Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                    .......................2013 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети януари две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Т.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3334 по описа за 2012 година.

           

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.233, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД твърди, че на 01.09.2008г. е сключил договор за наем с ответника. Предмет съглашението бил недвижим имот, находящ се в гр.Стара Загора, бул.Крайречен №25, с посочен в исковата молба идентификатор, който се състоял от автомобилно хале, помещение за кафе, офис, склад и два броя гаражи. Договорена била наемна цена от 1980 лв. с ДДС, авансово платима до 5-то число на текущия месец. Договорът бил сключен за срок от три години  - до 01.09.2011г., като ищецът твърди, че ползването на имота е продължило след изтичането на срока. Поддържа, че ответникът не е бил заплатил четири наемни вноски – за м.септември 2008г., както и за месеците февруари, март и април на 2012 година. Поради това неизпълнение на 24.04.2012г. ищецът известил ответника, че прекратява на договора. Поддържа още, че освен наема била договорена и неустойка за забава в размер на 0,5% за всеки просрочен ден върху забавените наемни плащания. Претендира, че такава неустойка се дължи върху неизпълнените задължения за месеците февруари, март, април и май на 2012г., като сумите за това са: за месец февруари 2012 г. в размер на 1055,60лв., за месец март 2012г. в размер на 851,40лв., за месец април 2012г. – 455,40лв. и 247,50лв. за месец май на 2012 година. Предвид тези твърдения и предвид прекратяването на договора моли да бъде осъден ответника да предаде отдадения под наем недвижим имот, а също и да му заплати дължимия наем за месец септември 2008 г. и обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 630,48 лв. за времето от 31.05.2009г. до 31.05.2012 година, както и останалите наемни вноски и посочените по-горе неустойки.

Ответникът СНЦ „Кънчев моторспорт лайт” не оспорва твърдението, че е сключен наемен договор и че имотите му са били предадени за ползуване. Поддържа обаче, че считано от месец януари 2012 г. не ползва единия от двата гаража отдадени под наем, тъй като представителка на ищеца - М.Б. е взела ключовете от гаража и е прекратила ползването. Твърди също така, че в отдадения под наем имот, по настояване на наемодателя, той е извършил редица подобрения изразяващи се в монтаж на преградна стена за 2000лв., поставяне на теракот за 1200лв., изкъртване на място за прозорец и поставяне на прозорец и врата от алуминиев профил за 800лв., поставяне на теракот в офиса на втория етаж за 900лв., поставяне на електромотори на двете врати за 2000 лв. Общата стойност на извършените във връзка с тези подобрения разходи възлизала на 6900 лева. Ответникът възразява, че претенцията за наем за м.септември 2008г. е погасена по давност, както и искането за заплащане на обезщетение за забава върху нея по чл.86, ал.1 ЗЗД. По отношение на претенциите за заплащане на наем за месеците февруари, март, април и май на 2012 г.  дължимостта им, а алтернативно твърди, че размерът им е по-малък поради неизползването на една от гаражните клетки в този период. По отношение на претенциите за заплащане на неустойка ответникът възразява, че клаузата за уговарянето и е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Алтернативно твърди, че неустойката е прекомерна и моли намаляването й. Прави възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми със сумата за извършените в имота подобрения на стойност 6900 лева.

         Съдът намери за установено следното:

На 01.09.2008 г. между дружеството ищец и ответника бил сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ автомобилно хале, помещение за кафе, офис, склад и 2 бр. гаражи, находящи се в сграда с идентификатор 68850.513.573.1, на адрес гр.Стара Загора, ул.Крайречен №25. Въпросната сграда, видно от представения нотариален акт и скица /лист 11-13/, е собственост на „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД. Съгласно ***.4 от договора месечната наемна цена за имота била определена на 1650 лв. без ДДС. Предвидено било тя да се плаща авансово, не по-късно от пето число на текущия месец, чрез превод по банкова сметка /чл.6/. Договорът бил сключен за срок от три години, считано от 01.09.2008 г. /чл.3/ като страните по делото не спорят, че след изтичането на срока ползването на вещта е продължило без да има противопоставяне от страна на наемодателя, като наемателят се намира в имота и към датата на завеждане на иска.

Установява се от показанията на свидетелката М.Б., че не целият имот е бил отдаден под наем, тъй като в него имало общо четири гаража, два от които ползвал наемателя, а другите два ДЗИ. ДЗИ ползвало също две стаи, находящи се на втория етаж в сградата. В тях се намирал архива на застрахователя. Достъпът до тези две стаи се осъществявал чрез преминаване през първия етаж, през помещението отдадено под наем на ответника. Свидетелката твърди, че в тази част по-късно наемателят направил алуминиева преграда за да може да се обособи нещо като коридор през който служителите на ДЗИ да достигат до ползваните от тях помещения на втория етаж. Свидетелката, която е служител на ДЗИ, поддържа, че през месец януари 2012 г. получила от наемателя ключа от единия от гаражите и считано от януари наемателя ползвал само един гараж. Обстоятелството, че част от наетия имот продължил да се ползва от наемодателя се потвърждава и от другия свидетел - Г. Г.ев. Той поддържа също, че преустройството на първия етаж, изразяващо се в изграждане на преградна стена от алуминиева дограма било направено с цел идващите до архива си служители от ДЗИ да не преминават през офиса на дружеството ответник. Преграждането било станало по изрично настояване на служители на ищеца, за което Г.ев бил научил от своя началник. Г.ев поддържа още, че когато влезли в имота установили, че теракотната настилка се е отлепила и се наложила подмяната й. Освен това била сложена и електрическа инсталация за отваряне на вратите.

С нотариална покана от 24.04.2012 г. на наемателя било съобщено, че поради неплащане на наемната цена и съобразно чл.31 от договора, наемодателят го прекратява, считано от 01.05.2012 г. Наемателят бил поканен да освободи имота незабавно, както в едноседмичен срок да заплати дължимите наемни вноски /лист 18-20/.

Съгласно заключението на съдебно икономическата експертиза и писмените доказателства, ответникът дължи наемни плащания за месеците септември на 2008 г., февруари, март и април на 2012г. Общата им сума е 7920 лв. с ДДС. Последното плащане от ответника било осъществено на 24.04.2012 г., като по банков път са били преведени 2000 лв. С 160 лева  от тази сума било погасено частично вземане по фактура №2951953 от 06.02.2012 г., издадена за наема за месец януари 2012г., а останалата част отишла за погасяване на задължения по други фактури, които не са предмет на настоящия иск. След приспадането задължението за месец февруари 2012 г. възлизало на 1820 лв. с ДДС., а общо неизплатеното задължение по четирите фактури на 7760 лв. с ДДС. Вещото лице е установило също, че в счетоводството на ищеца не е издавана фактура за наем дължим за месец май на 2012 г. Установено е също така, че въпросните фактури са осчетоводени и при ответника, като са описани в дневника за покупки и са декларирани съгласно ЗДДС, а данъчният кредит по тях в размер на 1320 лв. е ползуван.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

         Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за наем. Първоначално договорът е бил сключен за определен срок, който е изтекъл, но ползуването на имота е продължило без противопоставянето на наемодателя, поради което и съобразно чл.236, ал.1 от ЗЗД договорът следва да се счита продължен за неопределен срок. Съгласно чл.31 от договора за наем при неплащане на наемната цена или консумативните разноски за повече от един месец наемодателят има право да прекрати едностранно договора. В настоящият случай е установено неизплащане на повече от една наемни вноски, поради което към датата на връчване на уведомлението за прекратяване на договора правото на наемодателя по чл.31 е съществувало. Поради това то е надлежно упражнено чрез връчването на нотариалната покана на наемателя и считано от 01.05.2012 г. договорът за наем е прекратен.

         Съгласно чл.233, ал.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Предвид прекратяването на договора и обстоятелството, че ползуването на имота, с изключение на единият от гаражите, е продължило и след прекратяването му /обстоятелство безспорно между страните/ искът по чл.233, ал.1 ЗЗД за освобождаване на имота е основателен и следва да се уважи.

         Неоснователен е доводът на ответника, че има право да задържи вещта до заплащане на подобренията, които твърди, че е извършил в имота. Наемателят е държател, а не владелец, поради което и съобразно с  указанията дадени с Тълкувателно решение №85 от 02.12.1968г. на ОСГК ВС не може да се ползува от разпоредбите на чл.71 и 72 от ЗС.

 

         По иска с основание чл.232, ал.2 ЗЗД:

         Съгласно чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта. От представените писмени доказателства и заключението на съдебно счетоводната експертиза е видно, че за срока на действие на договора не са изплатени следните наемни вноски: 1980 лв. наем за месец септември 2008 г., 1820лв. наем за месец февруари 2012 г. и по 1980 лв. за всеки от месеците март и април на 2012 г.

         От събраните по делото гласни доказателства се установи, че считано от месец януари на 2012 г. ползуването на единия гараж не се осъществява от наемателя, като той е предал ключа от него на служител на наемодателя. Поради това съдът намира, че наемателят не дължи заплащане за наем на този гараж за периода след края на месец януари. Съобразно заключението на съдебно икономическата експертиза, след приспадането на средната пазарна наемна цена за една гаражна клетка, размерът на месечния наем съответства на 1914 лв. с ДДС. След приспадането на тази сума дължимите наеми са както следва: за месец февруари 1754 лв., а за месеците март и април по 1914 лв. с ДДС. Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползуването на вещта, въпреки противопоставянето на наемодателя той дължи обезщетение и следва да изпълнява всички задължения произтичащи от наемния договор. В случая безспорно е, че ползуването е продължило след датата на прекратяването на договора - 01.05.2012 г., като продължава и към приключване на устните състезания. Отправената нотариална покана съдържаща искане за освобождаване на имота има характер на противопоставяне по чл.236, ал.2 ЗЗД, предвид което и във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят дължи заплащане на наем и за месец май 2012г. Размерът на същия следва да бъде съобразен с обстоятелството, че към тази дата наемателя не е ползвал единия от гаражите, поради което наемът за този месец също следва да бъде 1914 лева.

         Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за наем за месец септември 2008 г. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания. Съобразно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо. В случая изискуемостта на задължението настъпва на определен ден, тъй като това е уговорено изрично в чл.6 от договора. Според него наемната цена се плаща не по-късно на пето число на текущия месец. Съобразно това относно вземането за наем за месец септември 2008г. наемателят е изпаднал в забава на 06.09.2008 г. Срокът по чл.111, б.”в” ЗЗД  е изтекъл на 06.09.2011 г., поради което и вземането за наема дължим за този месец е погасено по давност. Погасено по давност е и акцесорното вземане за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД върху наема за месец септември 2008 г.

Предвид изложеното, исковете за заплащане на сумата 1980 лв. с ДДС, представляващи наем за месец септември 2008 г. и на обезщетение за забава в размер на 630,48 лв. следва да се отхвърлят като погасени по давност, а исковете за заплащане на наем за месец февруари, март, април и май са основателни до установените с експертизата размери.

 

         По исковете за заплащане на неустойка:

         В чл.10 от договора за наем страните са предвидили, че при забава в плащането на наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 0,5% от дължимото за всеки просрочен ден. Неустойка се претендира за наемите за месеците февруари, март, април и май на 2012 г. Съобразно заключението на експертизата /лист 81/ общо изчислената неустойка за периода от 06.02.2012 г. до 3.05.2012 г. е 2697,85 лева, както следва: 1080,52 лв. върху наема за февруари 2012г., 832,59 лв. върху наема за месец март, 532,92 лв. върху наема за м.април и 248,82 лв. върху наема за месец май. Установените  от експертизата размери за неустойката върху всяко вземане са по-големи от претендираните от ищеца размери с изключение на тази за месец март на 2012г., която с иска е предявена в размер 851,40 лева. 

         Съдът намира, че възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави е неоснователно. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото това не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уговарянето на неустойка надвишаваща размера на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не противоречи на закона, защото самата разпоредба на чл.86, ал.1, изр. второ ЗЗД предвижда, че за действително търпените вреди, надвишаващи размера на законната лихва кредиторът може да иска обезщетение по общия ред. Определянето на неустойка, в която не е уговорен краен предел или фиксиран срок до който тя може да се начислява не е нищожна клауза по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, тъй като преценката за нищожност следва да се прави конкретно за всеки договор към момента на неговото сключване /в този смисъл Тълкувателно решение №1 от 2009 г. на ОСТК/. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящия случай страните са договорили неустойката с цел да обезщети наемодателя в случай, че не получи плащане за ползуването на имота си, като с оглед обстоятелствата, не може да се приеме, че тази уговорка е в противоречие да добрите нрави. Това е така защото, според общовъзприетите разбирания за справедливост, е редно вредите от виновно неизпълнение на задължения да бъдат обезщетявани.   Съдът намира също, че размерът на неустойката не може да бъде опреден и като прекомерен по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД. Действително в случая не става дума за отношения между търговци, поради което е възможно уговорената неустойка да бъде намалявана. За да се приеме обаче, че тя е прекомерна, би следвало размерът и да не е съобразен с действителните вредите, които кредиторът би могъл да понесе в следствие на неизпълнението на задължението. С оглед характера на сключения договор, да се съизмерват тези вреди единствено със законната или пазарната лихва е неправилно. Загубите за наемодателя са съизмерими и с месечния наем, който той пропуска да получи в уговорения срок. Обстоятелството, че имотът е в държане на наемателя лишава наемодателя, както от възможността да извлича лично ползата от него, така и от възможността да го предостави на друг наемател. Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна има и санкционна функция, поради което може да се претендира и в случаите когато вреди не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. В тези случаи неустойката е санкция за неизпълнението и ограничаването й до размера на вредите не съответствува пълно на придадените и от законодателя функции / в този смисъл - Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК/. Предвид това съдът намира, че с оглед на установените от експертизата размери на дължимите суми на неустойка за периода на забава и обстоятелството, че те не надхвърлят размера на месечното наемно плащане, не е налице прекомерност водеща до основание за намаляване на неустойката.

         С оглед изложеното, исковете по чл.92 ЗЗД са основателни за общия размер от 2591,09 лева, от които: 1055,60 лв. върху наема за февруари, 832,59 лв. за март, 455,40 лв. за април и 247,50 лв. за май, като искът за неустойка върху наем за март следва да се отхвърли за разликата до претендираните от ищеца 851,40 лева. 

 

         По възражението за прихващане:

         Ответникът поддържа, че след сключването на договора и по настояване на наемодателя е направил в имота редица трайни подобрения - монтаж на преградна стена, поставяне на теракот на първия и втория етаж, изкъртване на място за прозорец и поставяне на прозорец и врата от алуминиев профил, поставяне на електромотори на двете врати. От така твърдените подобрения, съдът счита, че е доказано извършването на поставяне на теракот на първия и втори етаж на сградата, изграждането на преградна стена на първия етаж на сградата и поставянето електромотори на вратите. Само относно тези работи, които са установени при огледа на вещото лице, са налице свидетелски показания, установяващи извършването им от наемателя. Осъществяването на останалите претендирани подобрения не е доказано, поради което в тази част възражението е неоснователно.

         Съгласно Тълкувателно решение №85 от 02.12.1968г. на ОСГК ВС държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него не може да се ползува от разпоредбите на чл.71 и 72 от ЗС, като неговите отношения със собственика за добивите получени от имота и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор – съобразно правилото на чл.93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователното обогатяване – за подобренията. Тъй като между страните е сключен договор за наем, отношенията по повод подобренията, следва да се разрешат в съответствие с договора.

         Установява се от показанията на свидетеля Г.ев, че при приемането на отдадения под наем имот се е оказало, че теракотът е разлепен, поради което се налага смяната му. Предаването на веща в състояние отговарящо на ползуването за което е наета е задължение на наемодателя регламентирано в чл.230 ал.1 от ЗЗД. Тази разпоредба е дословно възпроизведена в чл.22 на сключения договор, поради което не може да се приеме, че страните са уговорили нещо различно. Съгласно чл.24 от договора, наемодателят се задължава да взема мерки за отстраняване на всички повреди и аварии, които не са причинени виновно от наемателя или неговите служители или посетители и които са извън кръга на повредите и изхабяването на имота, свързани с обикновеното му употребление. Тъй като повредата на подовото покритие не се дължи на обичайната експлоатация на помещенията и не е предизвикана от наемателя, като същевременно възпрепятствува ползуването на помещенията за предвиденото в чл.2 от договора предназначение, следва да се приеме, че вещта не е била предадена в надлежно състояние. Извод за това може да се обоснове, като от показанията на свидетеля, така и от обстоятелството, че не се представиха доказателства страните да са съставили при предаването на имота протокол, удостоверяващ състоянието му. Съгласно чл.230, ал.2 от ЗЗД, ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаляване на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. След като не е изпълнено задължението на наемодателя да предаде вещта в годно състояние, наемателят има във всички случаи право на обезщетение за разходите, които е направил за привеждане на вещта в съответното състояние. Предвид това, съдът намира, че по отношение на сумата за извършената подмяна на теракотната настилка не следва да се прилага разпоредбата на чл.15 от договора за наем, според която наемателят не може да претендира извършените по време на договора разходи за поддръжката и повишаване стойността на имота, освен ако се е споразумял друго с наемателя. Тази клауза, обаче е изцяло приложима относно другите разходи направени за изграждането на преградната стена от алуминиева дограма на първия етаж от сградата и поставянето на електродвигатели на вратите. Това е така, защото правилата на 231 ЗЗД не са от публичен ред и страните са свободни да договорят нещо различно.

         Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /лист 72 на делото/ за настилката на първия етаж от имота са направени разходи в размер на 1131,93 лева, а за тази на втория етаж – 1060,59 лева. Така общият размер на разходите, които наемателят има право да претендира е  2192,52 лв.

         Съгласно чл.103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. По арг. от чл.104, ал.1 изр. второ ЗЗД прихващане в хода на съдебен процес е възможно, включително и при неликвидно вземане, ако същото бъде установено по основание и размер /тоест стане безспорно в хода на делото/. В настоящия случай съдът намира, че наличието на насрещни и изискуеми, ликвидни вземания е установено в настоящото производство, поради което, възражението на ответника за прихващане е основателно до размера на 2192,52 лв. С оглед това, че общо размерът на вземанията на ищеца е по-голям, като ответникът не е направил изрично искане относно начина за извършване на прихващането, съдът намира, че следва да прихване вземането му със задължението за заплащане на наем за месец февруари 2012г. което е в размер на 1754 и част от вземането за неустойка върху наема за същия месец, която за периода от 06.02.2012г. до 31.05.2012г., съгласно исковата молба, се претендира в размер на 1055,60 лв. Така след прихващането следва да се отхвърли изцяло искът за наем за месец февруари 2012г. в размер на 1754 лв., както и частично искът за неустойка от 1055,60 лв. върху тази наемна вноска до размера на 438,52 лева, като се уважи само за 617,93 лв. В останалата си част, до претендираните общо 6900 лева, възражението за прихващане следва да се отхвърли като неоснователно.

         Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1572 лв.

         На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата 20 лв. деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

         Мотивиран така, съдът

          

Р    Е   Ш    И:

 

         ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Кънчев моторспорт лайт” със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Св. Патриарх Евтимий №155, вх. А, ет.4, ап.44, БУЛСТАТ *********, представлявано от Вилхем Богомилов Кънчев, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да освободи и предаде на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Г. Бенковски №3 ЕИК ********* представлявано от Недялко Чандъров и Уим Гилиамс държането на следния недвижим имот предмет на договор за наем от 01.09.2008г., а именно: автомобилно хале, помещение за кафе, офис, склад и един гараж, нащодящи се в сграда с идетификатор 68850.513.573.1 по кадастралната карта на гр. Стара Загора, на адм. адрес Стара Загора, бул. Крайречен  №25, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно предаване държането на втория гараж, предмет на договора за наем, като неоснователен.

         ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Кънчев моторспорт лайт” да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, сумите: 5742 лв. /пет хиляди седемстотин четиридесет и два/ лева с ДДС, на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД, представляваща наем за месеците март, април и май на 2012г. дължими по договора от 01.09.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2012г. до окончателното заплащане; както и на осн. чл.92 ЗЗД, сумата 2153,42 лв./ две хиляди сто петдесет и три лева и 57 ст./ представляващи общо неустойка по чл.10 от договора за наем, от която: 617,93 лв. неустойка върху 1914 лв. - наем за м. февруари 2012г. за времето от 06.02.2012г. до 31.05.2012г.; 832,59 лв. неустойка върху 1914 лв. – наем за м. март 2012г. за периода от 06.03.2012г. до 31.05.2012г.; 455,40 лв.  неустойка върху 1914 лв. – наем за м. април 2012г. за времето от 06.04.2012г. до 31.05.2012г.; 247,50 лв.  неустойка върху 1914 лв. – наем за м. май 2012г. за времето от 06.05.2012г. до 31.05.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка върху наема за месец февруари за разликата до претендираните 851,40 лв. като неоснователен.

 ОТХВЪРЛЯ исковете на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против „Кънчев моторспорт лайт” за заплащане, на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, на сумите: 1980 лв. с ДДС, представляваща наем за месец февруари 2008г. и 630,48 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за времето от 31.05.2009г. до 31.05.2012г., като погасени по давност.

ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл.103 ЗЗД, исковете на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД против Сдружение с нестопанска цел „Кънчев моторспорт лайт” за заплащане, на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, на сумите: 1754 лв. /хиляда седемстотин петдесет и четири лева/ представляваща незаплатена наемна цена за месец февруари на 2102г., както и на сумата 438,52 лв./ четиристотин тридесет и осем лева и 52ст./ представляваща част от дължимата по чл.10 от договора неустойка върху наема за м. февруари 2012г. за периода от 06.02.2012г. до 31.05.2012г., ПОРАДИ ПРИХВАЩАНЕ с предявеното под форма на възражение вземане на ответника Сдружение с нестопанска цел „Кънчев моторспорт лайт” за сумата 2192,52 лв./ две хиляди сто деветдесет и два лева и 52ст./ представляващи разноски за подмяна на теракотната настилка на първия и втори етаж в отдадените под наем помещения, като ОТХВЪРЛЯ  това възражение в останалата му част до предявените 6900 /шест хиляди и деветстотин/ лева, претендирани като разноски за изкъртване и поставяне на прозорец, изработване на преграда от алуминиева дограма и поставянена електромотори на ролетните врати в ремонтното хале, като неоснователно.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Кънчев моторспорт лайт” да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 1572 лв. /хиляда петстотин седемдесет и два лева/, представляваща деловодни разноски.

         ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Кънчев моторспорт лайт”, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 20 лв. /двадесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: