Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров
гр. дело № 13031/2018 г. по описа на
СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на З. „А.Б.“, чрез пълномощника си – адв. А.Б., с надлежно
учредена представителна власт по делото, против Решение № 443793 от 04.07.2018
г., постановено по гр. дело № 38521/2017 г. на Софийски районен съд, 68 състав,
с което е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ срещу ЗД „Б.и.“
АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 2251,51
лв., представляваща 1/2 /половината/ от изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Каско“ на автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******,
за което е образувана щета при ищеца под № 0300/15/217/503537, за ПТП,
настъпило на 31.07.2015 г. в гр. София, в резултат на виновно противоправно поведение и на водача
на лек автомобил „Пежо 209“ с рег. № *******чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество. Със същото решение ищецът е осъден да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
В
жалбата са наведи оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че ответното
дружество не е оспорило наличието на валидно правоотношение по застраховка ГО за лек автомобил
„Пежо 209“ с рег. № *******а и от събраните
по делото доказателства, а именно Протокол за ПТП от 31.07.2015 г. е установено при
условията на пълно и главно доказване наличието на застраховка ГО между
ответното дружество и водача на лек автомобил „Пежо 209“ с рег. № С *******Изтъква, че наличието на валидно правоотношение по
застраховка ГО между виновния водач и ответното дружество се установява и от
извлечението от електронния регистър Гаранционния фонд, още повече, че с
исковата молба е било направено искане по реда на чл. 190 ГПК ответникът да
бъде задължен да представи полицата по застраховка ГО. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият
„ЗД „Б.и.“ АД, в законоустановения срок
не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради
което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Съдът,
като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна
по следните съображения:
За
да отхвърли ищцовата претенция първоинстанционният съд е достигнал до извод, че
ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на автомобил „Пежо 209“ с
рег. № *******и ответното застрахователно.
Този
извод е необоснован. В конкретния случай с отговора на исковата молба ответното
дружество е признало всички елементи от фактическия състав на регресното
вземане на ищеца, сочейки че е заплатил
процесната сума в размер на 2251,51 лв., и тъй като не бил дал повод за
завеждане на делото претендира направените в настоящето производство разноски.
Нещо
повече, в практиката на ВКС (напр.
Р. № 15/25.VII.2014 г.
на I-во т. о. по т. д. № 1506/2013 г.; Р. № 98/25.VI.2012 г.
на II-ро т. о. по т. д. № 750/2011 г.; Р. № 73/22.VI.2012 г.
на I-во т. о. по т. д. № 423/2011 г.; Р. № 24/10.III.2011 г
на I-во т. о. по т. д. № 444/2010 г. и Р. № 85/28.V.2009 г.
на II-ро т. о. по т. д. № 768/08 г.), последователно се приема, че протоколът
за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и
с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него
волеизявление, т. е. съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за "извършените от него и пред него
действия". В бланката за такъв констативен протокол, съставен в процесния
случай съобразно изискванията на Нредба за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, изрично е предвидено отбелязване на обстоятелствата дали
водачите на участващите в конкретния пътен инцидент моторни превозни средства
имат полици за сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, техния номер и срока на валидността им. Констатациите, обективирани в констативния
протокол, включително и досежно последните три
обстоятелства, подлежат на опровергаване с всички годни доказателствени
средства по ГПК, чрез провеждането на "насрещно", доказване. Ответникът не е установил отрицателния
факт на несключване на застрахователния договор, опровергавайки констатацията,
съдържаща се в Протокол за ПТП № 1593422 от 31.07.2015 г., за наличие на
застраховка "Гражданска отговорност"
и на другия виновен за процесното ПТП - водача на автомобил „Пежо
209“ с рег. № С *******При съобразяване разпоредбата на чл. 1, ал. 1,
т. 6 ТЗ, според която всички застрахователни сделки са от категорията
на т. нар. абсолютни търговски, изискуемата за валидност писмена форма се смята
за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава
възможност да бъде възпроизведено. Това следва от текста на чл. 293, ал.
4 ТЗ. В
заключение следва да се отбележи, че данни за наличието на застрахователно
правоотношение за процесния период за „Пежо 209“ с рег. № *******се съдържа и в Информационния център към ГФ, като застрахователят
по силата на чл. 294, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 292, ал. 1, т. 3 КЗ следва да
предостави ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за
сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната
седмица, включващи данни за началната
и крайна дата на покритието. Като е предоставил тези данни, които са отразени
следствие на подадена от ЗД „Б.и.“ АД
справка, ответното дружество е признало, че е обезпечил през релевантния период
деликтната отговорност на виновния за настъпилото застрахователно събитие
автомобилист. Отчитайки засилената социална функция на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” и разширената застрахователна закрила,
която тя предоставя, в Решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г. на
ВКС ТК, ІІ т. о., е прието, че „съгласно чл. 295, ал. 7 КЗ /нова, обн. в ДВ
бр.54/2006 г./, данните в Информационния център имат официално оповестително
действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи
удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването
на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Изпълнението на задължението по чл.294, ал.1 КЗ гарантира известяването на
третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу
застрахователя, че действието на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” е прекратено към определен във времето момент, след който
застрахователят не отговаря за причинените от застрахования делинквент
имуществени и неимуществени вреди.” По изложените съображения настоящият състав
на съда, приема че по делото ищецът е установил при условия на пълно и главно
доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на
валидно правоотношение по застраховка ГО между ответното дружество и водача на
автомобил „Пежо 209“ с рег. № *******а изводът на първоинстанционния съд в обратна насока е абсолютно
необоснован.
Имайки
предвид, че с отговора на исковата молба ответното дружество е признало размера
на регресната претенцията, сочейки че е заплатил сумата от 2251,51 лв., но не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, а съгласно чл. 154 ГПК
доказателствената тежест е негова, то искът е основателен и доказан за пълния
предявен размер от 2251,51 лв. Нещо повече, от заключението на
приетата по делото САвТЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с
доверие, се установява, че вредите по автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 31.07.2015
г., както и че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база средни пазарни цени в са били необходими 5367,62 лв.,
поради което половината от заплатено обезщетение възлиза на 2683,81 лв., т.е.
надвишава претенцията на ищца за половината от изплатеното застрахователно
обезщетение.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция не съвпадат, с тези на СРС, обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло, и вместо него да се постанови ново, с
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2251,51
лв., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба.
При
този изход на спора на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски за производството пред СРС в общ размер на 570,14 лв.,
представляваща сбора от внесената ДТ, разноски за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 355,11 лв., представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на
цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 443793 от 04.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 38521/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 68
състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. "А.Б.“ АД, ЕИК:*******, със съдебен
адрес:*** – адв. А. Б., на
основание чл. 213, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 2251,51 лв., представляваща 1/2 /половината/
от изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Каско“ на автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *******, за което е образувана щета
при ищеца под № 0300/15/217/503537, за ПТП, настъпило на 31.07.2015 г. в гр.
София, в резултат на виновно
противоправно поведение и на водача на лек автомобил „Пежо 209“ с рег. № *******чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.06.2017
до окончателното изплащане на сумата, а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 570,14
лв. – разноски за производството пред СРС, както и сумата от 355,11 лв., представляваща разноски в
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: