СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
9158 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 58318 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 48913/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 124 състав, „Д.з.“ АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 1 322,50 лв.,
представляваща заплатено обезщетение по щета № **********/286-17, ведно със
законната лихва от 25.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението „Д.з.“ АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 698,50 лв.,
представляваща разноски в производството.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „Д.з.“ АД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи, че увреденото имущество не е включено в обекта на застраховане.
Поддържа, че видно от списък на застрахованите обекти и от списък на активите
на ищеца увредената рекламна табела не е част от застрахованото имущество.
Твърди, че от протокола за ПТП се установява единствено увредена рекламна
табела, а не капак за сервизен кош, бокс за пожарогасител и др. Посочва, че по
делото не е доказано заплащане на претендираното застрахователно обезщетение,
доколкото има разминаване в сумите в авизото и приложението към него. Моли
съдът да отмени решението и да отхвърли изцяло предявената претенция.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. „Б.В.И.Г.“ АД, с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила. Твърди, че всичко на територията на процесната
бензиностанция попада в обхвата на застраховката. Сочи, че увредените рекламни
табла и кош представляват една конструкция и не са отделни елементи. Поддържа,
че протоколът за ПТП е издаден от органи на МВР и не е оспорен от ответника.
Излага, че приетите по делото счетоводни документи доказват плащането на
застрахователното обезщетение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 124 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 411 КЗ.
В чл.
411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилата по чл.
74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата или срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването
на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена
застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие
(ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" да е съществувало действително правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност".
Безспорно
се установява от събрания по делото доказателствен
материал, в това число застрахователна полица "Застраховка имущество“ № **********F08039, че към момента на настъпване на процесното ПТП - 23.12.2016 г. между ищеца
З. „Б.В.И.Г.“ АД и собственика на увреденото имущество „Л.Б.“ АД е съществувало
валидно застрахователно правоотношение, със срок на
действие 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г.
Видно от полица № BG/08/116001310806
от 04.05.2016 г. към момента на настъпване на процесното
ПТП - 23.12.2016 г. между делинквента и застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" „Д.з.“ АД е съществувало действително
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
От представения по делото протокол за ПТП № 1579571/23.12.2016 г., се
установява, че на 23.12.2016 г. в 10:30 ч. водачът на автомобил "Даф АС 83
ХЦ", с рег. № ******- А.И.Г.се е движел в района на бензиностанция „Лукойл“,
находяща се в гр. Русе, бул. „3-ти март“, като с поведението си - при движение
на заден ход е нанесъл вреди по рекламна табела. Протоколът за ПТП по своята
правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма
на увреждането и причинените вреди. В този смисъл е и преобладаващата практика
на ВКС, формирана по реда на чл.
290 ГПК - напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о., ТК. В случая не е оспорена автентичността на акта за ПТП
или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е
съставен акта, поради което съдът приема, че фактите са се осъществили така,
както е отразено в протокола.
Така установените по - горе обстоятелства се подкрепят и от показанията на
свидетеля М..ВД., който в хода на първоинстанционното производство е посочил, че
към м.12.2016 г. е бил на работа като управител в бензиностанция „Лукойл“,
находяща се в гр. Русе, бул. „3-ти март“. Свидетелствал е, че няма спомен за
конкретното ПТП, но при настъпване на такова се вика КАТ и се съставя протокол.
Изложил е, че подписът на участник № 2 е негов.
По повод настъпилото застрахователно
събитие при ответника е била образувана преписка по щета № **********F08039/282
г. Представена е покана по регресна претенция от 26.04.2018
г., получена от ответника на 02.05.2018 г. С писмо, с изх. №
31053637 от 27.06.2018 г. ответникът е уведомил ищеца, че не е налице
правно основание за изплащане на обезщетение, доколкото
не са налични документи установяващи начина на определяне
на застрахователната сума, собствеността на увредения актив, както и обстоятелството,
че увреденото имущество е обект на застраховане.
От приетата и неоспорена от
страните съдебно - автотехническа експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена, се установява, че щетите нанесени на процесното имущество: рекламно - указателна табела и
сервизен кош се намират в причинна връзка с механизма, описан в протокол за ПТП
и скицата към него.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по време
на действието на сключения между ищеца и „Л.Б.“ АД договор за имуществена
застраховка е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат
на което на част от застрахованото имущество - рекламно - указателна табела и
сервизен кош са били нанесени вреди.
Неоснователно
се явява оплакването във въззивната жалба, че настъпилото застрахователно
събитие не представлява покрит риск, тъй като увредената
рекламна табела не е част от застрахованото имущество. Съгласно "Застраховка имущество“ № **********F08039В предмет на полицата е недвижимо и движимо имущество на застрахования -
описани сгради съгласно приложение № 1, машини и оборудване, офис обзавеждане,
съоръжения, стоки и горива, други дълготрайни материални активи и парични
средства на каса, находящи се в бензиностанциите „Лукойл“ съгласно приложение №
1. В приложение № 1 към договора на ред 031 е включена бензиностанция Русе - 2.
Към договора е приложен списък на активите към счетоводен план към м.11.2016
г., от който е видно, че в други материални дълготрайни активи е включена
площадка (бакс, пожарогасител, сервизен кош, надписи). С
оглед на горното, доколкото рекламно - указателна табела и
сервизен кош са част от други дълготрайни материални активи, собственост на „Л.Б." ЕООД, приняването на вреди върху тях се явява покрит риск по
застрахователния договор.
Настоящият състав не споделя и довода на въззивника, че по делото не е
доказано валидно извършено плащане на застрахователното обезщетение. Видно от изготвената във въззивното
производство съдебно - счетоводна експертиза с авизо от 22.08.2017 г. за презграничен превод
от З. „Б.В.И.Г." АД към „Л.Б." ЕООД е преведена на 22.08.2017 г. обща
сума в размер на 12537,38 USD /щатски долари/ с посочено
основание - 17 броя позиции в т.ч. номер 286-17, за щета №**********/286-17.
Вещото лице дава заключение, че в списък към авизо от 22.08.2017 г. за
презграничен превод съдържащ 17 броя позиции на щети на застрахован „Л.Б."
ЕООД на обща стойност 6851,45 USD /щатски долара/, по които е
извършено плащане с основание - посочен пореден №14 обект L/BG2200160100 F08039/927 Ruse 2 на стойност 706.34 USD /щатски долара/ равностойни по курса на БНБ за
деня на 1322,50 лв.
По изложените съображения въззивният съд намира, че не са налице основания
за отказ на ответника да заплати застрахователно обезщетение. По силата на чл.
405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл.
400, ал. 1 КЗ е посочено, че действителната застрахователна стойност е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество. Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, която
настоящият състав кредитира като компетентно и обективно
изготвена стойността на увредена снап-рамка и увреден бокс за
пожарогасител/пясъчник възлиза на 1 322,51 лв. без ДДС. Във въззивната
жалба не са изложени оплаквания във връзка с размера на застрахователното
обезщетение.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено поради
съвпадане на крайния извод на двете инстанции.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 384 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и сумата
от 200 лв. - разноски за съдебно - счетоводна експертиза. С оглед представения
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният
адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка,
съдът намира, че е доказано заплащането им.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58318 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 48913/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 124 състав.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *******, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 584 лв., представляваща разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.