Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 3229/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.Д.Х., ЕГН ********** ***,
против Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г. на Началник РДНСК – Варна, с която е
отменено Разрешение за строеж № 171/24.09.2019г., ведно със съгласуваните и
одобрени инвестиционни проекти за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ
се в ПИ 3980, кв. 151 /с идентификатор 10135.5413.3980/, по плана на СО
„Боровец-юг“, район „Аспарухово“, гр. Варна. С жалбата заповедта на
Началник РДНСК - Варна се оспорва като
неправилна, незаконосъобразна и издадена при неправилно приложение на закона.
Конкретните твърдения са, че в случая инвестиционните проекти са съгласувани
при наличието на издадена от главния архитект на Община Варна виза за
проектиране на основание чл.140, ал.1 и ал.5 от ЗУТ. Сочи се, че след като тази
виза не е била оспорена по съдебен ред, то тя представлява стабилен
административен акт и в този смисъл извършеният от ответника контрол за нейната
законосъобразност е недопустим. Цитирана е съдебна практика. Като друг аргумент
жалбоподателят изтъква, че за територията, в която попада имотът му – ПИ 3980,
кв. 151 по плана на СО „Боровец-юг“, има действащ Подробен устройствен план –
План за улична регулация /ПУП- ПУР/, приет с Решение № 2134-8 от Протокол № 21/24.03.2010г.,
който е вид регулационен план. Позовава се и на приложената към жалбата скица
на имота, издадена от СГКК – Варна, като обръща внимание върху обстоятелството,
че, видно от съдържанието ѝ, съгласно актуалната за гр. Варна Кадастрална карта,
процесният имот е отреден за „ниско застрояване до 10 м.“ като с издадената от
Гл. архитект виза за проектиране така определеният характер на застрояване не
се променя. На второ място се оспорват изводите на административния орган, че
отмененото Разрешение за строеж противоречи на предвижданията на Общия устройствен
план на гр.Варна от 2012г., съгласно който процесният имот попада в
устройствена зона „Гз“, за която не са посочени устройствени показатели за
застрояване, тъй като предвид характера зоната – защитни и противоерозионни
гори и защитни зони, застрояване в нея изобщо не е предвидено. Позовавайки се
на §2 от ПЗР на специфичните правила и нормативи /СПН/ към ОУП, съгласно който
„влезлите в сила или одобрените до датата на обнародване на заповедта за одобряване на ОУП подробни
устройствени планове, запазват действоието си“, твърди, че при служебната
проверка по чл.156 от ЗУТ органът е следвало да съобрази именно съответствието на разрешението за
строеж и на одобрените инвестиционни
проекти с предвижданията на ПУП-ПУР за територията, в която попада ПИ 3980,
където същата е отбелязана като ОВ /територия за ниско застрояване/,
респективно - с издадената виза за
проектиране, а не с предвижданията на по-късно влезлия в сила ОУП. Цитира писмо
изх. № 547/05.06.2017г. на Директора на Регионална Дирекция по горите, в което
се сочи, че при съпоставка на границите на ПИ с идентификатор 10135.5413.3980
по КК на гр. Варна с данните от горската карта е установено, че посоченият имот
не попада в горски територии. Твърди се също, че в проведеното от ответника
производство е извършен недопустим косвен контрол за законосъобразност на
влезлия в сила за прилежащата територия ПУП-ПУР. Поради изложените съображения
моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Главен архитект на Община Варна, чрез процесуланите си представители считат жалбата за
основателна и молят съда да я уважи. Претендират присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Като съобрази становищата на страните, както и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 26.09.2019г. в РДНСК – Варна с писмо вх. № РС-ВН-1600-03-383 на
основание чл.149, ал.5 от ЗУТ Главният архитект на Община Варна е уведомил
ответника за издадено от него Разрешение за строеж /РС/ № 171/24.09.2019г. С
посоченото РС е разрешено на жалбоподателя И.Д.Х. да извърши строеж:
„ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в ПИ 3980, кв. 151 /с идентификатор
10135.5413.3980/ по плана на СО „Боровец - юг“, район Аспарухово, гр. Варна“.
Към писмото до ответника са приложени копие от самото РС, както и копие от
визата за проектиране, посочена в самото разрешение като основание за
издаването му.
След извършена проверка по реда на чл.156 от ЗУТ в изпълнение на
правомощията си по чл. 222, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, Началник РДНСК – Варна извършил
цялостен контрол за законосъобразност на издаденото РС № 171/24.09.2019г. В
рамките на законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на издадения
административен акт, считано от 26.10.2019г. е извършена служебна проверка по
отношение законосъобразността на одобрените инвестиционни проекти и издаденото
разрешение за строеж и на 08.10.2019г. е съставен констативен протокол /л. 12 и
13 от адм. преписка/.
При проверката е установено следното:
Главният архитект на Община Варна е сезиран от И. Д. Х.
със Заявление с вх. № АУ089379ВН/10.09.2019г. с искане за одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж: „ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, находяща се в ПИ 3980, кв. 151 /с идентификатор 10135.5413.3980/ по
плана на СО „Боровец - юг“, район Аспарухово, гр. Варна“. Пред Главния архитект
на общината заявителят се е легитимирал като собственик на посочения в
заявлението поземлен имот, съгласно Нотариален акт № 13, Том ІІІ, рег. № 4882,
Дело № 451 от 22.12.2016г. на нотариус с рег. № 205 в регистъра на Нотариалната
камара /л. 13 и 14 от делото/. В хода на служебната проверка е установено, че
за имота на заявителя И.Х. няма действащ подробен устройствен план /ПУП/, както
и че имотът, съгласно ОУП на гр.Варна, попада в зона „Гз“, за която няма
предвидени градоустройствени показатели. Установено е също, че за строежа има
издадена виза за проектиране, в която са посочени следните показатели за
застрояване: плътност на застрояване – 20%, което е спазено в проекта; Кинт 0,6
по виза и 0,20 по проект; озеленяване
70% по виза , а по проект – 80%.
С оглед на горните констатации на 09.10.2019г. Началник
РДНСК – Варна издал разглежданата в настоящото съдебно производство Заповед №
ДК-11-ВН-07/09.10.2019г., с която отменил издаденото Разрешение за строеж №
171/24.09.2019г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж: „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ
се в ПИ 3980, кв. 151 (с идентификатор 10135.5413.3980), по плана на СО
„Боровец-юг“, район „Аспарухово“, гр. Варна. В нея той посочил, че за строежа
са представени инвестиционни проекти в необходимия обхват и съдържание,
съгласно Наредба № 4/21.05.2001г. на Министъра на РРБ. Заповедта е мотивирана с
това, че РС № 171/24.09.2019г. е издадено въз основа на незаконосъобразно
одобрени инвестиционни проекти, издадени в нарушение на чл.12, ал.2, чл.108,
ал.1, чл.140, ал.2 и ал.5, чл.142, ал.5, т.1 и т.2 и чл.145, ал.2 от ЗУТ. В
административния акт са изложени подробни мотиви. От тях е видно, че
инвестиционното проектиране е започнало във връзка с издадена от Главния
архитект Виза за проектиране 45/15.09.2017г., издадена в нарушение на чл.142,
ал.5, т.1 и т.2 от ЗУТ, която по същество не
представлява извадка от действащ за конкретния имот ПУП-ПРЗ, нито представлява
комбинирана скица между такъв ПУП и действащата за прилежащата територия
кадастрална карта, каквато е императивната разпоредба на чл.140, ал.2 от ЗУТ.
Посочено е също, че в конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл.140,
ал.5 от ЗУТ, която допуска в населени места и части от тях с действащ
регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното
проектиране да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за
застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на
застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. Този
извод на ответника е обоснован с това, че с действащия за територията на СО
„Боровец-юг“ ПУП-ПУР, в която попада имотът на заявителя Х., не е определен
конкретен вид на устройствената зона както и конкретен режим на застрояването в
нея. Приетият с Решение № 2134-8 по Протокол № 21/24.03.2010г. ПУП-ПУР има за предмет само регулацията на улиците на
територията на селищно оброзувание „Боровец-юг“ и поземлените имоти за обекти –
публична собственост. С този план не са определени вътрешните регулационни
линии на имотите, които не се
отреждат за такива обекти – аргумент от
чл.58 от Наредба № 8/2001г. на МРРБ. Въз основа на това е направен извод, че в
издадената виза по чл.140 от ЗУТ без основание са посочени конкретни показатели
на застрояването, каквито няма установени по надлежен ред с друг акт. В този
смисъл е посочено, че в нарушение на чл.12, ал.2, чл.108, ал.1, чл.140, ал.2 и
ал.5, чл.142, ал.5, т.1 и т.2 и чл. 145, ал.2 от ЗУТ еднофамилната жилищна
сграда в ПИ 3980 е проектирана без да е налице влязъл в сила подробен
устройствен план /ПУП/ за имота.
Като друго основание за отмяна на РС № 171/24.09.2019г.,
ведно с одобрените инвестиционни проекти ответникът е посочил обстоятелството, че съгласно ОУП на гр. Варна
от 2012г., ПИ 10135.5413.3980 попада в зона Гз – защитни и противоерозионни
гори, зелени зони и защитни пояси по чл.5, ал.2 от Закона за горите, за която
ОУП и СПН към него не допускат жилищно, респективно – не са определени
конкретни устройствени показатели за застрояване като плътност на
застрояването, Кинт, озеленяване.
Към доказателствата по делото е представена цялата
административна преписка по издаване на атакуваната заповед. От жалбоподателя
са представени скици на ПИ с идентификатор 10135.5413.3980 /л.17 и 18 от
делото/, издадени от СГКК – Варна; писмо изх. № 547/05.06.2017г. на Директора
на Регионална дирекция по горите – Варна до Район Аспарухово, Община Варна;
копие от писмо на Главния архитект на Община Варна рег. №
АУ078612ВН_001ВН/11.09.2017г. до Район Аспарухово. От ответника допълнително е
представено копие от Протокол № 6 от заседание на Експертния съвет по
устройство на територията /ЕСУТ/ на Община Варна, проведено на 21.02.2017г.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена
въз основа на представените писмени доказателства, които са взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 215, ал. 4, вр. чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, от лице с правен интерес, за
което оспореният административен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
Поставената на съдебен контрол в настоящото производство
Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г. е постановена на основание и в хипотезата на
чл. 156 ал. 3 от ЗУТ - за констатирани нарушения при извършена служебна проверка
на издадени строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 3, вр. ал.
2 от ЗУТ - при констатиране на нарушения при извършена служебна проверка за
съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни
проекти с предвижданията на действащ подробен устройствен план, както и на
други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа,
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана
заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган – Началник РДНДС-Варна, съобразно делегираните му правомощия по чл. 156,
ал. 3 от ЗУТ, съгласно Заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на
ДНСК-София, заверено копие от която е приложено на стр. 19 до 23 от
административната преписка. Не е налице основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК или за прогласяването ѝ за нищожна.
Оспореният административен акт е постановен в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са правните основания за издаването на заповедта, както и
приетите за установени факти и обстоятелства, които административният орган е
преценил и определил като релевантни за упражняване на делегираното му
правомощие по чл. 156, ал. 3 от ЗУТ. С оглед изложеното, съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл. 156, ал. 3 от ЗУТ и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
за мотивиране на акта, с който се отменят като незаконосъобразни издаденото РС
№ 171/24.09.2019г., ведно
със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти.
Процесната заповед е издадена при извършена служебна проверка и
осъществен контрол по реда на чл. 156 от ЗУТ в рамките на законово
регламентирания 14-дневен срок от получаването на уведомлението по чл. 149, ал.
5 от ЗУТ.
Настоящата съдебна инстанция като съд по същество следва при
преценката си за законосъобразност на оспорената заповед да съобрази
съответстват ли изложените в акта фактически основания с приложените от
ответника правни норми.
С оглед гореизложеното спорът в настоящото производство е концентриран
върху два въпроса: първо - има ли за ПИ с идентификатор 10135.5413.3980,
собственост на жалбоподателя И.Х., изработен и влязъл в сила Подробен
устройствен план, с който да са установени неговите регулационни граници и
устройствените показатели за застрояването му, каквито са посочени в отменените
строителни книжа или няма такъв, и второ - да се установи попада ли имотът на
оспорващия в устройствена зона „Гз“, за която съгласно действащия за
територията на гр.Варна ОУП от 2012г. и СПН към него не се предвижда
застрояване. Във връзка с горното съдът намира, че с твърдението за
незаконосъобразност на акта предвид извършен от ответника инцидентен контрол за
законосъобразност на визата за проектиране се цели спорът да се измести в
посока, която е различна от неговата същност.
В мотивите към оспорената Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г.
издадената виза за проектиране № 45/15.09.2017г. е коментирана единствено с
оглед обстоятелството, че същата е посочена от Главния архитект на Община Варна
като основание той да издаде и отмененото РС № 171/24.09.2019г. Този акт е
коментиран от ответника с оглед
разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ, според която визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Според изречение
второ на същата разпоредба, когато кадастралната карта е влязла в сила след
влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху
комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В
конкретния случай визата за проектиране
като етап от процеса на инвестиционно проектиране, който завършва с одобряване
на инвестиционния проект и с издаване на разрешение за строеж, не подлежи на
самостоятелно обжалване. Съдът споделя доводите на ответника в същия смисъл.
Цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима към настоящия правен спор,
доколкото разглежданите казуси са различни от разглеждания в настоящото съдебно
производство.
Дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя за обжалваемост на
визата като самостоятелен административен акт, то съдът съобрази, че по делото
са представени доказателства единствено за уведомяване на жалбоподателя И.Х. за
издаване на виза № 45/15.09.2017г. Доколкото този акт е положителен за него то
той не разполага с правен интерес от оспорването му. По делото не са
представени доказателства за уведомяване на собствениците на съседните имоти с
идентификационни номера 10135.5413.3978, 10135.5413.3979, поради което доводите
за стабилност на визата като административен акт са останали недоказани.
Съгласно чл.156, ал.2 от ЗУТ, органите на Дирекцията за национален
строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения
за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с
предвижданията на действащия подробен устройствен план. От анализа на
цитираната законова новела се налага изводът, че органите на ДНСК императивно
са задължени в хода на служебната проверка да проверят съответствието на
издаденото РС и на инвестиционните проекти с предвижданията на действащия за
съответния имот подробен устройствен план, какъвто
в случая няма. Това обстоятелство не е спорно между страните и
доказателства в обратен смисъл не са представени по делото. Законодателят не е
посочил предпоставки, които да ограничават или отменят проверката в обема и
обхвата, посочени в чл.156 от ЗУТ, в това число наличието на издадена виза по
чл.140 от ЗУТ също не препятства извършването на такъв контрол. При това
нормата е категорична – законосъобразността на РС и на одобрените инвестиционни
проекти се установява единствено при съпоставката им с действащия за имота ПУП,
а не от съпоставката им с издадена виза за проектиране или друг документ.
В чл. 45, ал.1 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. на МРРБ за обема и съдържанието
на устройствените планове законодателят изчерпателно е посочил в точки от 1 до
6 какви могат да бъдат видовете подробни устройствени планове по чл. 110, ал.1
от ЗУТ, според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната
необходимост. В т. 3 са посочени плановете за улична регулация /ПУР/ като се
конкретизира, че този вид план служи за
регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти - публична собственост.
Изложеното подкрепя извода на административния орган, че с изработения и влязъл
в сила ПУП-ПУР за територията на СО „Боровец-юг“, в която попада имотът на
жалбоподателя, не се определят вътрешните регулационни граници на самия имот,
както и показателите на застрояването в него. Наличието на ПУП-ПУР доказва
единствено, че имотът на оспорващия е регулиран, но само по отношение на лицето
на имота, т.е. към улицата. С този план не са определени останалите
регулационни граници – страничните и към дъното на имота, от което се налага
изводът, че имотът е неурегулиран и към момента на приключване на съдебните
прения в настоящото производство. Изложеното навежда на извода, че наличието на
одобрен и влязъл в сила ПУП-ПУР за прилежащата територия /СО „Боровец-юг“/ не
може да замени необходимостта от изработване на ПУП-ПРЗ за имота на жалбоподателя.
Наличието на влязла в сила кадастрална карта не променя този извод на съда, тъй като същата няма характеристиките
на акт, с който се определят регулационните граници на имотите, както и видът и
характерът на застрояването в тях. Тези характеристика на конкретните имоти се
определят единствено с ПУП-ПРЗ с оглед разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗУТ. Без
да са определени регулационните граници на имота е невъзможно да се определят и
конкретните параметри на застрояването в имота - линиите на застрояване
задължителни и/или ограничителни. Към момента на издаване на оспорената заповед
имотът на жалбоподателя е регулиран единствено и само откъм улицата по силата
на ПУП-ПУР за СО „Боровец – юг“, от което се налага извода, че имотът не
представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/ по смисъла на легалната дефиниция
на понятието, дадена в т.11 на §5 към ДР на ЗУТ: „„Урегулиран поземлен
имот" или "урегулиран имот" е поземлен имот, за който с подробен
устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея,
конкретно предназначение и режим на устройство.
В допълнение следва да се отбележи, че към доказателствата по
делото е представено заверено за вярност копие от Протокол № 6 /л.41 – 57 от делото/ от заседание на
ЕСУТ при Община Варна, проведено на 21.02.2017г., от съдържанието на който е
видно, че жалбоподателят И.Х. е инициирал през 2017г. производство за допускане
изработване на ПУП-ПРЗ за процесния имот с идентификатор 10135.5413.3980 (т.21
от Протокола), но същото е приключило с отказ за изработване на такъв план.
Изложеното е още един аргумент в подкрепа тезата на ответника. Колективният
общински орган е мотивирал отказа си като е посочил, че заданието по чл. 125 от ЗУТ, приложено към заявлението, противоречи на Специфичните правила и нормативи
към окончателния проект на ОУП за гр. Варна. Това от една страна потвърждава
гореизложеното досежно първия довод за отмяна на РС № 171/ 24.09.2019г. и инвестиционните
проекти, а от друга потвърждава и втория аргумент – издаденото от Гл. архитект на
Община Варна противоречи на характеристиките на зоната, в която попада имотът
на жалбоподателя – зона „Гз“, която не допуска жилищно строителство.
Изложеното в писменото становище на Гл.ю.к. С. с.д. № 291/
09.01.2020г., че отразяването на ПИ с идентификатор 10135.5413.3980,
собственост на жалбоподателя Х., в графичната част на зона „Гз“ на ОУП на гр.
Варна се дължи на техническа грешка, във връзка с което е открита процедура по
чл.127, ал.9 от ЗУТ не опровергава, а напротив – потвърждава и втория основен
довод на ответника, послужил като основание за издаване на процесната заповед.
Към момента на даване ход по същество на делото от жалбоподателя и от
заинтересованата страна не са представени доказателства, че такава процедура
действително е открита.
Съдът се запозна служебно с показателите за устройство и
застрояване към правилата и нормативите за прилагане на ОУП на гр. Варна по
Приложение № 1, общодостъпно на страницата Дирекция „Архитектура,
градоустройство и устройствено планиране“ на Община Варна на интернет адрес
https://agup.varna.bg/attachments/article/97/prilojenie1_pravila_normativi.pdf
. Извадка от същото Приложение № 1 към ОУП на гр.Варна досежно предвижданията
за зона „Гз“ е представена на лист 16 от административната преписка. Това потвърждава
изводите на ответника, че предвид характера на устройствената зона „Гз“, в
която попада имотът на жалбоподателя - „Защитни и противоерозионни гори, зелени
зони и защитни пояси по чл.5, ал.2 от Закона за горите“, не е предвидено
застрояване, респективно – не са определени показатели за застрояване в същата
зона.
Всичко, изложено по-горе, обосновава извод, че обжалаваната в
настоящото съдебно производство Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г. на Началник
РДНСК – Варна е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена
форма при наличие на нужната кореспонденция между посочените фактически и
правни основания, при спазване на административнопроцесуалните правила и при
правилно приложение на закона. Заповедта съответства и на целта на приложимия
специален закон – ЗУТ.
Ответникът е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От юрисконсулт е извършено
процесуално представителство, редовно упълномощен в съответствие с чл. 32, т. 3
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна
сложност, следва на РДНСК – Варна да
се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно
чл. 24 от НЗПП, а именно 100лв.
На основание чл.143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да
плати в полза на РДНСК - Варна
сумата от 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Х., ЕГН ********** *** против Заповед № ДК-11-ВН-07/09.10.2019г. на
Началник РДНСК – Варна, с която е отменено Разрешение за строеж №
171/24.09.2019г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за
строеж: „Еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 3980, кв. 151 (с
идентификатор 10135.5413.3980), по плана на СО „Боровец-юг“, район
„Аспарухово“, гр. Варна.
ОСЪЖДА И.Д.Х., ЕГН ********** *** да заплати в полза на РДНСК – Варна сумата от 100лв.
/сто/, предстваляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: