Решение по дело №249/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

К.А.Д.,***, представляван от адв.К.А. обжалва Решение № 1985 от 18.12.2023г., постановено по АНД № 5492 по описа за 2023г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0333-000877/03.08.2023г., издадено от Началник РУ Стамболийски към ОД МВР – Пловдив, за наложени му административни наказания : глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание чл.185 ЗДв.П; глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П; глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б Здв.П на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДв.П.

Решението е обжалвано като неправилно с искане за отмяната му, ведно с отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че районният съд не е преценил всички доказателства по делото и не са обсъдени при съпоставка показанията на свидетеля Ст.Р. и свидетелите Ал. М. и Д.К.. Поддържа се, че св.Р. потвърдил, че е свил рязко наляво и не е видял идващия след него лек автомобил. В този см. са и показанията на св. М., заявил, че всичко е станало толкова бързо, че той не е забелязал момента на съприкосновението на пострадалия с лекия автомобил. За противоречиви се считат показанията на св. К., който е имал най-малка видимост към мястото на инцидента /движил се зад автомобила на К.Д./. По отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П се твърди, че към момента на осъществяване на нарушението водачът е носил СПМПС и контролен талон и не е отчетено от съда, че АУАН не е съставен в момента на осъществяване на ПТП, а няколко дни след това в РУ Стамболийски. Твърди се да е наложено наказание по предположение, което е недопустимо, като за това обстоятелство не са събрани доказателства. Поддържа се, че при определяне на административнонаказателната отговорност не е отчетено съпричиняването на резултата от страна на другия водач и участие в движението /велосипедиста/, който е имал основна вина при възникване на инцидента – възрастен човек управлява велосипед по главна улица и предприема рязко маневра за ляв завой без да се огледа, без да даде знак, че предприема такава маневра. Самият той си е признал, че не се е огледал, не е дал знак за предприемане на маневра и не е видял идващия след него автомобил. Според касатора съдът не е анализирал доказателствата, а само ги е цитирал без да изложи констатациите си за относимите към случая факти. Твърди се изводите на съда да са в противоречие със събраните по делото доказателства. В НП липсват изложени фактически положения и са цитирани бланкетни норми. Поради това отсъства ясно, точно и пълно посочване на обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, от които се установява. Посоченото обосновава извод за допуснати съществени процесуални нарушения, пряко засягащи правото на защита на жалбоподателя. Счита се, че наложеното наказание лишаване от право на управление на МПС за 1 месец е несправедливо.

Ответникът Началник РУ Полиция - Стамболийски при ОД МВР - Пловдив не изразява становище по жалбата и не се представлява пред АС – Пловдив.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Чераджийски предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

1. НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. /т.3, 3.8/. Същата е отразена в НП. АУАН серия АД № 419819/18.07.2023г. е съставен от мл.автоконтрольор В.Т. при РУ Стамболийски /длъжността е определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН от посочения полицейски орган в цитираната оправомощителна заповед от 2021г./. В АУАН е вписан свидетел очевидец Ал. М..

Според обстоятелствената част на НП : На 02.07.2023г. в 8.00ч. в с.Цалапица на ул.Стефан Стамболов, като водач – лишен от СУМПС, К.Д. управлява лек автомобил – лична собственост /Пежо 406, ****/, с посока на движение от юг на север и извършва следните нарушения – 1. На участък от пътя при други условия удря движещ се по пътното платно велосипедист С.Т. Р. ЕГН : ********** от с.Цалапица и реализира ПТП с пострадало лице; 2. Водачът не представя КТ към момента а проверката; 3. Водачът не остава на място и напуска ПТП. Посочено е, че АУАН е съставен по данни на свидетели очевидци и след извършена проверка по преписка № 333Р-7374-03.07.2023г. по описа на РУ Стамболийски.

Предвид изложеното е приета отразената в НП правна квалификация : 1. Водач на ППС не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението /пешеходци и водачи на двуколесни ППС/, с което виновно е нарушил чл.5 ал.2 т.1 ЗДв.П; 2. Не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П; 3. Не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, с което виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.2 б.Б ЗДв.П. Наложени са санкции по т.1 – глоба от 20лв. – чл.185 ЗДв.П; по т.2 – глоба от 10лв. – чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро зДв.П и по т.3 – глоба от 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец – чл.175 ал.1 т.5 ЗДв.П.

Актосъставителят – св.Т. заявил, че на 02.07.2023г. около 10ч. в РУ Стамболийски е получен сигнал от болнично заведение, че лице е претърпяло ПТП в с.Цалапица на ул.Стефан Стамболов. Той е бил на друго ПТП в гр.Перущица и негови колеги от автопатрула посетили пострадалото лице в с.Цалапица. Снети били писмени обяснения, в които пострадалият заявил, че около 8 ч. в с.Цалапица на ул.Стефан Стамболов е бил ударен от лек автомобил, след което автомобилът напуснал мястото на произшествието. В хода на проверката са прегледани камерите за видеонаблюдение в с. Цалапица, ул. Стефан Стамболов, като за конкретния час на възникналото ПТП били установени четири предполагаеми автомобила за другия участник. Водачите били привикани в РУ Стамболийски и дали писмени обяснения за случая. В хода на проверката били установени и двамата свидетели – единият бил паркирал автомобила си в уличка близо до мястото на произшествието, другият се е движил точно зад автомобила, който е ударил велосипедиста. Представени са данни от писмените обяснения на свидетелите – възрастен мъж управлявал велосипед в с.Цалапица на ул.Стефан Стамболов и лицата видели как лек автомобил Пежо, сив на цвят, модел комби е ударил в задната част на велосипеда водача – възрастния мъж, който паднал на земята. Единият от свидетелите се притекъл на помощ, като водачът на автомобила слязъл и вдигнали дядото от земята. Попитали го как е, а той отговорил, че е добре. След това от автомобила слязла и жена, която дошла на мястото. След като преместили дядото и колелото, водачът на автомобила и жената се качили в автомобила. При допълнителен преглед на видеокамерите и в регистрите на МВР се установило, че автомобилът, ударил велосипедиста, е на собственик от същото село. При разговор по телефона с жалбоподателя, той потвърдил, че е другият участник в ПТП-то и заявил, че велосипедистът е навлязъл в платното за движение и се е ударил в неговия автомобил. В сградата на РУ-Стамболийски актосъставителят се е срещнал с жалбоподателя и един от свидетелите-очевидци, който могъл да дойде веднага. Д. е осведомен, че АУАН ще му бъде съставен по данни от свидетелите очевидци.

В писмено заявление до Началника на РУ-Стамболийски, лицето Ст.Р. е заявило относно случая, че като се включвал на главната улица видял, че на улицата няма кола и тръгнал да пресича с колелото. В същия момент го ударила кола и той паднал от колелото. Двама човека слезнали от автомобила да му помогнат и той им казал, че е добре.

По делото са приети писмените обяснения на Р. и останалите лица, вкл. докладни записки.

В качеството на свидетел Ст.Р. заявил, че изчакал да се изтегли движението и се качил на колелото, за да пресече. „И една кола – откъде се зададе, не видях – блъсна ме и аз паднах с колелото и се ударих, това е.“. Уточнил е, че тръгнал да пресече дясното платно с велосипеда и колата дошла зад него и го ударила, без той да види откъде идва колата. От колата слязъл шофьора и го попитал дали е добре и предложил помощ. Докато се изместил, за да отиде на тротоара, шофьорът си тръгнал. Св. заявил, че не е имало коли, за да подава сигнал с ръка и не е имало наблизо нито пешеходна пътека, нито светофар.

Св. М. посочил, че е спрял на пресечка, за да изчака друг автомобил и в страничното огледало видял, че зад него идва дядо с колело, след което видял, че идва кола зад него, която се движи в същата посока на колелото и се ударили. Колата ударила колелото. Свидетелят слязъл от колата да помогне и шофьорът от колата, която ударила колелото, също слязъл да помогне. Попитали дядото дали е добре и вдигнали колелото – било леко изкривено. Шофьорът стоял на място около пет минути и си тръгнал преди свидетеля. От колата, която ударила дядото слезнала и жена, която казала, че е хлъзгаво.

Св. К. заявил, че сутринта на 02.07.2023г. ръмяло и той видял удара, тъй като бил спрял наблизо. Шофьорът набил спирачки, но ударил в лявата страна някъде отпред. Дядото карал отдясно и изведнъж тръгнал наляво. Било много хлъзгаво и ръмяло. Шофьорът слезнал и заедно със св.М. отишли да помогнат на дядото, като първи мястото на удара напуснал господинът с пежото. Св.уточнил, че колелото пресичало и колата ударила колелото, точно зад педалите – колелото минавало пред колата и колата отзад ударила задната капла на колелото. Св. потвърдил, че е имал видимост към удара, защото е бил отзад – зад пежото.

2. ПРС приел с основание, че показанията на актосъставителя и свидетелите установяват време, място, начин, механизъм на извършване на нарушението и неговия автор. Правилно свидетелските показания са преценени като кореспондиращи и допълващи се, като от значение за случая е и, че изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица - очевидци. Свидетелските показания не съдържат данни за индиции за предубеденост, поради което ПРС ги е квалифицирал за достоверни и разкриващи в достатъчна степен информацията, по повод на която е извършена проверка от контролните органи. Свидетелските показания са от значение, тъй като АУАН е съставен именно по данни от свидетели – очевидци, което обстоятелство е заявено от актосъставителя и вписано в акта. В тази вр. обстоятелствената част от НП, идентично описваща фактическата установеност в АУАН, е потвърдена от свидетелите. Лицата са представили и писмени обяснения в РУ Стамболийски, поддържащи същата информация, представена в качеството им на свидетели. При тези данни РС – Пловдив се е позовал на презумптивната доказателствена сила, установена в чл.189 ал.2 ЗДв.П. По отношение презумптивната доказателствена сила на АУАН, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П се съобрази, че се преценява във всеки конкретен случай – същата в случая е разколебана само по отношение нарушението по т.2.

ЗАНН не е въвел изискване за съставяне на АУАН само от контролен орган, лично възприел извършването на дадено административно нарушение. Съобрази се относно групите свидетели в нормата на чл.40 ЗАНН : свидетели, присъствали при извършване на нарушението - лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. В АУАН изрично е вписано, че е съставен по данни на свидетели очевидци, като един от тях е отразен в обстоятелствената част на акта. Изискването за вписване в акта на свидетел е от значение за разкриване на обективната истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд : "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина". В случая не се установи препятстване за разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице.

ПРС е изложил съображения за всяко от нарушенията : Съгласно чл.5 ал.2 т.1 ЗДв.П - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;“ и в конкретния случай следва да се приеме за установено, че жалбоподателят не е спазил задължението, тъй като св.Р. се е движил с колело и с оглед възрастта му попада в обхвата на уязвимите участници в движението. Относно чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П – „. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 67 от 2023 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория;“ съдът приел, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят не е носил контролен талон към СУМПС. Свидетелските показания не съдържат данни за контролния талон от СУМПС. Докладните записки също не съдържат информация в тази насока. Мястото на ПТП в случая не е било посетено незабавно от контролен орган, тъй като сигнал за това е получен по-късно, а и св.Р. е преглеждан от медицински екип в дома си, след което и в гр.Пловдив, а жалбоподателят си е тръгнал от мястото на произшествието. Следователно, на дата на извършване на нарушенията не е имало проверка от контролните органи, а АУАН е съставен на 18.07.2023г. В случай, че при проверка към дата на съставяне на АУАН жалбоподателят не е представил контролен талон, нарушението е към дата 18.07.2023г., което обстоятелство не е посочено в акта и в НП. В НП е отразено, че водачът е лишен от СУМПС, което съответства на информацията в справката за нарушител-водач : отнемане на СУМПС – 09.11.2019г., акт № GA 25122/09.11.2019г., т.5 от таблицата с издадени актове, ведно с данни за издадено НП № 19-0315-000645/18.11.2019г., с вписани отнети документи – СУ МПС ********* и контролен талон 5159149, СРМПС ********* „издадено НП“ – влязло в сила на 06.02.2020г. – т.5 от таблицата за НП. В справката е отразено за СУМПС – статус в АНД : отнето, а за контролния талон – иззет с акт. Освен това, в АУАН нарушението по т.2 се изразява във – водачът не представя КТ към момента на проверката, а в НП е вписано – не носи контролния талон от свидетелството за управление. Тоест, нарушението по т.2 не е обосновано, вкл. с данните от преписката и докладните записки. Ведно с посоченото се съобрази, че с измененията на разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДв.П, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023г., е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала наказауемостта по отношение на деянието за неносене на контролен талон, макар същото да е попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към дата на извършването му. Предвид изложеното, по отношение нарушението от т.2 следва, че жалбата е основателна. В случая не е наложено административно наказание за управление на МПС при отнето СУМПС, респект. при иззет с акт контролен талон, които обстоятелства са вписани в справката за нарушител/водач. За нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.Б ЗДв.П – „(1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 2. когато при произшествието са пострадали хора: б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;“ правилно е прието от ПРС, че същото е осъществено. Жалбоподателят не е останал на място на произшествието, не е изчакал пристигане на компетентни органи на МВР и го е напуснал преди останалите свидетели. Наложената санкция за това нарушение е в предвидения минимум.

В жалбата е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски. По настоящото касационно дело не са представени доказателства за извършени разноски. Не е поискано присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, поради което не следва да се присъждат разноски според изхода на делото във вр. адвокатското възнаграждение, договорено и внесено според договор за правна защита, приет по делото на ПРС.

Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 1985 от 18.12.2023г., постановено по АНД № 5492 по описа за 2023г. на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0333-000877/03.08.2023г., изд. от Началник РУ Стамболийски към ОД МВР – Пловдив, за наложени на К.А.Д.,***, ЕГН : **********, две административни наказания : глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.185 ЗДв.П; глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б Здв.П на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДв.П.

Отменя Решение № 1985 от 18.12.2023г., постановено по АНД № 5492 по описа за 2023г. на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 23-0333-000877/03.08.2023г., изд. от Началник РУ Стамболийски към ОД МВР – Пловдив, за наложена на К.А.Д.,***, ЕГН : ********** - глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П.

Отменя Наказателно постановление № 23-0333-000877/03.08.2023г., изд. от Началник РУ Стамболийски към ОД МВР – Пловдив, за наложена на К.А.Д.,***, ЕГН : ********** - глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДв.П на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро ЗДв.П.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: