Р Е Ш Е Н И Е
№ 160 30.06.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан Г.
от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 103 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Р.П.Р.
от САК като пълномощник на И.Г.П., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.С
ул.“/***“ №36, ет.1 обжалва решението по а.н.д. №1102/2020г. на РС -
Дупница. Релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на данни
в електронния фиш за вида и типа на техническото средство за измерване на
скоростта, на точно място на извършване на нарушението, конкретен издател и
дата на съставяне; погрешно определена нарушена скорост на движение, т.к. МПС е
от категория М1 съгласно чл.149, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП; недоказана скорост
на движение с оглед разминаването със скоростта по снимковия материал, който се
счита за непълен; липса на снимка на техническото средство по см. на чл.10,
ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.; липса на удостоверение за последваща
проверка на средството и на публично обявяване на мястото за контрол.
Претендира недостоверност на измерванията на средството, поради липса на данни
дали същото е било изключвано или е работило на интервали, респ. на ръчен
режим. Допуснатото от съда съществено нарушение на процесуалните правила е
поради липса на мотиви по възраженията на жалбоподателя и връчено решение на
съда. Моли за отмяна на решението и отмяна на фиша. Претендира деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение пред касационния съд по чл.38, ал.2 от ЗА.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответната
ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата, сочейки, че въззивният съд
е постановил необосновано решение, т.к. не се е съобразил с доказателствата по
делото и е допуснал множество процесуални нарушения.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Кюстендил серия К №3971630, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на И.Г.П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 400лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 21.08.2020г. в гр.Д, на ул.“***“ с АТСС – мобилна система за видеоконтрол TFR-1M е
заснет лек автомобил марка „***“ с рег.№****, който се движел с 81км/ч след приспаднат толеранс от 3км/ч
при ограничение от 50км/ч за населено място. При извършената проверка за
собственост на автомобила е установено, че същият е собственост на наказаното
лице. Изготвено е ВДС – разпечатка от системата със снимков материал и е
съставен протокол по образец от Приложение №1 към чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-543/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата. От приобщените писмени доказателства съдът е
установил, че средството за измерване е от одобрен тип и преминало последваща
проверка за техническа годност.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати
нарушения в процедурата по издаване на фиша, който съдържа реквизитите по
чл.189, ал.4 от ЗДвП, като деянието осъществява състава на нарушението по
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Съдебното
решение има съдържанието по чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
В решението съдът е дал отговор на спорните факти и обстоятелства, обсъдил е
събраните доказателства и въз основа на тях е формирал извода по съществото на
спора. Не се установява твърдението от касатора за липса мотиви по възраженията
на оспорващия. Мотивите са инкорпорирани в изводите на съда по съществото на
спора.
Съобщаването
на решението е осъществено по правилата на чл.340, ал.2, пр.2 във вр. с чл.178,
ал.1 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН. Отсъства нарушаване правото на защита
на дееца, т.к. същият е подал касационната жалба в срок и в нея е изложил
конкретни и подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.
Правилен
е извода на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на
оспорения фиш.
Потвърждава се извода на съда за спазване на
процесуалните правила при издаване на фиша. Същият има нормативно предвиденото
съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нормата е специална спрямо общата такава за
съдържание на НП по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което последната се явява
неприложима. В този смисъл не е дължимо посочване на издателя на фиша като
конкретно длъжностно лице и дата на съставянето му. Противно на твърдението на
касатора, фишът съдържа данни за вида и типа на АТСС, с което е установено нарушението.
Налице е и точно място на извършване на деянието, посочено с обозначителните
елементи като населено такова – област, град, улица и пътни километри.
Нарушението на правилата за движение по пътищата е
извършено на 21.08.2020г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен
орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с
автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно.
Доказателствата по делото на районния съд установяват
съставомерност на деянието като нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
посредством годни доказателствени средства във вид на снимков материал от
паметта на техническото средство, протокола за неговата работа и протокола за
периодична проверка на средството за измерване. Средството е от одобрен тип, с
доказана достоверност на установените с него измервания. Протоколът за работа
на средството е в утвърдения образец с надлежно попълнени графи и осъществена
проверка за правилно използване на уреда от съответното длъжностно лице. Не е
дължимо прилагане на дигитална снимка за местоположението на техническото
средство, т.к. видно от Протокола за неговото използване, средството се е
намирало в служебен автомобил, а не е било временно разположено на участък от
пътя по арг. от чл.10, ал.3 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
След отмяната на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, обн. ДВ, бр.54/2017г. не е дължимо
публично оповестяване на местата за контрол по спазване на правилата за
движение чрез АТСС.
Противно на твърдението на касатора, наказуемата скорост
от 81км/ч е определена законосъобразно след приспаднат толеранс от 3км/ч от
измерената такава от 84км/м, видно от снимковия материал към фиша и
изискванията на производителя за измерване на селективност по протокола от
проверката на мобилната система на л.22 от делото на районния съд. Разрешената
стойност на скоростта от 50км/ч правилно е определена спрямо вида на превозното
средство – лек автомобил, който е от категория „В“ по см. на чл.150а, ал.2, т.6
от ЗДвП. Неправилно касаторът се позовава на категоризирането по чл.149, ал.1,
т.2, б.“а“ от ЗДвП, т.к. същото се използва единствено за нуждите на одобряване
на типа превозно средство. Категоризацията по чл.21, ал.1 от ЗДвП е във връзка
с категориите на МПС, въведени за определяне на правоспособността на водачите
на МПС. Съдържанието на протокола за използване на АТСС определя неговата
автоматична работа в процеса на заснемане движението на МПС в обхвата на
неговото действие. По делото липсват данни за повреди в работата на средството,
респ. прекъсвания по време на заснемането, поради което измерванията се считат
за достоверни.
Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в
лицето на И.Г.П. като собственик на автомобила, съгласно справката от КАТ във
вр. с регламентацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Справката не е оспорена от нарушителя.
Оспорващия не се е възползвал от възможността по 189, ал.5 от ЗДвП, т.е. не е декларирал
предоставяне управлението на автомобила на друго лице. Подобно обстоятелство не
се твърди нито във въззивната, нито в касационната жалба.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Поради изхода от спора касаторът и
пълномощникът му нямат право на деловодни разноски пред касационната инстанция,
вкл. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№260055/10.02.2021г. по а.н.д.№1102/2020г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.