Р Е Ш Е Н И Е
Номер 858 02.05.2019г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, дванадесети състав, на
трети април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 6 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й.Т. ***, с ЕГН **********, чрез
адв. Д.П., против Заповед №ДК-02-2/16.05.2018г.
на заместник кмета по „Устройство на територията, европроекти и
строителство“ (УТЕС) при Община Камено, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на жалбоподателя е наредено да премахне следния незаконен строеж, а именно:
„масивна стопанска сграда“, находяща се в УПИ 148, кв.32 по плана на с.Полски
извор, Община Камено. В жалбата се излагат
възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната
отмяна, тъй като е издадена в противоречие с
процесуалноправни и материалноправни норми, като се
претендират и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв. П.,
която поддържа жалбата по доводите изложени в нея. Ангажира доказателства.
Пледира за отмяна на заповедта, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът–заместник
–кмет по „Устройство на територията, европроекти и строителство“ при Община
Камено, редовно призован, се представлява от адв.Б., който се явява в първото
по дело съдебно заседание Оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна. Ангажира доказателства.
Административен съд - Бургас, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед №ДК-02-2/16.05.2018г. на заместник кмета по „УТЕС“ при Община
Камено, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ на жалбоподателя е наредено
да премахне следния незаконен строеж, а именно: „масивна стопанска сграда“,
находяща се в УПИ 148, кв.32 по плана на с.Полски извор, Община Камено. Със
заповедта е наредено при неспазване на срока за доброволно изпълнение да се
извърши принудително премахване на незаконния строеж от и за сметка на извършителя.
По
делото не се спори, че на 09.03.2018г. по повод повод постъпила молба (л.29) с искане за констатиране на
щетите от наводненията, служители при
Община Камено извършили проверка на обект „масивна стопанска сграда“, находяща
се в УПИ ХІІІ-148, кв.32 по плана на с.Полски Извор в Община Камено. В констативния протокол
(л.27 от делото) е посочено, че при проверката е установено, че в имота има
изградена масивна стопанска постройка към северната фасада на двуетажна масивна
сграда с приблизителни размери 7м/2.5м., изпълнена от тухлена и дървена
конструкция върху бетонова площадка. Покривът е едноскатен, изпълен от дървена
конструкция и покрит с битумна хартия.
Строежът е напълно завършен и се ползва за склад.
С
писмо с рег.№ 94-00-543/14.03.2018г. (л.26) жалбоподателят е уведомен за
проверката и констатациите. В писмото изрично е отбелязано, че на Т. се
предоставя 7-дневен срок за предоставяне на документи, свързани с факти и
обстоятелства от значение за правата на заинтересованите страни по отношение на
засегнатия имот. В писмото е указано, че ако в посочения срок не бъде изразено изрично становище,
аргументирано с документи, ще бъде образувано административно производство по
чл.225а от ЗУТ за премахване при липса на строителни книжа.
Работна
група в състав: К. К.- на длъжност специалист Дирекция „УТЕС“ при Община Камено
и Г. Т.–на длъжност старши специалист Дирекция „УТЕС“ при Община Камено извършили
проверка на строеж: „Масивна стопанска сграда“, находяща се в УПИ 148, кв.32 по
плана на с.Полски извор, Община Камено“. За извършената проверка бил съставен
Констативен акт № 2/26.03.2018 год. (л.18-19), в който е посочено, че на място е констатиран строеж, който
представлява масивна стопанска сграда, пристроена към северната фасада на
двуетажна масивна сграда с приблизителни размери 7м/2.5м., изпълнен от тухлена
и дървена конструкция върху бетонова площадка. Покривът е едноскатен, изпълнен
от дървена конструкция и покрит с битумна хартия. Строежът е напълно завършен и
се ползва за склад. Установено е, че строителството е извършено без одобрени
проекти и без разрешение за строеж.
Жалбоподателят
е уведомен с писмо (л.20) от делото за съставения констативен акт, като му е
указано, че в 7-дневен срок от датата на получаване на писмото може да направи
възражение по констатациите и да представи доказателства в Дирекция „УТЕС“ при
Община Камено.
Във
връзка с изготвения Констативен акт са постъпили писмени възражения от Гинка
Тодорова –сестра на жалбоподателя и живуща
в имота (л.22). Във възражението сочи, че сградите са търпими, както и
че желае да извърши необходимите действия за изваждане на строителна
документация за същите. Във възражението е посочено, че след 15.04.2018г. ще
представи и други документи относно сградите.
По
искане на процесуалният представител на жалбоподателя и на ответника по делото
е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, прието от съда, процесният строеж не се явява част от одобреният
проект, разрешен с разрешение за строеж от 1994г. Складовата площ по одобрен
проект е предвидено да се изпълни в полусутерен (гаражен) етаж. Съгласно
корегиран, но неодобрен проект, е записано, че складовата площ може да се
оформи от северната и западната страна на къщата, с отворени или затворени
навеси с дървена конструкция и покрити с
леки материали. В момента процесният строеж е изпълнен от север (на мястото на навеса от корегирания,
неодобрен проект). Има подписана декларация от съседа К. М.(без дата и нотариална
заверка) за разрешение за строителство на граница. Видно от заключението на
вещото лице в архива на Община Камено е съхранен одобрен проект по част от
архитектура и СК, като по одобрен проект сградата е триетажна. Корегираният
проект, представен в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца,
не съществува в техническата служба на Общината. Процесният строеж с оглед
начина му на изпълнение и неговото предназначение, представлява второстепенна
обслужваща постройка на допълващо застрояване, съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно заключението на вещото лице жалбоподателят е собственик на поземления
имот, факт за който не се спори, сградата, предмет на заповедта, която се оспорва, е долепена до
жилищната сграда, в район на нискоетажно жилищно застрояване и се използва по
предназначение. Разрешение за строеж за допълващо застрояване не е издавано.
Сградата е с височина 2.20 м., като строежът е разположен на 80 см. от
северната странична регулационна линия. В заключението си вещото лице сочи, че
строителството в този си вид е реализирано в близките 2-3 години, като строежът
не е деклариран от собственика пред одобряващите органи и в този си вид е
изпълнен след 31.12.1998г.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят ангажира и гласни доказателства.
Разпитани са свидетелите К. и С..
С оглед установеното от фактическа
страна и след като извърши проверка на оспорения административен акт съобразно
чл.168
от АПК, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно
легитимирана страна (адресат на оспорваната заповед), в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материално-правна
компетентност. Заповедта касае строеж от
VІ категория, видно от заключението на вещото лице и съгласно чл.225а ал.1 ЗУТ се издава от кмета на общината.
Съгласно §1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може
да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния
архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската администрация. В
случая със заповед №РД-09-328/25.05.2016г. (л.16-17) кметът е делигирал тези
свои правомощия на заместник кмета, поради което заповедта е издадена от
компетентен орган.
При издаването на оспорения административен акт не са
допуснати съществени нарушения на общите и специални административно-процесуални
правила. Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити и съдържание. Налице са конкретни фактически основания за издаването
на заповедта, като на тези факти се дава и конкретна правна обосновка. Фактическите
основания, с които се мотивира обжалваният административен акт, изцяло
възпроизвеждат установеното при извършената
проверка, отразено в КА №2/26.03.2018г. Постановяването на заповедта се
предхожда от цитирания Констативен акт, който е задължителен акт в особената
административна процедура, съгласно чл.225а ал.2 ЗУТ. Констативният акт е
връчен на жалбоподателя и на последния е
дадена възможност да направи възражения. Заповедта за премахване на незаконния
строеж е издадена след изтичане на срока за подаване на възражения, поради
което възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са
неоснователни. Действително в един от абзаците на заповедта е посочено
„установените обстоятелства са отразени в Констативен акт №1/26.03.2018г.,
вместо в Констативен акт №2/26.03.2018г., както е посочено в следващия абзац.
Съдът намира, че погрешното посочване на номера на констативния акт в единия от
абзаците на заповедта не е съществено процесуално нарушение. Касае се за
техническа грешка, която не е основание за отмяна на заповедта, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни.
Заповедта се явява и съответна на закона, доколкото
разпореденото премахване е извършено при наличието на посочените законови
предпоставки за това. Като правно основание за издаването на акта е посочена разпоредбата
на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, според която
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и /или без разрешение за строеж.
Съставеният
КА е предвидено от специалния закон по чл.225а ал.2 ЗУТ доказателство за
същестуването и вида на строежа. Същия е официален свидетелстващ документ и
като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им
чрез съответните доказателства. Констатациите на КА следва да се оборят от
жалбоподателя в хода на съдебното производство, което в случая не е сторено,
независимо от ангажираните гласни доказателства и допуснатата експертиза, които
не опровергават фактическите и правни основания, изложени в заповедта.
Безспорно е, че процесния обект, съставлява „строеж“
по дефиницията, съдържаща се в §5 т.38 от ДР на ЗУТ, като така описан, както в
КА, така и в оспорената заповед, същият е от VІ категория по смисъла на чл.137
ал.1 т.6 ЗУТ. В този смисъл е и заключението на вещото лице.
С определение №73/11.01.2019г. (л.35) съдът е разпределил
доказателствената тежест, като същото е изпратено на страните. В цитираното
определение съдът изрично е указ на жалбоподателя, че негова е доказателствената
тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на
обжалвания акт. Предвид разпределената доказателствена тежест жалбоподателят
ангажира гласни доказателства, допусната бе и съдебно-техническа експертиза,
които не опровергават фактическите и правни основания, изложени в заповедта.
Видно от заключението на вещото лице в архива на Община Камено е съхранен
одобрен проект по част от архитектурата и СК, като по одобрения проект сградата
е триетажна. Корегираният проект, представен в съдебно заседание от
процесуалният представител на ищеца, не съществува в техническата служба на
Общината, като строителството в този си вид е реализирано в близките 2-3 години.
Съдът не споделя довозите на жалбоподателят,
че строежът е законно изграден, тъй като е част от разрешеното строителство с
разрешение за строеж № 70/11.05.1994г. на главния архитект на община Камено, за
който са налице и одобрени инвестиционни проекти. Съгласно заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, по делото е
представен коригиран инвестиционен проект, в който е отразена стопанската
сграда, но съгласно заключението в архива на общината няма такъв коригиран проект
и процесният строеж с оглед начина му на изпълнение и неговото предназначение
представлява второстепенна обслужваща постройка на допълващо застрояване
съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ. След като процесният строеж не е част от
разрешеното строителството с разрешение за строеж № 70/11.05.1994г. и за него
няма издадено друго разрешение за строеж, правилно е прието от административния
орган, че същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Съдът не споделя и
възраженията, изложени в жалбата, че строежа е търпим, поради което и заповедта
е законосъобразна.
С
оглед ангажираните по делото свидетелски показания на свидетеля Димо С.,
разпитан в проведеното на 03.04.2019г. открито съдебно заседание, следва да се
приеме, че строителството на къщата е извършено в периода 1993г.-1995г. Разпоредбите
на §16, ал.1 и ал.3 от ДР на ЗУТ и на и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ обаче са неотносими, тъй като те касаят
строежи започнати преди 08.04.1987г. и след 30.06.1998г.,
поради което не следва да се разглеждат.
В тази връзка съдът намира за
нужно да отбележи, че съгласно §16, ал.2 от ДР на ЗУТ, незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането
в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.
За да се приеме, че строежът е
търпим, следва да бъдат установени в условията на кумулативност следните
обстоятелства: строежът да е извършен в
периода 08.04.1987г. – 30.06.1998г., да
е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ и да е бил
деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г..
Първата
и втората предпоставка са налице с оглед ангажираните по делото доказателства.
По делото обаче не се установява да е налице третата предпоставка - строежът да е бил деклариран
от собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998г., като видно от
заключението на вещото лице, той не е бил деклариран. Вещото лице е
категорично, че строежът в този си вид е
изпълнен след 31.12.1998г. и не е деклариран от собственика пред одобряващите
органи. С оглед изложеното и след като не са налице едновременно и трите
предпоставки на нормата на § 16,
ал.2 от ЗУТ, то тя не намира приложение и процесния строеж не е търпим.
Оспореният акт за издаден и в съответствие с целта на
закона, тъй като премахването на незаконни строежи е предвидено пряко в
разпоредбата на чл.225а ЗУТ.
С оглед на изложеното, оспорената заповед следва да се
приеме като законосъобразна, а жалбата против нея е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Т.
*** против заповед № ДК-02-2/16.05.2018г. на заместник-кмета по „Устройство на
територията, европроекти и строителство“ при Община Камено.
Решението може да се обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: