О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1337/ 12.08.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд, Гражданско отделение, VІ състав
На
12.08.2020 г.
В закрито заседание
в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1517 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу определение № 5246/29.05.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 3122 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., с което е върнато заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по
делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се същото да бъде отменено
и съдът да се произнесе по същество.
След преценка на материалите по
делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е
образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С разпореждане № 19191 от 26.02.2020г.
заповедният съд е оставил заявлението без движение до представяне на заверен
препис от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2017г.,
Приложение № 1/09.03.2018г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 03.05.2019г. в тридневен срок от получаване на съобщението.
Поради неизпълнение на горните указания, с обжалваното
разпореждане заповедният съд е върнал заявлението и е прекратил производството
по делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира
определението за неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.
3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението се прилагат писменият договор, заедно с всички негови приложения и
изменения. Целта
на посочената правна регламентация е да се осигури възможност на заповедния съд
да изпълни служебното си задължение по чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК, а именно да провери дали потребителският
договор не съдържа неравноправна клауза или е налице вероятност за това.
В
конкретния случай се касае за договор за потребителски кредит, вземането по
който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, от който последният черпи
правата си и с оглед разпоредбите на чл. 99-100 от ЗЗД,
налице е промяна в субектите на облигационното правоотношение. Тази промяна на титуляра на вземането по
потребителския кредит обаче, с оглед целта и смисъла на закона, е извън обхвата
на хипотезата по чл. 410, ал.
3 от ГПК, поради което непредставянето на договора за цесия не е
нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.
2, т. 1 от ГПК.
На
следващо място, съгласно чл. 411, ал.
2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата
редовност от външна страна, като разпоредбата на чл. 410, ал.
2 ГПК постановява, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.
1 и ал. 3 ГПК,
с което се препраща към съдържанието на исковата молба. В аспект на гореизложеното, заповедният съд
неправилно е направил аналогия с последиците на чл. 129, ал.
3 ГПК, която в случая е неприложима, доколкото в разпоредбите за
заповедното производство липсва подобна препращата норма. Единствената правна
възможност за прекратяване на заповедното производство е предвидена от
законодателя в разпоредбата на чл. 411, ал.
1 ГПК, когато липсва родова или местна компетентност на сезирания съд.
Във всички останали случаи на липса на процесуални предпоставки, включително и
при неотстранени нередовности на заявлението, съдът дължи произнасяне по
същество с отхвърлителен диспозитив и произтичащите от това последици.
Гореизложеното
налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Така
мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № № 5246/29.05.2020г.,
постановено по ч. гр. д. № 3122 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., с което е върнато заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА
делото на Пловдивския районен съд за произнасяне по същество на заявлението.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: