Решение по к. адм. дело №2209/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна, против решение № 3007/ 11.08.2025 г. постановено по гр. дело № 5667/2024 г. по описа на Варненски районен съд , с което е отменена издадената от същият адм. орган заповед № 1375/16.04.2024 г. , преписката е върната за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на обжалваното решение задължителни указания и Община Варна е осъдена да заплати разноски в размер на 1580,00 лв.

В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалваното решение с аргумента, че процесната заповед не нарушавала критериите по чл.11, ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ, тъй като преценката по същество на тези критерии не се извършвала от кмета и от общинската администрация, а от Общинската служба по земеделие, която постановявала решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а, както повелявала нормата на чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на оспорената заповед, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Ответниците И. Г. К. и В. Г. В., чрез упълномощения адвокат Д. Г. изразяват становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски съобразно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо съгласно чл. 210, ал.2 от АПК право и интерес да обжалва съдебния акт, който в случая има сила по отношение на него , макар и да не е участвало в първоинстанционното дело. Същевременно, жалбата отговаря на изискванията на чл. 212 от АПК, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК , настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, за допустимостта на обжалваното решение касационният съд следи служебно. В тази връзка, констатира се, че първоинстанционното производство е протекло при участието на ненадлежна страна - Община Варна, т.е. била е лишена от участие в производството пред ВРС надлежната страна, каквато се явява адм. орган издал обжалваната заповед , а именно настоящият касатор кмета на община Варна. Въпреки, че с определение № 12229/29.10.2024 г. , ВРС насрочвайки делото е постановил да се призове административния орган без да посочва кой е той, то призовката за насроченото на 17.01.2025 г. от 9.00 ч. първо съдебно заседание е изпратена на Община Варна, съответно в протокола от това съдебно заседание като ответник е посочена именно Община Варна. В следващото съдебно заседание отново като ответник участва Община Варна , в обжалваното решение също Община Варна е посочена като ответник , което е видно от текста в мотивите : „В депозирана молба от Община Варна, се излагат възражения срещу жалбата, че процедурата по издаване заповед…..“. При следване на същата логика, съобщението за така постановеното от ВРС решение е изпратено на Община Варна.

Първоинстанционното дело по характера си е административно такова, а не гражданско, съответно при този вид дела гражданската правосубектност в случая на Община Варна като ЮЛ е без значение – от значение е административната правосубектност на адм. орган издал оспорената пред съда заповед, именно който е надлежната страна в съдебно-административното производство. В случая оспорената пред ВРС заповед е издадена от кмета на община Варна, съответно този адм. орган, а не ЮЛ Община Варна е надлежния ответник по делото. Така, като е провел съдебното производство без да е конституирал правилната ответна по първоинстанционното дело страна, ВРС е провел недопустимо съдебно производство лишавайки адм. орган издал оспорената заповед от възможността да вземе участие в съдебния процес – при дадените обстоятелства, участвалия в производството юрисконсулт Ст. Н. е представлявал не кмета, а ЮЛ Община Варна. По тези съображения, постановеното в това производство решение се явява процесуално недопустимо.

Съгласно чл.221, ал.3 от АПК, недопустимото решение подлежи изцяло на обезсилване, при което делото следва да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане от друг състав и при конституиране като ответник на адм. орган издал оспорената пред него заповед № 1375/16.04.2024 г. , а именно кмета на община Варна, от чието име в условията на заместване същата е издадена съгласно приложената на л.88 от делото на ВРС заповед № К-012/12.04.2024 г. – само при делегиране на правомощия, какъвто настоящият случай не е, ответник е адм. орган на когото са делегирани съответните правомощия.

При този изход на спора, разноските подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал.3 от АПК.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3007/11.08.2025 г., постановено по дело № 20243110105667/2024 г. по описа на Варненски районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.