лице по призоваване да е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. И това е така, тъй като е необходимо да бъдат положени усилия за намиране на длъжника и да бъдат събрани сведения – например от съседи, с оглед надписите на врати, пощенски кутии и др., дали длъжникът пребивава на адреса, тъй като е очевидно, че ако той е на работа през деня, трябва да бъде потърсен след работно време, а ако има сведения, че отсъства от адреса, защото е на почивка, в болнично заведение, командировка или др. причини, връчителят следва да посети адреса след посоченото време на завръщане. Съдебната практика приема, че отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение – не по-малко от три, в продължение на повече от един месец /определение № 559 от 16.07.2014г. по ч.гр.д. № 422282014г. на ВКС, IV ГО/. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса /решение № 298/10.07.2012г. по гр.д. № 505/2011г. на ВКС, IV ГО/. Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 от ГПК обстоятелства – по сведение от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението. Посочените изисквания са приложими и в хипотеза на връчване на нотариална покана, предвид препращата норма на чл. 50 от ЗННД. В случая същите не са спазени, поради което се налага извода, че представената нотариална покана не е връчена на ответника по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Следва да бъде посочено още, че така формираните изводи на съда не противоречат на обвързващата доказателствена сила на извършеното от нотариуса удостоверяване. Прилагането на разписка или констативен протокол не е въведено като изискване по чл. 592, ал. 1 от ГПК, в който е посочен ред за връчване на нотариални покани. Именно при зачитане на доказателствената сила на удостоверяването съдът приема, че връчване на длъжника е извършено чрез залепване на уведомление на посочената в поканата дата и при приложение на посочения в нея ред /залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК/, но така обективираните действия не покриват изискванията на ГПК за надлежно удостоверяване на редовността на връчването.

По изложените съображения се налага извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

С оглед обстоятелството, че и двете въззивни жалби са отхвърлени, се налага извод, че не са налице предпоставки за присъждане на сторените от страните в настоящото производство съдебни разноски.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21754/23.12.2016г., постановено по гр.д. № 46285/2014г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 70 състав, в обжалваните му части.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                             

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                  

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

 

 

 

                                                                                          2.