РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. гр.Мадан, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100508 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. Ч. Л.
против*********ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски
кредит № ******* от *********г., сключен между К. Ч. Л., като
кредитополучател и ******** ЕАД като кредитор, на осн. чл. 22 ЗПК .
В исковата молба се твърди, че на 27.11.2024г. , че между К. Ч. Л. като
кредитополучател и „*******“ ЕАД като кредитор е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ******* в изпълнение на който кредиторът е
предоставил на ищеца заем в размер на 4500,00 лева при следните условия:
Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план,
Кредитен продукт: „******“, Общ размер на предоставения Кредит: 4500.00
лева, Срок на Кредита: 24 месеца, Брой на погасителните вноски: 24, Размер
на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10 по-долу, Лихвен
процент по Кредита: 36,20%, Годишен процент на разходите по Кредита:
42,85%, Общ размер на всички плащания: 6437,23 лева.
Ищцата сочи, че за обезпечаване на задълженията й по договора било
необходимо да сключи договор с „********* ЕООД, по силата на който
„********“ ЕООД се задължава да отговаря пред „******“ ЕАД солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ищеца по
Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство“), като за
поемането на задължението за поръчителстване по кредита,
кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването
на изпълнението на задълженията му по Договора за потребителски кредит, в
1
размер на 3 559,31 лева, което е платимо на падежа на всяка от погасителните
вноски по договора за кредит.
Сочи, че по отношение преценката относно действителността на
договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство следва да
намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като
физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Сочи също, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответник - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл.
3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор между ищеца и *********ЕАД по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, ищецът твърди, че
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото
„оскъпяване“ на кредита и включва всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула.
Твърди, че в ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, като в настоящия случай предвид наличието на два
договора с потребителя, липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същия, като по този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
2
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва
да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай,
че Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду
няколко обезпечения /например да предостави на ответника банкова гаранция
в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по
сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения
договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране
и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно
длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено
одобрено от ответника „******* ЕАД дружество, като това дружество е
„*******“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем,
доколкото видно от извършена справка в търговския регистър „******“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД.
Сочи, че двата договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство
не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по
които се изплаща съответната, погасителна вноска по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една страна, е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита и счита, че
този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1,
3
предложение първо от ЗЗД. По същите съображения следва да се приеме, че
недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство,
доколкото той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за
потребителски кредит. По изложените съображения моли за уважаване на
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******* ЕАД,
с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва
сключването на договор за потребителски креди т№******/*******г. между
ищцата, като кредитополучател, и ******** ЕАД, като кредитодател, за
сумата от 4500,00 лева, при годишен лихвен процент по кредита в размер
(ГЛП) на 36,20 %, а приложимият ГПР е в размер на 42.85%,%, като общият
размер на всички плащания възлиза в размер на 6437,23лв. Ищцата следвало
да върне кредита в срок от 24 месеца при последователни месечни вноски.
********ЕООД сключило с ****** ЕАД договор за поръчителство, по силата
на които се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на
ищеца. Оспорва изложените доводи в исковата молба, че договора за
потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата
недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22
от ЗПК, както и, че процесният договор не отговаря на посоченото в чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, а именно, че не било посочено по ясен и
несъмнен начин съдържанието на годишния процент на разходите, както и
формирането на последния към момента на сключване на Договора за
потребителски кредит. Сочи, че подобни твърдения не могат да бъдат
споделени, доколкото видно от Приложение №1 към процесния договор, по
ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума
(т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно
описани в т.11 от Раздел VII. Кредитни продукти. Годишен процент на
разходите на приложимите към Договора Общи условия, поради което
ответникът твърди, че договора има необходимото съдържание съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и
допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е
необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на
ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „******** ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19
ЗПК, като твърди че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е
включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по
кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по
кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като
твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и
съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „******** ЕАД и
„****** ЕООД.
Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит, размерът
4
на възнаграждението за поръчител не му е известен. Сочи, че съгласно раздел
III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „*******“ ЕАД като
кредитор приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова
гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на
поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в
този случай „********“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка
на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно
вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и
необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат по различен начин и не
са два отделни кредитни продукта на „*******“ ЕАД, условията да договора
за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не са поставени в зависимост
от избора на клиента да предостави или не обезпечение.
Във връзка с горното, ответникът сочи, че следва да бъде разгледана и
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от
договора за кредит. Двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от
кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди, че договорът за
кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит)
потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор
да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит, поради което счита, че не
е налице в договора за потребителски кредит задължение или да е
регламентирано задължително условие за отпускане на кредита последния да
бъде обезпечен.
Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит собезпечение
„поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „*******“ ЕАД.
Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент в подкрепа на
твърдението му, че предоставянето на поръчител не е задължително условие
за отпускане на кредита. Твърди също, че договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма
нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Сочи, че ответното дружество „*********“ ЕАД към датата на
сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство
(в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за
кредит с „*******“ ЕАД. „*******“ ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „*******“ ЕООД, по който бъдещ договор
„**********“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „******“
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
5
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Сочи, че процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на
заявка в електронен формат в системата на „********“ ЕАД на („Сайта“).
Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит
(размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание
допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение и/или
сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се
генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит,
общи условия, приложение №1 и др.), които са предоставят на клиента на
посочения от него адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта,
достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която кредитоискателят
подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез
маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи
парите сега“ (както вече посочихме самите документи са достъпни чрез
активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си
текст на клиента). Едва след подписването на договора за кредит по описания
начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на
ответника, същият се препраща към платформата на „******** ЕООД, където
се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в
среда, над която ответното дружество няма контрол, нито има достъп, като
„*******“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в това число и
размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато договорът за
кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са
договорени и не могат да бъдат променяни.
Ответното дружество твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не
попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора за
предоставяне на поръчителство „********“ ЕООД се задължава да извърши за
сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да
отговаря пред кредитора „*******“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на
всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията по кредита. Вземанията за
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в
полза на „*******“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „*******“ ЕАД,
поради което „*******“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и
„********“ ЕООД.
Дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, (което
ответникът изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство. По изложените съображения моли за
6
отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно по делото е, а и от събраните по делото писмени
доказателства – заверено копие от Договор за потребителски кредит №
******* от ******** г., Приложение № 1 към него, общи условия за
предоставяне на кредити на ******** ЕАД, че на ********г. между К. Ч. Л.
като кредитополучател и ***** ЕАД, като кредитор е сключен Договор за
потребителски кредит № ****** в изпълнение на които кредиторът е
предоставил на ответника заем в размер на 4500 лева при следните условия -
Общ размер на предоставения Кредит: 4500,00 лева, срок на Кредита: 24
месеца, брой на погасителните вноски: 24 вноски, лихвен процент по Кредита:
36,20 %, годишен процент на разходите по кредита: 42,85 %, общ размер на
всички плащания: 6437,23 лева.
Безспорно е, а и от събраните по делото писмени доказателства –
заверено копие от Договор за предоставяне на поръчителство от ******г. се
установява, че на основание от договора за кредит на ****** г. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство между ******* ЕООД и ищцата, с
който***** ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с
*******ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В
договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че
потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните
начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по банкова
сметка на *********ЕАД (описана в договора) или по начините, установени в
Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал.5 от
договора за предоставяне на поръчителство ********ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към
договора за поръчителство, общият размер на дължимото възнаграждение за
поръчителство е в размер на 3559,31 лева, което са заплаща на месечни вноски
в различен размер, най-големият от който е 208,92 лева (първа вноска с падеж
10.01.2025 г.) и най-малкият размер е 0,36 лева (предпоследна вноска с падеж
10.11.2026 г.). Датата на падежа на съответното плащане съвпада с плащанията
по кредита съгласно погасителния план.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
******** ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора
7
е действало именно като такова, т.е. ****** ЕАД и ответникът имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК, поради което сключеният между тях договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
42,85 %, а ГЛП 36,20 %, но от съдържанието на договора за потребителски
кредит не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид
съдържанието на Договора за потребителски кредит и чл. 8 от Договора за
предоставяне на поръчителство съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва
да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Двата
договора - за кредит и за предоставяне на поръчителство не само, че са
свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща с погасителния план по договора
8
за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. При включването на уговореното възнаграждение за поръчителство в
ГПР по договора за потребителски кредит, като се вземе предвид посочения в
договора ГПР от 42,85%, общият размер на отпуснатата главница по кредита
от 4500 лева, периодът на договора от 24 месеца, както и размерът на
възнаграждението за поръчител от 3559,31 лева (което е в размер близък до
отпусната главница по кредита), то ГПР би надхвърлил законоустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Служебно изчислен от съда посредством
онлайн калкулатор при следните параметри - отпусната сума по кредита 4500
лева, обща дължима сума от кредитополучателя 9996,54 лева (по договор за
кредит и договор за предоставяне на поръчителство), платима на 24 месечни
вноски, то ГПР възлиза на 143,37 %, който от една страна не отговаря на
посочения в договора, а от друга страна противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща забрана ГПР да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва в левове и валута, определена с
постановление на МС. Доколкото посоченият в договора за кредит размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните е налице
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално
лишен от информация за действителния. По изложените по - горе
съображения, съдът намира, предявения иск за основателен, поради което
следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
процесния договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
като такива му се дължат в размер на 180.00 лева за държавна такса.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като същото възлиза в размер от 400 лева, която сума следва
да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не
представляват направени от страната разноски, а определени от съда такива на
неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Ч. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Р., обл. С., ул. „******“ № *, вх. *, ап. ** и
„*******“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
9
бул. "******" ***** , ет. *, ********", представлявано от С. Р. Я., че
сключеният между К. Ч. Л. и „****“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
***** от ***** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "******", ет. *, ********", представлявано от С. Р. Я.
да заплати на К. Ч. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., обл. С., ул.
„*****“ № 6, вх. *, ап. **, сумата от 180 лева (сто и осемдесет лева) разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "*****" *** ********, ет. *, *******, представлявано
от С. Р. Я., да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: гр. Р., бул.
„*******“ № *, Булстат ******, сумата от 400 лева (четиристотин лева) -
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
10