Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2005 20.05.2011 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд ХI граждански
състав
на седми декември
две
хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря А.Т.,
като разгледа докладваното от съдията Иванов
гражданско дело № 4319/2009г.,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба от „Топлофикация-Бургас" ЕАД, ЕИК...........
със седалище гр.Б, съдебен адрес гр. Б,
– адв. К. Т. от АК-Б, за приемане на установено по отношение ответниците А. Д.
П, ЕГН ...... и Д. Д. П, ЕГН..........., и двамата с адрес гр. Б, че същите
дължат на ищеца „Топлофикация-Бургас”ЕАД, в съотношение ¼ ид.ч. за А. П.
и ¾ ид.ч. за Д. П. следните вземания: сумата от 7367.92лв.,
представляваща незаплатена цена за предоставена топлинна енергия за периода
02.2004г. – 01.2009г., ведно с мораторна лихва в размер на 2571.54лв. за периода
от 01.04.2004г. до 09.03.2009г. и законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2009г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2025/2009г. по описа на БРС.
В
обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищците не е изпълнили
задължението си да заплатят на ищеца доставена топлинна енергия в общ размер на
7367.92 лв. Навеждат се доводи, че за процесния период са начислени следните
компоненти на топлоенергия: сума мощност, сума сградна инсталация и сума за
отопление и сума за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Ангажират се
доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ответниците оспорват исковете. Излагат
подробни съображения за неправилност на отчитането. Ангажират доказателства.
Претендират разноски.
В производството по делото е
конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца - „Белчевстрой”
ЕООД, ЕИК ........., което не изразява становище по спора.
Съдът при извършена служебна
проверка за допустимост на настоящото производство, намира, че исковете са
допустими като предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.
Бургаският районен съд, като
взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл. чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл.
288 от ТЗ.
По делото е
изискано и приложено ч.гр.д. 2025 по
описа на БРС за 2009г., по което е издадена заповед №1853 от 14.04.2009г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за претендираните от ищеца
вземания в настоящото производство.
Установява се по делото, че
ответниците като съсобственици по смисъла на пар.1,т.13 от ЗЕЕЕ /отм./ на имот,
намиращ се в топлоснабдена сграда, са били обвързани на основание чл. 106 и чл.
106а от ЗЕЕЕ /отм./ от общите условия на сключения между ищеца и потребителите
в сградата-етажна собственост, представлявана от топлоснабдителния агент
„Белчевстрой” ЕООД, договор за продажба на топлинна енергия.
По делото е представен
протокол от 12.12.2000 г., с който на основание чл. 107 и сл. от ЗЕЕЕ (отм.) е
взето решение от общото събрание на етажните собственици да се сключи договор с
третото лице-помагач за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление. Не е
спорно, че решението на общото събрание на етажната собственост е действително
като взето при спазване на предвидените в действащата материална разпоредба към
момента на вземането му кворум и обикновено мнозинство съгласно чл. 107 от ЗЕЕЕ
(отм.). От общото събрание на етажната собственост са упълномощени лицата
Валентина Русева, Румен Мустакеров и Чавдар Стоянов да подпишат от името на
етажната собственост договор с топлинния счетоводител за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление на и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки съгласно системата „Хайцтех” на фирма Техем АД, Германия. Такъв договор
№233/2001 между посочените страни е сключен на 09.11.2001г. като третото-лице
помагач в качеството му на изпълнител се е задължило да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода. Съгласно приложените договори ТДРТ-1 от
30.12.2005г., ТДРТ-1 от 04.12.2002г. и Т-1 от 15.01.2008г впоследствие между
ищеца и третото лице-помагач е постигнато съгласие за дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата – етажна собственост.
От ищеца са
представени преписи на Общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца,
за които между страните не е спорно, че са влезли в сила. По смисъла на ОУ
купувач на топлинна енергия е всяко лице, потребител на топлинна енергия, което
е собственик на топлоснабден имот. Съгласно ОУ купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От изслушаните по делото заключения по
назначената съдебно – техническа експертиза на вещото лице Т. се установява
единствено обстоятелството, че съдържащите се начисления в съставените
извлечения от сметки на ищеца съвпадат с подаваните му данни от третото
лице-помагач. Вещото лице е цитирало приложимите разпоредби от действащите
наредби и методики, регулиращи изчисляването на дължимите компоненти на
топлинна енергия. БРС намира, че е установена по делото от заключенията само
ползваната методика за изчисляване на стойността на енергията от третото
лице-помагач, но не и действителното потреблено количество за процесния период.
При извършената проверка при топлинна счетоводител вещото лице е констатирало,
че не са съставяни протоколи за неосигурен достъп до имота за процесния период
като същевременно за отоплителния период 2005г. - 2006г. е начислявана служебно топлоенергия.
В приетите по
делото заключения изобщо не се съдържа отговор на въпроса дали ищецът правилно
е начислил сумата „сградна инсталация” в представените извлечения от сметки.
Вещото лице не е изчислявало в заключенията си стойността на дължимата сума
„сградна инсталация” за процесния период на базата на действителните стойности
на релевантните показатели за определянето й съгласно действащите нормативни
актове. От изслушаните по делото заключения по назначената съдебно-техническа
експертиза не се установява и какъв е размерът на нормативно дължимата от
ответника до месец август 2006г. „такса мощност”, която съгласно чл. 33, ал.2
от ОУ се определя въз основа на договорената топлинна мощност, разпределена
между купувачите пропорционално на пълния отопляем обем по проект на всеки имот
и действащата цена за мощност. Съдът приема, че вещото лице не е установило по
делото отопляемия обем на жилищата в етажната собственост, като не е доказано
въз основа на какви първични документи са извършени изчисленията на „такса
мощност” от топлинния счетоводител. По отношение на количеството топлинна
енергия за горещо водоснабдяване вещото лице е посочило, че е използван
софтуер, който се проверява от Министерство на икономиката и енергетиката
съгласно Заповед№РД-16-210 от 29.02.2008г. Относно достоверността на подадената
информация, въз основа на която са направени изчисленията вещото лице не е направило
констатации поради невъзможност да се извърши проверка на показателите, снети
през процесния период от измервателните уреди. При първичните счетоводни
документи, отчитащи разхода на топлинна енергия
за абоната липсва документална обоснованост. Съставените въз основа на
първичните счетоводни документи фактури и обективираните в тях стопански
операции не са документално обосновани.
Следва да се
отбележи, че заключенията на съдебно-техническите експертизи са изготвени
единствено на базата на представени по делото и изходящи от ищеца и третото
лице-помагач частни свидетелстващи документи–извлечения от сметки, справки за
дължими суми и извлечения от изравнителните сметки, които нямат доказателствена
стойност и не могат да служат за удостоверяване на изгодни за издателите им
факти. Не са ангажирани никакви доказателства от ищеца, от които да се заключи,
че счетоводните записвания при него и при третото лице-помагач са редовно
водени, поради което не дават отговор на релевантния по делото въпрос за съответствието
на начислените суми със стойността на действително потребената енергия.
Приложените по
делото извлечения от сметки за дялово
разпределение на третото лице-помагач не са подписани, няма данни относно
тяхната автентичност и достоверност, а именно кога са съставени и от кого
изхождат, поради което съдът не ги цени.
От друга страна
дали използваната методика от „Белчевстрой” ЕООД за изчисляване на дължимите
суми съответства на действащите нормативни разпоредби е правен въпрос, поради
което съдът не цени приетите по делото заключения в тази им част.
По делото се
установява от приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице Е, че от
20.03.2007г. е било спряно отоплението, а от месец март 2009г. е била спряна и
топлата вода. От данните при топлинния счетоводител вещото лице е направило
извода, че само за първия месец от периода топлинният товар на отоплителните
тела в сградата – етажна собственост е бил повече от 50 % от проектирания
отоплителен товар, предвид което както за топлоподаването, така и за битовото
горещо водоснабдяване ищецът е следвало да проведе процедура във връзка с
намаляването на топлинния товар по реда на чл.77 от Наредба №2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването, респективно на чл.78 от Наредба№16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. От ищеца не са ангажирани доказателства за провеждането на
посочената процедура в съответствие чл.7, т.7 от общите условия на договора
въпреки наличието на данни по делото за отправени сигнали до него от
потребителите на етажната собственост.
Анализът
на обсъдените по-горе доказателства налага извода, че по делото не е установено
при пълно и главно доказване от ищеца какъв е размерът на дължимите от
ответника суми за претендираните компоненти на топлоенергия за процесния
период, както и дали ищецът е изпълнил задълженията си по договора да осигури
пренос на топлинна енергия именно в претендирания размер. Ищецът, на който е
указана възложената доказателствената тежест с доклада на делото, не е
ангажирал категорични доказателства относно изпълнението на задълженията си по
договора да осигури пренос и доставка на топлинна енергия, чиято стойност по
компоненти да възлиза на претендирания размер. При неблагоприятните последици
на доказателствена тежест и при невъзможност извън представените по делото
извлечения от сметки да бъде установен реално размерът на ползваната в имота
топлинна енергия, сума мощност, сума сградна инсталация и енергия за БГВ, съдът
е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен, като по делото остава
недоказано възникването на претендираното от ищеца вземане по основание по
размер.
По изложените съображения съдът
намира, че предявените искове срещу ответниците с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на главните
искове са неоснователни и акцесорните претенции за изтекли мораторни лихви,
която също следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора основателно е
искането на ответника за присъждането на направените съдебно-деловодни
разноските по делото в размер на 1035 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК .. със седалище гр.Б, –
адв. К. Т, от АК-Б, за приемане на
установено по отношение на ответниците А. Д. П, ЕГН........... и Д. Д. П, ЕГН ...........,
и двамата с адрес гр. Б, че същите дължат на ищеца в съотношение ¼ ид.ч.
за А. П. и ¾ ид.ч. за Д. П. следните вземания: сумата от 7367.92лв.,
представляваща незаплатена цена за предоставена топлинна енергия за периода
02.2004г. – 01.2009г., ведно с мораторна лихва в размер на 2571.54лв. за
периода от 01.04.2004г. до 09.03.2009г. и законната лихва върху главницата,
считано от 24.03.2009г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2025/2009г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
„Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК........., да заплати на А. Д. П, ЕГН.......и Д.
Д. П, ЕГН..........., сумата от 1035 /хиляда тридесет и пет/ лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач „Белчевстрой” ЕООД, ЕИК
*********.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Ивайло Иванов
Вярно
с оригинала: А.Т.