РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Георги Гешев Гешев
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601812 по описа за 2021 година
С Присъда № 260113/10.06.2021 г., постановена по НОХД № 6797/2020 г. по
описа на РС – Пловдив, III н.с., подсъдимият П. П. Т. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, за това, че
на 17.10.2020 г., в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество, а именно 8,90 гр. синтетичен
канабиноид, със съдържание на 5F-MDMB-PICA, с неустановена стойност,
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, в маловажен
случай, като на основание чл. 78а от НК, е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лв. На основание чл. 304 от НПК, подс. Т., е оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1
от НК.
Постановено е вещественото доказателство – 1 бр. везна, да се унищожи
като вещ без стойност, след влизане на Присъдата в сила. Вещественото
доказателство – остатък от наркотично вещество с нето тегло 8,44 гр.,
изпратено на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП“ гр. София, е отнето в
полза на държавата, като е постановено след влизане в сила на Присъдата да
се унищожи.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати: по
сметка на ОДМВР – гр. Пловдив, сумата от 135,65 лв., представляваща
1
направени разноски в хода на досъдебното производство; по сметка на
Районен съд – Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
85,90 лв., представляваща направени разноски в хода на съдебното
производство.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил протест от Районна
прокуратура – Пловдив с твърдения за неправилност и необоснованост.
Прави се искане за отмяна на Присъдата и постановяване на нова, с която
подс. Т. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Постъпил е и допълнителен протест, депозиран след изготвяне на
мотивите към Присъдата, с който се изразява несъгласие с правния извод на
първостепенния съд, досежно приложимия в случая материален закон.
Твърди се неналичие на основания за квалифициране на деянието като
маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Според представителя на
държавното обвинение, липсата на предишни осъждания и младата възраст на
подсъдимия са смекчаващи вината обстоятелства, но недостатъчни, за да се
приеме, че обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от този вид. Акцентира се върху
поведението на подс. Т. на инкриминираната дата, както и върху стойността
на наркотичното вещество.
В съдебно заседание на 09.12.2021 г., подсъдимият и неговите
защитници – адв. К. и П.М., редовно призовани, се явяват. Излагат
съображения за правилност на първоинстанционната Присъда и
справедливост на наложеното на подс. Т. наказание „глоба“. Пледират за
потвърждаване на протестирания съдебен акт.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив не поддържа
подадения протест, счита първоинстанционната Присъда за правилна и
законосъобразна, като според представителя на държавното обвинение,
първият съд основателно е квалифицирал деянието като „маловажен случай“.
Проведено е въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършен
повторен разпит на експерта, изготвил заключенията по назначените физико-
химическа и допълнителна физико-химическа експертизи. Изискана е
информация от Окръжна и Районна прокуратура – Пловдив, относно
наличието на неприключени, водени срещу подсъдимия, наказателни
производства, касаещи деяния по чл. 343б, ал. 3 и чл. 354а от НК, както и за
приключени по реда на чл. 243 от НПК наказателни производства и
извършени проверки, приключили с отказ да се образува наказателно
производство.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по
делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на Присъдата, съобразно изискванията
на чл. 313 и 314 от НПК, прие за установено следното:
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
2
Подсъдимият П. П. Т., с ЕГН **********, е роден на *** г., в гр.
Пловдив, живущ в гр. Пловдив, ж. к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
б., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
безработен.
На 17.10.2020 г., около 21:30 ч., подс. Т. и свидетелят А.И., заедно с
други техни приятели, отишли в кафе-магазин „Нон стоп“ в жк „Тракия“,
срещу търговски комплекс „Форум“ и седнали там да пият кафе. В същото
заведение била и свид. М.В.. Тя познавала подсъдимия от известно време и
знаела, че той употребява тъмно кафяво на цвят и меко на консистенция
вещество, за което й казвал, че било хашиш. Свидетелката В. и друг път
виждала подс. Т. да къса от такова топче парченца, които поставял в цигарите
си и го пушел. Подсъдимият понякога давал и на нея парченца от веществото.
Когато тя видяла, че подсъдимият дал на няколко лица парчета от такова
топче, което държал в ръка, свид. В. напуснала заведението и подала сигнал
на тел. 112. Сигналът бил разпределен за проверка на свидетелите Д.Я. и В.Р.
– автопатрул на територията на V-то РУ МВР Пловдив, за времето от 19:00 ч.
на 17.10.2020 г. до 07:00 ч. на 18.10.2020 г. Полицейските служители били
уведомени, че свид. В. ще ги чака, за да им покаже заведението, в което се
намирал подсъдимият. Свидетелите Я. и Р. влезли в заведението и установили
самоличността както на подс. Т., така и на свид. И.. При разговора на
свидетелите Р. и Я. с подсъдимия, им направило впечатление, че същият
стиска нещо в ръката си. Свидетелят Р. поискал от подс. Т. да му покаже
какво държи в ръката си и след като той я отворил, свид. Я. видял кафяво на
цвят топче. Свид. Я. взел топчето, с цел да попречи на подсъдимия да го
изхвърли. Подс. Т. имал в себе си и електронна везна, за която обяснил, че
използва за претегляне на марихуаната, която употребявал. Свидетелите Я. и
Р. поканили подсъдимия и свид. И. в патрулния автомобил.
Подс. Т. и свид. И. били откарани с патрулния автомобил в сградата на
V-то РУ ОДМВР Пловдив, където били оставени в помещение за изчакване
до отработването на случая. Топчето и везната били поставени на масата пред
подсъдимия, като той заявил, че са негови и си ги прибрал в джоба. Когато
били оставени без надзор, подс. Т. пуснал тъмнокафявото топче на земята и то
паднало до стола му. След като свид. Я. и Р. установили, че топчето се намира
на земята, бил извършен оглед на местопроизшествие и намиращото се на
пода на помещението топче било приобщено към доказателствения материал
по бързото производство. При извършения обиск и изземване на подс. Т., у
него била намерена електронната везна, която му била върната от
полицейските служители.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена физико-
химическа експертиза, според заключението на която тъмно кафяво-зеленото
на цвят, смолисто вещество, съдържащо се в 1 брой полиетиленова опаковка,
съдържа психоактивно вещество Метил-2 /1-/5-флуоропентил/индол-3-
карбонил/амино/-3,3-диметилбутаноат, известно под синонима 5F-MDMB-
PICA /5-Fluoro-MDMB-PICA/. Веществото е ново психоактивно вещество
/НПВ/ от групата на синтетичните канабиноиди, които се синтезират в
лабораторни условия. Нето теглото на смолистото вещество, съдържащо 5F-
3
MDMB-PICA, е 8,90 гр. Нето теглото на остатъка от веществото, съдържащо
5F-MDMB-PICA, след изследването е 8,84 гр. По повърхността на един брой
мини ел. везна – обект № 2 на експертизата, има следи /микрочастици/ от
вещество, съдържащо Метил 2-//1-/5-флуоропентил/ индол-3-
карбонил/амино/-3,3-диметилбутаноат, известно под синоним 5F-MDMB-
PICA /5-Fluoro-MDMB-PICA/. Поради следовия /микро/ характер на
веществото, установено по повърхността на гореописания обект, същото не
може да се подложи на тегловен анализ, т.е. не може да бъде отделено
количество, на което да бъде определено тегло. Видно от заключението,
веществото Метил 2-//1-/5-флуоропентил/индол-3-карбонил/амино/-3,3-
диметилбутаноат /5F-MDMB-PICA/, e психоактивно вещество, което е
поставено под контрол и е включено в Списък I – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растения и вещества като наркотични, към чл. 3, ал. 2 на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена
допълнителна физико-химическа експертиза, от заключението на която се
установява, че в химическата лаборатория на сектор БНТЛ ОДМВР –
Пловдив, не може да се определи процентното съдържание /концентрация/,
изразена в тегловни % на установеното ново психоактивно вещество /НПВ/
Метил 2-//1-/5-флуоропентил/индол-3-карбонил/амино/-3,3-диметилбутаноат
/5F-MDMB-PICA/ - активен компонент в изследвания обект –
инкриминираното смолисто вещество. При изследването на наркотичното
вещество, при което се установява наличието на нови психоактивни
вещества, се посочва само видът, наименованието им и теглото на смесите, в
които те се съдържат, но не се определя процентното съдържание на същите.
Към настоящия момент в лабораториите на НИК МВР – София, БНТЛ и НТЛ
на ОДМВР, няма установена практика, съответно няма разработена и
утвърдена методика за определяне на процентното съдържание
/концентрация/ на установените в изследваните обекти НПВ, в конкретния
случай на веществото 5F-MDMB-PICA.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно
установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните в хода на
досъдебното и съдебно производство доказателства и доказателствени
средства, както следва: показанията на свидетелите Р. и Я., прочетени по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК; показанията на свидетелите И. и В.,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК; приобщените по реда на
НПК писмени и веществени доказателства; заключенията на изготвените
физико-химическа и допълнителна физико-химическа експертиза. Въззивният
съд изцяло споделя обстойния доказателствен анализ на всички събрани по
делото доказателства, извършен от първата инстанция, поради което и
неоснователно е твърдението в протеста за необоснованост на постановения
съдебен акт.
Правилно първостепенният съд е приел, че в показанията на свид. В.
4
/разпитана в хода на досъдебното производство и два пъти в хода на
проведеното пред РС – Пловдив съдебно следствие – на 05.03.2021 г. и на
13.04.2021 г./ се съдържат съществени противоречия.
В показанията си в проведения в хода на досъдебното производство
разпит, свид. В. заявява, че е виждала подсъдимия да държи наркотични
вещества както преди, така и на самата инкриминирана дата, поради което и е
подала сигнала срещу същия, станал повод за образуване на досъдебното
производство. В проведения на 05.03.2021 г. разпит обаче, свидетелката
изцяло отрича твърденията си от досъдебното производство, като отрича да е
виждала подсъдимия да употребява или държи наркотични вещества. Като
причина за подаване на сигнал срещу Т., изтъква емоционалното си състояние
на инкриминираната дата.
Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно са ценени с
доверие показанията на свидетелката от досъдебното производство и тези, от
разпита й /извършен по нейна инициатива/ в проведеното на 13.04.2021 г.
съдебно заседание. Именно в този последен разпит, свид. В. потвърждава
заявеното от нея в хода на досъдебното производство, като относно
показанията, дадени в съдебно заседание на 05.03.2021 г., свидетелката
заявява, че се е уплашила от евентуална саморазправа от страна на подс. Т. и
неговите родители и поради това, е отрекла казаното от нея в хода на
разследването. Отделно от това, следва да се отбележи, че изложеното от
свид. В. в разпита й от съдебното заседание на 13.04.2021 г., се подкрепя и
кореспондира с останалите писмени и гласни доказателства, кредитирани с
доверие от първия съд.
Досежно показанията на останалите свидетели – И., Р. и Я. – въззивният
съд намира, че на същите правилно е дадена вяра, като законосъобразно е
отчетено, че липсата на спомен у полицейските служители – Р. и Я. се дължи
най-вече на естеството на професионалната им ангажираност.
При тези установени фактически положения, обосновано
контролираният съд е приел от правна страна, че на 17.10.2020 г., в гр.
Пловдив, подс. Т., без надлежно разрешително, в ж.к. „Тракия“, в магазин
Нон-стоп, срещу форум Тракия, е държал високорискови наркотични
вещества, а именно – 8,90 гр. синтетичен канабиноид, със съдържание на 5F-
MDMB-PICA, с неустановена стойност, съгласно Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл.
354а, ал. 5 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
– държане, като е установил фактическа власт върху предмета на
престъплението – високорисково наркотично вещество, чието държане и
разпространение е забранено от закона. Правилно е приел първостепенният
съд, че обстоятелството, че чакайки отработването на случая в помещение,
находящо се в сградата на 5-то РУ при ОДМВР – Пловдив, подс. Т. е пуснал
на земята държаното от него топче, съдържащо психоактивно вещество, е
ирелевантно за съставомерността на деянието.
5
Правилно е възприето, че деянието в извършено при форма на вина
„пряк умисъл“. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, а именно, че държи забранени от закона вещи, като е
предвиждал и пряко е целял настъпването на вредните последици.
Настоящият въззивен състав споделя извода на първия съд, че
извършеното от подсъдимия представлява „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, като в тази насока, Съгласно чл. 93, т. 9
от НК, едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на
обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства.
Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни
по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, имащи значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
В конкретния случай, деянието се изразява в държане на високорисково
наркотично вещество – 5F-MDMB-PICA, с тегло 8,90 грама, като стойността
на веществото, както и процентното съдържание на активно вещество у
намерения наркотик, не се установиха по делото, включително и от
проведения в хода на въззивното съдебно следствие разпит на вещото лице,
изготвило заключенията по назначените физико-химическа и допълнителна
физико-химическа експертиза.
Следва да се отбележи, че младата възраст на дееца – 19 г. към момента
на извършване на деянието, чистото съдебно минало и липсата на други
противообществени прояви, също са от значение при квалификацията на
деянието като „маловажен случай“. От изисканата в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие информация, се установи, че срещу подсъдимия
не са налични неприключили наказателни производства, касаещи деяния по
чл. 343б, ал. 3 и чл. 354а от НК, като не са налични и приключили по реда на
чл. 243 от НПК наказателни производства и извършени проверки,
приключили с отказ да се образува досъдебно производство.
Предвид всички тези данни, въззивният съд намира, че случаят се
откроява с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи, визирани в чл. 354а, ал. 3 от НК, поради което и
деянието покрива в пълнота белезите на маловажния случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК. В тази насока, според настоящия съдебен състав, възраженията
в протеста, касаещи липсата на основания за квалифицирането на деянието
именно като маловажен случай, се явяват неоснователни.
Приемайки, че извършеното от подсъдимия представлява „маловажен
случай“ първостепенният съд законосъобразно го е оправдал по
първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3
от НК и е преценил, че са налице условията на чл. 78а – за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК и предвидения в нормата на
6
чл. 354а, ал. 5 размер на административното наказание глоба – а именно до
1 000 лв., правилно първият съд е определил размера на наказанието.
Решението на ПРС за разпореждане с наличните по делото веществени
доказателства е съобразено със закона и не подлежи на корекция от въззивния
съд.
Правилно е Решението на контролирания съд и в частта, в която се е
произнесъл по отношение на разноските, направени в хода на досъдебното
производство.
Предвид изложеното и доколкото настоящата инстанция не констатира
да са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните
правила, обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, следва да
бъде потвърдена.
Воден от горните съображения и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260113/10.06.2021 г., постановена по
НОХД № 6797/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, III-ти
наказателен състав.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7