Решение по дело №22554/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1093
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20231110122554
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1093
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110122554 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от ищеца ДГ „******“ с ЕИК
******* срещу „ФИРМА“ЕООД и „ФИРМА“ЕООД обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД относно
солидарното осъждане на ответниците в качеството им на ДЗЗД“ФИРМА“ с
БС******* и страна –изпълнител по договор за възлагане на обществена
поръчка за строителство 18 ДГ 766 от 24.08.18г. с Община ГРАД, да заплатят
използвана електроенергия, начислена на ДГ „******“ с ЕИК *******, без
правно основание , както следва: в размер на 335,68лева – главница за
незаплатена и използвана ел. енергия за м. май 2021г. по ф.
№**********/31.05.21г., префактурирана с ф. № **********/07.06.21г. от
ЦДГ“******“ към „ФИРМА“ЕООД; сумата от 343,58лв. главница,
незаплатена използвана електроенергия за месец юни 2021г. по фактура
**********/30.06.21г., префактурирана с фактура **********/09.07.21г. от
ЦДГ „******“ към „ФИРМА“ ЕООД; и сумата от 647,45лева – главница за
използвана и незаплатена електроенергия за м. юли 2021г. по фактура №
181254848731/31.07.2021г., префактурирана с фактура №
**********/11.08.21г. от ЦДГ “******“ към „ФИРМА“ ЕООД. Сумите се
претендират със законна лихва от датата на исковата молба до изплащането
им.
Ищецът поддържа, че ответниците в качеството на членове на
гражданско дружество ДЗЗД “ФИРМА“ носят солидарна отговорност във
връзка с изпълнението на договор за възлагане на обществена поръчка от
24.08.18г. с възложител Община ГРАД и изпълнител ДЗЗД “ФИРМА“, който
имал за предмет обновяване на ЦДГ „******“, находяща се в гр. ГРАД,
1
АДРЕС. Поддържа, че съгласно този договор срокът на СМР бил определен
за не повече от 28 месеца, считано от осигуряване на финансирането на
изпълнителя от възложителя. Строително –монтажните работи реално били
извършени от ответника „ФИРМА“ЕООД, като съгл. чл. 13, ал.2, т.18 от
договора за периода на СМР изпълнителят се задължавал да заплаща за своя
сметка всички разходи за консумирана ел. енергия, вода и други консумативи,
необходими за изпълнение на поръчката. Поддържа, че за месеците февруари,
март, април, май, юни и юли 2021г. „ФИРМА“ ЕООД продължил да извършва
СМР в сградата на детската градина, в който период същата не е работила ,
като не е извършил заплащане на сумите по фактурите, издадени от
електроразпределителното дружество и префактурирани на името на
„ФИРМА“ЕООД за месеците май , юни и юли 2021г.
От страна на ответното дружество „ФИРМА“ ЕООД с отговора на
исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, се оспорват
обстоятелството, че неоснователно се е обогатило за сметка на ищеца с
посочените суми, доколкото се твърди, че не е извършвало СМР на обекта и
липсват доказателства в подкрепа твърденията на ищеца.
Ответникът „ФИРМА“ООД в срока за отговор на исковата молба не е
депозирал такъв и не е взел становище по иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно следните елементи от фактическия му състав: 1) обогатяване на
ответника; 2) обедняване на ищеца; 3) липса на правно основание за
обогатяването на ответника, съответно обедняването на ищеца; 4) наличие на
връзка между обедняването и обогатяването - същите да произтичат от един и
същ факт или фактически състав, като тази връзка не е причинна (ППВС №
1/1979 г.); 5) липса на друг иск за защита на обеднелия.
По делото не се спори, че на 24.08.2018г. е сключен Договор за
възлагане на обществена поръчка за строителство № 18ДГ766 между Община
ГРАД като възложител и ДЗЗД „ФИРМА“ с участници „ФИРМА“ ЕООД и
„ФИРМА“ ООД като изпълнител с предмет „Изпълнение на строителство за
обновяване на детски градини и ясли в рамките на проект „Образователна
инфраструктура-изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли
в гр. ГРАД“, Обособена позиция 2-Обновяване на ЦДГ „******“-гр. ГРАД“.
Съгласно чл. 3, ал.3 срокът на договора е от влизане в сила на договора до
въвеждане на строежа в експлоатация, но за не повече от 28 месеца. Съгласно
чл. 3, ал.1 договорът влиза в сила след писмено уведомление от страна на
възложителя до изпълнителя за осигурено финансиране и за влизане в сила на
настоящия договор. Според чл. 13, ал.2, т.18 разходите за консумация на
2
електроенергия, вода и други консумативи необходими за изпълнението на
СМР, предмет на поръчката, са за сметка на изпълнителя.
Със Заявление от 23.10.2018г. от ДГ „******“ до „ФИРМА“ ЕАД е
поискано временно преустановяване на електрозахранването по партидата на
детската градина, като същото е действително преустановено на 30.10.2018г.,
видно от писмо на електроразпределителното дружество /л. 201 от делото/.
Безспорно между страните е и че за исковия период – м.05.2021г.-
м.07.2021г. е доставена електроенергия, начислена от „ФИРМА“ ЕАД по
фактура № ********** от 31.05.2021г. за сумата от 335,68 лв., фактура №
********** от 30.06.2021г. за сумата от 343,58 лв. и по фактура №
181254848731 от 31.07.2021г. за сумата от 647,45 лв. Сумите са начислени
като дължими от ДГ „******“, доколкото последното е получател по
фактурите. По този начин, а и в съответствие с посоченото от самия ищец,
след изтичане срока на договора, електрозахранването по партидата на
детската градина е възстановено. Не се спори и че ищецът е заплатил сумите
за електроенергия, видно от приложените платежни нареждания /л. 112-116
от делото/.
По този начин спорен се явява единствено въпросът дали през исковия
период участниците в ДЗЗД „ФИРМА“ са консумирали електроенергията,
доставена в ДГ „******“, доколкото в този период са извършвали СМР в
същата по договора за възлагане на обществена поръчка, сключен с
общината. Съдът намира за недоказано това обстоятелство.
Както бе вече посочено, съгласно чл. 3, ал.3 срокът на договора е от
влизане в сила на договора до въвеждане на строежа в експлоатация, но за не
повече от 28 месеца. Съгласно чл. 3, ал.1 договорът влиза в сила след
писмено уведомление от страна на възложителя до изпълнителя за осигурено
финансиране и за влизане в сила на настоящия договор. Тъй като по делото не
е приложено такова писмено уведомление следва да се приеме като дата на
влизане в сила на договора 24.08.2018г., т.е. крайният срок на същия е
24.12.2020г. От това следва, че през исковия период срокът на договора вече е
изтекъл. Противно на соченото от ищеца, между възложителя и изпълнителя
не е сключван анекс или допълнително споразумение, с което срокът на
договора да е удължен. Това се потвърждава и от Община ГРАД, която в
писмо до съда /л. 132 от делото/ отрича сключването на такъв анекс. По този
начин може да се направи извод, че към момента на начисляване на
електроенергията в периода м.05.2021г.-м.07.2021г. не е налице основание за
извършване на СМР от страна на ДЗЗД-то чрез неговите участници.
Не се установява и фактическо извършване на такива действия.
Действително, в горепосоченото писмо на общината се сочи, че е налице
спиране срока на извършване на СМР, за което представя справка /л. 133 от
делото/, довело до удължаване на същия със 110 дни. Не се установява обаче
дали тези 110 дни текат от изтичане на 28-те месеца по срока на договора или
съобразно линейния график и предложеното изпълнение от изпълнителя.
3
Дори и да се приеме обаче действително удължаване на срока със 110 дни,
считано от изтичане на 28-те месеца, същите са изтекли преди исковия
период. Срокът на договора е изтекъл на 24.12.2020г., т.е. 110-те дни изтичат
към м.04.2021г., което е извън исковия период на твърдяна консумация за
електроенергия. По този начин съдът намира, че не се установява
дружествата участници в ДЗЗД да са извършвали СМР в този период, т.е. да
са консумирали електроенергия, чието заплащане дължат. Не са ангажирани
доказателства след изтичането на горепосочените 110 дни, изпълнителят да е
продължил извършването на СМР. Още повече, приложен е и констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа от 29.01.2021г. /Акт
15/, като няма данни след тази дата да са осъществявани СМР. Следва да се
отбележи и че строежът е от четвърта категория, от което следва, че за него
не е необходимо да се издава Акт 16, а по делото не е представено
удостоверение за въвеждане в експолатация, от което евентуално да се
направи извод, че през процесния период в сградата на детската градина все
още са се извършвали СМР, предвид което консумацията на електроенергия
да е от изпълнителя. Освен това, видно от приложеното писмо от „ФИРМА“
ЕАД /л. 201 от делото/ партида на името на ДЗЗД „ФИРМА“ не е откривана в
периода 24.08.2018г.-31.07.2021г. за обект на ул. *****, гр. ГРАД, противно
на соченото от ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа ответните
дружества да са консумирали електроенергия, чрез чието незаплащане да са
се обогатили, спестявайки разходите за това. Искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, чл. 3 ГПК ответниците
имат право на разноски. Такива са поискани и направени от „ФИРМА“
ЕООД, а именно сумата от 1700 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, ГО, 69 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДГ „******“, ЕИК: *******, адрес: гр.
ГРАД, ул. ***** 87А срещу „ФИРМА ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес
на управление: гр. АДРЕС и „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. АДРЕС /участници в ДЗЗД „ФИРМА“, ЕИК:
*******9/, иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да
заплатят на ищеца сумата от 335,68лева – главница за незаплатена и
използвана ел. енергия за м. май 2021г. по ф. №**********/31.05.21г.,
префактурирана с ф. № **********/07.06.21г. от ЦДГ“******“ към
„ФИРМА“ЕООД; сумата от 343,58лв. главница, незаплатена използвана
електроенергия за месец юни 2021г. по фактура **********/30.06.21г.,
4
префактурирана с фактура **********/09.07.21г. от ЦДГ „******“ към
„ФИРМА“ ЕООД; и сумата от 647,45лева – главница за използвана и
незаплатена електроенергия за м. юли 2021г. по фактура №
181254848731/31.07.2021г., префактурирана с фактура №
**********/11.08.21г. от ЦДГ “******“ към „ФИРМА“ ЕООД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ДГ „******“, ЕИК: *******, адрес: гр. ГРАД, ул. ***** 87А
да заплати на „ФИРМА ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1700 лв.
разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца Община ГРАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5