РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Варна, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД против Решение № 260051/04.03.2021
год., постановено по т.д.№ 784/2020 год. по описа на ВОС, с което съдът е
осъдил застрахователното дружество ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. К. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, „Евлоги Георгиев” №10, ет.2, ап.7, сумата 28
750 лева (двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет лева),
представляваща част от дължимо обезщетение за обезвреда на
неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети клас, в посока
гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве”, по вина на водача на лек
автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК, А М И.а, ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/22/116001074407, издадена от ЗК „Лев Инс”
АД, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и
чл.52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.06.2020г. (датата на предявяване на иска) до
окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.2, във вр. с чл.496, ал.1
от КЗ, както и сумата 3 268 лева (три хиляди двеста шестдесет и осем лева),
представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
1
Решението се обжалва единствено в осъдителната му част за разликата
от 18 000 лева до присъдените 28 750 лева.
Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор на
насрещната страна.
Постъпилата въззивна жалба е допустима и надлежно администрирана.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила решение № 4974/04.12.2018г., постановено по гр.д. №
16825/2017 г. по описа на Варненски районен съд са уважени предходно
водени от ищцата С. К. П., ЕГН **********, срещу ответния застраховател на
застрахования деликвент по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, частични искове за плащане на част от
полагащите й се обезщетения за причинените й в резултат на процесното
ПТП вреди (имуществени и неимуществени), сред които и сумата от 1250
лева, съставляваща част от претенция, цялата в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016
год. по вина на А М И.а – водач на л.а. „Пежо 206“ с ДК № В 4102 РК,
застрахован по договор за гражданска отговорност в ЗК „Лев инс“ АД , на
основание чл. 432, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 01.11.2017 год. до окончателно изплащане на
претендираната сума.
Съобразно дадените разрешения в ТР 3/2016 год. на ОСГТК решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Правопораждащите юридически факти са тези, които обуславят
възникването на притезанието, респ. на субективното материално право. В
настоящия процес съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо по
предходно предявения частичен иск, поради което следва да приеме за
установени всички елементи от фактическия състав за пораждане
отговорността на ответника - наличието на деликт при съответното
авторство, противоправност и вина, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по
застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Възражението на въззивника – застраховател по чл. 47 ЗЗД, основано на
твърдения за неедееспособност на делинквента и изключване на
отговорността му, е недопустимо, тъй като касае установени със сила на
пресъдено нещо правовопораждащи факти относно спорното субективно
2
материално право.
С доклада си по делото ВОС е приел, че предмет на съдебна защита е
последващ иск за разликата /остатъка/ от вземането, която вече е установена с
предходен влязъл в сила съдебен акт. Предвид правоустановяващото и
преклудиращо действие на СПН е недопусимо в последващ процес да се
спори относно основанието на вземането, правната квалификация и размера.
Въз основа на изложеното, съдът е приел, че влязлото в сила решение по
предходен частичен иск преклудира възражението на ответника за
съпричиняване.
Настоящата инстанция съобрази, че осъдителното решение №
4974/04.12.2018 г. на ВРС по частичния иск е потвърдено с окончателно
решение по т.д.№ 474/2020 год. на ОС – Варна. В решаващите си мотиви
въззивната инстанция е приела, че ищцата е съпричинала вредоносния
резултат в размер на 1/3. В мотивите на съдебния акт е възприето, че ищцата е
предприела маневрата изпреварване на два автомобила – л.а. „Сеат Кордоба“,
управляван от Г. Д и намиращия се пред него л.а. „Пежо 206“, управляван от
делинквента А. И. Изпреварването е предприето в участък, обозначен с
предупредителен пътен знак А28 – „Кръстовище с път без предимство
отляво“. Поставянето на пътен знак А28 има за цел да предупреди водачите,
че приближават конфликтна зона – кръстовище, където е възможно да се
появят превозни средства, които се включват в главния път или такива, които
напускат главния път. След възприемането на знак А28 водачът на ППС може
и е длъжен да предвиди, че на пътя може да се появи препятствие – друго
превозно средство, което извършва маневра завой в обозначеното
кръстовище. При това положение, преди да предприеме изпреварване,
водачът е длъжен да се увери, че движещият се пред него автомобил не е
сигнализирал, че ще предприеме завой наляво, т.е. че ще пресече лентата за
насрещно движение, в която предстои да се извърши и изпреварването. В
случай, че пред изпреварващия има повече от един автомобил и евентуално
подаден сигнал от намиращия се по-напред автомобил не може да бъде
възприет поради ограничаване на видимостта от непосредствено движещото
се пред изпреварващия ППС, водачът, следва да започне изпреварването като
съобрази възможността това, намиращо се по-напред, ППС да е подало или
да подаде сигнал за предприемане на завой наляво или дори да предприеме
маневрата без да е подало светлинен сигнал, и да съобрази скоростта си с
възможната промяна в траекторията на движение. В случая, ищцата не е
съобразила скоростта си с възможното предприемане на маневрата завой
наляво от движещия се пред „Сеат“-л.а „Пежо“ 206, с което е нарушила
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Завиващият наляво л.а. „Пежо“ е бил предвидимо
препятствие, тъй като маневрата е извършена на място, обозначено с пътен
3
знак А28 – „Кръстовище с път без предимство отляво“. Невъзможността на
ищцата да намали скоростта, колкото е необходимо, или да спре и да избегне
сблъсък със завиващия автомобил като остане на пътното платно, е резултат
от несъобразяването на скоростта на движение с конкретните пътни условия.
Тъй като това поведение е противоправно и се намира в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване от страна на ищцата в
размер на 1/3.
Възражението на ответника за недължимост на част от претендираното
обезщетение поради принос на пострадалото лице, представлява
правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото
застрахователно обезщетение /решение №92/07.09.2016г. по т.д.№185/2014г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о./. Силата на пресъдено нещо на решението в
производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от
непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер
на съпричиняването, поради което съдът, разглеждащ претенцията за
останалата част от обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса
за наличието на принос на пострадалия и размера на съпричиняването
/Решение №89/28.01.2020 по дело №2741/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. При тези
констатации, настоящият състав следва да се съобрази с приетия в
производството по частичния иск размер на съпричиняването от страна на
ищцата, а именно – 1/3. Възражението следва да се счита за доказано и без да
се изследват събраните пред АС – Варна доказателства за механизъм на ПТП.
По размера на обезщетението:
От събраните по делото писмени, гласни и експертни доказателства се
установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла
контузия на главата, счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в
долна трета, травматичен оток, кръвонасядания, придружени с множество
натъртвания, кръвонасядания по клепачите на двете очи, синини и по-леки
охлузвания. По повод на получените травми ищцата е била двукратно на
лечение в специализирано болнично звено. При първия престой в периода 27-
28.04.2016 год. е била извършена хирургическа интервенция, при която са
били наместени счупените носни кости. Проведено е било и медикаментозно
лечение. При втория престой в болница в периода 10-13.04.2019 год. е била
извършена хирургическа интервенция по наместване на счупената лъчева
кост на дясна ръка и поставяне на остеосинтезни метални плаки.
Според вещото лице по допуснатата от първа инстанция СМЕ,
възстановителният процес е бил съпроводен с неудобства и затруднения в
ежедневния бит като понастоящем същият е приключил, лъчевата кост на
предмишницата на дясна ръка е зараснала. Съобщаваното от ищцата усещане
за болка при промяна на времето и при по-голямо натоварване на ръката, е
нормално и е характерно за всякакъв вид счупвания.
В показанията си разпитания по делото свидетел В П. – дъщеря на
ищцата, сочи, че след катастрофата ищцата била цялата синя, обезобразена,
4
подута, със счупен нос, счупена ръка. Била уплашена, емоционално и
психически неспокойна. Във възстановителния период разчитала изцяло на
грижите и помощта на своите близки. Върнала се към нормален живот след
приблизително 6 месеца. И понастоящем ищцата се оплаквала от ограничения
в движенията на ръката. Изпитвала страх да се вози в автомобил.
Според свидетеля С П, съпруг на ищцата, първите седмици и месеци тя
не можела да се обслужва сама. За къпане и ежедневен тоалет разчитала на
близки. Гипсовите импланти в носа били болезнени. Свидетелят заявява, че
понастоящем било налице разместване на каналите в носа и ищцата все още
не можела да диша нормално, но поради изживените болки и стрес не можела
да се престраши да се извърши корекция. И понастоящем пострадалата не
можела да носи тежко и да извършва въртеливи движения с ръката. Дълго
време отказвала да шофира. Понастоящем ползва автомобил, но само през
деня, и само извън града.
Заключението на СПЕ оценява катастрофата като травмиращо за
ищцата събитие. По-сериозни нарушения и смущения са били налични в
периода от първите 6 до 12 месеца след претърпяната злополука. Установени
са психологически маркери за преживян силен стрес, които се изразяват в
нарушено социално функциониране, влошен сън, промяна в теглото. Според
вещото лице, към настоящия момент се отчитат единствено нарушения в
емоционалното и социално функциониране, не се откриват проблеми в
когнитивните процеси и сфера, които да оказват влияние върху
възможностите на ищцата да изпълнява ежедневните си задължения.
Събраните доказателства не си противоречат, а взаимно се допълват.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, продължителността и
интензитета на болките и страданията, общественото разбиране за
справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
5
релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Съдът приема, че справедлив размер на обезщетението е сумата от
40 000 лева, като след редуцирането й с размера на определеното
съпричиняване от 1/3 възлиза на приблизително 26 667 лева. Обезщетението
отчита вида констатирани травми, претърпените две хирургически
интервенции, периода на интензивни болки и страдания в рамките на общия
възстановителен период, периода на зависимост от чужда помощ при
обслужване на ежедневни нужди, възрастта в аспект на активна
трудоспособност на ищцата, препятствана от увреждането. Соченият размер
отчита и негативните остатъчни явления и не на последно място –
негативните емоционални и психически преживявания. Така определеното
обезщетение отговаря и на икономическа обстановка в страната към датата на
деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически
данни за средна работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно
установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при
застраховка "Гражданска отговорност" /макар последните да се явяват само
помощен критерий/.
При тези обстоятелства, предявеният иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането следва да бъде уважен до размер на 25 417 лева /разликата
между определеното обезщетение от 26 667 лева и сумата от 1250 лева по
предходно уважената частична претенция/. Сумата следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва, като пред въззивният съд не са наведени доводи за
самостоятелна ревизия на обжалвания акт в коментираната част.
При изследване на спорното правоотношение съдът не следва да се
произнася по доводите на въззивника за допуснати процесуални нарушения
от първостепенния съд, свързани с отказа да конституира трето лице-помагач.
Определението на ВОС подлежи на самостоятелно обжалване /арг. чл. 220,
изр.2 ГПК/, а страната не се е възползвала от посоченото процесуално право.
В съответствие с крайните изводи на въззивната инстанция, решението
на ВОС следва да бъде частично отменено за разликата от 25 417 лева до
присъдените 28 750 лева.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски по
представен списък по чл. 80 ГПК съразмерно на приетата за основателна
въззивна жалба или 155,02 лева.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в
производството съдебни и деловодни разноски в размер на 1500 лева –
заплатен адвокатски хонорар съразмерно на материалния интерес по приетата
за неоснователна въззивна жалба или 1034, 93 лева. Възнаграждението няма
прекомерен характер при съобразяване, че разглеждането на делото пред АС
– Варна е осъществено в повече от едно съдебно заседание със събиране на
6
доказателства по почин на въззивника.
В съответствие с изхода от спора пред въззивната инстанция следва
частично да бъде променена отговорността за разноски при
първоинстанционното разглеждане на спора, както следва: решението в
частта за присъдените в полза на С К П. разноски следва да се отмени за
разликата над 2889, 13 лева. Ответникът не е представил доказателства за
сторени разноски при първоинстанционното разглеждане на спора.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260051/04.03.2021 год., постановено по
т.д.№ 784/2020 год. по описа на ВОС в обжалваната част, с която ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. К. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, „Евлоги Георгиев” №10, ет.2, ап.7, разликата от 18 000 лева
до сумата 25 417 лева, представляваща част от дължимо обезщетение за
обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети
клас, в посока гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве”, по вина на водача
на лек автомобил „Пежо 206”, с рег.№ В 4102 РК, А М И.а, ЕГН **********,
обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица № BG/22/116001074407, издадена от ЗК „Лев Инс”
АД, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.45 и
чл.52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.06.2020г. (датата на предявяване на иска) до
окончателното й плащане, на основание чл.497, ал.1, т.2, във вр. с чл.496, ал.1
от КЗ.
ОТМЕНЯ Решение № 260051/04.03.2021 год., постановено по т.д.№
784/2020 год. по описа на ВОС в осъдителната част за разликата от 25 417
лева до присъдените 28 750 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск за разликата от 25 417 лева до
присъдените 28 750 лева.
ОТМЕНЯ решението в частта за присъдените в полза на С. К. П.
разноски за разликата над 2889, 13 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе” № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на С. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
„Евлоги Георгиев” №10, ет.2, ап.7, сумата от 1034, 93 лева– разноски за
въззивното разглеждане на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, „Евлоги
7
Георгиев” №10, ет.2, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А сумата от 155,02
лева - разноски за въззивното разглеждане на спора, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8