Определение по дело №3228/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2520
Дата: 16 ноември 2020 г.
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20201000503228
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 252011.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София15-ти търговски
На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503228 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 от ГПК и е образувано по повод частна
жалба, подадена от В. М. И. против определение № 8012 от 29.05.2020г., постановено по
гр.д.№ 2889/2020г. по описа на СГС. Със същото производството по делото е прекратено
като недопустимо.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт
поради ненадлежно определяне на съдията- докладчик по делото. Освен това същият счита,
че неправилно градският съд е приел, че не е отстранил нередовностите е на исковата молба.
На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК препис от жалбата не е изпращан на
насрещната страна.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. В тази
връзка настоящият състав излага следните съображения:
В. М. И. е подал искова молба против М. П. П. с искане за заплащане на сумата
191 198,50 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 191 198,50лв. имуществени вреди. С
разпореждане от 09.03.2020г. производството по делото е оставено без движение до
отстраняване на нередовности на исковата молба като са дадени конкретни указания какво
следва да бъде уточнено от ищеца.
Съобщението за тези указания на съда е получено от И. на 19.05.2020г.
На 27.05.2020г. в съда е постъпила от ищеца, подадена по пощата в срока по чл.
1
129,ал.2 от ГПК . Със същата не са изпълнени дадените указания. Заявено е, че съдът не се
произнесъл по молбата за освобождаване от държавна такса.
С обжалваното определение градският съд е посочел,че ищецът не е изпълнил
дадените му указания и поради това производството по делото подлежи на прекратяване.
Освен това съдът е посочил, че искът е изначално недопустим , тъй като исковете са
предявени против физическото лице М. П. П. в качеството му на съдия- председател на
съдебен състав. Изложени са съображения, че искът е недопустим на основание чл.132,ал.1
от Конституцията на Р България, с която норма се въвежда функционален имунитет на
магистратите и в частност на съдиите.
Настоящият състав на апелативния съд споделя тези изводи.
Изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявеното искане до съда
сочат на предявен иск по чл.45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди
от непозволено увреждане, като деянието е извършено от ответника в качеството му на
съдия в Русенския районен съд.
Съгласно чл.132 от Конституцията на Р България при осъществяване на съдебната
власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност
за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер. Предвид на тази норма искове, заявени за вреди,
произтекли от действия в рамките на правораздавателната компетентност на магистрати са
недопустими поради липса на процесуална легитимация и съдът следва да прекрати делото,
а не да разглежда спора по същество. В същия смисъл е и трайната практика на ВКС по
чл.274,ал.3 от ГПК - определения № 502 от 1.10.09 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на IIIг. о., №
100 от 5.03.09 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. II г. о., № 668 от 2.12.09 г. по ч. гр. д. № 634/2009
г. III г. о., № 307 от 18.06.10 г. по ч. гр. д. № 324/2010 г. III г. о., № 348 от 6.06.2011 г. по ч.
гр. д. № 433/10 г. на IV г. о.
С оглед на това и настоящото производство също се явява недопустимо и исковата
молба е следвало да бъде върната изначално на основание чл.130 от ГПК.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен извод, поради което и
подадената частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8012 от 29.05.2020г., постановено по гр.д.№
2889/2020г. по описа на СГС.
Определението подлежи на обжалване с частта жалба пред ВКС на Република България
при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3