№ 219
гр. Варна, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000065 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД – гр. София, чрез адв. З., и въззивна
жалба, подадена от В. Ю. Х. от гр. Силистра, чрез адв. К., против решение №
52/25.07.2023г., постановено по т.д. № 82/2022г. на Окръжен съд-гр. Силистра,
с което съдът е осъдил В. Ю. Х. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с
предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД/,
дължимите суми по Договор за Б. кредит, Продукт „бизнес кредитна линия“,
№ 0098 от 07.03.2005 г., от които главница в размер на 52 772,78 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното погасяване на задължението, възнаградителна
лихва в размер на 3 401,41лв. за периода от 05.01.2020 г. до 25.11.2022 г.,
мораторна лихва в размер на 14 948,71 лв., такси по договора в размер на
595,69 лв. за периода от 05.01.2020 г. до 29.11.2022 г., застраховки в размер на
292, 95 лв., като е отхвърлил предявените претенции за главница, лихви и
такси над посочените суми до пълните предявени размери, а също и за сума от
226,80 лв. - разноски по кредита.
Решението, в частта за разноските е било изменено съгласно
1
определение № 213/15.12.2023 г., постановено по т.д. № 82/2022г. на ОС-
Силистра.
Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обжалва решението в
частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД срещу В. Ю. Х. за осъждането й да заплати на кредитодателя
възнаградителна лихва за периода от 05.01.2020 г. до 25.11.2022 г. за разликата
от 3 401,41 лв. до претендиралия размер от 30 802, 04 лв., както и в частта, с
която е отхвърлил иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за дължими разноски
по кредита в размер на 226, 80 лв. за периода от 23.08.2017 г. до 29.11.2022 г.
Счита постановеното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно и
неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага
оплаквания за недоказаност възражението на ответника по иска за изтекла
погаситела давност по отношение претенцията за възнаградителна лихва, като
счита същата за дължима за периода от 22.12.2019 г. до 22.12.2022 г. По
отношение претенцията за разноски по кредита за периода от 23.08.2018г. до
29.11.2022г. в размер на 226,80 лв. намира същата за изцяло доказана, а
изводът на съда за несъобразен със събраните по делото доказателства, в т.ч. и
със заключението по приетата по делото ССчЕ. Моли съда да отмени
обжалваното решение в съответната му част. Претендира присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. Ю. Х.,
чрез процесуалния си представител адв. К., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с
подробно изложени съображения за това. Моли съда да остави жалбата на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД без уважение, като потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната от дружеството част.
Въззивикът В. Ю. Х., чрез процесуалния си представител адв. К.,
обжалва решение в неговата осъдителна част, с която съдът е осъдил В. Ю. Х.
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД дължимите суми по Договор за Б.
кредит, Продукт „бизнес кредитна линия“, № 0098 от 07.03.2005г., а именно:
1) главница в размер на 52 772,78 лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното погасяване на задължението; 2) възнаградителна лихва в
2
размер на 3 401,41лв. за периода от 05.01.2020г. до 25.11.2022 г.; 3) мораторна
лихва в размер на 14 948,71 лв.; 4) такси по договора в размер на 595,69 лв. за
периода от 05.01.2020 г. до 29.11.2022 г. и 5) 4) застраховки в размер на 292, 95
лв., в т.ч. и присъдените от първоинстанционния съд разноски на ответната
страна съобразно този обжалваем интерес. Главното оплакване за
неправилност на обжалваното решение въззивницата основава с липсата на
пасивна легитимация, тъй като същата не е приела търговското предприятие
на заемополучателя – ЕТ „Ю.В.Х.“. На следващо място, поддържа
възражението за нищожност на Договора поради наличието на неравноправни
клаузи в същия по см. на чл. 143, ал. 2, т. 3, 10, 11 и 19 от ЗЗП, както и за
нищожността му на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД и чл. 58,
ал. 2 ЗКИ. Счита, че дори и да се приеме, че е приела дълга на наследодателя
си, то не следва да й се отрече качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, обосновавайки тезата си с възприетото разрешение в решение
№ 50/26.06.2020г. на ВКС по т.д. № 489/2019г. на 1-во т.о. Поддържа се
направеното пред първоинстанционния съд възражение за изтекла
погасителна давност на цялото задължение по кредита. Твърди се, че кредитът
е станал автоматично предсрочно изискуем в хипотезата на раздел 4, т.1 от
ОУ, приложими на основание т.11 от Анекс № 5/29.05.2013 год. Налице е
бездействие на кредитора, който по своя преценка е „протакал“ настъпването
на този ЮФ повече от пет години. На самостоятелно основание намира за
неправилно и необосновано частичното уважаване на възражението за
погасяване по давност на главницата, като твърди, че след 12.10.2017 год. в
погасителните вноски не е включена главница. По отношение претенцията за
дължима по кредита застраховка излага оплаквания, че същата е предявена
при липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Моли въззивната
инстанция да отмени решението в съответната му част и отхвърли изцяло
исковата претенция като неоснователна и недоказана, в т.ч. и в частта за
разноските, съобразно обжалваемия интерес.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Юробанк
България" АД, чрез адв. З., в който се оспорва депозираната от В. Ю. Х.
въззивна жалба. Моли съда да остави същата без уважение поради
неоснователност и необоснованост на жалбата. Счита исковата претенция за
доказана по основание и размер.
Постъпила е и частна жалба с вх. № 128/11.01.2024г. по вх. рег. на
3
СОС подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД – гр. София, чрез адв. З., срещу
постановеното по т.д. № 82/2022 г. на ОС-Добрич по реда на чл. 248 ГПК
определение № 213/15.12.2023 г., с което съдът е изменил постановеното по
делото решение в частта за разноските, които „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е
било осъдено да заплати на адв. Д. К., като ги е намалил от 4 053, 99 лв. на 3
733,17 лв. Намира обжалваното определение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Навежда оплаквания за липса на
основание за дължимост на присъденото на ответната страна адвокатско
възнаграждение, респ. за приложимост нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като
материалното затруднение на лицето В. Х. по см. на цитираната разпоредба е
останало недоказано по делото, в т.ч. съдът не е събрал необходимите
доказателства относно имущественото състояние на В. Х.. В допълнение
излага оплаквания за липсата на мотиви относно това как
първоинстанционният съд е стигнал до извода за дължимост именно на сумата
в размер на 3 733,17 лв. – разноски в полза на процесуалния представител на
ответника. На самостоятелност основание счита, че спорът по делото не се
отличава с висока степен на правна и фактическа сложност. Моли съда да
отмени обжалваното определение, с което съдът е изменил постановеното по
делото решение в частта за разноските и е осъдил ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
да заплати на адв. К. в качеството му на процесуален представител на В. Х.
адвокатско възнаграждение в размер на 3 733,17 лв. Претендира присъждане
на всички сторени в частното въззивно производство разноски.
В законоустановения срок ответната страна В. Х., чрез адв. К., е
изразила становище за неоснователност на частната жалба с подробно
изложени съображения за това. Намирайки обжалваното определение за
правилно и законосъобразно, в т.ч. съобразено с относима по спорния въпрос
съдебна практика на ВКС, която цитира, моли съда да остави частната жалба
без уважение, в т.ч. възразява и срещу претенцията за разноски за частното
въззивно производство.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че на 07.03.2005 г. между „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД /понастоящем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД/, от
4
една страна, в качеството на кредитодател и Ю.В.Х., действащ като ЕТ
„ФОЛК ПРОДУКТ - Ю.Х.“ с ЕИК ********* е сключен Договор за Б. кредит
Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТНА ЛИНИЯ“ № 0098. По силата на чл. 1 от този
договор банката предоставила на кредитополучателя ЕТ „ФОЛК ПРОДУКТ -
Ю.Х.“ кредит във формата на кредитна линия в размер на 42 000 лв. за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а от своя страна
кредитополучателят се задължил да върне така предоставения кредит в срок
от 120 месеца при условията на сключения договор. Впоследствие страните
предоговорили условията по договора за кредит, вкл. и размерът на заемната
сума, с няколко последващи анекса, в т.ч. Анекс № 1 от 10.03.2006 г., Анекс №
2 от 23.03.2007 г., Анекс № 3 от 17.03.2008 г., Анекс № 4 от 28.03.2011 г,,
Анекс № 5 от 29.05.2012 г. и Анекс № 6 от 26.05.2015 г. След договорените
изменения крайният срок за погасяване на кредита е уговорен на дата
11.03.2025 г.
Между страните не се спори, че Ю.В.Х. е починал на ***** год., респ.
че негов единствен наследник по закон е В. Ю. Х. /дъщеря/, която е приела
наследството при условията на чл. 60, ал.2 ЗН.
По пасивната материалноправна легимация
Първият спорен въпрос между страните е свързан с легитимацията на
ответника да отговоря за задълженията на своя наследодател, съставляващи
част от търговското му предприятие като ЕТ.
Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че
физическото лице и регистрирания от същото едноличен търговец не
съставляват различни правни субекти / така в реш. № 1012 по дело №
1853/1994 г. и реш. № 478 по дело № 1399/1993 г. на V г. о., опр. № 389 по ч.
гр. д. № 269/1996 г. на V г. о., реш. № 855 по гр. д. № 123/2003 г. на II г. о., опр.
№ 3709 по ч. гр. д. № 1654/2008 г. на V г. о., реш. № 437 по гр. д. № 70/2011 г.
на III г. о., реш. № 80 по т. д. № 287/2011 г. на I т. о. на ВКС и др. /.
Регистрацията на едноличен търговец по смисъла на чл. 56 и сл. от ТЗ ползва
физическото лице, осъществяващо търговска дейност по занятие, за нуждите
на водене делата му по търговски начин, като формално отграничава
имуществото му от това на физическото лице, с оглед оперативно обслужване
на търговската му дейност и правоотношенията с контрахенти, в които
встъпва при осъществяване на същата, както и правоотношенията му с фиска.
Имуществото на едноличния търговец обаче е неразделна част от
имуществото на физическото лице и независимо от формалното им
отграничаване и с двете същият отговаря, както за задълженията си,
възникнали от сделки и действия като търговец, така и за задълженията си по
5
имуществени отношения, в които влиза в частния си живот.
С оглед на изложеното съдът изцяло споделя дадените разрешения в
Решение № 437/ 17.01. 2012 година по гр.д. № 70 по описа за 2011 год. на
ВКС, 3 ГО, че независимо, че наследниците по закон на починалия собственик
на ЕТ не желаят да извършват и да продължат търговската дейност на своя
наследодател и не са поели предприятието и фирмата на едноличния
търговец, същите отговарят за задълженията, на основание чл. 60, ал.1 ЗН. На
посоченото основание ответницата е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря за задълженията на своя наследодател, вкл. и за
тези, възникнали от дейността му като ЕТ.
Съгласно дадените разрешения в Решение № 226 / 04.04.2018 г.,
постановено по т.д.№ 1906/2016 год. по описа на ВКС, 2 ТО
преценката относно обема на отговорността на наследника, приел
наследството по опис, задължително следва да се извърши в производството
по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има отношение
към пасивната му материалноправна легитимация. Ответникът обаче не е
навел възражения, обосновани с ограничена отговорност по чл. 60, ал.2 ЗН. Не
е навел и въззивни доводи за ревизия с твърдения, че величината на актива на
наследственото имущество превишава претендирания дълг. С оглед на
изложеното и на основание чл. 269 ГПК въпросът за размера на полученото
наследство не е предмет на въззивната проверка.
По действителността на договора за кредит
Договорът за кредит е сключен с лице, притежаващо търговско качество,
с цел задоволяване на негов търговски интерес, изрично формулиран в чл. 1,
ал.1 от договора. Кредитополучателят няма качеството на "потребител"
според дефиницията на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По изложените съображения
императивните разпоредби на ЗЗП са неприложими към процесното
договаряне.
Характерът на договора не се променя от настъпилото универсално
правоприемство. Ответникът /наследник по закон/ наследява всички права и
задължения по договора, в т.ч. и възраженията на наследодателя.
Универсалното правоприемство обаче не променя характера на
правоотношението и не създава в полза на правоприемника права и
възражения, с които наследодателят не е разполагал. Коментираното във
въззивната жалба на В.Х. решение № 50 от 26.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
489/2019 г., I т. о., ТК е свързано с възможността за признаване качеството на
потребител на физически лица извън кредитополучателя - солидарни
длъжници и поръчители. Ответницата няма подобно качество и не е
договаряла с кредитодателя, за да се ползва от потребителска защита в лично
6
качество.
Настоящият договор е сключен по време на действие на Закона за
банките /отм., считано от 01.01.2007 год./. По изложените съображения
възражението за недействителност на договора поради нарушение на чл. 58,
ал.2 ЗКИ следва да се квалифицира като такова по чл. 39, ал.1, т.1 ЗБ /отм./.
Нормата предвижда, че при отпускане на кредити банката задължително
предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които
съдържат данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други)
и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се
изменят. На основание ал.4 разходите по кредита се определят с договора за
заем, включително и за случаите на предсрочно изплащане на главницата.
Следователно, "цената" на заемния ресурс трябва да бъде изрично установена,
а обективните критерии, при които се поражда потестативното право на
банката едностранно да изменя нейния размер (вкл. чрез увеличението на
лихвената ставка), трябва да бъдат изчерпателно изброени. Понятието "общи
разходи по кредита“ обхваща всякакви видове разходи, които
кредитополучател следва да заплати във връзка с договора за кредит и които
са известни на кредитора.
Сключеният договор и последващите анекси съдържат посочване на
общите разходи и обективните критерии, въз основа на които тези разходи
могат да се изменят. Определена е дължимата годишна възнаградителна лихва
при сключване на договора – 11,5 % и начина на изчислението й – БЛП –
малки фирми и фиксирана надбавка от 1,5 пункта. С допълнителни анекси
размерът на лихвата е изменен – Анекс № 2/23.03.2007 год., Анекс №
3/17.04.2008 год. , Анекс № 6/26.05.2015 год. В чл.6 са предвидени такси
„одобрение“ и „подновяване“, изрично посочени по размер. Считано от
28.03.2011 год. съгласно Анекс № 4/2011 год. начисляването на посочените
такси е преустановено, като за в бъдеще са приложими такси управление,
също в конкретно определен размер. Възложено е сключването имуществена
застраховка при условия, определени от кредитополучателя, и за негова
сметка /чл. 22/. Неиндивидуализирането на застрахователните премии по
размер не е в противоречие с чл. 39, ал.1, т.1 ЗБ /отм./, тъй като разходът е
поставен в зависимост от договарянето на длъжника с трето лице –
застраховател.
7
Нормите на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.24, ал.1, т.9 ЗКНИП, изискващи
посочване на ГПР са неприложими.
Съдът не констатира уговорки в сключения договор, водещи до
анатоцизъм /чл.10, ал.3 ЗЗД/, какъвто се поддържа от ответницата.
По предсрочната изискуемост:
ОС – Силистра е приел от фактическа страна, че плащанията по
договора са спрели на 12.10.2017 г. С покана за доброволно изпълнение и
уведомление за предсрочна изискуемост ищецът е поканил ответника да
заплати доброволно просрочията по кредита в 7-дневен срок с
предупреждение, че ако не бъде направено доброволно плащане на
задълженията, вземанията на банката по процесния договор ще бъдат обявени
за изцяло предсрочно изискуеми преди крайния срок за погасяване на кредита.
В поканата са отразени формираните просрочия, възлизащи в размер общо на
79 921,69 лв. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на В. Ю. Х. на
21.11.2022 г. чрез ЧСИ Георги Г. с per. № 767 в КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – гр. Силистра по реда на чл. 47 ГПК. Приел е, че е налице
отправена покана до наследника за изпълнение на задължението и последният
е изпаднал в забава след изтичане на 7 дни от поканата на основание чл. 84, ал.
1, изр. 2 – ЗЗД. Налице е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за Б. кредит, считано от 29.11.2022 г.
В производството пред въззивната инстанция не се оспорват
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, вкл. и наличието
на волеизявлението на кредитора и неговото надлежно връчване на адресата.
Твърди се единствено, че предсрочната изискуемост е настъпила в
предшестващ момент на основание раздел IV, т.1 от общите условия,
съставляващи част от договорното съдържание по силата на т.11 от Анекс №
5/29.05.2012 год. Твърди се, че уговореното в ОУ предсрочна изискуемост е
автоматична и следва да настъпи при първото непогасяване на която и да е
вноска от главницата или лихвата по кредита. Изискуемостта настъпва без
каквото и да е волеизявление на кредитора.
Възражението е неоснователно.
С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че
предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
8
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С
цитираното тълкувателно решение се приема, че предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Договорните уговорки в противен смисъл са
непротивопоставими на страните. На посоченото основание възраженията на
въззивницата – кредитополучател за настъпила автоматична предсрочна
изискуемост в предходен момент са неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема, че кредитният дълг е
предсрочно изискуем, считано от 29.11.2022 г.
По дължимата главница:
Съобразно неоспорените пред АС – Варна фактически констатации на
ОС – Силистра дължимата и неизплатена главница е в размера на 55 504, 10
лв. В нейната величина се включват падежирали вноски до обявявяване на
предсрочната изискуемост на горепосочената дата и предсрочно изискуема
главница след тази дата. Погасителната давност за предсрочно изискуемата
главница не е изтекла. Вземането за падежирали вноски се погасява с
петгодишна погасителна давност. Исковата молба е подадена на на 22.12.2022
год. и прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички
вноски от главницата, дължими след 22.12.2017 г., респ. вземането за
падежирали вноски до посочената дата, в размер на 2 731,78 лв, е погасено по
давност. Дължимият непогасен остатък от главното задължение, изчислен от
съда с приспадане на вноските за главница за периода от 21.06.2017 г. /първата
неплатена вноска съобразно данните от кредитора/ до 22.12.2017 год., възлиза
на 52 772,78 лв.
В настоящото производство ответницата се домогва да докаже, че
предсрочата изискуемост е настъпила в момент, предхождащ с повече от 5
години завеждането на иска. Съобразно фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция предсрочната изискуемост за непадежиралите вноски е
настъпила на 29.11.2022 год., респ. погасителната давност за същите не е
изтекла /чл. 110 ЗЗД/.
9
Следва да се има и предвид, че обявяването на кредита за предсрочно
изискуем е потестативно право на кредитора, което се упражнява по неговя
воля. Упражняването на правото не е обвързано от законови или
договорноопределени срокове.
По претенцията за възнаградителна лихва:
Претендират се възнаградителни лихви за периода 21.06.2017 год. до
25.11.2022 год. По арг. от чл. 111, б.“в“ ЗЗД вземането за лихви се погасява с
кратката тригодишна давност /Решение № 38/26.03.2019 год., постановено по
т.д.№ 1157/2018 год. на ВКС, Второ ТО/. Вземането за лихва в рамките на
предвидените анюитетни вноски е изрично визирано в погасителния план,
респ. определимо. Паричните задължения са делими и няма пречка давността
по отношение на частта от вноската, съставляваща договорна лихва да се
погасява с различна давност от главното задължение. Продължителността на
законоустановения срок за погасяването на вземането за лихва не може да
бъде удължаван чрез включването му като част от анюитетна вноска. При
съобразяване, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на
22.12.2022 год., вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част от
анюитетните вноски до 22.12.2019 год., следва да се счита за погасено по
давност. Искът за присъждане на възнаградителни лихви е основателен за
периода от 22.12.2019 год. до претендирания краен срок на начисляване –
25.11.2022 год. Възнаградителни лихви след настъпване на предсрочната
изискуемост – 29.11.2022 год., не се дължат /ТР № 3/27.03.2019 год.,
постановено по т.д. № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС/.
При съобразяване на горното, ищецът разполага с вземане за
възнаградителни лихви единствено за периода 22.12.2019 год. – 25.11.2022
год. Съобразно заключението на ССЕ, назначена от въззивната инстанция, и
след служебни преизчисления на съда чрез изключване на вноска № 211 с
падеж 05.12.2022 год., вземането възлиза на 13 486, 02 лева. В съответствие с
изложеното, решението на СОС следва да бъде частично изменено.
По претенцията за мораторна лихва:
Съдът е бил сезиран с претенция за заплащане на лихва за забава по
чл. 5 от договора в размер на 18 561, 49 лева, дължима за периода 21.06.2017
год. – 29.11.2022 год. Въз основа на заключението на ССЕ ОС – Силистра е
приел, че наказателната лихва възлиза на 14 948, 71 лева и е дължима за
периода 05.01.2020 год. – 29.11.2022 год.
Решението в отхвърлителната част е влязло в законна сила.
10
Против решението в осъдителната част не са наведени самостоятелни
въззивни доводи за ревизия извън общите възражения, свързани с пасивната
легитимация, действителността на договора и началният момент на
предсрочна изискуемост. Фактическите и правните констатации на ОС –
Силистра не са оспорени. На посоченото основание решението в
разглежданата част следва да бъде оставено в сила.
По претенцията за разноски:
В производството се претендират разноски в размер на 226, 80 лева,
сторени в периода 23.08.2018 год. до 29.11.2022 год. във връзка с връчването
на уведомление за предсрочна изискуемост. Следователно – претендират се
действително сторени разноски с конкретно посочено основание.
С исковата молба не се претендират разноски по чл. 10 от договора,
свързани с нотариални такси за подновяване на ипотеките.
В представената справка по чл. 366 ГПК претендираните разноски са
индивидуализирани като „начислени разноски по договора“, а обобщено са
посочени като „нотариални такси“. Справката по чл.366 ГПК съставлява
извлечение – движение по сметка, едностранно изготвен от ищеца счетоводен
документ, поради което същата не съставлява писмено доказателство,
ползващо се с обвързваща доказателствена сила, а изискуемо приложение към
исковата молба.
Величината на претендираните разноски във връзка с връчване на
уведомление за ПИ не се установява и от назначената по делото ССЕ, която в
разглежданата част е дала заключение единствено въз основа на счетоводно
отразения дълг за нотариални такси. Датите на счетоводно вписване на
разходи не съответстват на времето, в което кредиторът е възложил, респ. ЧСИ
е осъществил действия по връчване на изявлението за ПИ.
При това положение и с оглед доказаните по делото действия по
възлагане, респ. връчване чрез ЧСИ, на кредитора следва да се присъдят
разноски в размер на 20 лева, който разход е презумиран съгласно чл. 5 от
ТАРИФА за таксите и разноските към ЗЧСИ. Решението над посочения
размер следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По претенцията за заплатени от банката застрахователни премии:
Предявеният иск е в размер на 292, 95 лева с период на претенцията –
11
14.05.2018 год. – 29.11.2022 год. Претенцията е оспорена по основание и
размер.
С договора за Б. кредит кредитополучателят се е задължил да сключи
за своя сметка имуществена застраховка за ипотекираното имущество – чл.22.
В чл.22, ал.2, изр.2 кредитополучателят се е задължил да възстанови
незабавно на банката всички извършени вместо него разходи за подновяване
срока на застраховките за периода след изтичане на първоначалните договори.
Съгласно заключението на ССЕ величината на счетоводно отразените
непогасени застрахователни премии е 551 лева и надхвърля претендирания
размер. Заключението е изготвено при съобразяване на счетоводните
записвания, които имат предвиденото в чл. 55, ал.1 ТЗ и чл.182 ГПК
доказателствено значение. Заключението на експерта не е оспорено, не е
оспорена и редовността на воденото счетоводство.
С оглед на изложеното, съдът приема, че банката е заплатила разноски
за застрахователни премии в претендирания размер, които на основание чл.
чл.22, ал.2, изр.2 от договора, следва да й бъдат възстановени.
По претенцията за дължими такси
Против решението в разглежданата част не са наведени самостоятелни
въззивни доводи за ревизия извън общите възражения, свързани с пасивната
легитимация и действителността на договора. Фактическите и правните
констатации на ОС – Силистра не са оспорени. На посоченото основание
решението в разглежданата част следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба срещу Определение № 213/15.12.2023 год.
срещу присъденото възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния
представител на ответника
В постоянната практика на ВКС, формирана с определение №
731/09.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5256/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение
от 02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение №
220 от 2.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 653/2023 г., I т. о., ТК и др., се приема,
че осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на
адвоката да получи възнаграждение съгласно чл. 78 от ГПК за нейна сметка
по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно
представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно
12
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е: правна помощ по
делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. В настоящия случай
посочените предпоставки са налице.
По размера:
В предявената частна жалба се излага, че определеният размер на
адвокатско възнаграждение не е съразмерен на отхвърлените претенции и не
отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
С определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на
ВКС, І т. о. е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал.
2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато
адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално
затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския
съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия
адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални
размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените
от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели,
дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез
възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално
представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата
минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда
възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е
значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без
възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата
на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява
13
нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, е счетена за
несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са
съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В настоящия случай безплатната правна помощ е престирана по спор
с материален интерес от 106 628, 81 лева, по който са предявени множество
обективно кумулативно съединени претенции. Защитата е обоснована с
множество възражения по правни и фактически въпроси. Производството е
протекло със събиране на доказателства – писмени и експертни. Съдът
намира, че справедливото възмездяване за положения от адвоката труд
възлиза на 6 000 лева. Съобразно фактическите и правни изводи на въззивната
инстанция по съществото на спора, на адв.К. се дължи възнаграждение
съразмерно на приетите за неоснователни претенции или 1 379, 32 лева.
В посочения смисъл следва да бъде изменено обжалваното
определение на ОС – Силистра.
Съдебни разноски:
Първа инстанция: Ищецът е сторил разноски в размер на 8 943,79
лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК /л.81/, от които съразмерни
на основателните претенции са 6 887,72 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 300 лева съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК /л.176/, от които съразмерни на
отхвърлените претенции са 68, 96 лева.
ОС -Силистра е определил разноски по компенсация в размер на
4 753, 89 лева, дължими от ответницата в полза на ищеца. Следователно – на
страната следва да бъдат присъдени допълнително 2 064, 87 лева.
14
Въззивна инстанция:
На ищеца следва да се присъдят разноски за въззивното производство
съразмерно на уважените претенции. Претендираните разноски възлизат на
902, 54 лева при съобразяване, че списъка по чл. 80 ГПК /л.24/ съдържа
грешно посочване на заплатено възнаграждение за вещо лице. От тях
съразмерно дължими са 719, 43 лева.
С оглед констатираната неоснователност на въззивната жалба на В.Х.
сторените разноски за държавна такса, претендирани съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК, не следва да се възлагат на насрещната страна.
По изложени вече съображения по повод жалбата с правно основание
чл. 248 ГПК, в полза на процесуалния представител адв.К. следва да се
определи възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 4000 лева при
съобразяване на по-малкия обем на дължимите правни действия във
въззивната инстанция. В полза на процесуалния представител следва да се
присъди възнаграждението, но съразмерно на приетите за неоснователни
претенции срещу ответницата Х. спрямо обжалваемия интерес във въззивната
инстанция /103 016, 03 лева/ или 548, 31 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/25.07.2023г., постановено по т.д. №
82/2022 г. на Окръжен съд - гр. Силистра, в частта в която съдът е осъдил В.
Ю. Х. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД/, дължимите суми по Договор за Б.
кредит, Продукт „бизнес кредитна линия“, № 0098 от 07.03.2005 г., от които
главница в размер на 52 772,78 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
погасяване на задължението, възнаградителна лихва в размер на 3 401,41 лв.
за периода от 05.01.2020 г. до 25.11.2022 г., мораторна лихва в размер на 14
948,71 лв., такси по договора в размер на 595,69 лв. за периода от 05.01.2020 г.
до 29.11.2022 г., застраховки в размер на 292, 95 лв.
ОТМЕНЯ решение № 52/25.07.2023г., постановено по т.д. № 82/2022
г. на Окръжен съд - гр. Силистра в отхвърлителната част за възнаградителни
15
лихви за разликата от присъдените 3 401, 41 лева до 13 486, 02 лева като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Ю. Х. с ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА” АД/, с ЕИК ********* разликата от присъдените от ОС – Силистра
3 401, 41 лева до 13 486, 02 лева, съставляващи възнаградителни лихви по
Договор за Б. кредит, Продукт „бизнес кредитна линия“, № 0098 от 07.03.2005
г. за периода 22.12.2019 год. – 25.11.2022 год.
ОТМЕНЯ решение № 52/25.07.2023г., постановено по т.д. № 82/2022
г. на Окръжен съд - гр. Силистра в отхвърлителната част за дължими разноски
по Договор за Б. кредит, Продукт „бизнес кредитна линия“, № 0098 от
07.03.2005 г. до размер на сумата от 20 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Ю. Х. с ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА” АД/, с ЕИК ********* сумата от 20 лева, съставляваща разноски,
свързани с връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, на
основание чл. 78 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/25.07.2023г., постановено по т.д. №
82/2022 г. на Окръжен съд - гр. Силистра в останалата отхвърлителна част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 213/15.12.2023 год., с което ОС –
Силистра е изменил Решение № 52/25.07.2023г., постановено по т.д. №
82/2022 г. в частта за разноските, като е намалил присъденото
възнаграждение, дължимо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в полза на адв.
Д.К. до размер на 1 379, 32 лева, като отменя определението за разликата до
присъдените 3733,17 лева.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД/, с ЕИК ********* 548, 31 лева ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. К. от САК с адрес гр.Силистра , ул.“Христо Ботев“ № 2, ,
ет.3, офис № 6 сумата от 548, 31 лева – дължимо възнаграждение по чл. 38,
ал.2 ЗА за въззивната инстанция, определено по съразмерност.
ОСЪЖДА В. Ю. Х. с ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА” АД/, с ЕИК ********* допълнително сумата от 2 064, 87 лева –
16
разноски за първоинстанционното производство, определени по компенсация,
като и сумата от 719, 43 лева – разноски, сторени във въззивното
производство, определени по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17