№ 2467
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110203446 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Н. И. с ЕГН ********** жив. в с.Г.М.,
****** срещу Наказателно постановление № 8027 от 06.02.2023 г., издадено
от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр.София, с което на жалбоподателя, на основание чл.53,
ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 3000 лв.
/три хиляди лева/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за
пътищата /ЗП/ във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно
постановление, поради което моли за неговата отмяна като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че процесното НП е издадено
от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на закона.
Алтернативно се застъпва становище за прекомерност на наложената санкция
1
в нарушение на чл.27 от ЗАНН, поради което се иска намаляване на размера
на наказанието до придвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна – Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, редовно призована за съдебно
заседание, чрез своя процесуален представител оспорва така депозираната
жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в
нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 0009285 от
09.01.2023 г., съставен от Е. Л. С. на длъжност инспектор в отдел „Контрол по
РПМ“ при АПИ е установено, че на същата дата - 09.01.2023 г., в 10.50 часа,
на път II - 18, км. 33+800 в посока с. Казичене- бул.“Цариградско шосе“ жалб.
Е. Н. И. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две
управляваеми оси марка „ДАФ“, модел ФТ ЦФ 85.460 с рег.№ ********, като
в процеса на извършената му проверка е констатирано, чо водачът извършва
превоз на пясък, без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2,
във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. При направеното измерване с техническо
средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел РW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5м/ е
установено следното : При измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.850 т., при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т. 5,
буква „В“ на Наредбата, като превишаването е с 9.850 т.
Съгласно чл. 3, т.2 на Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко. Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл.2 от ЗП във вр. с
чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата движението на тежки
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията,
управляваща пътя (АПИ).
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”
2
от Закона за пътищата /ЗП/ във вр. с чл.8, ал.1, чл.8, ал.2 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Въз основа акта е издадено обжалваното наказателно постановление
/НП/.
На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган извършил
проверка на акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост,
преценил събраните доказателства и приел, че в случая е безспорно
установено извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и
неговата вина. АНО посочил, че водачът е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите
норми по раздел II от Наредбата и при установено превишаване на нормите,
същото да бъде приведено в съответните норми, но не го е сторил, с което е
извършил виновно нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за
пътищата /ЗП/ във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Наказващият орган посочил също така, че превишаването на
нормите на раздел II от Наредбата повишава рисковете относно
безопасността на движението и води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура, поради което не са налице основания
за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Е. Л. С., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
3
че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни за това длъжностни лица. Това се
установява от надлежно приложената Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в
която е посочено, че В. Б.А. – началник отдел "Контрол по републиканската
пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура" е компетентна да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗП. Съгласно приложената Заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура", Е. Л. С., назначен на длъжност "инспектор", е оправомощен
да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗП.
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните
АУАН и НП съдът констатира, че същите са съставени при спазване на
установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административно-
наказателното производство е образувано със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от
ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно
едногодишен срок от извършване на нарушението, като наказателното
постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства.
В същото време нормата на чл.7, ал.1, т.5, б.”в” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ предвижда, че допустимото максимално натоварване
на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение
само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни
превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: от 1,3 включително до
1,8 m - 18 t (19 t). Разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ
предвижда кои са тежки ППС, а именно при натоварване на ос, по-голямо от
стойностите по чл.7. Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 от Наредбата
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че: габаритните размери, общата маса или
натоварването на ос са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14,
4
ал. 1 или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр.
с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което
законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната му
отговорност. От показанията на свидетеля С., участвал в извършената на
жалбоподателя проверка, както и от приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че жалб.Е. Н. И. на посочената дата и
място е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две
управляваеми оси марка „ДАФ“, модел ФТ ЦФ 85.460 с рег.№ ********. В
процеса на извършената му проверка безспорно е установено, че водачът
извършва превоз на пясък, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на
чл.8, ал.2, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При измереното разстояние
между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща
ос на МПС е 28.850 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т.,
съгласно чл.7, ал.1, т. 5, буква „В“ на Наредбата, като превишаването е с
9.850 т. Установени са техническите средства, с които е осъществено
замерването, като същите са посочени с индивидуализиращите ги признаци.
Приложени са по делото в хода на съдебното следствие и съответните
свидетелства и сертификати за тях. Не се установи различна фактическа
обстановка от тази, описана в акта и издаденото въз основа на него НП в тази
му част, поради което съдът намира, че изложеното от жалбоподателя се
явява неоснователно.
Налице са предпоставките за ангажиране на административно-
наказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно физическо лице,
което е нарушило разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП, ако деянието не
съставлява престъпление при движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват
физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на
моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по
движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение,
5
жалб.Е. Н. И. е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят е
физическо лице, извършител на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от
ЗП. За превозвача е задължението да осигури разрешителното по чл. 15, ал. 3
от Наредбата, но за водача се отнася задължението да осъществи превоза при
спазване на изискванията на закона, включително да разполага с издадено
разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача
обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП, поради което и дадената от
административно-наказващия орган квалификация е законосъобразна.
Неотносима е разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, доколкото този
закон касае изискванията към пътните превозни средства за участие в
движението, а ЗП засяга управлението на безопасността на пътната
инфраструктура. Участието на органите на МВР в контрола на
извънгабаритните ППС, осъществяван от АПИ, е с цел съдействие и няма
отношение към законосъобразното протичане на административно-
наказателното производство, противно на твърденията в жалбата.
Предвиденото в чл. 53, ал. 1 от ЗП административно наказание
„глоба“ е в размер от 1000 лв. до 5000 лв. Настоящият съдебен състав намира
индивидуализираната санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
прекомерна и несправедлива. Административно-наказващият орган не е взел
предвид всички обуславящи отговорността обстоятелства, като не е съобразил
липсата на други нарушения на ЗП и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане. При отчитане тежестта на нарушението, съдът намира, че
процесното наказателно постановление следва да бъде изменено чрез
намаляване размера на наложеното административно наказание, като същият
се сведе до законоустановения минимум от 1 000 /хиляда/ лева. Съдът счита,
че така индивидуализираното наказание отговаря на обществената опасност
на осъщественото от жалбоподателя деяние и ще допринесе в пълна степен за
реализиране на очертаните в чл. 12 от ЗАНН цели на наказанието.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начинът, времето и
мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват
за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.
28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Следва да се вземе
предвид обстоятелството, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят осигурява защита на обществени отношения, касаещи строго
регламентирана дейност, с цел осигуряване безопасността на движението по
пътищата, превоз на товари и контрола при осъществяването на превозите.
Движението на тежко пътно превозно средство без надлежно разрешение от
6
компетентните органи е опасно не само за неговия водач, но и за останалите
участници в движението, тъй като повишава опасността от възникване на
пътнотранспортни произшествия и води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно -
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление коректно са отразени датата на нарушението и описание на
същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да
разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, като описанието на нарушението в него, изцяло
съответства на посоченото в наказателното постановление и в последното
липсва отразяване на нови факти.
С оглед изхода на делото, и съобразно направеното искане, на
основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва
да присъди в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН разпоредбата на
чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността
на производството и неговата фактическа и правна сложност, съдът намира,
че на Агенция "Пътна инфраструктура" следва да се присъди възнаграждение
в размер на 80,00 лева.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 101 състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8027 от 06.02.2023 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр.София, с което на жалбоподателя Е. Н. И. с ЕГН
**********, жив. в с.Г.М., ******, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от
7
Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/ във вр.
с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 3000 /три хиляди/лева на
1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя Е. Н. И. ЕГН -**********, жив. в с.Г.М.,
****** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от
80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8